С приятеля ми чакаме бебе, но при всеки наш спор за нещо иска да се разделим, защото не разбирал отношенията така. Трудно му минавало след караници и те постепенно са го отделечавали от мен. Последният спор е от вчера. Аз съм болна и с проблемна бременност, гледам да не се движа много и натоварвам. Въпреки това не почиства след себе си, казах му, че ми тежи домакинската работа и тн. и снощи ми направи физиономии защо не съм разпределила в хладилника покупките. (Заради проблемната ми бременност той пазарува). След това аз се изнервих и чашата преля, защото ми държеше тон как е трябвало да го питам ако трябва и 100 пъти ако не съм разбрала нещо - в случая ставаше дума за един конвектор, той твърди, че на определени зададени параметри е изключен (17градуса), а аз не откривах този вариант (явно градусите бяха повишени и нямаше такава опция). Разказвам в детайли тази глупава случка, за да видите от какъв характер е спора. Аз повиших малко тон, защото исках да кажа, че го няма този вариант изобщо, но излезе, че аз не съм разбрала как се изключва и било по-добре да го питам като нещо съм разбирала.. След тази случка за поредн път ме обиди да съм вървяла в на майка ми еди си кое, и да съм си знаела как от утре няма да ми говори вече. Аз му отговорих, че няма повече да търпя такива думи, чувствах се зле здравословно, не трябва да се напрягам заради бебето и проблемите ми. Днес той дойде от лекар (бърза помощ),бил с високо кръвно, помоли ме да го оставя. Сега отново аз излизам най-черна и лоша. След всеки такъв спор, той настоява да се разделим как не може да издържа на такъв тормоз, стрес, аз имам вина за всичко и тн. Предният път настояваше да скъсаме, защото го поканих с нашите на обяд(той вече ме беше запознал и аз уважих неговото семейство), но той отвърна, че това му е единствен почивен ден и не иска ангажименти. Аз се разочаровах и го питах мен като ангажимент ли приема и стана страшен скандал, как е трябвало да му кажа, че държа да дойде, аз все съм мълчала , че уж ми нямало нищо, а после съм правила проблем и подобни. Скъсахме, малко след това разбрах за бременността и като му казах, беше категоричен да се разделяме, защото не се разбираме, той се отказва от мен, не от детето, аборт е единственият изход. В последния момент обаче промени избора си, да го оставим, но аз да съм се била променила. Притеснявам се, че няма да мога да си износя бебето със всичкото това, което се случва. В безизходно положение съм.
- Публикувана: 6 ноем. 2020, 15:43 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2020, 11:48 ч.
Проблемна бременност и спорове с бъдещия баща, заплахи за раздяла от негова страна
Ми да те пита човек ти с кой акъл му се връзваш на този, че чак и дете ще му раждаш. Събирай си парцалите и се хващай в ръце, от този нищо не очаквай!
Ако толкова не можете да се траете, разделете се, защо да е безизходно положението ти?
И как тръгвате да правите деца с хора, с които се карате като малки деца? Знаейки, че ако стане бебе, не можете да поемете отговорност.
И как тръгвате да правите деца с хора, с които се карате като малки деца? Знаейки, че ако стане бебе, не можете да поемете отговорност.
И като не се разбирате защо напираш да раждаш?
Този мъж е мамино готованче - примък, отмък. "Взел" те е да го гледаш. И сега ти не го гледаш. Ами много ясно че ще те пъди. А като дойде детето и си изцяло заета с детето съвсем ще се намуси.
Та, ти с него какво правиш още? Ако ти е важно детето и да го износиш - изнасяш се и така. Като родиш ти трябва стабилна подкрепа. Сама няма как да се справиш с всичко. Така че - ако той от сега се прави на мързелива Ганка - изнасяй се.
Та, ти с него какво правиш още? Ако ти е важно детето и да го износиш - изнасяш се и така. Като родиш ти трябва стабилна подкрепа. Сама няма как да се справиш с всичко. Така че - ако той от сега се прави на мързелива Ганка - изнасяй се.
Избухливите мъже, които обиждат жените са ми толкова смешни!
За жалост в началото сигурно е крил тези противни качества.
Сега се замисли как ще живееш с подобно отношение, щом така неуважително се държи докато си бременна, представи си после като бебко плаче денонощтно, стресирани сте, недоспали и един куп други досадни задължения.
Ако бях в това положение, веднага си събирам багажа и по-лесно бих преглътнала да отгледам детето си сама, пред това да ме тъпче един мъж.
За жалост в началото сигурно е крил тези противни качества.
Сега се замисли как ще живееш с подобно отношение, щом така неуважително се държи докато си бременна, представи си после като бебко плаче денонощтно, стресирани сте, недоспали и един куп други досадни задължения.
Ако бях в това положение, веднага си събирам багажа и по-лесно бих преглътнала да отгледам детето си сама, пред това да ме тъпче един мъж.
С приятеля ми чакаме бебе, но при всеки наш спор за нещо иска да се разделим, защото не разбирал отношенията така.
...................
Днес той дойде от лекар (бърза помощ),бил с високо кръвно, помоли ме да го оставя. Сега отново аз излизам най-черна и лоша. След всеки такъв спор, той настоява да се разделим как не може да издържа на такъв тормоз, стрес, аз имам вина за всичко и тн. Предният път настояваше да скъсаме, защото го поканих с нашите на обяд(той вече ме беше запознал и аз уважих неговото семейство), но той отвърна, че това му е единствен почивен ден и не иска ангажименти. Аз се разочаровах и го питах мен като ангажимент ли приема и стана страшен скандал, как е трябвало да му кажа, че държа да дойде, аз все съм мълчала , че уж ми нямало нищо, а после съм правила проблем и подобни. Скъсахме, малко след това разбрах за бременността и като му казах, беше категоричен да се разделяме, защото не се разбираме, той се отказва от мен, не от детето, аборт е единственият изход. В последния момент обаче промени избора си, да го оставим, но аз да съм се била променила. Притеснявам се, че няма да мога да си износя бебето със всичкото това, което се случва. В безизходно положение съм.
...................
Днес той дойде от лекар (бърза помощ),бил с високо кръвно, помоли ме да го оставя. Сега отново аз излизам най-черна и лоша. След всеки такъв спор, той настоява да се разделим как не може да издържа на такъв тормоз, стрес, аз имам вина за всичко и тн. Предният път настояваше да скъсаме, защото го поканих с нашите на обяд(той вече ме беше запознал и аз уважих неговото семейство), но той отвърна, че това му е единствен почивен ден и не иска ангажименти. Аз се разочаровах и го питах мен като ангажимент ли приема и стана страшен скандал, как е трябвало да му кажа, че държа да дойде, аз все съм мълчала , че уж ми нямало нищо, а после съм правила проблем и подобни. Скъсахме, малко след това разбрах за бременността и като му казах, беше категоричен да се разделяме, защото не се разбираме, той се отказва от мен, не от детето, аборт е единственият изход. В последния момент обаче промени избора си, да го оставим, но аз да съм се била променила. Притеснявам се, че няма да мога да си износя бебето със всичкото това, което се случва. В безизходно положение съм.
Не разбирам, толкова ли си отчаяна, толкова ли си грозна, толкова некадърна ли си, та си се овесила на врата на мъж, който не те иска?
Само не ми казвай, че не е бил такъв преди и че не си забременяла целенасочено, щом не си взела никакви мерки да се предпазиш.
В никаква безизходица не си- махаш се и правиш аборт.
Най- лесно е да забременееш и да викнеш, а кой и как, и в каква обстановка ще расте това дете, що ли да ти пука!?
Никога не съм подозирала, че е агресивен, псува и обижда, това беше най-спокойния човек на планетата “уж”. Аборт не желая да правя, защото бебето е било искано и планувано и от двамата! Дори той пръв заговори на тази тема, пожела семейство и дете от мен.
Аз не исках да правя аборт, защото съм го направила съзнателно, с желание и не можех да го направя, за мен това беше убийство умишлено. Не мога да обясня защо, но дълбоко в себе си не можех да избера аборт. Поех си отговорността и последствията от избора да имам дете, от погрешния избор с погрешния човек, готова съм и сама да се справя със всичко, което се случи.
И той като ти каза, че не те иска, и е поискал да абортираш, какво си решила да правиш ?
Аз не исках да правя аборт, защото съм го направила съзнателно, с желание и не можех да го направя, за мен това беше убийство умишлено. Не мога да обясня защо, но дълбоко в себе си не можех да избера аборт. Поех си отговорността и последствията от избора да имам дете, от погрешния избор с погрешния човек, готова съм и сама да се справя със всичко, което се случи.
Избухливите мъже, които обиждат жените са ми толкова смешни!
Ако бях в това положение, веднага си събирам багажа и по-лесно бих преглътнала да отгледам детето си сама, пред това да ме тъпче един мъж.
Ако бях в това положение, веднага си събирам багажа и по-лесно бих преглътнала да отгледам детето си сама, пред това да ме тъпче един мъж.
Ама не - си, МУ събирам багажа.
Успех на авторката!