Здравейте,
до сега не съм писал във форуми и дори не съм чел форуми, но стигнах до ситуация, в която съвети от приятели не са добре дошли, тъй като смятам, че мнението им няма да бъде обективно. Вероятно е ясно вече, че става въпрос за жена.
Та пристъпвам към историята. Преди 1 година на рожден ден на мой приятел се запознах с нея, нежна, прекрасна уж самоуверена а цялата кълбо нерви. Бяхме 3 дни заедно, нито и звънна телефона нито да покаже, индикация, че си има приятел, нито спомена за някого, нито нейните приятели нещо я попитаха. Поразпитах и получих доста смесена информация, че уж била с някого 4, 5, 6 години. Оказа се, че никой от нейните приятели не харесва приятелят. Той не излиза работи от понеделник до неделя и не харесва нищо ( това са мненията които чух).
Та почнахме да излизаме напред назад, но реши да ми извърти странен номер, да сме ходили на театър и не ми спомена приятелят си, като я питах кои ще сме и после ме добавя в някакъв общ чат с него. Казах и да ми дава билета, че не смятам да ходя с тях. Реших, че не ми се занимава с такъв човек и не смятах да я чувам повече, но тя започна все по често да се появява с нас и да търси контакт с мен. Въпреки, че винаги казваше, че ще е с него винаги идваше сама.
Една вечер стигнахме до целувки и ми изтърсва "Не трябва да го правим". Дръпнах я да си поговорим сериозно и казах, че ми е омръзнало вече да си играем на котка и мишка и да взема решение. Не била смятала да зарязва приятелят си и искала да сме само приятели. Не бях съгласен, но какъв избор имах.
Реших отново, че ще преустановим вижданията си, но след седмица две (все пак бяхме в карантина и трябваше да ходим по вили) пак стигнахме до прегръдки. Започнах да мисля само за нея уж е с мен, а не е с мен. Навсякъде където отидем ни мислят за двойка. Всички наши общи приятели ми стискат палци. Нейните приятелки ми казват още малко ще се отпусне изчакай.
Накрая ми писна да чакам, попитах я наясно ли е какво искам и, че смятам че трябва да го остави. Каза ми че е по добре да не се виждаме, стояхме 2 минути прегърнати мълчим, тя цялата трепери.
Но пък така се случи, че бях с нейната компания и ги поканих да ходим на моето село, не вървеше да не вземем и нея и пак я извиках (щяхме да бъдем 3 двойки тя и аз), но по телефона ми се стори, че "инициативата да не се виждаме е моя". Пих повечкои реших, че е хубаво и това да изясним " и тя се опита да ме обвини за цялата създадена ситуация" Казах и, че въобще не смятам да я разубеждавам и да споря и приключих.
На следващият ден, в колата решила да се оплаче от мен пред нейните приятели (те са двойка момче и момиче), какво съм си бил мислил и какво съм и бил казал, а те я нападнали "как може да говори такива глупости, от всякъде си личало, че ме харесва и ми обръща внимание и само за мен говори. Че изобщо не харесват приятелят и ако не е смятала да има нищо с мен защо ме е въртяла толкова" Била им се развикала направила скандал в колата, и така нервна я били виждали 2 3 пъти от както се познават.
Прибрала се в къщи разказала всичко какво са и говорили в колата на приятеля си "какво се било говорило за нас, че сме се натискали", той нашият решил да става мъж след като 3 месеца приятелката му е по цяла нощ с мен по нощите...изтърсил, че щял да ходи да бие този който говорил, че сме се натискали"
Точно 2 седмици по късно и предлага брак на рожденният и ден пред тяхните и тя приема. Всички в шок, всички ме питат видя ли какво направи. Правят си майтап, че много съм пришпорил ситуацията..... Вероятно е най-грандиозното ми постижение до момента.
2 месеца по късно, ни слух ни вест от нея пред когото и да е. Чувам, че писала на едната, писала на другата. Всички ми съобщават (все пак и двамата сме интересна тема). За 2 месеца нямаше седмица, някой да не ми я спомене въпреки, че хич не ми се слушаше за нея.
Преди седмица тръгнах да правя организация, за една игра и точно тогава и тя тръгнала да прави събиране на всичките ни общи познати и приятели и те ме поканиха разбира се, но предпочетох да не ходя и ако мога да не се виждам с нея. Обаче агентите пак ми докладват, че щяла да дойде на моята организация.
Не е ясно за мене защо дойде, след като всички бяха препили и половината не дойдоха, можеше да измисли нещо и тя да не идва.
Обиден съм от цялото и държание, смятам го за грозно, манипулативно и след като вече е изтърсила всичко пред приятелят си не разбирам защо продължава, като че ли да търси не пряк контакт с мен. Въпреки, че все още я смятам за прекрасна и нежна, нямам никакво желание да разговарям с нея и да пробвам да си оправяме отношенията. Проблемът е, че нито мога да и забраня да идва, нито върви да кажа да не я викат.
Та как трябва да продължи историята според вас...?
Вариант 1: При следващата ни среща (имам чувстовото че пак ще се появи скоро) да я дръпна на страна и да и кажа как се чуствам, че съм напълно наясно какви ги е наговорила и ако има поне грам съвест да спре да търси поводи за срещи, тъй като пак ще станем тема за разговор. На всичкото отгоре ще бъде и не честно спрямо "бъдещият и съпруг" да стои пак по нощите с мен. Да си призная не ми дреме за него. Как можеш да си тръгнеш вечерта без да кажеш "чал" на никой на масата и жена ти да ти се обади да се въренеш да кажеш "че си заминаваш".
Вариант 2: Да питам предварително дали и тя ще идва на събирания, и да не стъпвам там, но така все едно ще я избягвам или се крия, което ще стане смешно в даден момент
Варинт 3: Да стана приятел на новото семейство.... пълен апсурд
Вариант 4: Да си намеря друга, но както си личи от горенаписаното, все още не съм спрял да мисля за тази и се чудя как ще се развият нещата
Ех, май сам си се набутвам в неприятности, но пък иначе няма да е интересно.
до сега не съм писал във форуми и дори не съм чел форуми, но стигнах до ситуация, в която съвети от приятели не са добре дошли, тъй като смятам, че мнението им няма да бъде обективно. Вероятно е ясно вече, че става въпрос за жена.
Та пристъпвам към историята. Преди 1 година на рожден ден на мой приятел се запознах с нея, нежна, прекрасна уж самоуверена а цялата кълбо нерви. Бяхме 3 дни заедно, нито и звънна телефона нито да покаже, индикация, че си има приятел, нито спомена за някого, нито нейните приятели нещо я попитаха. Поразпитах и получих доста смесена информация, че уж била с някого 4, 5, 6 години. Оказа се, че никой от нейните приятели не харесва приятелят. Той не излиза работи от понеделник до неделя и не харесва нищо ( това са мненията които чух).
Та почнахме да излизаме напред назад, но реши да ми извърти странен номер, да сме ходили на театър и не ми спомена приятелят си, като я питах кои ще сме и после ме добавя в някакъв общ чат с него. Казах и да ми дава билета, че не смятам да ходя с тях. Реших, че не ми се занимава с такъв човек и не смятах да я чувам повече, но тя започна все по често да се появява с нас и да търси контакт с мен. Въпреки, че винаги казваше, че ще е с него винаги идваше сама.
Една вечер стигнахме до целувки и ми изтърсва "Не трябва да го правим". Дръпнах я да си поговорим сериозно и казах, че ми е омръзнало вече да си играем на котка и мишка и да взема решение. Не била смятала да зарязва приятелят си и искала да сме само приятели. Не бях съгласен, но какъв избор имах.
Реших отново, че ще преустановим вижданията си, но след седмица две (все пак бяхме в карантина и трябваше да ходим по вили) пак стигнахме до прегръдки. Започнах да мисля само за нея уж е с мен, а не е с мен. Навсякъде където отидем ни мислят за двойка. Всички наши общи приятели ми стискат палци. Нейните приятелки ми казват още малко ще се отпусне изчакай.
Накрая ми писна да чакам, попитах я наясно ли е какво искам и, че смятам че трябва да го остави. Каза ми че е по добре да не се виждаме, стояхме 2 минути прегърнати мълчим, тя цялата трепери.
Но пък така се случи, че бях с нейната компания и ги поканих да ходим на моето село, не вървеше да не вземем и нея и пак я извиках (щяхме да бъдем 3 двойки тя и аз), но по телефона ми се стори, че "инициативата да не се виждаме е моя". Пих повечкои реших, че е хубаво и това да изясним " и тя се опита да ме обвини за цялата създадена ситуация" Казах и, че въобще не смятам да я разубеждавам и да споря и приключих.
На следващият ден, в колата решила да се оплаче от мен пред нейните приятели (те са двойка момче и момиче), какво съм си бил мислил и какво съм и бил казал, а те я нападнали "как може да говори такива глупости, от всякъде си личало, че ме харесва и ми обръща внимание и само за мен говори. Че изобщо не харесват приятелят и ако не е смятала да има нищо с мен защо ме е въртяла толкова" Била им се развикала направила скандал в колата, и така нервна я били виждали 2 3 пъти от както се познават.
Прибрала се в къщи разказала всичко какво са и говорили в колата на приятеля си "какво се било говорило за нас, че сме се натискали", той нашият решил да става мъж след като 3 месеца приятелката му е по цяла нощ с мен по нощите...изтърсил, че щял да ходи да бие този който говорил, че сме се натискали"
Точно 2 седмици по късно и предлага брак на рожденният и ден пред тяхните и тя приема. Всички в шок, всички ме питат видя ли какво направи. Правят си майтап, че много съм пришпорил ситуацията..... Вероятно е най-грандиозното ми постижение до момента.
2 месеца по късно, ни слух ни вест от нея пред когото и да е. Чувам, че писала на едната, писала на другата. Всички ми съобщават (все пак и двамата сме интересна тема). За 2 месеца нямаше седмица, някой да не ми я спомене въпреки, че хич не ми се слушаше за нея.
Преди седмица тръгнах да правя организация, за една игра и точно тогава и тя тръгнала да прави събиране на всичките ни общи познати и приятели и те ме поканиха разбира се, но предпочетох да не ходя и ако мога да не се виждам с нея. Обаче агентите пак ми докладват, че щяла да дойде на моята организация.
Не е ясно за мене защо дойде, след като всички бяха препили и половината не дойдоха, можеше да измисли нещо и тя да не идва.
Обиден съм от цялото и държание, смятам го за грозно, манипулативно и след като вече е изтърсила всичко пред приятелят си не разбирам защо продължава, като че ли да търси не пряк контакт с мен. Въпреки, че все още я смятам за прекрасна и нежна, нямам никакво желание да разговарям с нея и да пробвам да си оправяме отношенията. Проблемът е, че нито мога да и забраня да идва, нито върви да кажа да не я викат.
Та как трябва да продължи историята според вас...?
Вариант 1: При следващата ни среща (имам чувстовото че пак ще се появи скоро) да я дръпна на страна и да и кажа как се чуствам, че съм напълно наясно какви ги е наговорила и ако има поне грам съвест да спре да търси поводи за срещи, тъй като пак ще станем тема за разговор. На всичкото отгоре ще бъде и не честно спрямо "бъдещият и съпруг" да стои пак по нощите с мен. Да си призная не ми дреме за него. Как можеш да си тръгнеш вечерта без да кажеш "чал" на никой на масата и жена ти да ти се обади да се въренеш да кажеш "че си заминаваш".
Вариант 2: Да питам предварително дали и тя ще идва на събирания, и да не стъпвам там, но така все едно ще я избягвам или се крия, което ще стане смешно в даден момент
Варинт 3: Да стана приятел на новото семейство.... пълен апсурд
Вариант 4: Да си намеря друга, но както си личи от горенаписаното, все още не съм спрял да мисля за тази и се чудя как ще се развият нещата
Ех, май сам си се набутвам в неприятности, но пък иначе няма да е интересно.
