Антисоциални/интровертни/темерутковци

И аз съм за тук. Напълно съм си самодостатъчна, мразя безцелните приказки, не обичам да съм център на вниманието. На по-големи събирания, обикновено фирмени, предпочитам да седя настрани и да гледам останалите. Не обичам да се натоварват с безсмислени брътвежи.

Понякога предпочитам писменото общуване във форума пред реалното такова.
Вписвам ли се като асоциална? Може би, но това не ме притеснява.

А какви сте били като малки?

Спомням си много ярко как ми се наложи да стана доста по-социална като се преместих от малкия град, в който живея в столицата, за да уча. За мен си беше голям и силен шок.  Може би тук са се сплели няколко фактора, но все пак - трябваше да превъзмогна и натурата си ...

Още по-голяма промяна ми се наложи като започнах работа. Налагаше се да комуникирам с много клиенти и да се пречупя. Лично аз го отчитам като положителна промяна, защото прекомерната затвореност понякога пречи да се изявиш на ниво...

Аз и като дете съм имала малко приятелчета. Дори в гимназията, а после и в университета имах една, но истинска приятелка. Не ми е липсвало това, че не съм затрупана с дузина приятелки. Както се казва няколко, но истински е достатъчно. Сега се замислих, че и във фейсбук френдлистата ми е по-малка от 50 броя

Във втори клас ме мислеха за луда, защото си седях кротко на чина през междучасията, а всички останали търчаха, викаха, скачаха по чиновете и пр. Накрая, като завършвахме 3-ти клас, едно момиче дойде при мен и каза: "Аз мислих много, и мисля, че не си луда."  

В училище винаги съм била такава - и до днес не съм се променила.

До 4-ти клас почти нямах приятели, защото майка ме премести в друго училище във втори клас. Имах "една приятелка", която ми натрапи началната учителка, защото и двете сме били "отличнички". След това се сближих с други деца. От гимназията и университета имам три наистина близки приятелки. Фейс-а хич не го тача / тоя клюкарник / , но следя няколко професионални групи. 

Аз като малка бях много луда. Измислях някоя грандиозна простотия и я вършех. Само така можех да оцелея в училище Иначе ми беше скучно. В Гимназията пък се научих да спя. Така си спестявах всички глупости

И като дете си бях такава.Винаги трудно създавам приятелства,но когато се случи са трайни.Имам шепа приятелки още от детските ми години.Тежко изживявам когато пътищата с някой от тях ни се разделят.Заради тези ми особености късно и създадох семейство.
Сега се надявам децата ми да не са се метнали на мен 😀

Големият ми син не се е метнал на мен, определено. Той от детската градина е център на внимание. 
Ама пък малкият ... май е доста затворен. 

Като малка съм била доста приказлива, за разлика от сега.

Здравейте!
Разпознавам много мои качества.
В предишната ми работа ме обявиха за "дръпната", защото не участвам в разговори тип "битовизми" от типа - "снощи не готвих", "спах само 3 часа и гледах по ТВ едикакво си", "в цикъл съм - усетих как се случи", "нямам време да пишкам", "не съм ходила по голяма нужда" , "виждам в коша за боклук опаковка - яла си нещо - какво е?" и т.н. Не само не взимам участие, а и когато няма как да изляза от стаята - мълча в повечето случаи, за да се усети разказващият, че казаното не е уместно. Сигурна съм, че си личи, но не помага  .
На новото работно място е пак същото, направо се радвам когато жената, с която съм в стаята е в отпуска или в обедна почивка. Тя е доста по - образна по горепосочените теми.
Темерут съм, безспорно, че се изнервям, когато започне с личните си драми. Ако аз не й оговарям подобаващо, отива в друга стая при една доста по-социална жена и разказва на нея същото
Или когато някой, на когото не държа чак толкова - ми се обади да сподели, че не сме се виждали цяла една година, сякаш има период, през който трябва да се видим и сме изпуснали срока.
Не ми е скучно да правя разни неща сама, напротив.
Наблюдавам, че това състояние се засилва с годините  - на 43 съм.
Дъщеря ми на 11 г. е пълна моя противоположност, има много приятели, предпочита да я изпитат на дъската, пред класа, не й омръзва да я изпитват всеки час, ходи на актьорско майсторство и не се притеснява да е на сцена пред много и непознати хора. Обичайно е център на вниманието. Но забелязвам, че и тя може да прекара много часове сама в свои занимания, без непременно да има нужда от компания.

Като дете бях страшно срамвжлива. Карах мама да ме запознава с децата, но след това вече като свикнех, така се отпусксх и почвах с магариите. Голям бяс бях. Срам ме беше да говоря с непознати, да пазарувам в магазина, да ме изпитват устно. Веднъж се престраших и питай един човек колко е часа. Бях толкова горда и с възторг съобщих новината на майка ми
След като родих, заради детето се поотчупих, няма как. Преди направо го мислех с дни, ако трябва да отида в някоя институция, да говоря с непознати за нещо, да се обаждам по телефона.
Предишната ми работа също спомогна да се поправя, че имах контактуване по телефони и тук там с клиенти очи в очи, но още не си ми е комфортно и това си .

Много се притеснявах, когато ме изпитваха устно, помня, че в началото карах госпожите, ако е възможно да ме изпитват писмено и някои от тях се съгласяваха.

О, аз бях тежко комплексирана и затова все на втора линия винаги. Или с момчетата по дървета все, другарче им бях, щото не се смятах за красива и че искат нещо повече..)
От друга страна - от малка по сценични изяви, та там се изявявах с пълна сила..))

Не ми е проблем да общувам с непознати. Но и аз се очупих последните 15 г, покрай работа, интервюта за работа и т.н. И все пак се спичам, ако започне кръстосан разпит примерно.

И аз съм така. Препотявам се сто пъти, съхнат ми устата, забравям си мисълта ...