Всеки път, като ходя до отделението за преглед, оставам очарована от положителното отношение и настроението на работещите там. Много се радвам, че в град ни има подбно място, където не те гледат изпод вежди с нацупени физиономии и не те подминават, сякаш си колона, подпираща тавана. Явно щом заплащането е добро, човек може да си позволи д даде най доброто от себе си в професионален и човешки план.
Сещам се сега, докато бях бременна и чаках за преглед единия път, доктора беше в операция. Явно се беше забавил, защото се бяхме наредили доста бременни да го чакаме. Мина д-р Димитрова, обясни ни че доктора е в операционна, че не нине забравил, но се налага да се забави оше малко, така че да сме спокойни и да го изчакаме търпеливо. Даже няма нужда предполагам да споделя, ченв АГняма как да се случи подобно нещо. Там най много да те подминат или още по зле, да те нахокат, че им се пречкаш. Както и да е.
И моето раждане се предполагаше да бъде по естествен начин, но след като се видя че бебето е голямо, самата аз се уплаших как ще се случи това нещо. И макар старшата акушерка да ме убеждаваше, че и по големи бебета излизат по естествен път, след като теъгна раждането с изтекли води, самата тя каза че веоятността да беше излязло нормално е била малка, тъй като самото бебе за около 10 часа не се беше смъкнало надолу към родовия канал, а си е стояло високо горе без намерения да слиза. Така че смятам решението за секцио в моя случай не само за желано от мен заради голямото бебе, но и правилно. Не знам колко щях да се измъча ако ме бяха чакали за нормално раждне и дали в крайна сметка нямаше пак да се стигне до секцио.