и тя беше припаднала на път към вкъщи само защото трябваше да пита за по-малък размер обувки. Често я виждам да реве пред телефона или дневника ѝ. От малка тя не харесва да разговаря с хора. Винаги е била книжния плъх, като заради това беше обиждана от 1-3 клас и веднъж се стигна до Пирогов. Когато майка ни ѝ каза, че от това да не яде ще стане анорексичка и ще я сложат на системи и ще стане 100 кила тя се ужаси и почна да реве. Винаги отрича да има нужда от психическа помощ, като казва, че има нужда от психолог само защото приятелките ѝ имат. Постоянно говори на майка ни за хранителни разстройства. Не знам какво да правя. Не мисля, че ако кажа на родителите ни те ще повярват, а пък ако реша да разговарям с нея, тя ще ми се развика, че нямала нужда от помощ. Ако някой е изпадал в такава ситуация се моля да помогне😕
П.С. пиша късно вечерта за да може да ѝ проверя телефона както и дневника за да знам горе долу дали е толкова зле колкото си мисля
Едит: искам да се извиня за правописните грешки, но в момента умът ми е на друго място от притеснение. Като по-голяма сестра трябва да се грижа за нея и искам най-доброто за нея. Искам да кажа също, че прочетох много форуми на тази тема и като гледам сестра ми не е единствената с този проблем. Вече месец чета за хранителните разстройства и е възможно в детската градина да е проявила симптоми на пика(не съм сигурна, но мисля че така де казваше), като ядеше само косата си и отказваше да яде друго, защото я беше страх, че ще почне да се дави, като до ден днешен има този страх. Надявам се само да не се стигне до болница и психиатри от "умните" ѝ идеи за отслабване, който аз лично не разбирам. Може би аз просто не мога да я разбера, защото не съм имала проблеми с това, но се надявам манията с това "Аз съм дебела и трябва да отслабна" да изчезне.
#анорексия#булимия#хранителниразстройства#тийндрами#тийнпроблеми#отслабване#психическапомощ#хранителноразтройство#нуждаотпомощ#детскопсихологическоздраве