Моят опит и възприятия май показват, че е възможно. И май изобщо не е задължително родител да си обича детето. Особено ако в него намира прилики с баща му, когото ненавижда. А и изобщо - според мен има родители, които НЕ обичат децата си.
- Публикувана: 3 апр. 2019, 14:12 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2019, 13:06 ч.
Възможно ли е съзнателно или подсъзнателно родител да мрази детето си или да му завижда
Възможно е, колкото и странно да звучи.
Има кофти хора, не особено добри, които си мислят, или други около тях мислят, че като станат родители, магически ще се променят и от тях ще започнат да "текат" любов и щастие.
Някои не осъзнават какво причиняват на децата си, други изпитват извратено удоволствие от това да наказват, да демонстрират надмощие и да ги мачкат.
Лошото е, че в повечето случаи това се предава от поколение на поколение, като вирус, но на психиката. От дете, което са го мачкали и не са го обичали, трудно ще стане приятен и обичащ човек.
Има кофти хора, не особено добри, които си мислят, или други около тях мислят, че като станат родители, магически ще се променят и от тях ще започнат да "текат" любов и щастие.
Някои не осъзнават какво причиняват на децата си, други изпитват извратено удоволствие от това да наказват, да демонстрират надмощие и да ги мачкат.
Лошото е, че в повечето случаи това се предава от поколение на поколение, като вирус, но на психиката. От дете, което са го мачкали и не са го обичали, трудно ще стане приятен и обичащ човек.
Лошото е, че в повечето случаи това се предава от поколение на поколение, като вирус, но на психиката. От дете, което са го мачкали и не са го обичали, трудно ще стане приятен и обичащ човек.
зависи от детето. Ако си е позволило да се озлоби, което е вродено - да. Но ако е било добър човек едва ли ще стане лош поради липса на родителска любов
Възможно е, разбира се. Има лоши и завистливи хора и голяма част от тях стават родители. И си остават същите лоши хора.
Кръвната връзка с някой не предизвиква непременно любов към него. Както може човек да не обича родителите си, така може да не обича и децата си.
Кръвната връзка с някой не предизвиква непременно любов към него. Както може човек да не обича родителите си, така може да не обича и децата си.
Възможно е, разбира се. Има лоши и завистливи хора и голяма част от тях стават родители. И си остават същите лоши хора.
и нищо не пречи същите тези хора да убеждават децата си как няма начин родител да си мрази децата и колко много те самите си обичат децата. Която словесна любов обаче децата по никакъв начин не усещат да съществува на практика.
Горките деца с такива родители. Дете без обич става зъл възрастен и необичащ родител съответно.
невярно клише - аз обич не съм получила, но си обичам децата и те го знаят и усещат
На този свят всичко може. Познавам жена, която обожава сина си и просто не харесва дъщеря си... и никак не я е срам да го казва това... страдат и двете деца. Едното от ревност и липса на любов - другото от вина, че то е причината за цялата тази ситуация ... кофти, много кофти!
А и изобщо - според мен има родители, които НЕ обичат децата си.
Разбира се, че има такива родители. Не са правилото, но ги има.
Първото нещо, което научих, когато ходех на терапия, е, че не всеки родител обича децата си. Напротив, много е възможно майката да възприема дъщеря си като манипулативна, лъжлива, хитра и т.н., защото интерпретира поведението на детето погрешно.
При това изобщо може да не е налице насилие от страна на родителите към детето. Целият процес на не-любов протича подмолно, заобиколно, с разни двусмислени подмятания и трудно уловимо пренебрежение.
Аз също смятам че дъщеря ми е манипулативна и хитра и ква ли не - не смятам, а го виждам в действие. Но ми е най-свидна и от трите и най-много нея я мисля и гледам да я правя щастлива. За момчетата по-малко се претеснявам, но гледам като цяло на всички да давам еднакво внимание. Дразнят ме яко на моменти, но ги обичам и трите и те го усещат щото виждат как все гледам да им угодя и се интересувам от нуждите им. От моите никой никога не се е интересувал и за мен това е един от признаците че не обичаш човека. Но аз въпреки че не съм била обичана, обимам не само децата си, но и майка си. Мисля си на моменти че я мразя, но едва ли е така - по-скоро съм и обидена - защото най-голямото ми желание е да я видя здрава и усмихната. Да мразиш значи да искаш другия да е нещастен, но аз в никакъв случай не искам това за ридителите си - напротив
Сигурно може. Сещам се за случаите, в които майката подхожда към майчинството като към лично постижение. И ако детето не й влезе в тона, ако е по-трудно или дистанцирано, ако не са "една кръвна група", ако майката е тръгнала с голяма кошница и иска детето да е емоционално близо, а то не е излязло каквото го иска - нормално е да има негативни емоции. Ако майката е по-неосъзната, може направо да си намрази детето.
Всички си обичаме децата, но не се харесваме еднакво с всяко от тях.
Всички си обичаме децата, но не се харесваме еднакво с всяко от тях.
Аз също смятам че дъщеря ми е манипулативна и хитра и ква ли не - не смятам, а го виждам в действие.
Е да, но ти виждаш една сладка манипулаторка и хитруша и не ти се иска да й показваш постоянно "кон боб яде ли" или "откъде изгрява слънцето". Ако ти не си защитиш щерката, кой ще я защитава. Родител, който не обича, не застава на страната да детето си, а е против него в повечето ситуации. Има такива родители!