Има ли и други като мен?

  • 7 341
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте, искам да споделя тук нещо, което ме измъчва. Това са отношенията ми с майка ми и по-точно-нейното поведение и отношение към мен. Не знам откъде да започна, но ще кажа само това, което ми се случи снощи, навръх Нова Година, на трапезата. Два дни правих торта, подготвях храната за празничната маса, бях много щастлива, че от години насам за пръв път съм в България, при мама, у дома. Работя в чужбина на работа, която ми позволява да си идвам от време на  време. И така, дойде 31 декември, подготвихме масата, и както е по традиция, баница, с късмети. Аз ги бях купила готови, на лист написани, но в баницата, сложих дрян, като на листчето срещу всеки късмет, написах съответния брой  дрянови пъпки. Украсихме, подредихме трапезата и седнахме да вечеряме. Тя завъртя баницата и си отряза парче, на мен-също. Имаше късмет вътре, който обаче не съответстваше  по брой на пъпките  на нито един късмет на листчето. Как е станало това и аз не знам. Тогава каза: "Аз нямам късмет." С обвинителен тон и самосъжалителен. После и казах да си  изтегли друг късмет и че следващия няма да е така. Изтегли друг от друго парче баница, падна се "нов дом". Тук е мястото да спомена, че майка ми е на 77г., а аз съм на 50. След което тя каза:" Сигурно ще умра и новият ми дом ще са гробищата." Представяте ли си как се почувствах? Ужасно. Развали ми се настроението, ядосах се на майка ми. Винаги прави така: когато види, че съм щастлива, намира начин да ме полее със студен душ.  От 3 години тя не е добре с нервите, имаше много силни  паник-атаки,  по цели нощи през пандемията не можех да спя от тревоги по нея, стряскаше се насън, викаше, появиха и се и проблеми с бъбреците, беше в болница. Аз си загубих работата в чужбина, останах при нея да я водя по улиците, губеше равновесие и трепереше. Миналата година, 2022, си счупи крака в ябълката, дадох голяма, сума за, операция, грижих се за нея, докато се възстанови, за да мога отново да отида в чужбина и да работя, за да живеем  нормално. Купувам й дрехи, качествена храна, правя всичко, което мога, и е по силите ми за нея. Нямам мъж и деца, в тоя свят имам само нея. Поне засега е така. Но не мога да издържам вече, нито сама, обречена на майка, си, нито на този тормоз, на 50г., да живея при нея. Освен това, непрекъснато ми се меси и за, елементарни неща ми казва как и какво да правя, чувствам се като дебил. Въпреки, че обзаведох апартамента с нови мебели, защото преди това нямахме нищо, даже и легла, на които да спим като нормални хора, тя все още не ме е включила в нотариалния акт. Не фигурирам никъде, все едно, че не съществувам. Тя строи жилището на частни начала, с баща ми са разведени и той не се е погрижил аз да имам покрив над главата, а ни прогони от семейното жилище, когато бях на 6г.После се пропи. Общо-взето, моите родители ми създадоха много трудности в живота, без да съм го искала или заслужила с нещо. Най-лошото е, че не мога да  срещна сродна душа и да се махна от майка ми веднъж  завинаги. Но и това ще  стане някой ден и дано да е по-скоро. Все ще се намери един мъж, който да ме обича и да създаде дом и семейство с мен. А тя, нека да си живее сама, докато е на крака, да е жива и здрава! После ще му мисля.

Последна редакция: нд, 01 яну 2023, 20:17 от Snezhana Vasileva 732486

# 1
  • Мнения: 5 300
Какъв е въпросът в крайна сметка?

# 2
  • Мнения: 1 248
Дали има друг в същата ситуация като жената. Дошло и е до гуша, иска да се оплаче, разбирам я.

# 3
  • Мнения: 8 171
Аз пък не разбрах майката за какво е виновна?
Преди години на дядо ни се падна нов дом и той същата година почина. От тогава баба никога не слагаше в баницата този късмет. Та може би на тази възраст хората са прави да мислят за смъртта.

# 4
  • София
  • Мнения: 12 320
Щом за 50 години не си разбрала, че майка ти няма да се промени, няма как и да стане. Оправия няма да имаш. Съжалявам, че си жертвала целия си живот да се доказваш на майка си.

# 5
  • София
  • Мнения: 15 911
Сродна душа би трябвало да си потърсила преди 25 - 30 г. Сега и да намериш някого - ще е с разведен с деца-ремаркета. Ще си късаш нервите не само с бабата, а и с обкръжението му.
Не разбрах как да те включи в нотариалния акт? Той си съществува, там пише на кого е имота. Като се гътне собственика се вади удостоверение за наследници и с него се предекларира имота в Дирекция "Местни данъци и такси". Ако си единствено дете на майка си - остава за тебе. Ако сте повече - делите някак си или се договаряте кой да го ползва.
А това, че на 50 г. си се вкопчила в майка си е единствено твоя грешка. Къде беше преди 25 г, защо пропиля младините да я слушаш. За нея сигурно не се е намерил достоен да ти е гадже.
Има такива манипулативни родители. Искат децата си само за тях, да са сигурни кой ще ги гледа в края на дните.
На първо време - не и обръщай внимание на приказките. Според годините отдавна е склерозирала. Крано време е да пораснеш и да започнеш да поставяш себе си и нуждите си на първо място.
Да, сега ще ме нападнат всички как пиша.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 980
Възрастта на майка ти е достатъчно напреднала, за да приемаш надълбоко всичко, казано от нея. Това са старчески изменения, депресия, да не говорим, че често възрастните използват подобна тема и за привличане на внимание. Прекъсването на пъпната връв е въпрос на личен избор, а не на наличие на партньор.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 1 188
И да се омъжиш, пак ще се грижиш за нея както досега. Ама тежи ти, разбирам те. Не всяка майка е добра майка. Около твоята възраст има мъже с пораснали деца и уморени от съпругите си. Можеш да създадеш хубаво семейство и тогава нейните настроения няма да ти се набиват така в очите, няма да може да те наранява като преди. Нооо едно нещо е много важно: не и́ позволявай по никакъв начин да се бърка в семейството ти. Грижиш се за нея и до там. Не да ти организира свободния ден и да ти прави разни "утре това, в четвъртък онова".

# 8
  • Great Britain
  • Мнения: 2 207
Започни да обичаш себе си.

# 9
  • Мнения: X
Мисля, че прекалено навътре приемаш думите й. Понякога не бива да се връзваш, на тия години хората говорят такива неща. Пускай ги покрай ушите си и се радвай на майка си, докато я има на тоя свят.

Не знам защо очакваш да ти препише апартамента, щом си направила ремонт. Ще го наследиш някой ден. Преди мен подробно ти обясниха, няма да повтарям и аз.

Фокусираш се много върху това какво правиш за майка си. Искам да ти кажа, че съм на почти половината години на твоите и аз също се грижа за майка си. За тия неща няма значение на колко си години.

Самотно ти е, защото нямаш семейство. Дано намериш сродна душа, не спирай да мечтаеш за това.

# 10
  • на село
  • Мнения: 3 841
Не се връзвай на майка си и моята беше особен характер, а сега ми липсва много.
 Радвай се докато е при теб, после знаеш- няма връщане, жена на възраст е, така ще е.
За апратамента- имаш ли братя и сестри, ако - не, той си е твой по наследство.

# 11
  • Мнения: 1 075
Обвиняваш майка ти, че си останала сама и ти е тежък животът ли?
Приемаш се като жертва. Има много криви родители. Моята майка е на АД откакто я помня. С паник атаки и всякви екстри. Влачила съм я къде ли не по кабинети. Само за смърт говори и за болести.
Не ходя при тях по празници - разстроиват ме и не мога да се освестя много време след това. Режа по телефона като ми обясняват за смърт и проблеми(не са смъртно болни, нито имат някакви проблеми изобщо).
Това с нотариалния акт не го разбрах. Къде искаш да те вписват? Затова, че си купила легла ли? Нали си наследник?
Никога не съм се замисляла за такива неща - имоти и наследство. При жив родител при това.
Опитай се да си изградиш своя живот. Не си била винаги на 50г. и майка ти не е била винаги болна. Родител се бърка, когато види, че детето му няма собствен живот, не се справя и, когато му се позволи.

# 12
  • Мнения: 4 353
Има си и такива негативни хора.
Напомни ми за майката на моя приятелка, която има същия "талант" да успее винаги да скапва настроението и да намира негативното във всяка положителна ситуация (при това, нейната е на около 60, та не е само до годините).
Аз също предлагам на моята приятелка да ограничи доколкото е възможно контактите, но знам, че е трудно - все пак е родител. В тази връзка,  харесвам поста и подхода на Сорша.

# 13
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 426
Работи над себе си и се постави на 1во място. Съжалявам много , че го казвам, но майка ти няма да живее вечно.Започни още от сега да градиш живота си без нея. Тя не би трябвало да е фактор във вземането на решения отнасящи се до теб. Прави това което ТИ искаш! Инвестирай парите си в собствен дом.

# 14
  • Мнения: 267
Като за начало редактирай профила, остани си анонимна, не всеки е с добри намерения. Изнасяй се от тази отровна среда, никога не е късно за самостоятелност и щастие. Направила си грешка станалото-станало. Време е да помислиш за себе си.

Общи условия

Активация на акаунт