С мъжа ми живеем от три години заедно в дома на моите родители. Живеем в къща като те са на единия етаж, а ние на другия. Свекърва ми до юни тази година работеше в чужбина и се прибираше за по две седмици на половин година, НО си дойде окончателно. Свекърва ми е изключително добра, не съм усетила злоба, но е малко тип Бай Ганьо. Живее на 1км от нас отново в къща заедно със свекър ми и нейните родители. Тъй като с моят мъж почваме да говорим за дете притесненията ми относно нея се засилват.
Пример1. Докато работеше в чужбина трябваше постоянно да я изпращаме и посрещаме. На едно от изпращанията ми докато мъжа ми шофираше забележката ѝ беше: "Карай по-спокойно все пак возиш майка си" в моите очи беше така караш майка си трябва да внимаваш как караш да не стане бела, а че жена ти е в колата няма никакво значение.
Пример2. Когато се прибираше окончателно от Англия още беше задължителна карантината, а тя настояваше мъжа ми да я прибере. Тогава не издържах и му казах, че няма да стане да я вземе (да бъде контактен с нея) и после да се прибере в къщи, тоест две семейства да сме под карантина. Защо не помоли свекър ми не знам. В крайна сметка си взе билет до Бургас и си хвана такси.
Пример3. Ако не отидем през седмицата да я видим, защо сме на работа и искаме да си починем като се приберем тя започна да се самопоканва в къщи, което на мен не ми е приятно, но още малко ще потърпя.
Пример4. Не спира да занимава мъжа ми за елементарни неща. Скоро прави ремонт в тях и го вика да свали контактите при наличие, че в тях са доста хора - свекър ми, баща ѝ, майка ѝ. Извинявам се, аз отидох и ѝ свалих контактите не е нужно висше. Да смени крушка го е викала. Да свали нещо от рафта което, за да го стигне трябва да вземе стол. Имам чувството, че не осъзнава, че сина ѝ има вече самостоятелно семейство и не живее с нея. Говорила съм с мъжа си и той е съгласен, но му е майка. Ако и откаже 2 пъти после 5 не може. Имам чувството, че както говорим да имаме детенце ще му намери работа докато аз раждам и трябва да ме закара до болницата примерно. Много пъти сме си отменяли плановете, за да я заведен до големия град (той е на 20км от нашето населено място) да пазари. Тя не пита може ли, свободни ли сте, а казва, да я закараме, защото си е наумила сега и не може примерно да изчака свекър ми да се прибере.
Когато почне да говори пък...не спира.
Скоро имаше и изказване да приготвя на мъжа ми храна за работа все едно аз го оставам гладен. Мъжа ми разбира се я скастри.
Сега криво ляво стискам зъби. Притеснението ми е както мислим да работим за детенце как ще се разбера с нея. Тя от сега се навива как ще е постоянно с детето, как ще го мачка. Тя сега постоянно мрънка да ходим при нея или като не отидем се самопоканва пък камоли тогава.
Според вас има ли за какво да се дразня или аз се вманиечавам за дреболии. Имали ли сте подобни тревоги и оправдани ли са били ти.
П.с. племенника ѝ който постоянно е в тях от сега почва да прави сметки, че ако имаме дете щели да дават и на него. Прави коментари на мъжа ми като отидем да ги видим за обяд примерно как яде на аванта. Как можело да не живеем при свекърва ми нарушавали сме традициите. Общо взето братовчед му е изключително меркантилно, злобно и нагло същество. Това също е причина да ме дразни свекърва ми, защото му мълчи да не го обиди (племенника й), а лапето (17 годишен) и се качва на главата. И въпреки, че говори против сина ѝ и снаха ѝ (мен) тя си мълчи.