Вече минаха три седмици откакто тя рещи да си събере нещата и да отиде да живее с другия мъж. Никога не съм се съмнявал в нея и съм и имал пълно доверие. Беше взаймно и сме го доказвали не един път. От три месеца насам започна да се прибира по-късно от нормалното. Не ми отговаряше на съобщенията или го правеше с голямо закъснение. Смея да твърдя, че никога не съм и бил натрапчив или обсебващ. Напротив, писал съм и както винаги е било и преди.
Един ден и погледнах телефона и сам видях, че има връзка. Започнахме да говорим. Аз доста плаках и и се молих да си дадем шанс отново. Обичам я истински и винаги е билот така. Знам, че и за нея е било същото. На следващия ден каза , че ще се изнесе от нас. Оставих я да си събере нещата и да си тръгне, излязох от нас за да не гледам всичко това - нямаше да издържа.
В момента се измъчвам много. Да обвинявам себе си за доста неща, които много хора ми казват, че са битовизми и бели кахъри. И все пак винаги до този момент сме се разбирали с разговори. Споделяли сме ужасно много моменти заедно и сме минали през много трудни периоди. Бяхме семейство дори да нямахме брак и деца. Преди време я попитах дали иска деца, и тя каза че не е готова. Не настоявах, защото трябва да е взаймно желанието - така мисля.
През тези месеци ми каза , че е имала връзка с друг мъж. Двойно по-възрастен от нея. Не зная поради каква причина. Каза, че чувствата и към мен от няколко години насам са се променили. Но ще винаги ще ме обича.
Надеждата, че отново може да бъдем заедно ме крепи за момента. Обичам я истински.