Имам сестра на 15 години. 1,59 и 58 килограма. Преди 2 месеца беше 63-64 килца. Гледам я вече и корема и е почнал да става по плосък и да придобива уникална форма. Тя след 5 клас беше станала една пълничка и изобщо не се харесваше, гледаше да носи огромни дрехи и ревеше като майка ни я наричаше пълничка. И тук идва проблемът. Както казах сестра ми почна да отслабва. При това драстично. Ходи на волейбол от 3-4 месеца като това може да е причината, но последно време я гледам винаги си пробутва храната на някой-родителите ни, приятели ѝ или на мен. Яде по 2-3 лъжици и казва, че се е натъпкала пък преди ядеше по няколко порции. Един следобед тя се наяде просто с половин сандвич, 2 бисквитки и имаше и някакъв кит кат. Гледам я веднага след като се наяде отиде в банята. Не знам какво правеше ама се чуваше все едно повръща. Гледам я постоянно се оглежда в това скапано огледало. Косата ѝ почва да окапва, винаги казва, че ѝ е студена въпреки че навън е над 30 градуса, а това са знаци за анорексия. Кантара е 24/7 изваден и се мери поне 3 пъти дневно. Пие много вода и има много приложения за отслабване на телефона. Веднъж без да искам видях някаква бележка с надпис "EAT!!! Food is not your enemy". Характера ѝ много се промени за тези 2 месеца и родителите ни мислят, че се променя за добро тъй като е нон стоп пред учебниците или скицника ѝ пък и според тях сега е станала по-красива и по-слаба. Миналото лято беше изпаднала в тежка депресия и беше в леглото на телефона 24/7, не искаше да разговаря с никой, не ядеше почти нищо, но някак си училището я промени. Не знам гадже ли си беше хванала или какво, но беше много щастлива. После почна да разправя за това как имала скандали с нейните тъй наречени приятелки, защото говорели зад гърба ѝ и тем подобни. Януари месец започна да говори как супер слабата и приятелка, която едвам има 40 килограма ѝ говорела, че била дебела и мога да го видя, че не се чувстваше добре след това тъй като тя беше над 60 килограма. Родителите ни знаят за проблемите и с говорене с хора и постоянните ѝ истерически кризи и притеснения за всичко. Та тя не може да си поръча храна в ресторанта без да получава паник атака. Помня когато родителите ни я заведоха да ѝ купят обувки за волейбол
и тя беше припаднала на път към вкъщи само защото трябваше да пита за по-малък размер обувки. Често я виждам да реве пред телефона или дневника ѝ. От малка тя не харесва да разговаря с хора. Винаги е била книжния плъх, като заради това беше обиждана от 1-3 клас и веднъж се стигна до Пирогов. Когато майка ни ѝ каза, че от това да не яде ще стане анорексичка и ще я сложат на системи и ще стане 100 кила тя се ужаси и почна да реве. Винаги отрича да има нужда от психическа помощ, като казва, че има нужда от психолог само защото приятелките ѝ имат. Постоянно говори на майка ни за хранителни разстройства. Не знам какво да правя. Не мисля, че ако кажа на родителите ни те ще повярват, а пък ако реша да разговарям с нея, тя ще ми се развика, че нямала нужда от помощ. Ако някой е изпадал в такава ситуация се моля да помогне😕
П.С. пиша късно вечерта за да може да ѝ проверя телефона както и дневника за да знам горе долу дали е толкова зле колкото си мисля
Едит: искам да се извиня за правописните грешки, но в момента умът ми е на друго място от притеснение. Като по-голяма сестра трябва да се грижа за нея и искам най-доброто за нея. Искам да кажа също, че прочетох много форуми на тази тема и като гледам сестра ми не е единствената с този проблем. Вече месец чета за хранителните разстройства и е възможно в детската градина да е проявила симптоми на пика(не съм сигурна, но мисля че така де казваше), като ядеше само косата си и отказваше да яде друго, защото я беше страх, че ще почне да се дави, като до ден днешен има този страх. Надявам се само да не се стигне до болница и психиатри от "умните" ѝ идеи за отслабване, който аз лично не разбирам. Може би аз просто не мога да я разбера, защото не съм имала проблеми с това, но се надявам манията с това "Аз съм дебела и трябва да отслабна" да изчезне.
#анорексия#булимия#хранителниразстройства#тийндрами#тийнпроблеми#отслабване#психическапомощ#хранителноразтройство#нуждаотпомощ#детскопсихологическоздраве
и тя беше припаднала на път към вкъщи само защото трябваше да пита за по-малък размер обувки. Често я виждам да реве пред телефона или дневника ѝ. От малка тя не харесва да разговаря с хора. Винаги е била книжния плъх, като заради това беше обиждана от 1-3 клас и веднъж се стигна до Пирогов. Когато майка ни ѝ каза, че от това да не яде ще стане анорексичка и ще я сложат на системи и ще стане 100 кила тя се ужаси и почна да реве. Винаги отрича да има нужда от психическа помощ, като казва, че има нужда от психолог само защото приятелките ѝ имат. Постоянно говори на майка ни за хранителни разстройства. Не знам какво да правя. Не мисля, че ако кажа на родителите ни те ще повярват, а пък ако реша да разговарям с нея, тя ще ми се развика, че нямала нужда от помощ. Ако някой е изпадал в такава ситуация се моля да помогне😕
П.С. пиша късно вечерта за да може да ѝ проверя телефона както и дневника за да знам горе долу дали е толкова зле колкото си мисля
Едит: искам да се извиня за правописните грешки, но в момента умът ми е на друго място от притеснение. Като по-голяма сестра трябва да се грижа за нея и искам най-доброто за нея. Искам да кажа също, че прочетох много форуми на тази тема и като гледам сестра ми не е единствената с този проблем. Вече месец чета за хранителните разстройства и е възможно в детската градина да е проявила симптоми на пика(не съм сигурна, но мисля че така де казваше), като ядеше само косата си и отказваше да яде друго, защото я беше страх, че ще почне да се дави, като до ден днешен има този страх. Надявам се само да не се стигне до болница и психиатри от "умните" ѝ идеи за отслабване, който аз лично не разбирам. Може би аз просто не мога да я разбера, защото не съм имала проблеми с това, но се надявам манията с това "Аз съм дебела и трябва да отслабна" да изчезне.
#анорексия#булимия#хранителниразстройства#тийндрами#тийнпроблеми#отслабване#психическапомощ#хранителноразтройство#нуждаотпомощ#детскопсихологическоздраве
