Здравейте,
След лутане и дълго мислене , реших да пиша и тук.
На 21г. , обвързана с човек на 25г. имаме дете на 1г.
Като всяка връзка , в началото всичко беше прекрасно умирахме един за друг. Никога не съм вярвала , че ще стигнем до това положение.
Всичко започна преди 2 години , когато той започна да се налага къде и с кого ще излизам , ревнуваше ме от приятелите ми ( и накрая спрях да излизам), работех , но и това не му се хареса , за това ми каза да седя вкъщи и че той ще работи. Постепенно започна да ме настройва срещу майка ми с думите " Когато си с нея , ставаш агресивна". С времето нещата стигнаха до там , че аз се превърнах в затворник , без право на мнение , не мога да излизам и съм робиня , която е длъжна да изпълнява всичко, което мъжа каже. Някак се примирих , до момента в който не се роди дъщеря ни. Започна да откача ,че съм носела клинове за да ме гледат другите , не мога да кача и снимка на лицето си в социална мрежа без скандал, започна и всекидневно проверяване на телефона ми с кого говоря , какво и с кого си пиша. През останалото време игнорира и мен и детето , внимание нулево. Нещата ескалираха , когато той си позволи да ме удари и души докато тя беше в ръцете ми . Сякаш света ми почерня , не искам да го виждам , не искам да ме пипа .
Опитвам се да говоря с него , но без успех . За него моя затвор е нещо нормално , отношението му е точно каквото трябва да бъде и друго не приема. Заплашва да ми вземе детето , ако реша да си тръгвам , дърпал я е от ръцете ми не един път.
Моля за съвет , какво да направя и какви са шансовете ми детето да остане при мен при евентуална раздяла. Имам родители , при които ще ида , но към момента съм безработна , а ме е страх да не вземе малката. Вие как бихте постъпили в подобна ситуация ?
След лутане и дълго мислене , реших да пиша и тук.
На 21г. , обвързана с човек на 25г. имаме дете на 1г.
Като всяка връзка , в началото всичко беше прекрасно умирахме един за друг. Никога не съм вярвала , че ще стигнем до това положение.
Всичко започна преди 2 години , когато той започна да се налага къде и с кого ще излизам , ревнуваше ме от приятелите ми ( и накрая спрях да излизам), работех , но и това не му се хареса , за това ми каза да седя вкъщи и че той ще работи. Постепенно започна да ме настройва срещу майка ми с думите " Когато си с нея , ставаш агресивна". С времето нещата стигнаха до там , че аз се превърнах в затворник , без право на мнение , не мога да излизам и съм робиня , която е длъжна да изпълнява всичко, което мъжа каже. Някак се примирих , до момента в който не се роди дъщеря ни. Започна да откача ,че съм носела клинове за да ме гледат другите , не мога да кача и снимка на лицето си в социална мрежа без скандал, започна и всекидневно проверяване на телефона ми с кого говоря , какво и с кого си пиша. През останалото време игнорира и мен и детето , внимание нулево. Нещата ескалираха , когато той си позволи да ме удари и души докато тя беше в ръцете ми . Сякаш света ми почерня , не искам да го виждам , не искам да ме пипа .
Опитвам се да говоря с него , но без успех . За него моя затвор е нещо нормално , отношението му е точно каквото трябва да бъде и друго не приема. Заплашва да ми вземе детето , ако реша да си тръгвам , дърпал я е от ръцете ми не един път.
Моля за съвет , какво да направя и какви са шансовете ми детето да остане при мен при евентуална раздяла. Имам родители , при които ще ида , но към момента съм безработна , а ме е страх да не вземе малката. Вие как бихте постъпили в подобна ситуация ?
