Здравейте, уважаеми потребители!
Предварително се извинявам за хаотичния разказ, който ще последва!
С приятеля ми сме заедно от няколко месеца (все още няма половин година). По принцип той е по-резервиран човек с ясно установени граници, които не би погазил в името на чуждия комфорт. Аз разбирам и уважам това - стремя се да не му се натрапвам в личното пространство, не проявявам ревност, ограничаване и т.н., както и ценя доверието, което той ми гласува.
Случи се обаче нещо, което ме накара да охладнея към него. Споделям тук, понеже повечето от Вас имат по-богат житейски опит и са способни да анализират по-добре ситуацията, за да ми кажат дали "филмът е само в моята глава", или в действителност има повод да се дистанцирам.
Преди две седмици мои приятели се организираха за посещение на нощно заведение. Всъщност от компанията познавах един-единствен човек, който реално ме покани, понеже не се бяхме виждали отдавна. От своя страна аз поканих приятеля си на клуба, като той каза, че ще обмисли предложението. В последствие поради умората от работа отказа да дойде. Въпросът е, че... аз изпаднах в състояние на безпомощност поради употребата на алкохол. По принцип не пия и не държа на алкохол, но тогава изпуснах положението извън контрол и още към 22:30 бях изгубила ясен разсъдък. Писах на приятеля ми с молба да ме вземе, при което последва телефонен разговор (вече към полунощ), от който нямам много спомен. От моя страна е имало още десетки обаждания - нещо нетипично, понеже той не им е фен и рядко си позволявам да му звъня. На тях той не ме удостои с отговор. В крайна сметка останах в клуба, накрая съм се прибрала с помощта на друг човек (спомените ми съвсем се губят). На сутринта видях, че има изнервено съобщение от негова страна заради телефонния терор, който съм му причинила. Когато се видяхме, ми сподели, че умишлено е изключил звука на телефона, за да не го притеснявам.
Почувствах се... обидена, признавам. Да, постъпката ми е инфантилна. Да, не той ме е докарал до положение да съм безпаметно пияна. Просто... мисля си, че ако аз бях на негово място, нямаше да постъпя по този начин и щях да проявя загриженост. Не е като да е нещо, което да ми се случва ежедневно - за първи път моля да ме прибере, по принцип не го ангажирам с битовизми.
Не знам как да комуникирам правилно с него начина, по който съм се почувствала. Неговият отговор беше, че "не съм му изключителен приоритет", което аз не оспорвам - не искам да ме слага пред семейство, приятели, себе си. Просто във въпросния момент имах нужда от него. Не беше ли редно да дойде? Или очаквам много?
Предварително се извинявам за хаотичния разказ, който ще последва!
С приятеля ми сме заедно от няколко месеца (все още няма половин година). По принцип той е по-резервиран човек с ясно установени граници, които не би погазил в името на чуждия комфорт. Аз разбирам и уважам това - стремя се да не му се натрапвам в личното пространство, не проявявам ревност, ограничаване и т.н., както и ценя доверието, което той ми гласува.
Случи се обаче нещо, което ме накара да охладнея към него. Споделям тук, понеже повечето от Вас имат по-богат житейски опит и са способни да анализират по-добре ситуацията, за да ми кажат дали "филмът е само в моята глава", или в действителност има повод да се дистанцирам.
Преди две седмици мои приятели се организираха за посещение на нощно заведение. Всъщност от компанията познавах един-единствен човек, който реално ме покани, понеже не се бяхме виждали отдавна. От своя страна аз поканих приятеля си на клуба, като той каза, че ще обмисли предложението. В последствие поради умората от работа отказа да дойде. Въпросът е, че... аз изпаднах в състояние на безпомощност поради употребата на алкохол. По принцип не пия и не държа на алкохол, но тогава изпуснах положението извън контрол и още към 22:30 бях изгубила ясен разсъдък. Писах на приятеля ми с молба да ме вземе, при което последва телефонен разговор (вече към полунощ), от който нямам много спомен. От моя страна е имало още десетки обаждания - нещо нетипично, понеже той не им е фен и рядко си позволявам да му звъня. На тях той не ме удостои с отговор. В крайна сметка останах в клуба, накрая съм се прибрала с помощта на друг човек (спомените ми съвсем се губят). На сутринта видях, че има изнервено съобщение от негова страна заради телефонния терор, който съм му причинила. Когато се видяхме, ми сподели, че умишлено е изключил звука на телефона, за да не го притеснявам.
Почувствах се... обидена, признавам. Да, постъпката ми е инфантилна. Да, не той ме е докарал до положение да съм безпаметно пияна. Просто... мисля си, че ако аз бях на негово място, нямаше да постъпя по този начин и щях да проявя загриженост. Не е като да е нещо, което да ми се случва ежедневно - за първи път моля да ме прибере, по принцип не го ангажирам с битовизми.
Не знам как да комуникирам правилно с него начина, по който съм се почувствала. Неговият отговор беше, че "не съм му изключителен приоритет", което аз не оспорвам - не искам да ме слага пред семейство, приятели, себе си. Просто във въпросния момент имах нужда от него. Не беше ли редно да дойде? Или очаквам много?
