Смятат ли ви децата ви за строги?

Не, не съм строга и дъщеря ми го знае. Даже казва, че съм "cool" и ме хвали на приятели.
Има много малко правила вкъщи, но се спазват без изключение. Другите неща подлежат на коментари и варират според случая. Ако това, което се иска от нея задължително е изпълнено, няма никакви органичения. Избирам си битките и предпочитам да сме в добри отношения, вместо да се вманиачавам на тема контрол. Не съм я наказвала никога, не бих ѝ отнела телефона, защото не мисля, че би имало добър ефект при нея. Когато съм разочарована от нея си говорим човешки, без да прибягвам до наказания. След месец става на 13.

Ми не.
А какви алтернативи предлагаш освен наказанието? В смисъл какво друго може да прави детето в този отрязък от време, освен да играе на компютъра?

Говоря по темата с прекаляването с дигитални устройства. Ако го оставя, може и с часове да седи на телефона или пред компютъра, дори и да има да учи.

А аз пак те питам - какво друго може да прави детето?
Да учи. Ок, учи.
Друго?

Моите нямаха ограничения за ползване на компютър (тогава смартфоните бяха по-скоро екзотика) никога не са имали и като цяло никакви по време на свободното си време на денонощието. Играеха по всяко свободно време. Не са наказвани. Обаче имаха много наситена ежедневна програм след училище като извънкласни занимания. Не сме поставяли условия от типа "играете, когато си научите" или "компютър 1 час".  Всички вкъщи играехме, така че някак не вървеше ние да играем, а тях да ограничим. Ако играят до късно, после трудно ще станат за училище, но ще се наложи да станат, така че проблемът си е техен.

Преди време точно за това стана дума и според тях, вече от дистанцията на времето, не смятат, че сме били строги родители.

Не ни смята за строги. За всяко нещо, което е наложено като ограничение с баща ѝ сме се аргументирали достатъчно, че да го приема не като наказание, а като логично обстоятелство. Ако нещо е важно за нас, не се притесняваме да го забраним. И обратното, ако го приемаме за нормално, въпреки че да кажем за друг родител е недопустимо и в неговите очи сме прекалено либерални и мекушави, съвсем съзнателно сме го допуснали, не от страх да действаме.

Конкретно за компютъра никога не сме имали проблеми. На училище е от 8 до 1 и нещо, после домашните си ги пише на лист и само праща снимка. Когато е вкъщи е залепена за телефона, с изключение на времето, в което се храним, гледаме нещо заедно по телевизията или излизаме семейно. Нямаме проблем с това, защото след като си научи хваща улиците с приятели и обикалят достатъчно. От малка обича да излиза и не се задържа вкъщи. Като ѝ проверя гривната, върти по средно 15000 крачки.
Ако беше от децата, които не излизат, бих използвала пристрастяването ѝ за награда, не за наказание. Ако направиш един какво си, примерно игра навън или домакински отговорности, получаваш 1 час на компютъра.

В общи линии се държим с нея като с възрастен човек, децата обичат това отношение, защото се чувстват пораснали и в повечето случаи се опитват да оправдаят доверието.

Което не значи, че общуваме само с усмивки. Естествено, че има и спорове и повишаване на тон, но да го наречем дискусия като ми каже "Ама еди кой си го пускат да прави еди какво си", отговарям "Да, но пък на него му е забранено друго (посочвам нещо, което за нея е по-важно и ѝ е разрешено)". И завършва с полуискрено, полуиронично: "Вярно. Ето затова много се радвам, че точно вие сте ми родители"

П.П. Аз работя от вкъщи и нямам работно време, когато съм свободна съм на лаптопа/телефона и правя нещо. Така че и личния ми пример в това отношение не е много възпитателен. Но за мен е ок, нямам притеснения.

Каквото си иска?
Каквото правеха децата преди масовия интернет? (двайсет години преко сили, смартфоните са от по-скоро)
Никой не е длъжен да дундурка 10-12-годишни и да ги забавлява 24/7. Имат си акъл, имат си въображение.

Излиза с приятели най-вече навън.
Иначе, при негово желание, може да играем на бордни игри вкъщи, да ходи на спорт, да караме колелета, да гледаме филми, разходки сред природата, да си викне приятелче вкъщи или да отиде на гости, да реди пъзел или чете книги.

Ок, чудесно, това исках да чуя.
Моят син е колкото твоя май. Не го наказвам, но гледам да го отлепям от компа със същите методи - учене, игри, излизане. Понякога влизаме в конфликт, тъй като аз му предлагам да излезем, а той ми отговаря и ме мотае, само и само да си остане пред екрана.

Смятам, че съм строга. Според нея съм ок. Баща й е по-мек и по-трудно пали от мен. Често викам, но рядко наказвам, т.е. за 10 години точно два пъти. Понякога водим дълги и напоителни разговори, набивам в главата й много неща. Използвам момента докато все още ме чува като говоря. Прилежна, старателна и изпълнителна е за възрастта си. Понякога ми тежи, че все още има нужда от голяма помощ за училище. Не отказва да учи, старае се, но й е трудно. Може би и факта, че сега в трети клас смениха класната и така и не се сработиха с нея. Съжалявам я, защото видимо се старае, но никога не е достатъчно според госпожата. Вече свирих отбой и казах, че спирам да я тормозя. На лято ще навакса.
Като цяло е доста натоварена, така че ограничения за компютър и телефон няма. Има много движение, излиза и д приятели навън. Надявам се и в тийн годините да сме с такива отношения.

Мисля, че ни смята и двамата за строги. Даже бил казал наскоро на баща си, че съм била наци ли, Хитлер ли, не разбрах (бяха учили за WW2).

По принцип си зависи от детето. На моят син, ако не му наложиш някакви граници, ще ти се качи на главата или ще се размаже от лигня.

Наказвала съм го без устройства не защото прекалява, а защото е прекрачил границата на нещо - излъгал, че си е написал домашното, а не си е, закъснял е за училище, защото е решил с приятели да се разходи до магазините (а не му е позволено). По принцип слушах на един семинар, че наказанията трябва да са релевантни на това, с което детето е прегрешило. Тоест в нашия случай забраната за плейстейшъна няма връзка със закъснението в училище, но нямам друга алтернатива. Винаги го питам обаче да ми повтори, дали знае за какво е наказан. И в крайна сметка - телефон, PS и прочие, са привилегии за тях, а не дадености, така че не мисля му отнемам жизненоважни дейности.

Невероятни неща се случват, когато им наложиш забрана за устройствата и ги налегне креативност, или скука - ще видя синът ми да рисува, да чете, да си майстори нещо, да си оправя стаята, да прави упражнения, да си играе със сестра си, да ми помага..

Скоро не ми се е налагало да го наказвам, пу-пу, и в темата за пубертетите не съм писала. Та нямам угризения, ако съм или ме мисли за строга. Това не ни пречи да сме си най-добри приятели на първо време и да се разбираме и споделяме. Мисля, че почва да се осъзнава и да разбира последствията. Дано, дано!

Да, строга съм. У нас има много ясни правила и ако те не се спазват, има санкции - спирам й джобни, спирам й ползването на всякакви джаджи с екрани или й ограничавам други неща, които обича да прави. Не крещя и не се карам, но водим разговор и обяснявам подробно защо я наказвам. У нас сме на принципа "Желязна ръчичка в мека ръкавичка". По мое мнение децата трябва да се научат да спазват някакви норми още от малки, това им помага за адаптацията в живота на по-късен етап, когато както всички знаем не всичко е позволено. При дъщеря ми помага обаче и училищната среда, тя е в девическо католическо училище с много строга дисциплина - там компромиси не се правят.

И аз съм строга .Не крещя и не викам.Но вкъщи има ред и дисциплина.
Първо задълженията,после удоволствията.
Тоест първо се пишат домашните.През това време телефонът на дъщеря ми е изключен,телевизорът също,таблетът е прибран.Бюрото си го подрежда тя.
След като свърши с домашните има право на избор-да се срещне с приятелки,да си покани гости ,да играе сама,да излезем двете...Обаче ,за да покани гости трябва първо да си подреди стаята.
Обикновено избира да кара колело или ролери навън с приятелки,ако е лошо времето кани гости ..Често излизаме и заедно.
След като се прибере вкъщи играе около 1 час или чати в групата на класа и то станало време да вечеряме да се къпе и да си ляга...не стои до късно.
През почивните дни е на тренировка ,а после излизаме семейно и пак няма време за висене пред компютъра.

Строга съм, наказвам, но с опция за "отмяна" на наказанието, ако се случи еди какво си....

Доста викам, понеже той е над нещата и нормалните неща като миене на зъби, обличане, обуване и т.н. стават след 10 пъти напомняне, но не и преди повишаване на тон.

Смята ме за строга. Правя забележки, обяснявам защо и какво трябва/не трябва да се прави....

Електронни устройства разрешавам рядко, 2-3 пъти седмично. Не му е много добре, понеже съучениците му стоят постоянно на игри и подобни, но се е примирил.
Засега е така. По-натам ще видим.