Православието като начин на живот-7

  • 53 132
  • 739
  •   1
Отговори
# 300
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 986
Малко встрани е от темата но знаете ли какво се случва с подаръците оставени в черквата - дреха примерно. Знам, че някъде правят търгове и се продават но това едва ли е общия случай. Та, ако няма възможност за търг какво се случва с тези подаръци?
В общия случай се продават на символични цени и парите остават за църквата. Ако мине някой беден може и на него да дадат от тях.

# 301
  • Мнения: 5 594
Знам, че глупав въпрос но това омаловажава ли подаръка, в смисъл, ако се продаде за миним. сума, която да остане за черквата?

# 302
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 986
Знам, че глупав въпрос но това омаловажава ли подаръка, в смисъл, ако се продаде за миним. сума, която да остане за черквата?
Не, не го омаловажава. Бог едва ли гледа на нещата по тяхната парична стойност. Simple Smile

# 303
  • София
  • Мнения: 7 815
Какво става бе, много сте мълчаливи. Grinning

# 304
  • Мнения: 1
братя българи,обичайте Господа Иисуса Христа и ближните си,за да изпълните със смисъл живота си.

# 305
  • Пловдив
  • Мнения: 2 402
Скоро разбрах за гръцкия светец Паисий Свотогорец
В профила на Ловчанска Света Митрополия в ютуб има доста преведени от руски филми за него
Ето първият от поредицата
https://www.youtube.com/watch?v=OTaKaU1sInE

Много се впечатлих от този човек, съвременен светец. Blue Heart

Споделям, извинявам се ако не е ново за вас.

Иска ми се тази есен да започна курс, който да ме въведе във вярата. Имате ли идея къде мога да потърся за Пловдив?

# 306
  • Мнения: 9 152
Скоро разбрах за гръцкия светец Паисий Свотогорец
В профила на Ловчанска Света Митрополия в ютуб има доста преведени от руски филми за него
Ето първият от поредицата
https://www.youtube.com/watch?v=OTaKaU1sInE

Много се впечатлих от този човек, съвременен светец. Blue Heart

Споделям, извинявам се ако не е ново за вас.

Иска ми се тази есен да започна курс, който да ме въведе във вярата. Имате ли идея къде мога да потърся за Пловдив?
Желая ти успех по Пътя ти във вярата! Hug
Старецът Паисий беше един от първите, за който прочетох книга/ и чрез неговото житие и духовни подвизи ми се открехна вратата към представата за православното учение за духовния свят.
За курсове в Пловдив, за съжаление не мога да ти помогна, но според мен към която и църква в града ако се обърнеш, ще те упътят.

# 307
  • Мнения: X
С радост открих, че в интернет има качена Слова I том.

# 308
  • Мнения: 288
Скоро разбрах за гръцкия светец Паисий Свотогорец
В профила на Ловчанска Света Митрополия в ютуб има доста преведени от руски филми за него
Ето първият от поредицата
https://www.youtube.com/watch?v=OTaKaU1sInE

Много се впечатлих от този човек, съвременен светец. Blue Heart

Споделям, извинявам се ако не е ново за вас.

Иска ми се тази есен да започна курс, който да ме въведе във вярата. Имате ли идея къде мога да потърся за Пловдив?
Здравей! Бих ти препоръчала да отидеш в храм Св. Параскева, намира се над понеделник пазара, по стълбите нагоре. Свещеникът и всички там са страхотни хора, вярващи и служещи на Бог. Отвориха и православен център до понеделник пазара, мисля, че имат и неделно училище. Успех и да споделиш. Simple Smile

# 309
  • Мнения: 9 152
„Пресвета Владичице Богородице, погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, и ни избави от нещастия, скърби, изкушения и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"
Успение на Пресвета Богородица

# 310
  • Мнения: 2 031
Здравейте, исках да попитам един въпрос, който може да ви се стори странен или враждебен, но в никакъв случай не ми е такова намерението. Просто чувствам гняв, тъга и някакво, може би, разочарование, от "църквата" (ползвам това понятие най-общо казано, като обозначение изобщо за вярата и православието).

Може ли според вас пак да си останеш християнин и вярващ човек, дори да не си съгласен с голяма част от църковните догмати, дори да не си съгласен с 99 % от всичко, което представлява църквата и което четеш в религиозните текстове?

Аз например се считам за християнка и вярвам в казаното от Иисус Христос, вярвам и че е Божият син... просто понякога имам толкова много объркване и гняв и тъга, че наистина ми се иска да имам право да не съм съгласна и дори да критикувам дори и Бог, ако щете, но това да не ме прави отхвърлен или анатемосан вярващ човек. Не разбирам защо да не може да не сме съгласни с църквата, но пак да сме църковни и вярващи хора.

Понякога си мечтая да съм хипи от 60-те, възхищавам се дори на гей активистите, защото хората отстояват свободата си, а "религиозните" ги анатемосват и почват да цитират какви са според библията и колко било грешно и греховно. Защо Господ ни е оставил толкова да се объркваме? Защо не може да са по-прости и ясни нещата? Защо не може църквата малко да се обнови, не казвам да признава гей браковете, ама малко по-нормално да говори и защо винаги религиозните текстове са написани толкова философски и сложно, че чак се чувстваме длъжни и ние да проговорим на тоя "език", да не би някой да не ни сметне за достатъчно вярващи. Много ми е гадно от всички противоречия, на които се начетох. Един път един свещеник казва едно - казва ти "трябва да ходим на църква", "дори като пънове да стоим там, трябва да ходим", "трябва да се изповядваме"... "да правим това, това и това", а на следващия ден четеш статия, в която пак някой "свети отец" обяснява как "религиозният зилот е най-опасният човек в църквата" и разни ей такива. Един път те плашат и ти казват, че ако не направиш еди какво си ще паднеш в грях. После ти вземеш, че го направиш, въпреки нормалната логика и подигравките на другите и твоите собствени съмнения дали това, че палиш свещи върши някаква работа, а после ти обясняват как това дето го правим и всичката ни религиозност всъщност било фарисейщина и всъщност "какви фалшиви християни сме станали в днешно време". Ами, анатема на тях!

Личният бунт е нещо, бих казала, страшно здравословно. Кой би искал вечно да се "смирява" и вечно да премълчава и вечно да скланя глава? Какъв живот е това? Човечеството напредва, защото има бунтари, които да променят статуквото. И не, това не отрича "даването на другата буза", просто църквата трябва да спре с претенцията си за единственост и непогрешимост и поне малко от малко да води диалог с хората. Разбира се, прекрасно е, че изказва мнение под формата на становища и т.н. Ама какво толкова ще навреди на църквата малко по-човешки да говори с хората, с публиката? Да излязат в медиите, да защитават някакви тези и т.н.

Една моя позната еврейка ми каза, че в юдаизма равинът се счита за провален, ако не накара хората да спорят по текстовете в библията. Ами, евала! Това имам да кажа. Евала.

Последна редакция: чт, 22 авг 2019, 16:27 от Джуд

# 311
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Аз например се считам за християнка и вярвам в казаното от Иисус Христос, вярвам и че е Божият син... просто понякога имам толкова много объркване и гняв и тъга, че наистина ми се иска да имам право да не съм съгласна и дори да критикувам дори и Бог, ако щете, но това да не ме прави отхвърлен или анатемосан вярващ човек. Не разбирам защо да не може да не сме съгласни с църквата, но пак да сме църковни и вярващи хора.

Джуд, много актуални неща си написала. Но защо критикуваш Бог? По какви въпроси?

Защо Господ ни е оставил толкова да се объркваме? Защо не може да са по-прости и ясни нещата? Защо не може църквата малко да се обнови, не казвам да признава гей браковете, ама малко по-нормално да говори и защо винаги религиозните текстове са написани толкова философски и сложно, че чак се чувстваме длъжни и ние да проговорим на тоя "език", да не би някой да не ни сметне за достатъчно вярващи.

Хм ... че защо пък да не ни оставя да се объркваме? Искаш някой да те направлява до дупка в живота ти ли? Без изобщо да изпитваш съмнения и без изобщо да стигаш до задънена улица понякога?

Ами ... ти искаш тогава да не си човек, а някакъв робот, който няма чувства, а функционира по някаква предварително-зададена му логика и правила.

Религиозните текстове са написани много отдавна, на език, който някога е бил актуален. Защо се чувстваш длъжна да проговаряш на тоя език? Хората, които четат много, просто така им идва да говорят, а не че "проговарят" на някакъв друг език.

Защо пък трябва да признаваме гей-браковете? Аз като човек, който не е религиозен, те питам. Защо трябва да се признава нещо, което по самата си същност е пълна идиотщина. Дефиницията на брак е съюз м/у мъж и жена. Даже и в конституцията го пише. Защо трябва двама мъже / две жени да сключват брак? За какво им е?


Постът ми е не е заяждане, нито намерение да те обидя. По-скоро искам да те провокирам да не мислиш като простодушен атеист.

# 312
  • Мнения: 1 291
И аз като въцърковен човек и съпруга на богослов се питам с болка защо ние църковните не успяваме убедително да защитим гледната си точка за хомосексуализма и абортите. Иска ми се някой с много любов да излезе и да каже: "Братя и сестри, обичам ви. Вие сте чудесни. Но грехът, който извършвате, е опасен. И сега ще ви обясня защо за вас лично е лошо да изпадате в този грях." Но разбирам, че това е възможно, само ако умът и сърцето на тези хора са готови да приемат истината без емоции и чувство за вина. А това става, само ако са близо до Христа. Какво говоря, дори за нас църковните е трудно!

Джуд, това, което си написала ми звучи повлияно от телевизията. Пък нейната задача е да промива мозъци. Отдавна не информира. Кога за последно са ти били представени две гледни точки без да се манипулира показваното? Наскоро имаше скандал с уволнение журналисти, защото са дръзнали да кажат истината и да наклепят не когото трябва. Едната беше Генка Шекерова.

Ако искаш да познаваш нашата православна вяра като светлата и красива религия, която представлява, трябва да учиш повече за нея от творенията на светите отци, които са вдъхновени от Светия Дух. И когато си изучила вярата си достатъчно задълбочено и я живееш, тогава вече ще си готова да си отговориш на въпросите, които те вълнуват. Но ще ги виждаш в правилна светлина.

И още нещо. Лоши свещеници има навсякъде, но ако човек по Божията милост си намери добър такъв, с когото да се съветва и от когото да взима пример, нещата стават по-лесни.

Господ е казал: "Недейте всички става учители." Не е това целта ми, да те поучавам. Просто написаното от теб провокира размисли в мен. Simple Smile

# 313
  • Мнения: 2 031
Аз например се считам за християнка и вярвам в казаното от Иисус Христос, вярвам и че е Божият син... просто понякога имам толкова много объркване и гняв и тъга, че наистина ми се иска да имам право да не съм съгласна и дори да критикувам дори и Бог, ако щете, но това да не ме прави отхвърлен или анатемосан вярващ човек. Не разбирам защо да не може да не сме съгласни с църквата, но пак да сме църковни и вярващи хора.

Джуд, много актуални неща си написала. Но защо критикуваш Бог? По какви въпроси?

Защо Господ ни е оставил толкова да се объркваме? Защо не може да са по-прости и ясни нещата? Защо не може църквата малко да се обнови, не казвам да признава гей браковете, ама малко по-нормално да говори и защо винаги религиозните текстове са написани толкова философски и сложно, че чак се чувстваме длъжни и ние да проговорим на тоя "език", да не би някой да не ни сметне за достатъчно вярващи.

Хм ... че защо пък да не ни оставя да се объркваме? Искаш някой да те направлява до дупка в живота ти ли? Без изобщо да изпитваш съмнения и без изобщо да стигаш до задънена улица понякога?

Ами ... ти искаш тогава да не си човек, а някакъв робот, който няма чувства, а функционира по някаква предварително-зададена му логика и правила.

Религиозните текстове са написани много отдавна, на език, който някога е бил актуален. Защо се чувстваш длъжна да проговаряш на тоя език? Хората, които четат много, просто така им идва да говорят, а не че "проговарят" на някакъв друг език.

Защо пък трябва да признаваме гей-браковете? Аз като човек, който не е религиозен, те питам. Защо трябва да се признава нещо, което по самата си същност е пълна идиотщина. Дефиницията на брак е съюз м/у мъж и жена. Даже и в конституцията го пише. Защо трябва двама мъже / две жени да сключват брак? За какво им е?


Постът ми е не е заяждане, нито намерение да те обидя. По-скоро искам да те провокирам да не мислиш като простодушен атеист.

Благодаря ти за въпросите! И аз не целя заяждане, обичам максимата, че в "спора се ражда истината" и се опитвам да я приложа.

Хм. В главата си аз правя разграничение между Бог и църква. Дори да не е правилно. Всъщност нямам критика към Бог, това го написах, защото се чувствам сякаш догмите на църквата ми поставят окови и ми казват, че нямам право да я критикувам, нямам право да се съмнявам и ако дръзна да кривна дори малко от предначертания от нея път, значи аз нямам място в нея. Ето това не ми е приятно. И дори не ми е толкова проблемът да бъда отхвърлена, проблемът ми е страхът, който имам. Доста наивен и детски страх, но ме е страх, че ако не съм "изрядна" според всеки един канон, значи живея в грях и край с мен. Живея с този парадокс в главата си от доста време и не мога да се отърся от него.

За езика на текстовете, да, вярно е, че едно време така са били писани, но и съвсем пресни, пресни текстове така продължават да ги пишат и това ме ядосва. Защото от една страна ги приемам като претенция, от друга страна като нещо, написано само за богослови, което "обикновен" човек трудно ще разбере. Ето, мога да дам пример от една сравнително нова статия - https://sveticarboris.net/2019/08/22/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d … Xov99lHCbEBqGGiaw

В нея пише: "Първообраз на брачната връзка е връзката между Христос и Църквата. Младоженците са призвани да следват този първообраз и да напредват въз основа на него. В това духовно пространство  те ще преживеят истината, че човекът е личност, т.е. релационно събитие.  Тайнството Брак придава качеството на тази връзка. Бог е любов и човекът е призван да бъде любов. Бракът е Тайнство на любовта и за любовта, а семейството е пространството за аскезата на любовта и за любовта."

(Сложих в червено тези неща, за да дам пример как ми е сложно да разбера такива понятия и още повече пък в цели изречения, от които не мога да извлека смисъла.)

Да, може би, критиката ми тук е леко вече заядлива и ненужна, но тази тема за брака и за тайнствата, повярвайте ми, блъскам си главата и не мога да разбера какво искат от нас. Какво значи това тайнство? Някаква магия ли е? Защо трябва да си благославяме "съюза", защо трябва да правим всички тези неща и защо ако не ги направим, непременно ще живеем в грях и няма да сме благословени. Не го разбирам, въпреки че съм изчела какво ли не.

И никой не дава практични примери как да приложим тези така възвишени повели в реалния живот. Говори се за любов, за свободна воля да се омъжиш, но се говори и за въздържание и за това как в брака трябвало да се развиват отношенията. Ами значи ти се омъжваш за човек, който не си познал напълно. Сексуалното общуване придава напълно нова дълбочина на едни отношения. Ако ги няма, значи се жениш почти за непознат. Аз така виждам нещата. За каква любов става въпрос тогава?

За гей браковете - аз също не мога да ги приема напълно. Единствено изпитвам съчувствие към тези хора, защото вярвам, че са страдали заради ориентацията си и евентуално страдат от разни юридически неуредици, с които не могат да наследят партньора си и т.н. Не съм "за" гей браковете, но се опитвам да разбера борбата на тези хора и изпитвам съчувствие към тях. Искат да бъдат и родители. Не мога лесно да приема идеята за сурогатно майчинство и за лишаване на детето от майчината или бащина фигура, но като гледам интервюта с деца на гей семейства, казват, че нищо не им липсва. Та... не знам. Не е и моя работа, може би.

mamaBarba, благодаря и за твоя коментар. Радвам се, че ти виждаш красотата и доброто в християнството и църквата. Да, несъмнено съм повлияна силно от телевизията и от интернет. Пробвала съм да си забранявам и максимално да огранича тяхната употреба, но това при мен има обратен ефект. И в крайна сметка реших, че не си заслужава и доколкото мога ще разсъждавам критично според моя критерий. Никога не можем да сме сигурни кой и как ни манипулира. Успокоявам се с мисълта, че Господ няма да ни осъди, ако сме били подведени. Не сме виновни ние. Повярвай ми, аз дори се занимавам с журналистика и макар и с малък опит, видях разни манипулативни тактики, които не ми харесаха и не бяха етични. Така че... с телевизията и интернет никога не може да си сигурен къде има манипулация. Отклоних се малко, но всички тези разнопосочни теми са ми наблъскани в главата и много ме вълнуват.

Последна редакция: чт, 22 авг 2019, 17:06 от Джуд

# 314
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Хм. В главата си аз правя разграничение между Бог и църква. Дори да не е правилно. Всъщност нямам критика към Бог, това го написах, защото се чувствам сякаш догмите на църквата ми поставят окови и ми казват, че нямам право да я критикувам, нямам право да се съмнявам и ако дръзна да кривна дори малко от предначертания от нея път, значи аз нямам място в нея. Ето това не ми е приятно. И дори не ми е толкова проблемът да бъда отхвърлена, проблемът ми е страхът, който имам. Доста наивен и детски страх, но ме е страх, че ако не съм "изрядна" според всеки един канон, значи живея в грях и край с мен. Живея с този парадокс в главата си от доста време и не мога да се отърся от него.

Сега ще ти кажа нещо, което религиозните няма да ти кажат, защото са на друго ниво.

Едно време имах много добър учител по математика. Аз, понеже, много обичах да решавам задачи, си купувах сборници по математика, където имаше по-сложни задачи. Някои наистина бяха много комплексни и трябваше да гледам решенията, за да мога да вдЕна нещо.

Тааа, отивам аз при моя учител един ден и го питам, как така да се сетя, че еди коя си задача трябва да се реши с допълнително построение. Отде се взе тази логика на допълнителното построение. И той ми вика "Виж сега, мойто дете, като прегледаш и решиш още 100 задачи, на 101-вата ела пак да ми го зададеш тоя въпрос."

Разбра ли, какво искам да ти кажа?

Общи условия

Активация на акаунт