На 31 май свършва учебната година и за първолаците.
- Публикувана: 11 май 2017, 11:12 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 14:21 ч.
Приятелството в училище
Все тая. Една седмица повече или по-малко не променя нещата съществено.
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.
Едно от другарчетата ми до седми клас беше слаба ученичка. Повече тройки, малко четворки. Това по училищните критерии. А другото, което не го отчита училището, й беше за оценка отличен. Беше винаги добронамерена, вярна и неконфликтна в игрите приятелка. Делеше бисквитата си за приятел. И това не е всичко. Още е от близките ми в живота. Дъщеря й е същият завършен качествен човек.
Не давай на учителката да те използва за нейни цели. Явно не харесва другото дете. Не й носи престиж несправящото се. Изисква се повече работа от нейна страна като преподавател. Много по-лесно е да конфронтира.
Остави детето си да опознава смисъла на думата приятелство. Не обвинявай другото дете. Просто стой до твоето във всякакъв смисъл.
Човешката стойност не се измерва в оценките на учителите.
Не давай на учителката да те използва за нейни цели. Явно не харесва другото дете. Не й носи престиж несправящото се. Изисква се повече работа от нейна страна като преподавател. Много по-лесно е да конфронтира.
Остави детето си да опознава смисъла на думата приятелство. Не обвинявай другото дете. Просто стой до твоето във всякакъв смисъл.
Човешката стойност не се измерва в оценките на учителите.
Ей побеснях честно.Даже и не изчетох всички мнение.Как може такова непрофесионално поведение от страна на учители.Говорят в час ли ,с какво толкова другото дете пречи.
На предната родителска среща получих критика,че сина ми дружал "с онова оставащото дете ",това излезе от устата на учител.И какво като дружи с него.Дай целия клас да е против него.И в последствие разбрах,че детето е с незрящи родители,не можа ли като учителка да го натисне това дете и да му помогне,а седнала да ми обяснява за "онова оставащото дете"дето дърпало сина ми назад.Какви хора стават учители вече не знам.Нито им трепва като виждат унизено и бито дете,пръста не си мърдат,напротив и те онизяват
На предната родителска среща получих критика,че сина ми дружал "с онова оставащото дете ",това излезе от устата на учител.И какво като дружи с него.Дай целия клас да е против него.И в последствие разбрах,че детето е с незрящи родители,не можа ли като учителка да го натисне това дете и да му помогне,а седнала да ми обяснява за "онова оставащото дете"дето дърпало сина ми назад.Какви хора стават учители вече не знам.Нито им трепва като виждат унизено и бито дете,пръста не си мърдат,напротив и те онизяват
Аз съм съгласна с мнението на госпожата, че трябва да се вземат мерки.
Има някои деца, чиито поведение се повтаря през годините и е хубаво, че госпожата е разпознала на време и се опитва да направи нещо. Не мисля, че едно дете с ниски оценки би и попречило на кариерата, тези неща се измерват по различен критерий и е разбираемо да има по- слаби оценки на 5-6 деца в клас. Ако всички дружно се провалят на класно, матури, външно оценяване - да, но едно дете говори за проблем между тях двете и приятелството им.
Когато бях в началното у-ще също седях на чин с едно момиче, което като си напишеше задачите почваше да ми говори, да ме скубе, щипе и все аз излизах виновната и най-шумната. Иначе извън у-ще ми беше най-добрата приятелка и съседка при това. Има много манипулативни деца, които нарочно злепоставят другарчето си и им пречат, просто от скука, завист, липса на внимание вкъщи..
С тази приятелка израснахме заедно, но липсата на внимание вкъщи много зле и се отрази и винаги се забъркваше в някакви проблеми с момчетата от компанията, винаги говореше зад гърба на другите и си имаше по-тихи и кротки момичета да й вършат черната работа. Тя беше като принцесата на компанията, всички се надпреварваха да я изпращат вечер до вкъщи, да й подаряват разни неща, идвала е с токчета, когато всички други сме били по джапанки и на колело,пиеше, пушеше. Ей такива работи, но по-късно вече се осъзнах и в последствие прекъснах всякаква връзка с нея, както и много други деца от компанията.
Хубаво е да говорите повече с вашето дете да разберете къде се корени проблема и да й обясните, че ако приятелката наистина я е грижа, няма да пречи на вашето дете, а по-скоро трябва да й помага.
Има някои деца, чиито поведение се повтаря през годините и е хубаво, че госпожата е разпознала на време и се опитва да направи нещо. Не мисля, че едно дете с ниски оценки би и попречило на кариерата, тези неща се измерват по различен критерий и е разбираемо да има по- слаби оценки на 5-6 деца в клас. Ако всички дружно се провалят на класно, матури, външно оценяване - да, но едно дете говори за проблем между тях двете и приятелството им.
Когато бях в началното у-ще също седях на чин с едно момиче, което като си напишеше задачите почваше да ми говори, да ме скубе, щипе и все аз излизах виновната и най-шумната. Иначе извън у-ще ми беше най-добрата приятелка и съседка при това. Има много манипулативни деца, които нарочно злепоставят другарчето си и им пречат, просто от скука, завист, липса на внимание вкъщи..
С тази приятелка израснахме заедно, но липсата на внимание вкъщи много зле и се отрази и винаги се забъркваше в някакви проблеми с момчетата от компанията, винаги говореше зад гърба на другите и си имаше по-тихи и кротки момичета да й вършат черната работа. Тя беше като принцесата на компанията, всички се надпреварваха да я изпращат вечер до вкъщи, да й подаряват разни неща, идвала е с токчета, когато всички други сме били по джапанки и на колело,пиеше, пушеше. Ей такива работи, но по-късно вече се осъзнах и в последствие прекъснах всякаква връзка с нея, както и много други деца от компанията.
Хубаво е да говорите повече с вашето дете да разберете къде се корени проблема и да й обясните, че ако приятелката наистина я е грижа, няма да пречи на вашето дете, а по-скоро трябва да й помага.
Имам ужасното усещане, че учителката по някаква причина е нарочила другото дете и се опитва да го изолира от останалите. Много жестоко (освен непрофесионално) отношение.
"Апатия" и "има много близка приятелка, с която намира за какво да говори дори по телефона" някак не са съвместими твърдения. По-скоро демонстрира загуба на интерес към ученето - което е много по-вероятно да се дължи на учителката, отколкото на приятелката.
Струва ми се, че детето ти проявява много повече емпатия - и мъдрост - отколкото предполагаш. А също, че е вкарано - от учителката си, не от приятелката си - в много сериозна морална / емоционална дилема. От едната страна е учителят, който би следвало да представлява някакъв авторитет, който би следвало "да знае" и който би следвало да постъпва правилно. А от другата страна е реалното поведение на учителят, което не отговаря на собственото й чувство за "правилно" и морални норми. Пренебрегва / тормози емоционално едно от децата в класа, при това дете, което й е приятелка, не й е безразлично. И двете неща "тя би следвало да е права" и "тя не може да е права, тя се държи лошо с приятелката ми, която аз обичам и която е добра" влизат в конфликт - и предизвикват единствената форма на протест, на която е способна - унищожават интереса й към учебния процес. Вероятно с неосъзнатата надежда да накаже учителката си и по този начин да й покаже, че е неправа. Може би да я предизвика да се поправи.
Струва ми се също така, че тази учителка вероятно има някакви лични недобри отношения с родителите на гоненото дете. И се опитва да вкара и теб в тази каша - та после да има козът "ето, виждате ли, всички се оплакват от детето ви". Много, много грозно поведение от страна на един "педагог"..Особено пък с опита си да предизвика някаква драма, достойна за латино сериал, в отношенията на един клас първолаци. :
Прочетох темата с голям интерес 
Въпреки че остава много малко време до края на учебната година, аз ще насърча авторката да следи внимателно целия процес през всичките 3 години, които им предстоят.
Ситуацията категорично не е за подценяване. И да, не всичко е училище, ама детето от първи до четвърти клас в повечето случаи е от 8 сутринта до 17, а не рядко и до 18 в училището, после още 3-4 часа и в кревата....
От всичките ми години опит с деца и от личните ми наблюдения върху нашите приятели и техните деца мога да кажа, че децата се влияят изключително много от външната среда и от другите около тях. Предполагам, че и учителката го знае и се опитва да реши проблема, като изолира "проблемното"дете, което със сигурност няма да го реши, даже може и да го задълбочи. Но и нея я разбирам до някъде(мисля, че много малко хора си дават сметка какво е да си учител в днешно време и с какви родители се налага да работиш понякога; аз не съм, но имам не малко действащи приятели учители), защото ако родителите не желаят да направят нещо с детето си, тя трябва да вложи гигантски усилия да го вкара в пътя, а тя явно или няма идея как или желание или време или .... Със сигурност не одобрявам подхода, но той си е класически.
Но авторката има влияние върху своето си дете- аз лично бих намалила телефонните разговори като цяло, с който и да било; бих говорила много и постоянно за всичко и за взаимоотношенията между хората, защото едно е да си добронамерен и да даваш шанс, но е доста трудно да го направиш с хора, които имат един или друг проблем и това да не ти повлияе. То големи хора не се оправят, та малки деца ли
Изобщо си мисля, че ние забравяме колко голямо влияние сме върху децата си- дали липсващо такова или активно. С разговори и пълноценно време в семейството детеto ще се научи кое е ценно и кое не, но ако другото дете го разсейва или има манипулация е добре да се ограничи влиянието. Но при достатъчно време със собственото си дете ще го разбереш
Въпреки че остава много малко време до края на учебната година, аз ще насърча авторката да следи внимателно целия процес през всичките 3 години, които им предстоят. Ситуацията категорично не е за подценяване. И да, не всичко е училище, ама детето от първи до четвърти клас в повечето случаи е от 8 сутринта до 17, а не рядко и до 18 в училището, после още 3-4 часа и в кревата....
От всичките ми години опит с деца и от личните ми наблюдения върху нашите приятели и техните деца мога да кажа, че децата се влияят изключително много от външната среда и от другите около тях. Предполагам, че и учителката го знае и се опитва да реши проблема, като изолира "проблемното"дете, което със сигурност няма да го реши, даже може и да го задълбочи. Но и нея я разбирам до някъде(мисля, че много малко хора си дават сметка какво е да си учител в днешно време и с какви родители се налага да работиш понякога; аз не съм, но имам не малко действащи приятели учители), защото ако родителите не желаят да направят нещо с детето си, тя трябва да вложи гигантски усилия да го вкара в пътя, а тя явно или няма идея как или желание или време или .... Със сигурност не одобрявам подхода, но той си е класически.
Но авторката има влияние върху своето си дете- аз лично бих намалила телефонните разговори като цяло, с който и да било; бих говорила много и постоянно за всичко и за взаимоотношенията между хората, защото едно е да си добронамерен и да даваш шанс, но е доста трудно да го направиш с хора, които имат един или друг проблем и това да не ти повлияе. То големи хора не се оправят, та малки деца ли
Изобщо си мисля, че ние забравяме колко голямо влияние сме върху децата си- дали липсващо такова или активно. С разговори и пълноценно време в семейството детеto ще се научи кое е ценно и кое не, но ако другото дете го разсейва или има манипулация е добре да се ограничи влиянието. Но при достатъчно време със собственото си дете ще го разбереш 
Имам нужда от съвет.
Скрит текст:
След последната родителска среща имах дълъг разговор с класната, който сериозно ме притесни.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки.
Темата е много хубава и участията в нея - също. С интерес я прочетох цялата.
Да оставим красивото писане на страна - то няма много общо с цялостния учебен процес. Има слаби ученици, които пишат много красиво, както и обратното. Това няма значение.
Хубаво е ти сама да установиш причината за липса на интерес на детето ти към училището в момента - умора ли е, досада ли е, недобри преподавателски методи ли са или нещо друго. Не знам по този повод какво ти казва твоето дете на теб, самата, но това е важно.
Ако проблемът при другото дете се изразява само в недобро овладяване на учебния материал - учителката най-вероятно наистина е много лош професионалист, който си измива ръцете и сама създава конфликти. Дано не е така, но ако е - ще имате проблеми занапред. С нея. Не с децата и с краснописа.
Блокирането на телефона е лош подход. Просто се разберете за времето, през което може да се говори. И то не само с конкретното дете. А по принцип.
Аз съм имала всякакви приятелки - и слаби ученички, и пушачки, и отличнички, и със склонност към алкохол, и амбициозни, и какви ли не. Успехът в училище няма нищо общо с качествата, които са ме привличали през годините, за да сме приятелки. Постепенно едни приятелства отпаднаха, други останаха, трети се новопоявиха. Но това са естествени процеси и когато много им се бае отвън, се нанасят по-големи вреди, отколкото ползи. Т.к. детето не се научава на самостоятелна преценка и вземане на решения. А това е най-важното при възпитанието на децата.
Ако приятелят има явно девиантно зловредно поведение- хубаво, но най-често това не е така. Не личи да е така и от описания случай.
Да не забравяме, че хората привчилат и се привличат от сродни души. Девиантният едва ли ще привлече примерен към себе си. И обратното.
Не е никак задължително и да си другарувате с родителите на приятелите на детето. Едва ли сте наясно и защо не ходят на родителски срещи. Може да имат личен конфликт с учителката, например. И тя да го връща на детето им. Може да има куп различни причини.
Не прави прибързани изводи, без да знаеш фактите.
Благодаря за коментарите на всички отзовали се. 
Малко update.
Блокирането на телефона все още си стои и досега дъщеря ми нито веднъж не ме попита дали нещо се случва с телефона й. Защото всеки ден буквално има по 5 auto rejected повиквания от нейната приятелка. Чакам реакция - няма никаква. Дори няколко пъти самата аз й казах, че Х я е търсила - отговорът беше: "А, добре, не съм чула. Ще й се обадя после." И не следва обаждане. Няма как детето да не е споделило с нея, че телефонът й дава постоянно заето. Обаче нито думица по темата, нищо. Не са престанали да бъдат приятелки, като гледам снимки и клипчета във фейсбук групата на класа ни. Сега ме притеснява факта, че постигнах нежелан ефект с това, че говорих с нея по темата - изолира ме от случващото се. Преди ми разказваше, вече не го прави.
Сама съм си виновна, че изобщо се опитах да се намеся във взаимоотношенията им. Относно училището - нещата се подобриха значително. Справила се е повече от добре на изходните нива, вкл. и на теста по езика, който изучават, е изкарала максимума точки.
Но аз се чувствам ужасно виновна спрямо нея.
Малко update.
Блокирането на телефона все още си стои и досега дъщеря ми нито веднъж не ме попита дали нещо се случва с телефона й. Защото всеки ден буквално има по 5 auto rejected повиквания от нейната приятелка. Чакам реакция - няма никаква. Дори няколко пъти самата аз й казах, че Х я е търсила - отговорът беше: "А, добре, не съм чула. Ще й се обадя после." И не следва обаждане. Няма как детето да не е споделило с нея, че телефонът й дава постоянно заето. Обаче нито думица по темата, нищо. Не са престанали да бъдат приятелки, като гледам снимки и клипчета във фейсбук групата на класа ни. Сега ме притеснява факта, че постигнах нежелан ефект с това, че говорих с нея по темата - изолира ме от случващото се. Преди ми разказваше, вече не го прави.
Сама съм си виновна, че изобщо се опитах да се намеся във взаимоотношенията им. Относно училището - нещата се подобриха значително. Справила се е повече от добре на изходните нива, вкл. и на теста по езика, който изучават, е изкарала максимума точки. Но аз се чувствам ужасно виновна спрямо нея.
Ами то най-вероятно "положението" не е и ставало нещо лошо. Освен с краснописа. Който няма никакво значение. С напредването из класовете започва да се пише бързо, което влошава четимостта и "красотата". Целта не е калиграфия. Освен ако не се стягате за художници.
Нека си другаруват, щом другото дете не е някакво крайно грубо и невъзпитано. Нищо няма да ви пречи това.
Нека си другаруват, щом другото дете не е някакво крайно грубо и невъзпитано. Нищо няма да ви пречи това.
Според мен си говори спокойно с детето и не се страхувай, че го обичаш и искаш да се погрижиш за него. И да сбъркаш, може да се поправиш, но децата усещат когато някой не е уверен в себе си и в позицията си. Все пак ние сме родителите и няма драма, че налагаме рестрикции(все пак тук не говорим за насилие/малтретиране или тормоз от страна на родителя) към децата си. Ако искаш и отблокирай телефона или й кажи защо си го направила, защото така наистина е малко задкулисно, но бъди спокойна и убедена в позицията, която ще заемеш. Но за мен принципно дете на 7 години да си говори с някой по телефона дълго или без мое присъствие.... Хммм, не бих Изобщо, за първи път чувам за такъв клас, в който си звънят, че и фейсбук група имат, говоря в първи клас... Много ми се вижда. Аз тука с децата, с които работя в 6 и 7 клас виждам такъв зор с губенето на времето и телефоните им, че ако от толкова рано се почне... Не го казвам с критика и с лош тон, просто отбелязвам
Изобщо, за първи път чувам за такъв клас, в който си звънят, че и фейсбук група имат, говоря в първи клас... Много ми се вижда. Аз тука с децата, с които работя в 6 и 7 клас виждам такъв зор с губенето на времето и телефоните им, че ако от толкова рано се почне... Не го казвам с критика и с лош тон, просто отбелязвам
Комуникациите днес са различни. Нашият клас също има фейсбук група, но организирана от учителката, която качва в нея съобщения и снимки. Може би такава имат и децата от класа на момиченцето на авторката.
Иначе децата в първи клас е вече нормално да имат мобилни телефони и да ги ползват. Когато аз бях в първи клас и нагоре съм си ползвала също свободно стационарния телефон и съм си говорила по него с приятелки, които не ми живеят в блока или много близо до у нас. Нищо чудно няма в това.
Не бива, обаче, да се налагат рестрикции, когато не сме сигурни дали и защо ги налагаме. Защото точно това се получава - негативен резултат. Децата ако не в първи, във втори клас ще разберат, че родителят нередно се е намесил в личните им отношения, а те не са от типа, който ги застрашава с нещо. И ще се крият. Вместо да споделят. На малкото човек би могъл да му се намеси, но все по- трудно ще става това нагоре. А ако прекалено много се меси, детето ще стане подчинаемо, безволево и несамостоятелно, безинициативно и ще страдат социалните му контакти. Много внимателно трябва да се пипа с подобни намеси.
Иначе децата в първи клас е вече нормално да имат мобилни телефони и да ги ползват. Когато аз бях в първи клас и нагоре съм си ползвала също свободно стационарния телефон и съм си говорила по него с приятелки, които не ми живеят в блока или много близо до у нас. Нищо чудно няма в това.
Не бива, обаче, да се налагат рестрикции, когато не сме сигурни дали и защо ги налагаме. Защото точно това се получава - негативен резултат. Децата ако не в първи, във втори клас ще разберат, че родителят нередно се е намесил в личните им отношения, а те не са от типа, който ги застрашава с нещо. И ще се крият. Вместо да споделят. На малкото човек би могъл да му се намеси, но все по- трудно ще става това нагоре. А ако прекалено много се меси, детето ще стане подчинаемо, безволево и несамостоятелно, безинициативно и ще страдат социалните му контакти. Много внимателно трябва да се пипа с подобни намеси.
Фейсбук групата е на класа, администрирана от класната. Тя качва снимки и клипчета на децата от ежедневието им в училище. А мобилни телефони - абсолютно всичките имат мобилни телефони, по време на час им ги прибират в една кутия, после си ги взимат. Разменили са си номерата и си говорят помежду си.
Ясно, да. Аз работя с по-големи деца и инфото ми е от там, а при тях се случвали по-късно тези неща.
Judy, като цяло съм съгласна с това, което си написала. Но мисля, че стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си. Сега темата не е за това, но не мога да не го отбележа и после проблеми, проблеми, проблеми. Давам уроци на деца от доста години и имам много приятели вече с поотраснали деца и знам, че понякога се налага да се намесиш в едно или друго нещо в живота на детето си. За това то е дете и има родители, които знаят повече от него и могат да видят на далеч. Няма лошо в самостоятелните избори за не малко неща, но има доста неща, които децата не могат да преценят и затова сме ние Примери мога да дам много, но ще си позволя само този- едно от децата, с които работя в последните години е била близка с най-трудното и неконтролируемо момиче в класа- best friends. Докато майка й реши да се намеси в това взаимоотношение минаха 2 години и сега детето е много зле- матурите са между 2 и 3, а другото момиче ще повтаря годината. Та това момиче, с което работя аз ми каза наскоро, че съжалява, че по-рано не е спряла това взаимоотношение и, че никой не й е казал за последиците- и в началото всичко е забавно, купон, бунт срещу учителите, ти си "отворения", но после става доста кофти И, че е деликатно, деликатно е, но липсата на комуникация и поемане на отговорност не извинение. Сори, че разводнихме темата Мисля, че авторката обича доста детето си и ще намери правилния подход
Judy, като цяло съм съгласна с това, което си написала. Но мисля, че стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си. Сега темата не е за това, но не мога да не го отбележа и после проблеми, проблеми, проблеми. Давам уроци на деца от доста години и имам много приятели вече с поотраснали деца и знам, че понякога се налага да се намесиш в едно или друго нещо в живота на детето си. За това то е дете и има родители, които знаят повече от него и могат да видят на далеч. Няма лошо в самостоятелните избори за не малко неща, но има доста неща, които децата не могат да преценят и затова сме ние
Примери мога да дам много, но ще си позволя само този- едно от децата, с които работя в последните години е била близка с най-трудното и неконтролируемо момиче в класа- best friends. Докато майка й реши да се намеси в това взаимоотношение минаха 2 години и сега детето е много зле- матурите са между 2 и 3, а другото момиче ще повтаря годината. Та това момиче, с което работя аз ми каза наскоро, че съжалява, че по-рано не е спряла това взаимоотношение и, че никой не й е казал за последиците- и в началото всичко е забавно, купон, бунт срещу учителите, ти си "отворения", но после става доста кофти И, че е деликатно, деликатно е, но липсата на комуникация и поемане на отговорност не извинение. Сори, че разводнихме темата Мисля, че авторката обича доста детето си и ще намери правилния подход
Не мисля, че точно от тази тема може да се съди затова, че .
Не виждам информация и причина да се ходи в такава насока изобщо.
Телефонът е вид комуникация - удобна и никак не лоша. Детето говори, не си играе игри само по него. В това да говориш с приятели, вкл. по телефон, няма нищо лошо. И не това създава проблеми.
А намеса в живота на детето винаги ще има, докато е непълнолетно поне. Въпросът е за границите на тази намеса. И че тя е по-скоро вредна, когато не е нужна в съответния вид.
"Неконтролируемо дете" вероятно означава дете с лошо поведение. Тук такова описание няма. Тук има просто едно дете, което не било на шест с учебния материал. И ако това е поводът учителката да го отлъчи /а за друг не прочетохме/ - то не е добър атестат за нея.
Твоят случай не е като този, който обсъждаме тук. И не могат да се правят изводи от единия за другия.
Имах приятелка, която остана да повтаря заради една математика в единадесети клас. И какво? Да не ми е приятелка ли? Че тя е страхотен човек! Сега е начален учител. Примери най- различни има. Животът е много, ама много шарен.
Затова е добре, когато се обсъжда конкретен, да се концентрираме върху него, т.к. другите описани случаи могат да нямат нищо общо.
Цитат
стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си
Не виждам информация и причина да се ходи в такава насока изобщо.
Телефонът е вид комуникация - удобна и никак не лоша. Детето говори, не си играе игри само по него. В това да говориш с приятели, вкл. по телефон, няма нищо лошо. И не това създава проблеми.
А намеса в живота на детето винаги ще има, докато е непълнолетно поне. Въпросът е за границите на тази намеса. И че тя е по-скоро вредна, когато не е нужна в съответния вид.
"Неконтролируемо дете" вероятно означава дете с лошо поведение. Тук такова описание няма. Тук има просто едно дете, което не било на шест с учебния материал. И ако това е поводът учителката да го отлъчи /а за друг не прочетохме/ - то не е добър атестат за нея.
Твоят случай не е като този, който обсъждаме тук. И не могат да се правят изводи от единия за другия.
Имах приятелка, която остана да повтаря заради една математика в единадесети клас. И какво? Да не ми е приятелка ли? Че тя е страхотен човек! Сега е начален учител. Примери най- различни има. Животът е много, ама много шарен.
Затова е добре, когато се обсъжда конкретен, да се концентрираме върху него, т.к. другите описани случаи могат да нямат нищо общо.