Приятелството в училище

  • 10 852
  • 49
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 2 175
Благодаря ви за съветите.
Аз наистина не знам как да постъпя. Последното нещо, което искам, е да се набърквам в едно приятелство. А горкото ми дете е между чука и наковалнята. Вчера ми сподели, че госпожата й казала да си играе и контактува повече с другите деца, отколкото с приятелката й. И тя се старала цял ден да й обръща по-малко внимание, но й било много тъжно. На мене ми стана още по-тъжно. Ние, големите, буквално насила се стремим да ги разделим, а те са наистина близки и страдат. Явно ще се трябва отново да говоря с госпожата и да я предупредя да не се бърка.
Относно помощта - дъщеря ми отдавна се опитва да й помогне с четенето. Но тя не иска. Отказва.

# 16
  • Мнения: 2 155
orchid, тая вашата класна само ще задълбае проблема, вместо да го реши. Егати логиката! Дай да изолираме конкретно дете. Crazy Сякаш на малките не им е точно сега моментът да се учат как се общува в шарена среда.
Ако имаш възможност - говори с родителите двете да дойдат да учат и да си играят у вас след часовете. Така можеш да видиш детето как се държи и да прецениш по-добре ситуацията. Може да арзбереш защо детето отказва помощта. В момента получаваш информация от детето си и учителката им. Но и двете явно са пристрастни.
С родителите познавате ли се?

# 17
  • София
  • Мнения: 2 175
Познавам родителите бегло. Веднъж размених няколко думи с майката по повод на нещо, за което ме помоли нейната дъщеря. Пропуснах да кажа, че ние с детето си комуникираме много добре.  Тя ми отказа студено и учтиво. Това беше. Но те никога не присъстват на родителските срещи. Не знам поради каква причина. Не виждам как да ги поканя вкъщи. Родителите й са тотално дистанцирани, незаинтересовани, нямат отношение към всички мероприятия, които се провеждат в училище. Някак си, ако може, да не ги занимават. На мен също не ми се занимава никак, предвид натовареността ми, но го правя заради детето.

# 18
  • Мнения: 46 438
orchid, нищо не трябва да правиш с учители, чужди деца и родители. Учи собственото си дете как и защо трябва да реагира в съответната ситуация.
Тепърва ще се сблъсква с различни характери и проблеми от отношенията с тях. Физически невъзможно е да тичаш след нея и да обясняваш на другите какво да правят.

За ученето - досадно, недосадно, задължение е. Ако трябва стоиш над главата докато "влезе в час". Също според възможностите на детето, ако прецениш, че може, но от мързел не го прави - санкции, свързани с неща, които обича. И обратното - стимули при успех.

# 19
  • Мнения: 8 880
Дъщеря ми имаше такава приятелка в предучилищната. Още са приятелки /2клас са/, но играят заедно само в училище и ако случайно се засекат в парка. Не съм ѝ забранявала да играят, но, да, опитах се да огранича контактите. Майката на момиченцето ме улесни много с поведението си. Преди вървяхме заедно към и от училище, то идваше често у нас, в парка играеха заедно. Имах възможност да наблюдавам достатъчно. Другото дете си има вече друга най-добра приятелка, не е изолирано. А дъщеря ми всъщност винаги е спрягала друго дете за своя най-голяма приятелка.

# 20
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
За мен пък има значение какви са приятелите на дъщеря ми.
Защото понякога се получава така,че вместо детето с по-добър успех да повлияе положително на изоставащото си другарче,то си разваля  успеха ,а може и дисциплината. Confused
В такава ситуация аз бих разговаряла единствено с моето дете,а не с родителите на другото.

# 21
  • Мнения: X
За мен пък има значение какви са приятелите на дъщеря ми.
Защото понякога се получава така,че вместо детето с по-добър успех да повлияе положително на изоставащото си другарче,то си разваля  успеха ,а може и дисциплината. Confused

От значение е. Затова трябва да се следи внимателно и при нужда да се говори с детето. Но трябва да се действа тактично, че може, вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи.

# 22
  • Мнения: 10 968
Цялата история ми звучи супер нереалистично за деца 1-ви клас (имам малко по-голямо, та и известни наблюдения). Сякаш става дума за пубери.
На първо място, в първи клас няма никакво основание за личен мобилен телефон и многочасови "тайни" разговори. Всичко останало иде след туй.

# 23
  • София
  • Мнения: 2 175
Цялата история ми звучи супер нереалистично за деца 1-ви клас (имам малко по-голямо, та и известни наблюдения). Сякаш става дума за пубери.
На първо място, в първи клас няма никакво основание за личен мобилен телефон и многочасови "тайни" разговори. Всичко останало иде след туй.

Може да ви звучи нереалистично, но е факт. Целият клас има мобилни телефони, разменили са си номерата и си говорят помежду си. Реалистично, нереалистично, харесва ми, не ми харесва - това е положението.

# 24
  • Мнения: 10 968
Не искам по никакъв начин да звучи назидателно, защото никой от нас не е перфектен родител, а и не те познавам. Но ако не можеш да упражниш авторитет за такова просто нещо спрямо първолак, не знам как би очаквала да влияеш върху приятелствата на детето си и действията му извън къщи.

# 25
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не искам по никакъв начин да звучи назидателно, защото никой от нас не е перфектен родител, а и не те познавам. Но ако не можеш да упражниш авторитет за такова просто нещо спрямо първолак, не знам как би очаквала да влияеш върху приятелствата на детето си и действията му извън къщи.

Така си е ... но вече е малко късно за телефона...

Не зная в какво училище сте, но в нашето телефони в час са забранени... иначе не може да се осъществи учебен процес...

Възможно е родителите на това дете да имат финансови затруднения и да са под стрес или да се срамуват.. да са зле със здравето или да си имат семейни проблеми.... Това обикновено си личи по детето

# 26
  • Мнения: 10 993
Моят син също дружи с лошите момчета, но аз не му спирам контактите с тях. Учим си заедно, та че не вярвам във влиянията на децата. Аз по принцип го възпитавам да не се привързва много много към децата, да не ги преживява. Казвам му, че семейството е най-важно и другите са само за забавление. Уча го да не влиза в конфликти, да не преживява нищо.
Иначе класа ни е най-проблемния, но аз като цяло съм доволна от учителите и не смятам да сменяме училището.

# 27
  • Мнения: 11 743
Здравей,
Ако детето има обучителни трудности,които не се дължат на препускане през материала, ако останалите ученици са тръгнали в първи клас по-подготвени, дете едва ли ще може да помогне. Това е работа на учителката, ресурсен, логопед, т.е на специалист, който да види на какво се дължат затрудненията и да предложи адекватна подкрепа.

Аз също неотдавна имах проблем с друго дете от групата. Моето дете, което и без това си има проблеми, беше попаднала под нейно влияние и много се промени и то в негативен план. Разбрах от учителките, че въпросното ново момиченце е обсебило дъщеря ми. Помолих ги за помощ да ги разделят, аз от своя страна обясних на дъщеря ми защо не искам повече да си играе с това дете. При нас мина без драми, тъй като дъщеря ми и без това беше започнала да се оплаква, че другото дете иска само с нея да си играе, дори когато моята не иска. Поведението й също претърпя корекция.

Тъй като вашите са малко по-големи и самостоятелни, а Иса близки приятелки аз също бих предложила варианта при който за известно време другото дете идва у вас и заедно да учат. Така и ти ще видиш дали детето изостава, защото има трудности с разбирането или, защото никой не му седи над главата. Ще си проличат и поведенческите проблеми, влиянията.

# 28
  • София
  • Мнения: 9 517
Какво учене заедно - те свършиха вече - другата седмица има 4 учебни дни и после 23-ти за край на учебната година, вероятно и тържество. Септември идва нова учебна година, нови приятелства, нови интереси. Свърши учебната година за началния курс /да, децата от 2-4 клас ще "учат" седмица след първокласниците, ама то едно учене ще бъде.../. Бих препоръчала на авторката да изчака - лятото децата променят приоритети, приятели и т.н. и септември ще бъде друго.

# 29
  • София
  • Мнения: 2 175
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.

Общи условия

Активация на акаунт