Лоши отношения с родител

  • 3 744
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Ще завършвам гимназия след около 2 години и трябва да избера път в живота. Винаги съм се стараела в училище,печелила съм конкурси. Да, но се оказва,че не мога да избера нищо ,защото майка ми не е съгласна с изборите ми.  Исках да уча в чужбина /история/, но тя не е съгласна. Мисли,че е глупаво,макар че се е съгласявала. Днес например ме извика и ми показа специалности,които носели 3000 лв в България и ми казва избери си. Аз не харесах идеята и последва скандал. Този скандал го водим от няколко месеца. Казано честно съм уморена. Даже ме е заплашила,че ще ме изрита от нас. Хвали хора,които са в университети  без знания,ама нали учат за доктори. Смятам,че не си заслужава да уча нещо,което не искам особено с заплахи и стрес. Имам чувството,че понякога изобщо не я интересувам. Една случка,която стана на скоро- беше ми лошо и споделих,че не се чувствам добре.  Тя ми каза,че ни иска да се прибира вкъщи с мен и затова седях 2 часа навън като едвам се влачих по улицата. Най-накрая се прибрахме и вместо да ме пита как съм каза- Оо,ти да не умираш,а?  Не се чувствам добре във вкъщи. Хората винаги казват,че има начин да си помогнем, но аз не виждам такъв...дори не знам защо го публикувам. Иска ми се да мога да поговоря с някой

# 1
  • Мнения: 2 039
Много си малка още.Защо въобще водиш тези разговори за специалност в университет,евентуално след 2 год.?до тогава много вода ще изтече и ти  и майка ти ще се промените много.Относто ученето в чужбина,това е и въпрос на възможности,най-вероятно майка ти няма средства да те издържа.Успокой се,учи си спокойно още две години.Не пишеш какви са твоите желания,към какво те влече?През годините специалностите от които се изкарва добър доход много пъти са се променяли,така че имаш време да решиш.

# 2
  • Мнения: X
Аз съм на 17 сега... мисля,че ще е по-добре да се подготвя от рано. За възможностите не знам тя каза, че има около 15 000 лв, но и аз искам да започна работа там..

# 3
  • Варна
  • Мнения: 14 527
Майка и няма да се промени изобщо. Явно прехвърля нереализирани, лични амбиции върху детето си. Това е излишен тормоз. Бих посъветвала авторката да кандидатства на няколко места. Запознай се подробно с таксите и разходите за следване в чужбина. Ако имаш начин за самоиздръжка, приятели или познати там, ще имаш шанс.
Понякога желанията ни са повърхностни, приоритетите се сменят. Може би майка ти желае избора ти да е по - рационален и рентабилен. Имаш време за анализи и преосмисляне. Важно е и търсенето на кадри. Някои специалности не гарантират професионална реализация.

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 17:58 от Viviana91

# 4
  • Мнения: 280
15 000 лв трудно ще стигнат дори за 1 година издръжка на студент/ако учиш в друг град/ в България. За чужбина пък ще е още по-трудно. Обучението ти не е само една година.

# 5
  • Мнения: X
Майка и няма да се промени изобщо. Явно прехвърля нереализирани, лични амбиции върху детето си. Това е излишен тормоз. Бих посъветвала авторката да кандидатства на няколко места. Запознай се подробно за таксите и разходите за следване в чужбина. Ако имаш начин за самоиздръжка, приятели или познати там, ще имаш шанс.
Понякога желанията ни са повърхностни, приоритетите се сменят. Може би майка ти желае избора ти да е по - рационален и рентабилен. Имаш време за анализи и преосмисляне. Важно е и търсенето на кадри. Някои специалности не гарантират професионална реализация.
Може ли да говорим на лично? Може би звучи жалко,но не се чувствам добре..

# 6
  • Мнения: 174
По принцип влизам в този форум, защото ме забавлява човешката простотия. Но в този случай, реших да се намеся.

Първо изобщо не е рано да мислиш, какво искаш да учиш. Когато аз завършвах гимназия, повечето ми съучиници разсъждаваха по следния начин: "На мен, най ми върви български език и история ... какво се кандидатства с български и история - право, еми айде"

Това за мен е лошо, поради липсата на конкакт с човек, който вече е  завършил право и практикува професията си.
Добре е след като си се ориентирала към нещо, да намериш някой, който вече е минал по този път. Да го разпираш за проблемите, за изненадите на които се натъкнал, за кариерното му развитие, планове и т.н.

Аз съм завършил бакалавър в СУ и магистър в чужбина. Сега се радвам на добра реализация, но не толкова заради образованието което съм получил в български и немски университет. Добра реализация дължа на това, че не съм позволявал на университета и училището да ми пречи на образованието. Доброто образование не идва на готово. Човек сам трябва да го търси, да чете книги, да говори с хора, които са направили и постигнали нещо, да се учи от тях. Да действа, да греши и да се учи от грешките си. В университета повечето преподаватели, не са постигнали нищо извън академията. Живеят си в един черно-бял свят, където те са винаги прави.

Отностно неразбирателството с майка ти, то е донякъде нормално. Тя ти е майка и иска най-доброто за теб ( според нея). За нея е много трудно да остъпи и да приеме, че ти си права. Аз лично нямам деца, но в такава ситуация, според мен е редно да те остави да си трошиш главата сама и да се поучиш от грешките. Щом не е способна да го направи, е доста вероятно да е обременена от системата - т.е. вероятно е учителка Simple Smile

Толкова от мен

# 7
  • Мнения: 7 168
Ако дъщеря ми искаше да учи нещо финансово безперспективно като история например и ако се очаква аз да плащам, ами и аз щях да съм против. На 17 години си далеч от реалния живот.

# 8
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
За 2 години много вода ще изтече. Моя съвет е да следваш сърцето си и ако майка ти не може или не желае да плати за образованието ти работи и си изкарай парите сама. Нищо няма да загубиш, ако пропуснеш година - две, пък може и желанията ти да се променят. Само не записвай да учиш нещо насила или само защото майка ти така иска.

# 9
  • Мнения: 18 226
Някога избрах професията си в шести клас. Знам, че няма да ми повярвате, но така е. Майка ми искаше друго. Имахме разправии, но тя накрая ме остави да кандидатствам каквото исках. Завърших си го и вече сума време си работя с удоволствие. Ако от нещо се пооплача (все има и лъжичка катран в кацата мед), тя се хили и вика - ама ти си го избра! Факт. Само че аз знаех какво искам да работя, а не само какво искам да уча. Затова един въпрос - след като завършиш история в чужбина, какво ще работиш? Като каква? Крайната цел ни кажи, следването не е целта, а етап. Wink

# 10
  • Мнения: X
Някога избрах професията си в шести клас. Знам, че няма да ми повярвате, но така е. Майка ми искаше друго. Имахме разправии, но тя накрая ме остави да кандидатствам каквото исках. Завърших си го и вече сума време си работя с удоволствие. Ако от нещо се пооплача (все има и лъжичка катран в кацата мед), тя се хили и вика - ама ти си го избра! Факт. Само че аз знаех какво искам да работя, а не само какво искам да уча. Затова един въпрос - след като завършиш история в чужбина, какво ще работиш? Като каква? Крайната цел ни кажи, следването не е целта, а етап. Wink

Ами ако се завърши тази специалност може да работиш в училище,библиотека,музей, университет или архиви

# 11
  • София
  • Мнения: 5 135
Доколкото виждам, проблемът далеч не е ученето, явно има нещо по-дълбоко. Какви са тия приказки "Ще умираш ли?"?! Ако действително ситуацията у вас е тежка и не си правиш изводи само от няколко случки - ориентирай се към изнасяне веднага, след като навършиш пълнолетие. Може и да не запишеш веднага висше и да се наложи да работиш, но е по-добре от живот в отровна среда.
Колкото до ученето... Минах по този път със соченето на някакви свръх успели хора, които трябваше на секундата да превърна в свои кумири, за да бъда и аз свръх успяла. По мое време адвокатите се възприемаха като златните кокошки на държавата - ставаш адвокат и започваш да къртиш пачките. Да, ама не...
Другата мания на родителите ми беше ученето в чужбина. За тях тогава не си ли "избягал", значи си неудачник, нещо ти има. Освен ако не си адвокат, разбира се.
Заинатих се жестоко, че аз в чужбина няма да ходя да уча. Провалих се с гръм и трясък на кандидат-студентските изпити. Приеха ме само българска филология, майка ми се скъса от рев, все едно ми бяха отрязали една ръка. Е, животът ми се нареди, в момента всички сме доволни, а може би се е наредил и по-добре от така лелеяното право.
Сега гледам, че програмистите се смятат за същите златни кокошки например. Това са неща, които се променят буквално с няколко години, така че една "златна професия" днес може утре да е средна работа.

# 12
  • Мнения: X
maine_ggg, това образование може да не ти донесе най-доходоносната професия, но ще те направи ерудира и ще те направи интересна личност, както и ще ти даде универсални знания за живота.
На 17 години напълно може да усетиш какво е призванието ти и какво ще ти доставя удоволствие в живота!

Не мога да ти дам съвет как да постъпиш с майка ти, но за мен си заслужава да се бориш за мечтата си. Пари се изкарват, скоро ставаш на 18 и може да имаш gap year, в която да работиш и да изкараш пари, с които да започнеш с първата крачка.

# 13
  • Мнения: 25 441
Затова един въпрос - след като завършиш история в чужбина, какво ще работиш? Като каква? Крайната цел ни кажи, следването не е целта, а етап. Wink

И аз това се запитах. И дали инвестицията (от страна на родителите, между другото, не лично нейна!) си заслужава?
Ако държи да учи история, то по-добре у нас – поне няма да натовари прекомерно родителите си.

# 14
  • Мнения: X
maine_ggg, това образование може да не ти донесе най-доходоносната професия, но ще те направи ерудира и ще те направи интересна личност, както и ще ти даде универсални знания за живота.
На 17 години напълно може да усетиш какво е призванието ти и какво ще ти доставя удоволствие в живота!

Не мога да ти дам съвет как да постъпиш с майка ти, но за мен си заслужава да се бориш за мечтата си. Пари се изкарват, скоро ставаш на 18 и може да имаш gap year, в която да работиш и да изкараш пари, с които да започнеш с първата крачка.
Благодаря! ❤❤

Общи условия

Активация на акаунт