Значението на хранителните навици
Начинът за консумиране на храната, количеството калории и съдържанието на чинията много често не се определят от физическия глад.
Ние си мислим, че за колебанията в теглото ни е отговорна изключително храната, която поемаме. Но на нейното количеството и качеството влияят множество външни фактори, сред които и приятелите, и гледането на телевизия, и хранителните навици - несъзнателните причини, които провокират преяждане и продължаващото трупане на килограми.
Специалистите различават два вида глад - физиологичен и психологичен. Между тях има разлика и ако я доловим, може да опитаме да контролираме хранителните си навици.
- Физиологичният глад възниква нараствайки, усеща се в стомаха и утихва веднага след като сме поели някаква храна.
- Психологичният глад възниква спонтанно, рязко, усеща се по-скоро на нивото на устата, понякога се съпровожда със слюноотделяне и при неговото утоляване възниква чувство на вина.
Размерът на чинията
В борбата с хранителните навици голяма роля играе размерът на чинията, в която се намира така наречената дажба. Изследванията показват, че чувството за ситост при човека е неразривно свързано със степента на запълненост на чинията. Докато в нея има храна, ние продължаваме да ядем, даже и да не сме вече гладни. И няма значение какво има вътре - изпразнената чиния се явява своеобразен рефлекс за приключване с яденето.
Затова е важно да се храним не в голяма и дълбока чиния, а в по-малка. По време на диета храната трябва да се сервира не в голяма чиния, пълна наполовина, защото това създава отрицателни емоции, а същото количество храна да се поднесе в по-малка чиния, но изцяло запълнена.
Стомахът не може да брои
Човек невинаги се храни на масата. Често се случва да похапне машинално пред телевизора, като не счита това за сериозен прием на храна. А в същото време калориите се поемат, енергията се натрупва и започва увеличаването на теглото. И всичко това е, защото стомахът не може да брои и не може да покаже, че има нужда от почивка, още повече, когато сме заети с нещо друго - например да поглъщаме информация от синия екран.
В такъв случай е необходимо да поставим всичко, което сме планирали да изядем за деня, на масата. Може би ще ни се прииска да се откажем от нещо.
Атрактивният продукт като дразнител
Не може да се отрече, че някои продукти изглеждат доста апетитно, особено ако са разположени в красива чиния върху прелестна покривка. Всичко това стимулира апетита и събужда желанието да похапнем, даже и да сме сити.
Рецептата е проста - нужно е всички съблазни да се държат надалече. Това се отнася особено много за тестените храни и сладкишите, които не се считат за храна, когато се поемат на крак между другото.
Устойчивост на хранителните навици
Когато се храним, често ние просто следваме нашите хранителни навици. За началото на деня е характерен сутрешният ритуал с кафето и бисквитките, в компанията на приятели непременно се набляга на бирата с пържени картофки, а вечерният филм е съпроводен с купа пуканки. Това са просто навици, които понякога нямат нищо общо с истинските потребности на организма.
Борбата с тях трябва да е съвсем целенасочeна, с осъзнаване на определените ситуативни асоциации. Колкото се може по-често трябва да се храним в трапезарията или в кухнята, а не пред телевизора. Има смисъл да престанем да дъвчем, прелиствайки модните списания, както и във всички останали ситуации да следим от какво конкретно има нужда организмът ни, а не навикът.
Image: Viorel Sima / 123rf.com