Публикувана: 30 ян. 2006, 01:14 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2006, 18:36 ч.

как децата понасят смяната на държавата?

Гост

30 ян. 2006, 01:14 ч.

Здравейте мами,
придстои ни да се преместим да живеем в Норвегия с дъщеря ми на 3.5 години. Много се страхувам, как тази генерална промяна ще й повлияе зле психически. Как ще научи езика, няма ли по-късно да изостава от децата в училище. Няма ли да е много объркана - вкъщи с баща й си говорим на английски, защото аз все още не знам норвежки, в детската градина говорят норвежки, двете си говорим български...тя е силно чувствителна и лесно възбудима и се колебая въобще дали да предприема тази стъпка

# 1 30 ян. 2006, 02:58 ч.

Мнения: 1 393

Нямам личен опит в това отношение, но имам доста познати дошли в Америка с малки дечица, които съм наблюдавала.
Мисля, че най-малкото от което има да се притесняваш е адаптацията на детето- децата обикновено имат много добри адаптационни способности, да не говорим пък тези под 5 год. Мога да се басирам, че детенцето ви първо ще проговори езика без акцент например. Wink

Но нека ти отгорят други мами тук, които имат и личен опит.

Успех!

# 2 30 ян. 2006, 03:28 ч.

Мнения: 5 183

Моето дете се роди тук, но и аз имам наблюдения върху децата на наши познати, дошли тук на по 3-4-5 години, та дори и тийнейджъри. Определено подкрепям мнението 4е децата се адаптират по-лесно и от родителите си. bowuu

# 3 30 ян. 2006, 03:53 ч.

Мнения: 3 932

Да-а-а, mного по-лесно е за децата, на тях адаптацията изоооов6то не иm е проблеm...

# 4 30 ян. 2006, 04:30 ч.

Мнения: 3 491

Аз също нямам опит с местене в друга страна, защото децата ми са родени тук, но от контакти с други родители и наблюдения знам, че вероятността за болезнени моменти при прехода не трябва да се изключва. Едно дете на 3.5 годинки вече е съзнателно човече. Разбира се, не трябва да се отказваш от промяната, но имаш, предполагам, време да се подготвиш за нея. Да и показваш снимки от Норвегия, например. Да изнамериш песнички на норвежки. Ако има някакви приятелчета, да знае, че чужбина не значи непременно, че ги губи, и може да им прати картички. Че не всичко ще се промени, например мама и тати ще са с нея, любимите играчки също. И т.н. потърси из Интернет, има съвети за такива преходи. И разбира се, дори на тебе да ти е тежко, да представяш смяната на страната в положителна светлина. Може всичко това да е напразно и тя ей така да се адаптира от само себе си, но какво пречи човек да се подготви малко? Децата са колкото адаптивни, толкова и консервативни същества. Успех!

# 5 30 ян. 2006, 09:03 ч.

Мнения: 1 017

Привет Джани

Толкова много ми помогнаха мамите тук, когато в на4алото на есента имах съ6тите страхове bouquet

...
Гого сега плямпа фински, 4ак ми става неудобно, за6тото 4етсо не го разбирам Grinning

6те нау4ат вси4ко, тези малки, прекрасни, умни съ6тества Hug

няма смисъл да ти се говори (дано се успокоява6 малко,де), за6тото наистина не е за вярване как се адаптират, как усвояват, и как свикват с вси4ко ново... а и 6те сте ни наблизо, 6те ви 4акаме да ни гостувате Hug

Спокойно. и 6те види6, 4е страховете ти са пове4е необосновани Heart Eyes

# 6 30 ян. 2006, 12:45 ч.

Bristol
Мнения: 9 358

Ние се преместихме, когато момченцето ми беше на 4.5 годинки. Много добре се адаптира. Аз не говорех английски и учех заедно с него Wink

Четях му бебешки книжки на английски и повтарях на български Laughing

Така и двамата напреднахме с езика.
Сега проблемът е, че не говори добър български Rolling Eyes

# 7 30 ян. 2006, 17:18 ч.

Мнения: X

Здравей

нямаш място за притеснение. Аз имам опит с Дания и Швеция. Преместихме се в Дания когато детето ни беше на 4г4м - той проговори късно на 3г6м, в къщи се говори само бълг. - след 6 месеца на градина почна да говори много добре, прие много леко промяната.
Сега сме в Швеция вече 2 месеца, детето е на 9г - честно казано беше много притеснен в началото, но още първия ден в училище откри, че тук училище значи игра, доста по-напред е по математика и англ.ез, сега учи шведски, аз помагам колкото мога (все пак датския много ми помага, но той го е забравил). Иначе полагаме усилия и да вървим по учебниците от БГ, което е трудно - следобед детето е изморено, а и аз не съм учител, но поне по математика, бълг и англ се оправяме.
Единствения съвет от мен - дадоха ми го още в детската градина в Дания - да говорим само на бълг - майчиният език е много важен като база, затова пишем, четем, говорим непрекъснато.
В Дания познавах едно семейство - българка, датчанин и момиченце. Детето на 3 г говореше бълг, датски и англ и превеждаше "в ефир" на бабите си
пожелавам ти леко приспособяване и не се отчайвай от езика - учи се много лесно и бързо
късмет

# 8 30 ян. 2006, 21:57 ч.

Sdraveite,
as se interesuvam ot saschia problem. Pri men slucaja e drug- as planiram da se varna ot Germania v Balgaria- deteto mi e na 6 godini, toest po tukaschnite sakoni tasi essen trjabva da tragne na uchilischte. Kakvo bichte ma posavetvali-da napravja li tasi krachka. V Sofia iskam da go dam v nemsko uchilischte, no vse pak nesnam kak schte mu podeistva promjanata. Toj(deteto mi e momche) nikoga ne e bil v Balgaria. Blagodarja vi! Kyra

# 9 30 ян. 2006, 22:18 ч.

Мнения: 160

Здравейте,
големият ми син беше на почти 4 когато дойдохме и да ви призная, много тежко го преживя. Почти година не искаше да проговори на английски, когато го водех в градинката да си играе с другите деца, той се криеше под пързалката и само ги гледаше, плачеше, че иска да се връщаме в България при приятелите му от детската градина - въобще ми късаше сърцето. А иначе в България си беше едно общително момченце. След време, когато започнах работа и го записах на градина започна да се променя - сега е почти на 12, вече слабо си спомня за България, за първите ни години тук и мога да кажа, че няма следа от тези проблеми. А иначе дъщеря ми, която беше на 6 годинки когато дойдохме, бързо се адаптира, може би защото започна почти веднага училище, с нея никакъв проблем не сме имали, макар че тя по принцип е по-срамежлива. Изглежда, че има значение детето дали е сред други деца и дали има стимул да се адаптира - ако седи в къщи се чувства по-изолирано. Поне това са моите наблюдения.

# 10 1 фев. 2006, 00:45 ч.

Благодаря за отговорите, чувствам се по-спокойна.
Има ли мами, които живеят в Норвегия?
Как стоят нещата с детската градина - ако детето не знае езика, може ли да ходи на детска градина? А и как ще се чувства там - сигурно ще изпадне в паника - никой не го разбира, а и то нищо не разбира?

# 11 1 фев. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: kyrassarasofia в пн, 30 яну 2006, 21:57

Бг закона не задължава децата да тръгват на училище на 6 години.
Мисля, че за детето ти ще бъде по-добре да го запишеш в предучилищна група. В повечето детски градини това е 4-та група, в някои училища също има открити забавачници, обикновено са на етажа на първокласнците и нямат контакт с големи ученици.
Предучилищния курс от 2 години насам и без това вече е задължителен, а синът ти мисля, че ще започне да общува по-лесно с бг децата сред повече игри по по-естествен и познат за него начин.
Можеш да избираш свободно и училище и детска градина, а на места и учител (ако се върнете).

# 12 1 фев. 2006, 18:36 ч.

Мнения: 768

И аз преди време тьрсих мами в Норвегия защото имаше вероятност да отидем там. Та от норвежци бях разбрала че там е супер системата с детските градини и т.н. и че здравеопазването е безплатно.
Да не говорим че климата бил много здравословен за децата. Само хвалби чух за Норвегия.
Така че не се притеснявай.

Препоръчани теми

Раждане в Чужбина (Германия)

Прибиране или не?

Връщане в България

Детето ми не иска да говори български!

Причина:

Причина: