Родителите ми никога не са имали кой знае колко висок стандарт на живот, винаги е било от заплата до заплата, на заеми и прочее, но са се грижили да съм щастливо дете. Винаги са се стараели да не ми липсва нищо - може да не е било най-доброто или скъпото, но са ми го осигурявали с цената на много лишения.
Никога не са искали нищо от мен и не са ме карали да се чувствам виновна. Въпреки това от малка искам да сме "по-добре". Когато бях на 20, бях убедена, че ще мога да направя животът им по-лек и хубав в бъдеще. Че ще успея да сбъдна мечтата им да си имат къщичка на село, например. Че ще успея да развия собствен бизнес и да ги взема да работят при мен, за да си почиват повече и т.н...
Вече съм на 30. Аз самата живея на квартира, нямам кой знае какви спестявания, а бизнесът ми едвам издържа себе си. Родителите ми остаряват и боледуват все повече, а все още работят до откат. Домът плаче за ремонт, но нито те могат да си го позволят, нито аз. Камо ли къща! Чувствам се като провал, защото за тези отлетели 10 години не успях да постигна нищо значимо във финансов аспект и не успях да им дам това, което никога не са имали (че и аз самата съм на горе-долу същото ниво). Явно ще ми отнеме още време - а се страхувам, че то ще свърши...