Изневерявам на половинката си патологично и не мога да се спра, а искам. Ето кратко въведение...
Заедно сме от 14г. Аз на 36г. Тя на 30г. имаме две момчета,големия и бебе. Започна се преди 12г. седмица преди 8ми Март тогава аз наговорих куп глупости на (тогава още гадже) жената и я зарязах но осъзнах че не е това което искам. Последваха извинения малко борба(тогава) и си я върнах.
Последва хубава връзка, всичко бе прекрасно докато в един момент аз и изневерих с нейна добра приятелка. - Сам си признах беше ми много кофти в последствие.
От тогава до преди 10 дни аз съм и изневерявал над 15 пъти с жена, мъж, с двойка, че и с травестит. Преди всяка изневяра аз чувствах неистово желание за секс с непознат и няма и 10 Мин. след секса започвах да се мразя не можех да се понасям. Всеки път Тя разбираше по един или друг начин, - не веднага( вече не си признавах сам, докато не тя не ме притиснете или ме ми представяше неоспорими доказателства) но след време. И Аз пак молби, извинения - Тя рев, сълзи и ми прощаваше всеки път.
Обичам я , искам да бъда с нея цял живот, секса е страхотен( особенно в последно време) , сигурен съм че би ме напуснала но я спира факта че е малко в безизходица. Живеем на квартира в П. , от Х. сме, майка и почина когато първото дете навърши една годинка, а баща и преди 20 дни( тя е дете на разведени родители). Каза ми че ме мрази но заради големия син за сега ще живее с мен, сега и било на нея ред да ходи по чуждо.
Незнам дали имам здравословен или психически проблем, в една момента съм като наркоман за секс с непознат (и), правил съм грозни неща в секса само и само за да правя секс с някой който иска да угодя за да се случи и после - О ужас.
Много търсих в интернет за подобен проблем или някаква информация , но нищо не намерих или не беше точно това което търся. Чудя се дали да говоря с психолог. И най гадното е че я лъжа, и сам се опитам в мрежите си. Вчера направих много труден опит да казвам само истината за всичко и всички с които съм бил, как съм се срещал, къде, какво сме правили в секса - е успях до някаде на около 80% успях да кажа истината но е много трудно да се боря с това, а искам .
Не искам децата ми да живеет без баща. Не съм ги лишил от нищо, у дома с желание върша всичко което върши една домакиня- пране,готвене,чистене не са ми проблем, дори да стана вечер за да поспи тя да нахраня бебето и да му сменя памперса - не ми е проблем. Но това хойкам и безразборен секс( винаги безопасен) незнам просто как да се преборя.
В живота съм водил много борби, включително по горещи точки.
Реално не знам за какво моля потребителите - съвет или търся ( критика- одобрение), много съм объркан . Лошото е че май нещата са фатално непоправими.
ПП.: Извинявам се за дългата тема, или правописа ми.