Късен аборт

  • 12 963
  • 7
  •   1
Отговори
  • Sofiq
  • Мнения: 58
Здравейте, не искам да натоварвам никой с моите неволи, но искам да напиша мъката си. Преди няколко дни се наложи да направя късен аборт в 20гс и от тогава не съм на себе си. Очаквах да съм тъжна и да скърбя за загубата, но не. Първите 3дни без да мисля за това и плачех непреъснато,след това забелязях че не изпитвам нищо,като ме питат как съм и аз незнам какво да кажа. Чуствам се празна неспособна да испита м каквато и да е емоция без значение дали ще е тъга, радост, мъка и пр. След това започнах да имам проблеми с съня. Трудно заспивам и спя по 10-20мин и се будя и така цялата нощ. Усещам вече че нямам сили и съм уморена но легнали незаспивам. Взех си мента глог и валериян уж да се успокоя и заспя но не се получава. Вече незнам какво да правя. Имам две деца с които бременостите минаха с усложнения но всичко мина с щастлив финал. Причината заради което се наложи аборт беше че ми изтекоха водите изключително трудно и мъчително раждане беше. Исках просто да споделя с някой понеже с семейството и близките ми е трудно да говоря за това.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 573
Милата...не мога и да си представя какво ти е. Само едно ще ти кажа! Бъди силна! Всичко зависи от теб самата ...ти контролираш мислите си! Няма как да не ти се отрази, но това колко ще продължи зависи от теб само и времето. Лично аз преживях развод и 9 месеца не бях на себе си...сама си наложих да продължа напред. Сега имам нов мъж...2 деца от бившия и искаме наше детенце. Зарекла съм се да не си давам големи надежди и дори и да забременея да съм готова на всичко...защото не съм и първа младост.
Желая ти сила и търпение да преодолееш случилото се. Децата ще те съживят! Животът продължава и трябва да го изживеем...защото ни е само един. Прегръщам те!!!

# 2
  • Мнения: X
Ако искаш ела в темата "Бременни след аборт заради малформации".

# 3
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Съжалявам за това, което ти се е случило!
Разбирам те на 100%, аз преживях същото, което описваш, но в по-късна седмица. Болката е неописуема.
Ти имаш голяма утеха, облегни се на семейството, на децата си. Много е трудно, когато това ти се случи с първото детенце, аз в момента се чувствам изключително несигурна дали и аз ще имам това щастие...
Относно проблемите със съня - аз си взех Сладки Сънища, понякога помага, друг път не помага... Все е нещо.

# 4
  • Мнения: 1
Много съжалявам, знам какво е. Единствено времето помага, но не бързай. Дай си време за да можеш да си стъпиш на краката. Почивай си, доколкото можеш, и се погрижи за себе си!

# 5
  • Мнения: 1
Извинете ме, ако пиша в грешната тема, просто почувствах нужда да помоля за морална и емоционална подкрепа... Преди 10 дни излязох от МД за задържан аборт в 26 седмица, а бебето беше спряло да се развива в 23 седмица. На прегледите преди това всичко изглеждаше в норми, като изключим, че ми беше назначен аспирин след първата ФМ. Не мога да си простя, че усещах, че нещо не е наред, но си казах, че няма да си внушавам глупости. Сега не мога да спра да си мисля, че нещо е можело да се направи.

# 6
  • Мнения: 24
Здравейте, не искам да натоварвам никой с моите неволи, но искам да напиша мъката си. Преди няколко дни се наложи да направя късен аборт в 20гс и от тогава не съм на себе си. Очаквах да съм тъжна и да скърбя за загубата, но не. Първите 3дни без да мисля за това и плачех непреъснато,след това забелязях че не изпитвам нищо,като ме питат как съм и аз незнам какво да кажа. Чуствам се празна неспособна да испита м каквато и да е емоция без значение дали ще е тъга, радост, мъка и пр. След това започнах да имам проблеми с съня. Трудно заспивам и спя по 10-20мин и се будя и така цялата нощ. Усещам вече че нямам сили и съм уморена но легнали незаспивам. Взех си мента глог и валериян уж да се успокоя и заспя но не се получава. Вече незнам какво да правя. Имам две деца с които бременостите минаха с усложнения но всичко мина с щастлив финал. Причината заради което се наложи аборт беше че ми изтекоха водите изключително трудно и мъчително раждане беше. Исках просто да споделя с някой понеже с семейството и близките ми е трудно да говоря за това.


Здравейте, много съжалявам за това ,което Ви е сполетяло ,надявам се да сте добре. Тъй като прочетох кога сте го направили,бихте ли ме насочили към лекар ,който би могъл да извърши аборт ,тъй като никой не иска да ми извърши аборт ,тъй като тъкмо съм минала 12та седмица ,но просто съм в ужасно затруднение ,не мога да се грижа за него ,партньорът ми не го иска и сме в много лоши отношения и абсолютно не мога да си го позволя нито финансово, нито по друг начин ,ако някой би могъл също така да ми помогне моля сърдечно да се свърже с мен. Благодаря.

# 7
  • Мнения: 1 685
Здравейте, не искам да натоварвам никой с моите неволи, но искам да напиша мъката си. Преди няколко дни се наложи да направя късен аборт в 20гс и от тогава не съм на себе си. Очаквах да съм тъжна и да скърбя за загубата, но не. Първите 3дни без да мисля за това и плачех непреъснато,след това забелязях че не изпитвам нищо,като ме питат как съм и аз незнам какво да кажа. Чуствам се празна неспособна да испита м каквато и да е емоция без значение дали ще е тъга, радост, мъка и пр. След това започнах да имам проблеми с съня. Трудно заспивам и спя по 10-20мин и се будя и така цялата нощ. Усещам вече че нямам сили и съм уморена но легнали незаспивам. Взех си мента глог и валериян уж да се успокоя и заспя но не се получава. Вече незнам какво да правя. Имам две деца с които бременостите минаха с усложнения но всичко мина с щастлив финал. Причината заради което се наложи аборт беше че ми изтекоха водите изключително трудно и мъчително раждане беше. Исках просто да споделя с някой понеже с семейството и близките ми е трудно да говоря за това.
Извинете ме, ако пиша в грешната тема, просто почувствах нужда да помоля за морална и емоционална подкрепа... Преди 10 дни излязох от МД за задържан аборт в 26 седмица, а бебето беше спряло да се развива в 23 седмица. На прегледите преди това всичко изглеждаше в норми, като изключим, че ми беше назначен аспирин след първата ФМ. Не мога да си простя, че усещах, че нещо не е наред, но си казах, че няма да си внушавам глупости. Сега не мога да спра да си мисля, че нещо е можело да се направи.
Страшно съжалявам за това, което ви се е случило. Имам загуба в 36-та седмица. Това, което чувствате, е нормално, дайте си достатъчно време за тъга. Ако се наложи, потърсете и психологическа подкрепа от специалисти. Не общувайте, не се обяснявайте и не обръщайте внимание на хора, които не ви разбират, независимо колко са близки. Опитайте се да потърсите път към партньора - за него това също е огромна загуба.
Вие НЯМАТЕ ВИНА.
Желая Ви и кураж!

Общи условия

Активация на акаунт