http://priateli.info/?p=1885 Искам да споделя с вас тази статия, написана от специалист по специална педагогика и преподавател в СУ и в същото време добре запозната с родителския кооператив. Повече за родителския кооператив можете да прочетете тук: http://priateli.info/?page_id=1735 От доста време се опитваме да популяризираме тази форма на отглеждане на деца у нас. Смятаме, че е особено подходяща за деца, които имат нужда от социализация, но и от индивидуално внимание и занимания, а също и за родители, които могат да си бъдат поелзни един на друг. Засега няма законова рамка за съществуването на кооператива, но работим по това. Ще се радвам, ако има интерес и се свържете с нас.
- Публикувана: 3 дек. 2010, 10:28 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2011, 20:39 ч.
Родителски кооперативи и деца със СОП
http://priateli.info/?p=1885 Искам да споделя с вас тази статия, написана от специалист по специална педагогика и преподавател в СУ и в същото време добре запозната с родителския кооператив. Повече за родителския кооператив можете да прочетете тук: http://priateli.info/?page_id=1735 От доста време се опитваме да популяризираме тази форма на отглеждане на деца у нас. Смятаме, че е особено подходяща за деца, които имат нужда от социализация, но и от индивидуално внимание и занимания, а също и за родители, които могат да си бъдат поелзни един на друг. Засега няма законова рамка за съществуването на кооператива, но работим по това. Ще се радвам, ако има интерес и се свържете с нас.
Прочетох материала и имам няколко въпроса:
1.Как ще извадите детето и семейството му от социалната изолация поставяйки го в една затворена общност от себеподобни?- и децата ни, и ние родителите им сме чудесно социализирани по домовете си, сред приятелите си и семействата с проблеми като нашите.
Дългогодишното ни обикаляне по здравни, социални и образователни институции ни е срещнало с повече от достатъчен брой братя и сестри по съдба- други родители на деца със СОП.
2.Интеграцията на дете със СОП от най-ранна възраст е възможна в масова среда- в специализираната, която вие предлагате какво ще му интегрирате?- децата със СОП се нуждаят от индивидуални подкрепяща среда и подход(достъпна архитектурна и жизнена среда, специални педагози, логопеди, психолози, ерго и монтесори терапевти, и други) за да се интегрират в масовите детски градини и училища, за да добият социални умения. Поставяйки ги в специална такава, това няма как да се случи дори да съберете деца с различни диагнози и дефицити причинени от заболяването.
3.Частните центрове били скъпи за родителите, а държавните с ограничен брой места и липса на специалисти за работа с децата?- вие каква алтернатива предлагате:
Мислите ли, че с лични средства и дарения примерно на 10 семейства за десетте им деца ще можете да осигурите добро заплащане за достатъчно на брой квалифицирани специалисти и помощен персонал, които да работят качествено с децата + разходи за поддръжка на сграден фонд с нужното за целта оборудване?
Ако намерите средства за да започне работа подобен вид място(дневен център или както искате го наречете) как мислите да осигурите дългосрочно финансиране, за да продължи да съществува във времето, а не да затвори врати набързо поради липса на средства.
С всичко това не ви казвам- откажете се няма да стане, а помислете- това ли е най-добрия вариант за развитието на едно дете със СОП и благополучието на семейството му, защото детето със СОП няма нужда от отглеждане, а от развитие на потенциала си па бил той и минимален.
Лично на мен тази идея ми намирисва на създаване на поредния изолатор за различни и казвам- НЕ БЛАГОДАРЯ!
Преди да правим каквото и да било трябва хубаво да помислим първо за едно- вместо да изпишем вежди дали няма да избодем очите!
Идеята сигурно е чудесна, но се съмнявам в ефективността й по отношение децата със специални потребности. Причината е, че семействата ни имат толкова жестоки проблеми, свързани с безпаричното оцеляване, респективно с лечение, терапия, рехабилитация и прочие грижи с жизненото, битово, биологично оцеляване на децата ни, че такива кооперативи / особено срещу такса за услугата/ ми се струват, хм, несъстоятелни.
Може би биха свършили работа на деца с по-леки дефицити.... и с родители с по- "тежки" финансови възможности.
Освен това изключително много се съмнявам, че има хора, които да са достатъчно наясно какво точно да правят с децата с увр. в такъв кооператив-кризата в "приложната", а не в теоретичната компетентност е толкова зловеща, че не зная дали някой си дава сметка за това..Действителността ни разполага с хиляди "дипломни" люде в бранша, но дипломата, наблюдателния и теоретичния стаж не правят практическа компетентност. В БГ само родителите са такива, пък е те вече май не са, защото са изчерпани от отчаяние и безнадеждност.
И е права Пожар, че нов тип изолиране, пък ако ще да е в прекрасни условия, не е нужно. За това си има дневни центрове за рехабилитация, нещо като "защитени"-те къщички, защитават децата от реалностите край тях.
Но, успех!
Може би биха свършили работа на деца с по-леки дефицити.... и с родители с по- "тежки" финансови възможности.
Освен това изключително много се съмнявам, че има хора, които да са достатъчно наясно какво точно да правят с децата с увр. в такъв кооператив-кризата в "приложната", а не в теоретичната компетентност е толкова зловеща, че не зная дали някой си дава сметка за това..Действителността ни разполага с хиляди "дипломни" люде в бранша, но дипломата, наблюдателния и теоретичния стаж не правят практическа компетентност. В БГ само родителите са такива, пък е те вече май не са, защото са изчерпани от отчаяние и безнадеждност.
И е права Пожар, че нов тип изолиране, пък ако ще да е в прекрасни условия, не е нужно. За това си има дневни центрове за рехабилитация, нещо като "защитени"-те къщички, защитават децата от реалностите край тях.
Но, успех!
Още докато четох материалите в сайта и си казах, ах да колко е полезно и удобно за децата, неприети в детските градини, помислих си го като педагог. Но, за децата със специални потребности, не само образователни, а и двигателни, каквото е и моето дете, такъв център не е подходящ, без нужните специалисти като рехабилитатори, кинезитерапевти, физиотерапевти, мед лица, логопед и психолог за моето дете .Идеята вие страхотна, УСПЕХ в осъществяването й!!!!
В началото на създаването на този подфорум, докато се опознавахме един друг изникна идея от няколко човека колко хубаво би било да живеем на едно място и как бихме си помагали...
Преди 2 лета почивахме на планина заедно със семейството на една мама с която съм се запознала тук във форума. Почивката беше супер. Пак в разговор с нея си мислехме, колко хубаво ще е ако имаме възможност да живеем в едни град и близо една до друга - да си оставяме децата като се налага някой да излезе - кой по-добре би ме разбрал от семейство което има дете с подобен проблем на моя.
Нарочно го подчертах защото до тук са приликите - има толкова разлики от нейното до нашите деца, та само като се замисля - 1. режима не им съвпада - нашите че са две не спят по едно и също време какво остава да има "чуждо" или много "чужди" наоколо; 2. нашите според някои докита са необучаеми , нейното е отличник - той даже не може да си говори с нашите камо ли да има полза от тях, по-скоро и той ще затъпее покрай нашите (боли ме но това е истината) 3. както е писала Пожар по-горе всяко сем. има кръг от приятели които го подкрепят и там често има и от двата вида - с деца с проблеми и без деца с проблеми, което е хубаво, защото ако живеем само с проблемни мисля че няма да е здравословно за никой - нали затова искат да затварят Могилино и подобни събрани на едно място себеподобни.
Не знам, много ми е емоционално, според някои може и да не съм права, но това са моите мисли. Ако беше преди 8-9 години може би щях първа да се включа, но сега... ще си помисля още.
Очаквам и други да се включат с разсъжденията си.
И да се допълня - ако има такова съжителство - представете си вашето тъкмо заспало с 300 зора дете и моя син който е решил че тази нощ ще вика - аз ще се чувствам виновна че някой може да се събуди, признавам си че в такива моменти ставам лоша и го потупвам по памперса - защо - заради другите...
Ние и така достатъчно си помагаме - с информация, с рамо на което да поревем, с каквото друго се сетите.
Онзи ден си писах с приятелка която се премести от зор да живее в село близо до София и на нея и се иска други да идат да живеят там, за да има с кой да си играят децата й...(здрави са слава Богу) ... аз на майтап и казах да се ослушва за къща която се продава (щото нямаме пари за къща) а тя така се развълнува и зарадва - писа ми - за вас не се бях сетила, но ще бъде много хубаво за нашите деца да видят че има и различни от тях (макар че те добре знаят защото често им ходим на гости на двора) и да се научат да се грижат за тях.
Ето такава градина примерно би била добра за нашите деца, да има здрави край тях, някои момичета на годините на сина ни примерно биха могли да го нахранят, да му сменят мокрия лигавник или да му дадат вода - хем ще се чувстват полезни хем утре на улицата няма да обръщат глава като видят инвалидна количка.
Такива ми ти работи.
Отивам да храня два броя гладни, синеоки, умиращи някой да ги гушка целодневно - май трябваше да ги кръстим Галюш и Галюша
Преди 2 лета почивахме на планина заедно със семейството на една мама с която съм се запознала тук във форума. Почивката беше супер. Пак в разговор с нея си мислехме, колко хубаво ще е ако имаме възможност да живеем в едни град и близо една до друга - да си оставяме децата като се налага някой да излезе - кой по-добре би ме разбрал от семейство което има дете с подобен проблем на моя.
Нарочно го подчертах защото до тук са приликите - има толкова разлики от нейното до нашите деца, та само като се замисля - 1. режима не им съвпада - нашите че са две не спят по едно и също време какво остава да има "чуждо" или много "чужди" наоколо; 2. нашите според някои докита са необучаеми , нейното е отличник - той даже не може да си говори с нашите камо ли да има полза от тях, по-скоро и той ще затъпее покрай нашите (боли ме но това е истината) 3. както е писала Пожар по-горе всяко сем. има кръг от приятели които го подкрепят и там често има и от двата вида - с деца с проблеми и без деца с проблеми, което е хубаво, защото ако живеем само с проблемни мисля че няма да е здравословно за никой - нали затова искат да затварят Могилино и подобни събрани на едно място себеподобни.
Не знам, много ми е емоционално, според някои може и да не съм права, но това са моите мисли. Ако беше преди 8-9 години може би щях първа да се включа, но сега... ще си помисля още.
Очаквам и други да се включат с разсъжденията си.
И да се допълня - ако има такова съжителство - представете си вашето тъкмо заспало с 300 зора дете и моя син който е решил че тази нощ ще вика - аз ще се чувствам виновна че някой може да се събуди, признавам си че в такива моменти ставам лоша и го потупвам по памперса - защо - заради другите...
Ние и така достатъчно си помагаме - с информация, с рамо на което да поревем, с каквото друго се сетите.
Онзи ден си писах с приятелка която се премести от зор да живее в село близо до София и на нея и се иска други да идат да живеят там, за да има с кой да си играят децата й...(здрави са слава Богу) ... аз на майтап и казах да се ослушва за къща която се продава (щото нямаме пари за къща) а тя така се развълнува и зарадва - писа ми - за вас не се бях сетила, но ще бъде много хубаво за нашите деца да видят че има и различни от тях (макар че те добре знаят защото често им ходим на гости на двора) и да се научат да се грижат за тях.
Ето такава градина примерно би била добра за нашите деца, да има здрави край тях, някои момичета на годините на сина ни примерно биха могли да го нахранят, да му сменят мокрия лигавник или да му дадат вода - хем ще се чувстват полезни хем утре на улицата няма да обръщат глава като видят инвалидна количка.
Такива ми ти работи.
Отивам да храня два броя гладни, синеоки, умиращи някой да ги гушка целодневно - май трябваше да ги кръстим Галюш и Галюша
А чак сега виждам темата...
Родителските кооперативи са за малки деца до 5 или 6 годишна възраст, времето на детските ясли и градини. Идеята е в един кооператив да има деца и със СОП и без специални нужди. Тогава се получава точно интеграция и развитие в малка група. Вече има 3-4 кооператива в София, създадени от майки.
Идеята най-добре ще я разберат родителите, които сега се сблъскват с детски ясли и градини, или децата са им около първи клас. Сега децата са гонени и изолирани, почти винаги са на половин ден и ако са там много рядко ги включват в заниманията. Разчитат на 4 часа ресурсно подпомагане. Е, в един кооператив детето ще има повече от 4 часа реален контакт и игри с други децата. Ако трябва майката или друг роднина също може да присъства, за да подпомогне детето.
Аз мисля, че подпомагането с ресурсен учител може да става в кооператива, логопед също да идва там и всички други специалисти, които сега са приходящи в детската градина. Може да идват студенти на практика.
Дори и това място да е само за деца със СОП, например Пумпелина е такова място, може да се окаже много полезно детето да бъде там няколко месеца или година, и после да се прехвърли в смесена група.
А ако държавата реши да бъде малко по- с мисъл за децата и да подпомогне кооперативите, таксата ще е поносима.
Имам и личен опит извън детската градина и се отрази добре на детето.
Ако родителите имат избор за различни форми на отглеждане, децата ще имат повече шансове.
Родителските кооперативи са за малки деца до 5 или 6 годишна възраст, времето на детските ясли и градини. Идеята е в един кооператив да има деца и със СОП и без специални нужди. Тогава се получава точно интеграция и развитие в малка група. Вече има 3-4 кооператива в София, създадени от майки.
Идеята най-добре ще я разберат родителите, които сега се сблъскват с детски ясли и градини, или децата са им около първи клас. Сега децата са гонени и изолирани, почти винаги са на половин ден и ако са там много рядко ги включват в заниманията. Разчитат на 4 часа ресурсно подпомагане. Е, в един кооператив детето ще има повече от 4 часа реален контакт и игри с други децата. Ако трябва майката или друг роднина също може да присъства, за да подпомогне детето.
Аз мисля, че подпомагането с ресурсен учител може да става в кооператива, логопед също да идва там и всички други специалисти, които сега са приходящи в детската градина. Може да идват студенти на практика.
Дори и това място да е само за деца със СОП, например Пумпелина е такова място, може да се окаже много полезно детето да бъде там няколко месеца или година, и после да се прехвърли в смесена група.
А ако държавата реши да бъде малко по- с мисъл за децата и да подпомогне кооперативите, таксата ще е поносима.
Имам и личен опит извън детската градина и се отрази добре на детето.
Ако родителите имат избор за различни форми на отглеждане, децата ще имат повече шансове.
Здравейте:) И аз чак сега виждам темата, пък съм писала статията 
Емем, не се обаждаш 
Разбирам реакциите, изморени сте, задачите ви са твърде много, за да организирате и подобно начинание за повече деца. То наистина изисква доста енергия от страна на родителите. Най-добре го знаят майките във вече съществуващите кооперативи.
Подозирам обаче, че сте прочели задълбочено материала от първия линк и не сте погледнали информацията от втория или не толкова внимателно. Според мен изобщо няма място за скептицизъм, защото най-хубавото на родителския кооператив е че ще бъде такъв, какъвто ние (родителите) си го направим. Не е задължително той да прилича на детска градина. В Чехия например има кооперативи за деца със СОП, които са като центрове по интереси - организират се занятия само за деца или за деца и родители два или три пъти седмично и се комбинират с групи за игра. Някои терапии могат да се провеждат и групово и тогава заплащането на специалисти би било по-достъпно.
Казвате, че имате свой кръг от семейства и това е чудесно. Наистина, ако децата ви имат редовно други деца, с които да играят и се събирате във вашия или в друг дом за целта, то вие вече сте създали форма на родителски кооператив интуитивно. Но много други родители по една или друга причина нямат такава среда за себе си и децата си.
В момента стартира кооператив иницииран от родител на дете с нарушение на психичното развитие, който явно намира смисъл в това да организира среда, в която детето му да се учи да общува с други деца.
Таня всъщност е дала отговор на много от запитванията ви
Но основното правило е, че всеки кооператив е строго индивидуален като форма, състав, организация и идеи, така че според мен всичко, което съм описала в статията са реални възможности.
Кооперативите наистина са актуални най-вече за деца в доучилищна възраст. Социалната изолация е характерна за този период, ако детето не посещава детска градина, а е сериозен проблем и за майките " с бебе на ръце", независимо дали са с деца с проблеми или не. ИМайте предвид, че не всички родители имат възможността да си изплачат мъката по форумите.
Може би ще се включи някоя майка, която е изпитала неодобрението на родителите на другите деца на детската площадка, където е завела детенцето си да си поиграе с връстници. Някоя майка, която мечтае за това да намери приятелски кръг за себе си и детенцето си, с който може да се чувства като у дома си в моментите, когато не е с детето на терапия или в болница.
Това, което сме предложили е просто алтернатива. Тя не решава всички проблеми и най-вероятно не е приложима навсякъде и за всеки. Но е добра възможност.
Емем, не се обаждаш Разбирам реакциите, изморени сте, задачите ви са твърде много, за да организирате и подобно начинание за повече деца. То наистина изисква доста енергия от страна на родителите. Най-добре го знаят майките във вече съществуващите кооперативи.
Подозирам обаче, че сте прочели задълбочено материала от първия линк и не сте погледнали информацията от втория или не толкова внимателно. Според мен изобщо няма място за скептицизъм, защото най-хубавото на родителския кооператив е че ще бъде такъв, какъвто ние (родителите) си го направим. Не е задължително той да прилича на детска градина. В Чехия например има кооперативи за деца със СОП, които са като центрове по интереси - организират се занятия само за деца или за деца и родители два или три пъти седмично и се комбинират с групи за игра. Някои терапии могат да се провеждат и групово и тогава заплащането на специалисти би било по-достъпно.
Казвате, че имате свой кръг от семейства и това е чудесно. Наистина, ако децата ви имат редовно други деца, с които да играят и се събирате във вашия или в друг дом за целта, то вие вече сте създали форма на родителски кооператив интуитивно. Но много други родители по една или друга причина нямат такава среда за себе си и децата си.
В момента стартира кооператив иницииран от родител на дете с нарушение на психичното развитие, който явно намира смисъл в това да организира среда, в която детето му да се учи да общува с други деца.
Таня всъщност е дала отговор на много от запитванията ви
Но основното правило е, че всеки кооператив е строго индивидуален като форма, състав, организация и идеи, така че според мен всичко, което съм описала в статията са реални възможности.Кооперативите наистина са актуални най-вече за деца в доучилищна възраст. Социалната изолация е характерна за този период, ако детето не посещава детска градина, а е сериозен проблем и за майките " с бебе на ръце", независимо дали са с деца с проблеми или не. ИМайте предвид, че не всички родители имат възможността да си изплачат мъката по форумите.
Може би ще се включи някоя майка, която е изпитала неодобрението на родителите на другите деца на детската площадка, където е завела детенцето си да си поиграе с връстници. Някоя майка, която мечтае за това да намери приятелски кръг за себе си и детенцето си, с който може да се чувства като у дома си в моментите, когато не е с детето на терапия или в болница.
Това, което сме предложили е просто алтернатива. Тя не решава всички проблеми и най-вероятно не е приложима навсякъде и за всеки. Но е добра възможност.
Препоръчани теми