Отговори
  • Мнения: 275
Здравейте.
Тук съм за да събера мнения, житейски опит от вашите истории.
Как се "приспособиха/ адаптираха" вашите деца / дете след раздялата с бащата ( майка ? Може да има и бащи които да четат и да са взели попечителството).
Тук става та въпрос НЕ ЗАЩО сме се разделили, не при кого е отишло детето или защо. Просто хората се развеждат/ разделят. Въпроса е как се приспособиха, лесно ли е? Как приеха новият дом? Липсата на другия?
Аз търся истински житейски истории,опит, ваш ..личен.
На колко беше детето когато се разделихте с бащата, как го прие то? Какво му обяснихте, как преминахте тази адаптация . Моментът е тънък лед и може би изисква подготовка. Децата все пак и малки помнят другият родител, сигурно се изисква време за да свикне. Да,относително е всичко при всики, но да това пък бих прочела всеки от вас , с вашата история.
Благодаря ви !

# 1
  • София
  • Мнения: 4 285
Беше на 10 месеца. Свикна от малка, че тя си е с мама, а пък тати живее другаде. Точка.

# 2
  • Мнения: 7 245
Моята свикна веднага. Беше на 5 години. Нямало е никога проблеми. Дъщеря ми казва, че никога не е разбирала драмите с "горките деца на разведени родители".

# 3
  • Мнения: 650
Ами аз наскоро се разведох окончателно, синът ми е на 13 години, правата получих аз. Той вече нормално приема всичко, но това беше с цената на много говорене и обясняване. Без по никакъв начин да обвинявам майка му и да се опитвам да насаждам негативизъм. Решението да остане при мен беше всъщност негово. Не се е налагало да си сменяме жилището. Сега вече всичко е нормално и спокойно, да не кажа и по-добре от преди. Ходи, когато иска при майка си, но невинаги го прави с желание.

# 4
  • Мнения: 8 916
Детският писател Корней Чуковски обожавал да записва детски "бисери". Един от тях:
- Кой е по-красив - майка ти или баща ти?
- Няма да Ви отговоря,защото не искам да обидя мама.

Общи условия

Активация на акаунт