Православието като начин на живот-7

Като твоето, като твоето

Аха,

Аз нямам контакт с духовник, но искам да споделя какво откровение получих в тази насока (наистина го почувствах като откровение, защото преди това беше голям препъникамък за вярата ми, а когато то се появи в съзнанието ми все едно някой ми освети картината и някак си виждах по-ясно). Та това, което осъзнах и вярвам, че е истината, е, че трябва да гледаме светлата част в хората, а не тъмната. Вярвам, че всеки човек, като Божие творение, има поне частица светлина в него. Точно нея трябва да гледаме и да не се фокусираме върху греховете му, защото иначе рискуваме да го осъдим, а тук вече влизаме в грях. Преди, когато не бях осъзнала това, гледах на определени хора с отвращение дори, а сега по-скоро изпитвам болка за тях, че сатана така е обсебил живота им, че те не знаят какво се случва и са абсолютно отдалечени от Божието присъствие. Наистина това е толкова тъжно, че те изобщо не знаят какво правят, а са едни загубени овце, които не могат да открият дома си. 😔 Точно затова Словото ни казва да се молим за такива хора.
И друго - когато Бог ни обича, Той обича нас, а не греха, който вършим. Той мрази греха, но това не го спира да обича нас. Все пак грехът, още от самото начало става чрез манипулациите и лъжите на дявола, а не защото ние искаме да вършим грях. Ето какво казва ап. Павел по въпроса: "Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.   А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.  Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;  а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене."
Послание на св. ап. Павла до Римляни 7:14-‬17 СИ
Щом самият ап. Павел казва, че има желание да върши добро, но плътта му върши зло, какво да говорим за нас, които сме много по-далеч от Бога в сравнение с него. И също много важно нещо казва, че всъщност не той върши злото, а греха, който живее в него.
 Цялата жертва на Исус Христос е точно, защото ние не можем да се справим с безбройните похвати, които дяволът използва за да ни залъгва. Единственият начин да разпознаваме заблудите, които дяволът ни шепне всеки ден, е да не спираме да се молим и да вярваме, че Бог ще ни защити от тях. И да не забравяме, че със собствени сили не можем да направим нищо добро, а само чрез Божията сила.

Точно тези писания на апостол Павел ми помагат, когато изпадна в състояния и размисли като тези на Катерица. Точно те са подходящи в момента по наши разсъждения и тревоги.
Но все пак си мисля, че има хора, които са въплъщение на злото. Наскоро в един магазин стоях до един човек от който изпитах вътрешен ужас (не знам дали ви се е случвало) и минути по късно разбрах защо, добре, че не се е развихрил с пълна сила. Не искам да има такива хора, Бог да ми прости, но искам мир и любов, а не страх и несправедливост.

Аз съм изпитавала панически ужас от хора на няколко пъти в живота си; от/ чрез тях съм усещала смъртна заплаха.
Молитвата за тези хора ми дава утеха и усещане за спасение.

Изключително много благодаря на всички, включили се с личен духовен опит и осъзнавания за вярата ни.

Дано не се натрапвам в дискусията. Виждам, че вече сте разчепкали въпроса на Катерица. Включвам се да споделя тълкуванието на Иван Николов на главата с притчата, за която става дума.

https://www.youtube.com/watch?v=-ClkUpdZZMA

Здравейте, има ли проблем да поставя икони в антрето до входната врата на апартамента. Това е възможната подходяща източна стена.

аз имам, точно в антрето. Помещението е широко, преминава директно в хола, така че сложих на източната му стена и смятам, че е много подходящо, централно място за цялото ни жилище. В която и стая да искаме да влезем, се минава първо през антрето.
Бях чела стареца Паисий, че икони до отходни тръби не е добре да се поставят. Той беше разказвал за такъв случай, как отишъл в дома на вярваща, а иконите й били не добре окачени, под навес, при отходна тръба....тогава се позаинтересувах повече.

В нашия случай, помещението е много малко. Да, от него има достъп навсякъде.   Всъщност може би ще има още едно подходящо място но не е на изток, а север. Ще помисля. Благодаря.

Става дума дали може да се направи молитвен кът в антрето ли? Трябва да се съобрази дали това е най-подходящото място за постигане на молитвено настроение. Различните хора ще дадат различен отговор, мисля.

Иначе икони може да се сложат във всяка стая. Препоръчително е домашният иконостас да е на източна стена, но това невинаги е възможно. Нашите икони са точно на северната стена.

За вдъхновение една снимка на руски молитвен кът някъде от нета.

Точно беше станало дума за притичата за сеяча и ето, че днес се натъкнах на този материал.
Написано е доста пространно, заповядайте, за който му е интересно да прочете:

Познаваме себе си само в Христос. Притчата за сеяча

Интересно ми стана твърдението, че само " Когато се разочароваме, когато се отчаем, когато стигнем дъното, когато влезем в ада. "
само тогава ли приемаме Бог в живота си - "да се удивим на словото Божие, което е Сам Бог и да Го приемем в живота си."?

Ако имате желание и сте в София, може да се запишете на курсове за изучаване на Свещеното Писание (НЗ, СЗ) или ако сте съвсем начинаещи - на "Въведение в Православието":

http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/cyrkoven-afish/item/1 … ayotova-2019-2020


Няма как да е насочено към различните деноминации, Shanan4e, защото това са ереси. Според архимандрит Атанасий Митилинеос (чието тълкувание на книгата "Откровение"  се базира на коментарите върху книгата на св. Арета Кесарийски и св. Андрей Кесарийски, както и на св. Икумений, епископ Тирски) това са седем исторически реални църкви ( "Йоан до седемте църкви, който са в Асия"), тези послания се отнасят до тях, но също така се отнасят и до цялата Църква. "Числото седем е схематично и изразява разнообразие и едновременно с това пълнота" (цитат от книгата на архимандрита).

Катерица, това е тълкувание на притчата от блажени Теофилакт, архиепископ български. Слагам го в скрит текст, защото е дълго:

strawberry_много благодаря за цитата
От него разбирам, че Павел е бил плевел, а после от него израства добродетел. "Също тъй Павел и разбойникът не били изтребени, когато били плевели, но били оставени да живеят, та в последствие от тях да израсне добродетел".
От друга страна се казва, че : " Пшеницата, тоест светиите ще бъдат събрани от ангелите жътвари в небесните житници".
Както разбирам, налице е процес на трансформация. И от плевел човек би могло да се превърне в пшеница.

Моля, Катерица да, от плевел може да се превърне в пшеница човек.
Св. апостол Павел преди да стане апостол е бил юдеин, син на фарисеи, Саул (Савел) се е казвал. Той е бил жесток гонител и е притеснявал християните, пазил е дрехите на убийците на св. първомъченик Стефан (тоест ги е подкрепял), подкрепял е убийствата на християни.
Павел много добре е познавал юдеиската религия, бил е много начетен. Като ревнител за юдеиската вяра е поискал разрешение да гони разпръсналите се християни след Стефановото убийство. Именно по пътя към Йерусалим става чудо, Господ му се "явява", той чува глас "Савле, Савле, що ме гониш?"...и така се обръща в християнството... В "Деяния на Апостолите" можеш да прочетеш по подробно за обръщането му.
Св. апостол Матей е бил митар преди да се обърне в християнската вяра (митарите в Римската империя са събирали данъци, но са си прибирали и за себе си по нещо и не са били обичани от съгражданите си евреи, не само защото са събирали и за себе си, но и защото един вид са работели за "врагът").

Влизам да ви БЛАГОДАРЯ от цялата си ДУША и СЪРЦЕ, че поддържате тази ПОЛЕЗНА и ПРАВОСЛАВНОХРИСТИЯНСКА ТЕМА