Има ли хора, с които не се разбирате?

  • 5 977
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: 248
Здравейте. Тези дни съм изпаднала в големи анализи и размишления относно моя характер ... Принципно си падам интроверт, неуверена съм, чувствителна , но съм добронамерена, усмихната и учтива към другите.  Имам 1 истинска приятелка, на която всичко мога да споделя и  други , с които рядко се чуваме , но знам , че винаги мога да разчитам. Пораснах далеч от родителите си и без самочувствие. В училище все търсех вниманието на хора, които не ме приеха и станах обидчива. Усетя ли пренебрежението на  хората отсреща, ги отписвам  лесно и се дистанцирам.  Не се карам , но се отдръпвам.Така правя и с неприятните за мен хора, но става дума за хора , които наистина не са мой тип и нямаме нищо общо. Усещам тези, които не са искрени. От друга страна има и доста хора, с които се разбирам с лекота и можем да си говорим с часове. Наскоро преустанових отношения с такива хора, с които не си пасваме и въпросът е това лошо ли е по принцип? Аз хем отписвам лесно, хем след това го приемам малко ,като "края на света", мисля ги тези неща. Вие как процедирате с тези, които не са ви приятни или не харесвате?  Някои казват, че не им пука- как става тоя номер- научете ме и мен Simple Smile :😁Кога приключвате дадени отношения и какво е нивото ви на търпимост?  Благодаря, че прочетохте, ще се радвам на всяко мнение.

Последна редакция: пт, 25 сеп 2020, 07:25 от pastolina

# 1
  • Мнения: 760
Вие как процедирате с тези, които не са ви приятни или не харесвате?
Старая се да не общувам с тях, нищо лошо не им мисля, просто ги отбягвам.

# 2
  • Мнения: 1 542
Не мога да ти схвана въпросите - от една страна има хора, които са ти неприятни, а от друга желание да продължаваш отношения с тях ли?
Всеки среща хора, които не харесва и ако не се налага да ги изтърпява поради някакви причини, нормално е да ограничи максимално контактите си с тях.
Въпросът е да не си ръб в отношенията с другите, независимо приятни или не, не е нужно да проявяваш излишна любезност или сърдечност към хора, които те отблъскват.
Кои са тези хора, които не понасяш и търсиш приемливо поведение спрямо тях? Роднини, колеги? Много общо е зададена темата и не разбирам какво питаш.

# 3
  • Мнения: 3 077
Авторке,здравей.Най-доброто решение е наистина да се абстрахираш от тях.Свеждаш контакта до минимум и не се напрягаш от срещите си с тях.Аз не съм за пример,понеже съм много зла и отмъстителна към хората,които са ме обидили по някакъв начин.Принципно съм много добра.Както му и думата,последния си залък ще ти дам.Само някой да ми каже,че има какъвто и да е проблем,буца ми засяда на гърлото.Но докоснеш ли ме болните места,ден да мине,година да мине,си го връщам.Държа се с такива хора доста пренебрежително,даже на моменти язвително.А на тези,които просто не ги харесвам,им го показвам.Или направо казвам на трети човек,който е връзката между нас,че дадения човек ми е неприятен и не желая да имам какъвто и да е контакт с него.Това е черта в характера ми,която не харесвам,затова казвам,че не съм добър пример.

# 4
  • Мнения: 248
Райна 13 , имах желание да се виждам с тези хора, но или сме твърде различни , или просто не ме приемат сред тях. Не става дума за роднини и хора,с които се налага да се общува,а с други майки и колеги например или изобщо в социума.

# 5
  • Мнения: 1 542
Т.е. те не са ти неприятни, а ти на тях? Примири се, не може всички да те харесват.

# 6
  • Мнения: 746
Звучиш, като че ли си в някакво колебание със самата себе си каква трябва да бъдеш и как трябва да се държиш с другите заради това, че си по интровертен тип.
Мисля, че е напълно нормално да се дистанцираш от хора, които си усетила, че не те харесват или обратното-такива, които ти не харесваш. Ако сте колеги на работата е достатъчно едно "Здравейте, как сте" и толкова. Не мисля, че трябва това да те притеснява.
Според мен притесненията ти идват от това, че си по-неуверена и поради тази причина си явно по-търпелива, все в дилема как трябва да се държиш с другите,вероятно понякога ти се иска да се покажеш по в твоята си светлина, която повечето хора не познават, но те спират неувереността, самочувствието. Не знам точно какъв съвет да ти дам, освен да се приемеш такава каквато си, да поработиш върху самочувствието си, няма нищо лошо, че си интроверт. Когато се изясниш за себе си, може би няма толкова да те притеснява каква трябва да си с другите.
Обиждаш ли се лесно? Може и това да е донякъде причина.

# 7
  • Мнения: 12 473
Напоследък даже много внимавам за хигиената на отношенията си.
Изобщо не допускам край себе някой, който не усещам или не приемам с лекота.
От другите просто нямам нужда.

# 8
  • Мнения: 2 204
Някои казват, че не им пука- как става тоя номер- научете ме и мен Simple Smile :😁
Няма да стане. Най-многото, което можеш да се научиш е, да прикриваш перфектно, че ти пука. Да си ошлайфаш реаргирането към дразнението. Самото дразнение, това, което ти идва отвътре преди всякакъв разум да се включи в картинката или няма да се промени, или и да се промени това няма да има общо с някакви твои усилия. Избягвай ги колкото можеш тия хора, като най-безвреден за теб личен ход. Които можеш разкарай напълно и окончателно и после си подари нещо хубаво за мъдрата постъпка. Ако пък не постъпиш така, подари си нещо хубаво anyway.

# 9
  • Мнения: 1 625
Райна 13 , имах желание да се виждам с тези хора, но или сме твърде различни , или просто не ме приемат сред тях. Не става дума за роднини и хора,с които се налага да се общува,а с други майки и колеги например или изобщо в социума.
Ами, щом те нямат желание, просто се отдръпни.
Няма смисъл да се буташ зорлем в някой, който не иска да общува с теб.
Поработи над това ниско самочувствие. То е в основата на проблема. Трябва да имаш достатъчно самоуважение, че да не ти прави впечатление, че някой си не иска да излиза с теб. Да е жив и здрав, за какво ти е?
Имам една приятелка, която е на хиляди километри от мен.
Имам една по-близа колежка, с която общувам.
Оттам нататък, който иска да е в живота ми, там е. Който не иска, ако се налага, общувам любезно, но само при нужда.
Не смятам, че трябва да се изпада в кризи, че не ни харесват. Хората са различни. Няма как да се харесваме всички, нали?
Дай го по ведро и не си мисли, че проблема е в теб. Всъщност проблем може и да няма, просто да не си пасвате.

# 10
  • Мнения: 2 039
Не може да се разбираш с всички.Поддържам възпитана дистанция.
Много малко хора допускам по-близко да себе си и така ми е добре.

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Overthinking. Не ти е нужно, свикни да не премисляш и анализираш ситуации и отношения.

# 12
  • София
  • Мнения: 7 980
Разбира се, че има хора, които са ми неприятни, както и аз едва ли съм приятна за всички.
Хората, с които не се разбирам, ги деля на две категории:
1. Такива, с които ми се налага да общувам: карам по етикет - любезни, служебни отношения и толкова.
2. Такива, с които не ми се налага и ги игнорирам и не изпадам в размисли за причините.
Обидчива със сигурност не съм, защото това натоварва, а предпочитам енергоспестяващия режим на работа.

# 13
  • Мнения: 2 638
Не се разбирам, ама никак, с хора, които зачитат единствено своето мнение. Такива, дето дърпат черджето все към себе си. Давам пример с началството. Държат ме едни часове овъртайм, ама, не дай си боже, да си тръгна точно навреме. Скоро мисля да им сипя от тяхното, дано си оплета кошничката правилно Grinning

# 14
  • Мнения: 1 851
Приключвам веднага и с лекота отношения, които не са ми приятни и ме натоварват. И аз съм като теб, усетя ли кофти отношение веднага се дистанцирам. Не го смятам за нещо лошо, хората са го казали "по-добре сам отколкото зле придружен". Интроверт съм също и тъй като не търпя връзки, които ме дразнят, натоварват и ми влияят зле, логично нямам много приятели. Преди ми тежеше, вече не. С времето търпимостта ми към хорската глупост, егоизъм и други отрицателни черти, все повече намалява.
За щастие работя сама, не ми се налага да търпя колеги и шефове, само клиенти. Досадни роднини имам естествено, там държа здравословна дистанция, спазвам любезност и уважение, но не оставям да ми се качват на главата.

Общи условия

Активация на акаунт