Базедова болест - тема 3

Мно­го са при­чи­ни­те, кои­то разс­трой­ват фун­кция­та на щи­то­вид­на­та жле­за, за­то­ва не­ви­на­ги мо­гат да се ус­та­новят точ­но. Но ос­нов­на роля иг­рае нас­ледс­тве­но­то пред­раз­по­ло­же­ние. Проуч­ва­ния­та по­каз­ват, че близ­ки­те на бол­ни с ба­зе­до­ва бо­лест съ­що има­т уси­ле­на фун­кция на щи­то­вид­на­та жле­за. То­ва да­ва ос­но­ва­ние да се пред­по­ла­га, че по нас­ледс­тво се пре­да­ва ди­рек­тно не са­мо­то за­бол­ява­не, а пред­раз­по­ло­же­ние­то към не­го. Ка­то след­ва­ща при­чи­на ще по­со­чим на­ру­ше­на­та фун­кция на по­ло­ви­те жле­зи. За­що­то та­зи бо­лест по-чес­то зас­яга же­ни­те по вре­ме на кли­мак­те­риум и пу­бер­тет.

В 80 на сто от слу­ча­и­те ба­зе­до­ва­та бо­лест въз­ник­ва ка­то след­с­т­вие на ня­как­во теж­ко нер­в­но-пси­хич­но пре­жи­вя­ва­не:

- уп­ла­ха;
- про­фе­си­о­нал­ни и лич­но кон­ф­лик­ти;
- смърт на близ­ки;
- про­дъл­жи­тел­на нер­в­на и ум­с­т­ве­на нап­рег­на­та ра­бо­та.

В днеш­но вре­ме се при­е­ма, че те­зи про­во­ки­ра­щи фак­то­ри мо­гат да до­ве­дат до за­бо­ля­ва­не­то са­мо при хо­ра, ко­и­то имат пред­раз­по­ло­же­ност към за­бо­ля­ва­не­то. Ос­вен по­со­че­ни­те съ­щес­т­ву­ват и дру­ги от­к­люч­ва­щи фак­то­ри, нап­ри­мер хро­нич­ни­те ин­фек­ции и трав­ми по гла­ва­та.

ОС­НОВ­НИ­ТЕ СИМ­П­ТО­МИ

- неп­ре­къс­на­то тре­пе­ре­не;
- сър­це­би­е­не;
- бър­зо умо­ря­ва­не;
- бол­ка в кос­ти­те;
- екзофталм (изпъкване на 1-то или и на 2-те очи)
- често изпотяване, особено характерно е изпотяването на ръцете
- значителна загуба на тегло
- учестен пулс
- мускулна слабост, отпадналост
- повишено кръвно налягане
- емоционална нестабилност, лесна раздразнителност
- проблеми със съня
- проблеми с паметта


Болестта засяга много по-често жени (7:1 в сравнение с мъжете). По-често се проявява в средната възраст (30 - 50 години), но се среща и при хора над 50-те, в менопаузата, при бременност. До скоро се твърдеше, че Базедовата болест е противопоказна при бременност. Последните изследвания показват, че няма причини за подобно безпокойство. Болестта има фамилна предразположеност и може да се "отключи" от преживяването на силен стрес, инфекциозно заболяване и т.н.

Налице е увеличена гуша при 70-90% от пациентите. Обикновено жлезата е мека, неболезнена, с гладка повърхност. При преслушване на щитовидната жлеза се установява систоличен шум.

Появяват се ендокринни очни симптоми като например изпъкване на очните ябълки /екзофталм/. Той е симетричен и умерено изразен. Други характерни очни симптоми са рядкото мигане (симптом на Stellwag), изоставане на горния клепач при поглед надолу (симптом на Graefe), недостатъчност на конвергенцията (симптом на Mobius), хиперпигментация на клепачите (симптом на Елинек).

Болните обикновено са напрегнати, неспокойни, имат ускорена мисловна дейност и говор. Те се оплакват от безсъние, емоционална лабилност и плачливост. Даже през студените месеци усещат топлина, потят се обилно, могат да имат леко повишена температура.

Съобщават за отслабване и загуба на тегло при запазен апетит. Чувстват се отпаднали, имат слабост в мускулите. Налице е треперене на ръцете, учестена дефекация с кашави изпражнения.

Кожата е мека, нежна, топла и влажна.

От страна на сърдечно-съдовата система се наблюдава тахикардия и екстрасистоли. Тахикардията е пропорционална на хипертиреоидизма. При средно-тежките форми на болестта тахикардията е между 90-120 удара в минута, а при тежките - над 120 удара в минута. Пулсът е ускорен.

При жените се наблюдават олиго- или аменорея, ановулаторни цикли, снижен фертилитет, но бременност е възможна и обикновено протича нормално. Съществуват два основни начина на лечение на тиреотоксикозата - медикаментозно и оперативно.

Ба­зе­до­ва­та бо­лест за­поч­ва с не­оп­ре­де­ле­ни нер­в­но-пси­хич­ни оп­лак­ва­ния. Бол­ни­ят ста­ва нес­по­ко­ен, емо­ци­о­нал­но нес­та­би­лен, мно­го чув­с­т­ви­те­лен. Той лес­но из­бух­ва и стра­да от упо­ри­то без­съ­ние. Мно­го чес­то про­я­вя­ва из­лиш­на ак­тив­ност. Из­по­тя­ва се обил­но без ни­как­ви при­чи­ни. Ран­на про­я­ва на ба­зе­до­ва­та бо­лест е и тре­пе­ре­не­то на ръ­це­те, а по­ня­ко­га и на ця­ло­то тя­ло. Бол­ни­ят тре­пе­ри неп­ре­къс­на­то, ка­то тре­пе­ре­не­то се за­сил­ва при въл­не­ние. Сър­деч­на­та дей­ност съ­що е ус­ко­ре­на. Бол­ни­ят чес­то усе­ща неп­ри­ят­но сър­це­би­е­не и прес­ка­ча­не на сър­це­то.
В око­ло 30 на сто от слу­ча­и­те се наб­лю­да­ват нес­пир­ни из­то­щи­тел­ни ди­а­рии. С вре­ме­то бол­ни­ят мно­го от­с­лаб­ва, мус­ку­ли­те му се от­пус­кат, той лес­но и бър­зо се умо­ря­ва и за­поч­ва да из­пит­ва бол­ки в кос­ти­те. Ко­жа­та на бо­лен с ба­зе­до­ва бо­лест е влаж­на, ме­ка и топ­ла при до­пир, а мно­го чес­то тя се обез­ц­ве­тя­ва на мес­та, или пък по­тъм­ня­ва. Нок­ти­те из­тъ­ня­ват и се чу­пят лес­но. Ко­са­та за­поч­ва уси­ле­но да па­да.
Мно­го ха­рак­те­рен е из­г­ле­дът на ли­це­то на бол­ния от ба­зе­до­ва бо­лест. Очи­те са ши­ро­ко от­во­ре­ни, влаж­ни и блес­тя­щи. Чо­ве­кът ми­га мно­го по-ряд­ко от нор­мал­но­то. А при око­ло 70 на сто от бол­ни­те се наб­лю­да­ва т.нар. ек­зоф­талм - из­пък­ва­не на оч­ни­те ябъл­ки. При 50 на сто от бол­ни­те се ус­та­но­вя­ва уве­ли­че­на щи­то­вид­на жле­за, обик­но­ве­но вто­ра-тре­та сте­пен. Жле­за­та е ме­ка, елас­тич­на, глад­ка. Не е бо­лез­не­на при опип­ва­не, но пък чес­то пул­си­ра.

Диагностика

Лабораторните изследвания показват:

- ниска холестеролемия
- левкопения с лимфоцитоза
- хиперкалциемия
- хипокалиемия
- понижен глюкозен толеранс.

Тези резултати не са решаващи за поставяне на диагнозата. Определящи са хормоналните изследвания. Установяват се:

- високи стойности Т3 и Т4 (респ. FT3 и FT4)
- нисък TSH

При 6-8% е повишен само Т3 (Т3-токсикоза), а в 1-2% от болните е повишен само Т4 (Т4-токсикоза).

Поставянето на диагнозата е по-трудно в началото на заболяването и при леките форми на Базедова болест. При разгърната клинична картина диагностицирането е лесно. При начални прояви и съмнителни случаи решаващо значение имат хормоналните изследвания.

Развитие на болестта

Базедовата болест е автоимунно заболяване, при което собственото ни тяло произвежда антитела на рецептора за стимулиране на тироидния хормон (TSH). Понякога се произвеждат и антитела на тироидните хормони fT3 fT4, както и на тироглобулина. Тези антитела се свързват с TSH рецептора и го стимулират което довежда до необичайно усилено производство на T3 и T4. Това от своя страна е причината за клиничните симптоми на хипертироидизъм и увеличение на щитовидната жлеза (гуша).

Повишеното производство на щитовидни хормони усилва тъканния метаболизъм и кислородната консумация. Повишеното количество тиреоидни хормони увеличава интензивността на метаболитните процеси в организма и довежда до състояние на хиперметаболизъм. Голяма част от енергията се трансформира в топлинна - усилена термогенеза. Повишена е възбудимостта на централната и вегетативната нервна система. Това обяснява хиперкинетичната сърдечна дейност, ускорената дейност на червата, нервно-вегатативните прояви и нервнопсихичните симптоми.

ЛЕ­КИ­ТЕ ФОР­МИ СЕ ИЗ­ЛЕ­КУ­ВАТ ДО ЕД­НА ГО­ДИ­НА

Ба­зе­до­ва­та бо­лест се про­я­вя­ва по раз­ли­чен на­чин в от­дел­ни­те слу­чаи. Съ­щес­т­ву­ват ле­ка, сред­на и теж­ка фор­ма, ко­и­то оба­че мо­гат да пре­ли­ват ед­на в дру­га. Про­ти­ча­не­то на за­бо­ля­ва­не­то, как­то и ле­че­ни­е­то, за­ви­сят от кли­нич­на­та фор­ма, от въз­раст­та на бол­ния и от на­ли­чи­е­то на ус­лож­не­ния. При по-ле­ки­те фор­ми, ко­и­то са нав­ре­ме от­к­ри­ти и пра­вил­но ле­ку­ва­ни, се сти­га до по­доб­ре­ние след 9 до 12 ме­се­ца, мно­го чес­то и до пъл­но из­ле­ку­ва­не. Не са ред­ки слу­ча­и­те оба­че за­бо­ля­ва­не­то да се пов­то­ри. А теж­ки­те ус­лож­не­ния и не­ле­ку­ва­ни слу­чаи на ба­зе­до­ва бо­лест мо­гат да за­вър­шат фа­тал­но. Ба­зе­до­ва­та бо­лест по­ня­ко­га се раз­поз­на­ва мно­го труд­но. То­ва за­ви­си от пра­вил­но­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не на от­дел­ни­те кли­нич­ни фор­ми и сте­пе­ни, как­то и от евен­ту­ал­ни­те ус­лож­не­ния.
Нап­ри­мер ле­ки­те слу­чаи на за­бо­ля­ва­не­то чес­то би­ват смя­та­ни за нев­ро­за и съ­от­вет­но ле­ку­ва­ни ка­то нев­ро­за.
А спе­ци­фич­ни­те про­я­ви, как­то ве­че спо­ме­нах­ме, са не­мо­ти­ви­ра­но ус­ко­ре­на сър­деч­на дей­ност, тре­пе­ре­не, по­те­не, нер­в­но-пси­хич­на нес­та­бил­ност. Ако към всич­ки те­зи про­яв­ле­ния е на­ли­це и из­пък­ва­не на очи­те, то­га­ва ди­аг­но­за­та е вяр­на. А на­пъл­но изя­ве­ни­те слу­чаи на ба­зе­до­ва бо­лест са тол­ко­ва ха­рак­тер­ни, че ряд­ко ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни от близ­ки­те на бол­ния.


ВНИ­МА­НИЕ!

Про­я­ви на ба­зе­до­ва бо­лест се наб­лю­да­ват и при т.нар. ток­си­чен аде­ном на щи­то­вид­на­та жле­за (го­рещ въ­зел). Той пред­с­тав­ля­ва ту­мо­ро­вид­но ор­га­нич­но раз­рас­т­ва­не на тъ­кан­та на жле­за­та с офор­мя­не на доб­ре из­ра­зен въ­зел. При­чи­ни­те са не­из­вес­т­ни. Свръх­фун­к­ция на щи­то­вид­на­та жле­за мо­же да се раз­вие и при про­дъл­жи­тел­но ле­че­ние с йод и йод­ни пре­па­ра­ти, как­то и с ти­ре­о­ид­ни хор­мо­ни. По­доб­ни слу­чаи се наб­лю­да­ват срав­ни­тел­но ряд­ко и обик­но­ве­но при бол­ни със спо­ра­дич­на гу­ша. И все пак кли­нич­ни­те про­яв­ле­ния на ток­сич­ния аде­ном и ле­кар­с­т­ве­на­та хи­пер­ти­ре­о­за са по-ле­ки и след пра­вил­но­то ле­ку­ва­не из­чез­ват.

УМ­С­Т­ВЕ­НО И ФИ­ЗИ­ЧЕС­КО НАП­РЕ­ЖЕ­НИЕ СА ПРО­ТИ­ВО­ПО­КАЗ­АНИ

Ле­че­ни­е­то на ба­зе­до­ва­та бо­лест тряб­ва да за­поч­не нав­ре­ме, да бъ­де съ­об­ра­зе­но със със­то­я­ни­е­то на бол­ния и съ­от­вет­но да се на­гаж­да към раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та. Мно­го ва­жен е ре­жи­мът на бол­ния. До­ри и бол­ни­те с най-ле­ка фор­ма тряб­ва да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни от оби­чай­на­та би­то­ва и про­фе­си­о­нал­на сре­да. За­дъл­жи­тел­но се ог­ра­ни­ча­ват и до­ри пре­мах­ват ум­с­т­ве­но­то и фи­зи­чес­ко нап­ре­же­ние. Не се до­пус­ка пре­у­мо­ра и кон­ф­лик­т­ни си­ту­а­ции, как­то и об­щу­ва­не­то с мно­го хо­ра.
Мно­го ва­жен еле­мент от ле­че­ни­е­то на ба­зе­до­ва­та бо­лест е ус­по­ко­я­ва­не­то, от­пус­ка­не­то на нер­в­на­та сис­те­ма. Чрез цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма щи­то­вид­на­та жле­за ре­гу­ли­ра об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в ор­га­низ­ма.
Про­дъл­жа­ва­ме с ди­е­та­та.
Хра­на­та на бол­ния тряб­ва да е раз­но­об­раз­на, с пре­об­ла­да­ва­не на бел­тъ­чи­ни - мля­ко и млеч­ни про­дук­ти, яй­ца, ри­ба, пло­до­ве и зе­лен­чу­ци. Мно­го важ­ни за ор­га­низ­ма са ви­та­ми­ни­те А, С и те­зи от гру­па­та В.
Най-ста­ро­то ле­чеб­но сред­с­т­во за ба­зе­до­ва­та бо­лест е йо­дът. Оба­че в пос­лед­но вре­ме се при­ла­га все по-ряд­ко, за­що­то ве­че има го­лям брой ле­чеб­ни сред­с­т­ва. Ста­ва ду­ма за т.нар. ти­ре­ос­та­ти­ци, ко­и­то по­тис­кат фун­к­ци­я­та на щи­то­вид­на­та жле­за. Те­зи ле­кар­с­т­ва се пред­пис­ват са­мо от спе­ци­а­лист, кой­то съ­от­вет­но наб­лю­да­ва бол­ния.


НА­РОД­НА­ТА МЕ­ДИ­ЦИ­НА Е СА­МО ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ КЪМ ОС­НОВ­НО­ТО ЛЕ­ЧЕ­НИЕ


За­ед­но с ти­ре­ос­та­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва, ши­ро­ко се из­пол­з­ват и най-обик­но­ве­ни ус­по­ко­я­ва­щи бил­ки ка­то ва­ле­ри­а­на (ди­лян­ка), дя­вол­с­ка ус­та, ма­то­чи­на, са­ро­там­нус. Ето ня­кол­ко ре­цеп­ти:
Сме­се­те 30 г ди­лян­ка, 30 г дя­вол­с­ка ус­та и 60 г са­ро­там­нус. За­лей­те две су­пе­ни лъ­жи­ци от та­зи смес с 500 мл вря­ла во­да и ос­та­ве­те да ври още 5 ми­ну­ти. При­е­ма се по 4 пъ­ти на ден, по­ло­вин час пре­ди яде­не - по ед­на ви­не­на ча­ша.
Вмес­то во­да, бол­ни­ят мо­же да пие от­ва­ра от оре­хо­ви лис­та и лис­та от чер­ни­ца - от­ва­ра­та се при­гот­вя с по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца лис­та от те­зи рас­те­ния.
Пий­те от­ва­ра от шип­ки: 15 броя счу­ка­ни шип­ко­ви плод­че­та се за­пар­ват с 600 мл вря­ла во­да и смес­та прес­то­я­ва 15 ми­ну­ти. След то­ва се пре­цеж­да и се пие ка­то чай.
Мно­го по­лез­ни и с мно­го ши­ро­ко при­ло­же­ние са зе­лен­чу­ко­ви­те со­ко­ве. Нап­ри­мер из­к­лю­чи­тел­но ефек­тив­но се от­ра­зя­ва смес от сок от мор­ко­ви, це­ли­на, маг­да­ноз и спа­нак. Ле­чеб­ни­те со­ко­ве се пи­ят на глад­но, от­дел­но от ре­дов­но­то хра­не­не.


ВНИ­МА­НИЕ!

Имай­те пред­вид, че са­мо­ле­че­ни­е­то на ба­зе­до­ва­та бо­лест мо­же да до­ве­де до теж­ки ус­лож­не­ния, вклю­чи­тел­но и до пъл­на ат­ро­фия на жле­за­та. Теж­ки­те фор­ми на та­зи бо­лест за­дъл­жи­тел­но се ле­ку­ват в бол­нич­на об­с­та­нов­ка.

Пре­по­ръч­ват се уме­ре­ни дви­же­ния на от­к­ри­то. Мо­же­те да прак­ти­ку­ва­те ди­ха­тел­ни уп­раж­не­ния, ав­тот­ре­нинг, раз­ход­ки. Из­бяг­вай­те из­ла­га­не­то на слън­це.


И НАЙ-МАЛКОТО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА Е Т.НАР. ГУША


През пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни ряз­ко се уве­ли­ча­ва бро­ят на за­бо­ле­ли­те от гу­ша.
Гу­ша­та мо­же да бъ­де сим­п­том на ре­ди­ца за­бо­ля­ва­ния - ба­зе­до­ва бо­лест, доб­ро­ка­чес­т­ве­ни и зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри, въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния и дру­ги. Ко­га­то ста­ва ду­ма за доб­ро­ка­чес­т­ве­но ди­фуз­но на­рас­т­ва­не на щи­то­вид­на­та жле­за, то­га­ва на­ру­ше­ни­е­то се дъл­жи на не­дос­тиг на йод в ор­га­низ­ма. В то­зи слу­чай гу­ша­та не е свър­за­на с въз­па­ли­те­лен про­цес, но­во­об­ра­зу­ва­ние или хе­ма­том. Щи­то­вид­на­та жле­за ре­гу­ли­ра об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в ор­га­низ­ма чрез цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма. Тя се на­ри­ча още “емо­ци­о­нал­на­та” жле­за, за­що­то ней­на­та фун­к­ция се вли­яе из­к­лю­чи­тел­но мно­го от стре­са.
Щи­то­вид­на­та жле­за е склон­на към ин­ток­си­ка­ция, а то­ва на­пос­ле­дък за­чес­тя­ва за­ра­ди за­мър­ся­ва­не на окол­на­та сре­да. Мно­го спе­ци­а­лис­ти обяс­ня­ват за­бо­ля­ва­ни­я­та на щи­то­вид­на­та жле­за с пос­ле­ди­ци­те от ава­ри­я­та в Чер­но­бил. Но и тук оп­ре­де­ле­но зна­че­ние иг­рае нас­лед­с­т­ве­ни­ят фак­тор. Спо­ред раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то се раз­ли­ча­ват ен­де­мич­на, спо­ра­дич­на и юве­нил­на гу­ша.


Най-важно е навременното лечение

Лечение

По време на лечението редовно се проследяват стойностите на хормоните TSH, T3 и T4, както и на левкоцитите. Прилагат се антитироидни лекарства, които намаляват производството на хормона тироид. Ако подобно лечение не даде задоволителни резултати и се стигне до т.нар тироидна криза, се прибягва до оперативна намеса, т.нар. "тироидектомия". Обикновено болестта започва постепенно. По-рядко се наблюдава остро начало.

Медикаментозното лечение използва като основни средства тиреостатиците. Лекарствени средства, които често се използват са тимидазол /метизол/ и пропицил. Те блокират синтезата на тиреоидни хормони. Всеки хипертиреоидизъм се лекува с тиреостатици до постигане на еутиреоидно състояние. Лечението продължава около 1-2 години.

Прилагат се още бета-блокери, витамини, седативни средства.

Хирургично лечение се прилага при високостепенни хиперплазии на щитовидната жлеза, при непоносимост към тиреостатици или противопоказания за прилагането им. Извършва се субтотална тиреоидектомия. Предоперативно се извършва подготовка с тиреостатици, целяща да доведе болния до състояние на еутиреоидизъм.

Лечението на териотоксична криза се провежда винаги в интензивно отделение. На болните се преопръчва да избягват психичното напрежение и стрес, да не вдигат тежко. Според българските закони всеки, страдащ от подобно заболяване има право на 3 месеца болнични. Следете редовно левкоцитите, тъй като един от най-изявените странични ефекти на антитироидните медикаменти е значителното намаляване на броя на белите кръвни телца (левкоцити).
Осо­бе­но важ­на и при то­ва за­бо­ля­ва­не е про­фи­лак­ти­ка­та. Тя тряб­ва да бъ­де пос­то­ян­на и за дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме. Ма­со­ва­та йод­на про­фи­лак­ти­ка се осъ­щес­т­вя­ва ка­то обик­но­ве­на­та гот­вар­с­ка сол се за­ме­ни из­ця­ло с йо­ди­ра­на. При по­доз­ре­ние за уве­ли­че­ние на щи­то­вид­на­та жле­за тряб­ва да се обър­не­те към спе­ци­а­лист. За­що­то ако в ле­ки­те слу­чаи не се на­ла­га спе­ци­ал­но ле­че­ние, ос­вен упот­ре­ба­та на йо­ди­ра­на сол, то гу­ша­та в те­жък, нап­ред­нал ста­дий тряб­ва да бъ­де ле­ку­ва­на сис­тем­но.
По­ня­ко­га се сти­га и до опе­ра­тив­но ле­че­ние. То се на­ла­га при ди­фуз­на гу­ша с го­лям раз­мер - 4-та и 5-та сте­пен. То­ва са ве­че фиб­роз­ни из­ме­не­ния, кал­ци­фи­ка­ти и се по­я­вя­ват съм­не­ния за зло­ка­чес­т­ве­ни об­ра­зу­ва­ния.
Мно­го ва­жен фак­тор в бор­ба­та с гу­ша­та е по­ви­ша­ва­не­то на жиз­не­ния стан­дарт, ра­ци­о­нал­но­то хра­не­не и по­доб­ря­ва­не­то на би­то­ви­те и са­ни­тар­ни­те ус­ло­вия.




Източник: blitz.bg
/ wikipedia.org

Ендокринолозите от които сме доволни:

София:
д-р  Емил Начев  - Частен кабинет в МЦ Панацея - тел. 02/952 39 35, преглед - 45 лв, отделно се заплаща ехограф - 35 лв.
Вторичен преглед - 25 лв.
Частен прием в Майчин дом (влизаш през главния вход на МД, след 5 метра тръгваш по коридора в дясно. Минаваш го целия и в ляво има стълби, слизаш 1 етаж надолу, завиваш два пъти на дясно и пак в десния коридор търсиш кабинет 10) - София, преглед за промяна на дозата- 10 лв.
GSM на д-р Начев - 0888 896 843

д-р Атанаска Еленкова
приема в ДКЦ Асцендент гр.София, ул. Бачо Киро 47, тел. за записвания 02/983 94 94; 02/983 15 68
Сряда 14.30 – 17.30
Не работи със здравна каса!
http://www.ascendent.cc/

Варна:

д-р Николай Райков
Приема в "Медицински център плюс"- телефон за записване: 052/64 33 33
http://plus-bg.com/
Лична страница:
http://raikovendo.dir.bg/
Преглежда и в Транспортна болница
Работи със здравна каса
Мобилен телефон: GSM 0888/ 833 263, e-mail: nikraikov@yahoo.com

доцент Кирил Христозов
Приема в "Медицински център Дария" тел: 052/ 631-126
Преглежда само сряда
Приема също в УМБАЛ "Света Марина"  Клиника по ендокринология и болести на обмяната
Телефон: 052 978338/ вътр. 1338

Пловдив:

УМБАЛ „Свети Георги”
д-р Нончев - ул."Филип Македонски" 37, всеки ден от 14 до 17 ч. За записване на час: 032/258289


Тема - 1

Тема - 2