Здравейте, моля за помощ или за друга гледна точка. От три години съм вписана в регистъра. Преди 1 месец получих писмо за момиченце на 8 месеца. И аз блокирах. Ще осиновявам сама. Моля, има ли самотни осиновители. На 47 години съм. Мисля, физически здрава. Но и тук е първият ми страх. Ще бъда ли жива да я отгледам? После, финансово. Работя от 22 години, но до кога и как в тази държава. Доход 1200,00лв. Ще мога ли да се справя с това? Възможно е да я гледам без подкрепа, защото майка ми отказва. Тя е на 77 години, но здрава. има обаче притеснения от произхода на детето. Нямам братя и сестри. Роднини, да, но не мога да разчитам на тях. Сигурно изглеждам нелепо, но споделете опит. Все пак трябва да взема решение и то за живота и на друго живо същество? Благодаря предварително!
- Публикувана: 15 апр. 2021, 16:00 ч.
- Последно мнение: 17 май 2021, 08:51 ч.
Самотно осиновяване и ужасен страх
Не изглеждате нелепо и не сте сама. Страховете Ви са напълно разбираеми. Фактът, че мислите за всички тези неща, означава, че сте отговорен и мислещ човек.
Решението ще е Ваше, но каквото и да е то, ще е правилно за Вас. Не бива да забравяме, че никой /дали на 20 или на 40/ не знае какво го чака утре. И когато става дума за конкретни съдби, статистиката няма особено значение.
Успех!
Решението ще е Ваше, но каквото и да е то, ще е правилно за Вас. Не бива да забравяме, че никой /дали на 20 или на 40/ не знае какво го чака утре. И когато става дума за конкретни съдби, статистиката няма особено значение.
Успех!
Средната продължителност на живот на жените в България е 77 години. Има реален шанс да отгледате детето поне до 30 годишната му възраст. Оставете предразсъдъците и си подарете щастие в лицето на малка принцеса.
Нормално е да имате притеснения. Всеки бъдещ родител изпитва съмнения в собствените си възможности. Решението е Ваше и е много отговорно. Помислете, за какво бихте съжалявали повече- че сте пропуснали тази възможност или, че сте я приели? Майка Ви, вероятно ще омекне, когато види че сте щастлива. Aз лично, бих приела. Децата носят голяма радост. Познавам няколко дами на около Вашата възраст, които предприеха тази стъпка и не само се стравят, а и направо разцъфтяха. Успех Ви пожелавам!
MIRAJ74, ако го искаш, ще се справиш. Мисля, че и майка ти едва ли ще остане равнодушна. То, като роди една жена, кой дава гаранции, че ще е здрава, че ще работи, че ще има всички възможности да осигури и отгледа собственото си дете. Всичко е възможно в тоя живот и за всички. Хубаво ги мислиш нещата, но не зацикляй на лошото. Ще влезе дете в живота ти, искала си го, надявам се, ще внесе много неща в него и промени, сегашните ти мисли ще се изпарят. Други неща ще имаш за мислене.
Здравейте. Аз съм самотна майка осиновила две деца. Работя като учител, заплатата ми е чисто малко над 1300лв, справям се. За щастие майка ми, макар и ограничена във възможностите си ми помага с децата, когато се налага съм наемала помощ. През юни ще навърша 49. Синът ми през март навърши 7г, а дъщеря ми седмица след моя РД ще навърши 11г. Майка ми е на 88г.
Както знаете гаранция няма нито за здраве, нито за дълголетие, нето за работа, но детето е най-силният стимул да се борим.
Произходът на детето не влиза в работата на никого, освен на Вас. Вие сте тази, която трябва да посрещне детето без предразсъдъци относно това, защото това ще е Вашето дете. Ако Вие не се притеснявайте от това и детето ще е уверено и щастливо.
Успех и честита Ви радост.
Както знаете гаранция няма нито за здраве, нито за дълголетие, нето за работа, но детето е най-силният стимул да се борим.
Произходът на детето не влиза в работата на никого, освен на Вас. Вие сте тази, която трябва да посрещне детето без предразсъдъци относно това, защото това ще е Вашето дете. Ако Вие не се притеснявайте от това и детето ще е уверено и щастливо.
Успех и честита Ви радост.
Адмирации Мама Ру 🤍💜💙 бъдете живи и здрави цялото семейство ❤
Здравейте. Аз съм самотна майка осиновила две деца. Работя като учител, заплатата ми е чисто малко над 1300лв, справям се. За щастие майка ми, макар и ограничена във възможностите си ми помага с децата, когато се налага съм наемала помощ. През юни ще навърша 49. Синът ми през март навърши 7г, а дъщеря ми седмица след моя РД ще навърши 11г. Майка ми е на 88г.
Както знаете гаранция няма нито за здраве, нито за дълголетие, нето за работа, но детето е най-силният стимул да се борим.
Произходът на детето не влиза в работата на никого, освен на Вас. Вие сте тази, която трябва да посрещне детето без предразсъдъци относно това, защото това ще е Вашето дете. Ако Вие не се притеснявайте от това и детето ще е уверено и щастливо.
Успех и честита Ви радост.
Както знаете гаранция няма нито за здраве, нито за дълголетие, нето за работа, но детето е най-силният стимул да се борим.
Произходът на детето не влиза в работата на никого, освен на Вас. Вие сте тази, която трябва да посрещне детето без предразсъдъци относно това, защото това ще е Вашето дете. Ако Вие не се притеснявайте от това и детето ще е уверено и щастливо.
Успех и честита Ви радост.
Страховете Ви са страховете на всеки един бъдещ родител, без значение биологичен или осиновител (имам и осиновено, и биологично дете), без значение от възрастта, без значение от пола. Страхът се появява всеки път, когато излезем от зоната си на комфорт, а пък страховете на родителите са разнопосочни, безкрайни и доживотни:)
Ще се справите. Мечтата Ви се сбъдва, радвайте й се
Ще се справите. Мечтата Ви се сбъдва, радвайте й се
И аз осинових самичка на по-голяма възраст. И аз нямам кой да ми помага. Няма да лъжа, трудно е. Ако детето кихне - отивате на лекар, но ако ти кихнеш и веднаха се вдига кръвното, защото ако на теб ти стане лошо няма нито на кой да оставиш детето, нито кой да ти помогне.
От друга страна вече не ти е сив живота. Буквално има кой да ти бъбри на главата от сутрин до вечер, а дори и когато спи. Изправяш се пред нови предизвикателства. Ти сега си мислиш след 30 години какво ще е, а след няма и месец като си го вземеш детето вкъщи ще видиш как мисленето ти ще се ограничи до макс 2 дена напред.
Това, което мога да ти дам като съвет е да не се отказваш ако си си харесала това детенце. Да не се притесняваш да скъсаш дори роднински връзки, ако някой реши, че не му харесва цвета на детето ти. Да си преследваш собственото щастие и ако това да си майка ти изпълва живота да си го постигнеш и да си щастлива без да плащаш данък обществено мнение.
Намери си детегледачка за по час два ако ти се наложи нещо да можеш да го оставиш. Опитай първо да видиш как е с някой близък, приятел, познат, доверен човек, за да си спокойна. На мен така колоноскопия ми направиха сутринта, следобяд се подписах, че не желая да стоя три дни в болницата и час след това си взех детето и отидохме вкъщи.
Намери и приятелка или две, на които да се обаждаш ей така да си говорите. Ще ти трябва. За детето може да не е толкова шокова промяната в начина на живот, но за теб ще бъде пълна промяна.
От друга страна вече не ти е сив живота. Буквално има кой да ти бъбри на главата от сутрин до вечер, а дори и когато спи. Изправяш се пред нови предизвикателства. Ти сега си мислиш след 30 години какво ще е, а след няма и месец като си го вземеш детето вкъщи ще видиш как мисленето ти ще се ограничи до макс 2 дена напред.
Това, което мога да ти дам като съвет е да не се отказваш ако си си харесала това детенце. Да не се притесняваш да скъсаш дори роднински връзки, ако някой реши, че не му харесва цвета на детето ти. Да си преследваш собственото щастие и ако това да си майка ти изпълва живота да си го постигнеш и да си щастлива без да плащаш данък обществено мнение.
Намери си детегледачка за по час два ако ти се наложи нещо да можеш да го оставиш. Опитай първо да видиш как е с някой близък, приятел, познат, доверен човек, за да си спокойна. На мен така колоноскопия ми направиха сутринта, следобяд се подписах, че не желая да стоя три дни в болницата и час след това си взех детето и отидохме вкъщи.
Намери и приятелка или две, на които да се обаждаш ей така да си говорите. Ще ти трябва. За детето може да не е толкова шокова промяната в начина на живот, но за теб ще бъде пълна промяна.
Здравейте, моля за помощ или за друга гледна точка. От три години съм вписана в регистъра. Преди 1 месец получих писмо за момиченце на 8 месеца. И аз блокирах. Ще осиновявам сама. Моля, има ли самотни осиновители. На 47 години съм. Мисля, физически здрава. Но и тук е първият ми страх. Ще бъда ли жива да я отгледам? После, финансово. Работя от 22 години, но до кога и как в тази държава. Доход 1200,00лв. Ще мога ли да се справя с това? Възможно е да я гледам без подкрепа, защото майка ми отказва. Тя е на 77 години, но здрава. има обаче притеснения от произхода на детето. Нямам братя и сестри. Роднини, да, но не мога да разчитам на тях. Сигурно изглеждам нелепо, но споделете опит. Все пак трябва да взема решение и то за живота и на друго живо същество? Благодаря предварително!
Защо да не си жива да я отгледаш? След 20 години ще си едва на 67, в тази възраст обикновено хората са още физически и психически в добро състояние. Виж майка ти, даже на 77 е в добро здраве.
При всяко положение детето ще има по-добър шанс с теб, пишеш като грамотен и отговорен човек, отколкото (очевидно) в биологичното си семейство, които са се отказали от него.
На 8 месеца дечицата започват да пълзят, така че подготви дома си за това. Детенцето скоро ще започне и да се изправя, поне на един детски ръст трябва да е обезопасено. Някоя приятелка, която е гледала деца, ще ти помогне със съвети.
Ако все пак предпочетеш да се откажеш, това е твое право, не е нелепо, срамно или необикновено. Ангажиментът все пак не е за месец или два, а до живот и ще обърне живота ти.
Здравейте, моля за помощ или за друга гледна точка. От три години съм вписана в регистъра. Преди 1 месец получих писмо за момиченце на 8 месеца. И аз блокирах. Ще осиновявам сама. Моля, има ли самотни осиновители. На 47 години съм. Мисля, физически здрава. Но и тук е първият ми страх. Ще бъда ли жива да я отгледам? После, финансово. Работя от 22 години, но до кога и как в тази държава. Доход 1200,00лв. Ще мога ли да се справя с това? Възможно е да я гледам без подкрепа, защото майка ми отказва. Тя е на 77 години, но здрава. има обаче притеснения от произхода на детето. Нямам братя и сестри. Роднини, да, но не мога да разчитам на тях. Сигурно изглеждам нелепо, но споделете опит. Все пак трябва да взема решение и то за живота и на друго живо същество? Благодаря предварително!
.Според мен се фокусирайте над хубавите неща и за това което ви предстои. 
Поздравявам ви за смелостта и нищо да не ви спира да осиновите.
Попитайте майка си какъв човек е, че да не се радва на вашето щастие и на едно внуче, а да сипе прокоби.
А ако се притеснявате дали ще го обичате - любовта не е константа, винаги и на всяка цена. Идвало ми е да му откъсна главата, нищо че съм го родила (или точно по тази причина)
Малко народен хумор - "Деца...Докато са малки, ти идва да ги изядеш, като пораснат, те е яд, че не си ги изял"
Попитайте майка си какъв човек е, че да не се радва на вашето щастие и на едно внуче, а да сипе прокоби.
А ако се притеснявате дали ще го обичате - любовта не е константа, винаги и на всяка цена. Идвало ми е да му откъсна главата, нищо че съм го родила (или точно по тази причина)
Малко народен хумор - "Деца...Докато са малки, ти идва да ги изядеш, като пораснат, те е яд, че не си ги изял"
Здравейте и отново благодаря. Много е важно за мен да видя ситуацията през очите на хора, като мен. Майка ми я разбирам. И при нея е страх. Може би защото аз иззех всички функции и тя до сега живя относително спокойно. Освен всичко останало, се чувствам и виновна, че разрушам това статукво. Успях да премина през всички рационални и ирационални страхове. Всички. Още повече, ме притеснява фактът, че ми обясняват, как всеки като си е видял детето, е знаел, че това е неговото...... А, аз не получих това усещане....Детенце, здраво. Лично аз мисля, че грижата и любовта идват после, но и това ме обърква...И как да знам, че това е моето, като това не е пазар..наредени като грънци и да си избираш.