Има ли и други майки, които спят с детето си?

  • 10 732
  • 124
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Когато Мая се роди, чинно я слагах да спи в кошарката. Не я кърмех нощем (ех!). После постепенно започнах да си променям възгледите. Към 4 месеца започнах да я храня нощем (тогава започнаха да й никнат зъби, и кърменето страшно облекчаваше положението). После се измързеливих - не ми се стоеше и тези 5 минути седнала, започнах да я пренасям в нашето легло посред нощ, като се събудеше. Накрая съвсем омекнах - към годинката просто си казах, какво пък толкова, и направо започнах да си я слагам в нашето легло. Много съжалявам, че пропуснах първите месеци. Обожавам да усещам дъха й, и да чувствам голите топли крачета Wink
Съвместното спане много помага за кърменето - изобщо не се събуждаме, нито тя, нито аз - вдигам пижамата в просъница, и толкоз.
Не мисля, че е разглезена. Майка ми все ми опява, да съм я преместела в леглото й (което даже не пренесохме в новата къща), и как съм щяла да я отуча. Смятам, че докато има емоционална нужда, ще спи при нас. Предполагам, че към 2 - 2 1/2 ще пробваме да я сложим да спи в самостоятелно легло.
От друга страна, познавам родители, които не кърмят, но пак си спят заедно с детето, т.е. не кърменето е условието.
Мъжът ми няма нищо против да спим всички заедно, дори ревнува, че не може да я гушка - аз спя посредата, защото той спи доста тежко понякога, и предпочитам да съм 'бариера' - аз спя съвсем леко.
Вие?

# 1
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
абсурд.
в момента на 2г и почти 3 мес. проявява огромно желание да спи при нас(желание, което до момента не е проявявала) и да се "гуши в мама", ама - аз (и друг път съм писала в това отношение) стисвам зъби, защото много ми е жално да гледам как си протяга ръцете да я гушна и ахъ да заплаче както го е правила, обаче аз съм желязната лейди, защото знам Едно много важно нещо - САМО веднъж, ако направя компромис и после  КРАЙ  - ще я караме така, а аз не искам това да е навик. За момента спим заедно в една стая, но не след дълго това ще се промени, и ако направя компромис (който аз никога няма да направя, за нищо на света) да я взема в нашето легло, после ще ми е още по-трудно.

И тя знае: това е леглото на мама и тати, а това на Ади - всеки си има легло за да му е удобно и широко.

абе и в твоя форум съм го писала - малко съм си Макаренко в повечето неща.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 10 782
Взимаме я само когато е много неспокойна (в период на никнене на зъбки), и то само докато се успокои и заспи, после я връщам в кошарката. Когато е при нас аз не се наспивам, все не ми достига одеяло, или съм принудена да спя дълго време на едната си страна, не мога да се обърна с гръб към малката.

# 3
  • Сливен
  • Мнения: 1 022
Хич не му мисли. Каката съм я кърмила нощем до 1 г и 3 м, когато тя сама се отби и през това време все при мен е спала/тоест аз спях в детската стая/. Към 2 година я оставих самичка в стаята, а тя пристигаше към 3-4 часа при нас. Малко, по малко се научи да си спи сама в стаята. Мъника го гледам по същата мързелива схема и за сега се чувстваме много добре. Единствения ощетен е тати, който трябва да спи сам в спалнята Simple Smile) , но какво да се прави - всеки дава своите жертви Simple Smile

# 4
  • Мнения: 5 500
Лио, аз нямам твоето Макаренковско сърце Wink
Да, вземам го при нас, така ми е по-гот, да се гушкаме тримата, бърка ни в очите, носовете, особено събота и неделя голям майтап настава в спалнята Grinning Сутрин си пие млякото при нас и имаме още файф мин. спинкане Sad после обаче настава мачкане, ходене в/у нас и сме направо изнудени да станем.
Особено като се беше разболял повръщаше и разтройство, спа при нас почти цяла седмица. Не можех да го оставя самичък.

# 5
  • Мнения: 3 562
От деня в който се роди Ради спим заедно  Laughing
Дори в болницата спеше до мен - та ми се караха (но аз не можех да ставам и ми беше по-лесно) Embarassed
Когато се прибрахме тя не спираше да плаче и аз я държах до себе си ...
От тогава до сега - аз и Ради заедно - тати командирован в хола  Laughing
Вчера прояви интерес към кошарата, но точно за 10 минути  Winkи ни се размина  Wink

# 6
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
Цитат на: AFRODDITA
Лио, аз нямам твоето Макаренковско сърце Wink


Да не мислиш, че е лесно. Точно обратното. Трудно се устоява на едни протегнати детски ръчички и на "искам гуши мама", ама......може някой да ме обвини в жестокост, ама....не мога да направя компромис и туй- то. Даже и за следобедният сън.

# 7
  • София
  • Мнения: 15 198
Воо, пак ще те вадя, какво да те правя Grinning  Ей ме на-дървена философка. Преди да се роди Иво бях много категорична, че бебето няма място в "голямото легло", че моето дете няма да припари до спалнята.... И какво? Дрън-дрън.... Приспивам го, слагам го в креватчето, спи в него около 2 часа и се буди с писък, изправя се и плаче. Гушвам го (т.е. гушвах го), за да го приспя, люлеем се има-няма половин час, уж заспива, обаче в мига, в който усети допира на чаршафа подскача и пак започва да плаче. Така може да прави цяла нощ. Обаче и аз съм човек-по това време умирам за сън. По-ми е лесно да го гушна при мен. В мига, в който усети, че е легнал на моята възглавница вече спи дълбоко. От което не следва, че ако му я сложа в неговото креватче, ще заспи. Защото се гушва в мен с две ръчички и маминото бебче Embarassed -гали ме по лицето.
Не знам до кога ще я караме така.... Надявам се, че когато ще мога да му обяснявам повече неща и да разчитам, че по-добре ще ме разбира някак си ще успея да му променя навика. Или пък да си заобича някаква играчка, която да гушка вместо мен..... Засега няма такава.

Да вмъкна само-таткото също спи на спалнята. Надявам се да не го докараме до командировки на диванчето в хола Grinning

# 8
  • София
  • Мнения: 13 200
Ох, и аз съм като Лио! Понякога се замислям дали не съм много коравосърдечна  Embarassed  Embarassed  Embarassed . Майка беше много строга с нас... и досега има една дистанция, която не може да се стопи... Понякога виждам как повтарям нейното поведение  Embarassed . Надявам се обаче да взема добрите неща и да съм близка с Александра когато порастне.... Това беше малко офф...
Иначе не спи в нашето легло. Скоро ми се наложи да я взема когато беше болна и кисела, обаче се събудих в момента, в който тя ме беше яхнала и искаше да слиза от леглото, и оттогава не я взимам при нас... Абе стана ми жал, макар че си мисля, че когато човек е болен и с температура по-добре да си е в леглото сам и да може пълноценно да се отпусне!

# 9
  • Варна
  • Мнения: 10 782
Цитат на: Liorena
Цитат на: AFRODDITA
Лио, аз нямам твоето Макаренковско сърце Wink


Да не мислиш, че е лесно. Точно обратното. Трудно се устоява на едни протегнати детски ръчички и на "искам гуши мама", ама......може някой да ме обвини в жестокост, ама....не мога да направя компромис и туй- то. Даже и за следобедният сън.

Въййй! Относно следобедния сън: приспиваме се гушнати  двечките, заспи ли малката, аз се опитвам да стана, а тя, милата, търси ме в просъница с ръчички, държи  лицето ми с двете си ръце и не пуска  Laughing Така явно се чувства по-сигурна, като знае, че мама е редом.

# 10
Твърдо не. И аз като Лио и Ваче. Държа на принципите. Никога не са спали в нашето легло. Всеки си знае неговото легло. Гушканията са през деня - тогава има предостатъчно време. Един път пробвах Симона като малка, когато беше с шарка да я взема при нас ама то не бе въртене, не бе чудо. И тя самата не беше свикнала да "споделя" леглото с друг Wink  Grinning

ПП: А и да си призная имам страх от тази смърт в леглото. Едното от нещата, които ни се набиват тук е бебетата и децата до две години да не спят в леглото на възрастните. Тази вечер точно говорих с една от мамите, която живее в Кралството , и която вече изпита този УЖАС. Настръхнах от разказа й. Слава богу, че детенце е живо Sad .Съжелявам за оф-а

# 11
  • София
  • Мнения: 13 200
Цитат на: Honda
Твърдо не. И аз като Лио и Ваче. Държа на принципите. Никога не са спали в нашето легло. Всеки си знае неговото легло. Гушканията са през деня - тогава има предостатъчно време. Един път пробвах Симона като малка, когато беше с шарка да я взема при нас ама то не бе въртене, не бе чудо. И тя самата не беше свикнала да "споделя" леглото с друг Wink  Grinning

ПП: А и да си призная имам страх от тази смърт в леглото. Едното от нещата, които ни се набиват тук е бебетата и децата до две години да не спят в леглото на възрастните. Тази вечер точно говорих с една от мамите, която живее в Кралството , и която вече изпита този УЖАС. Настръхнах от разказа й. Слава богу, че детенце е живо Sad .Съжелявам за оф-а



Лелеее, Хонда, какви са тия страхотии... това става като спи детето е леглото на родителите ли?  Confused
А Александра никъде не може да спи спокойно, освен в леглото си. Като възрастен човек е. Има деца дето спят навсякъде. Моята не е от тях!

# 12
  • Мнения: 46 438
Аз съм "за" самостоятелно легло и ранното отделяне в детската стая! До седем годишна съм спала в леглото на родителите ми и резултатът беше плачевен: страх от тъмното и от това  да остана сама. До такава степен бях свикнала да има човек до мен, че подивявах, ако ме оставеха сама за секунди.
Слагали сме София между нас само една нощ, когато ни изписаха след раждането, защото от кеф не можахме да се отделим от нея.   Grinning

# 13
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Вземам го, защото страшно ми се спи, а той се буди и реве през половин-един час. Искам да го отуча, обаче. Кажете ми как???
Оставям го да реве, дере се, чак глас вече не му излиза, но целият червен и подпухнал, в сълзи и т.н. Колко време мога да го оставям да реве?? Не искам да спи при мен, защото се поти в нашето легло, а и завивките са или под него или се загубва в тях  Close  И по всички горепосочени причини... А и той рита, щипе ме/ни (когато таткото също спи през нощта) - изобщо никакви такива милувки  Wink като при някои от вас.
Ааааах, тези зъби или каквото и да е там.... Без сън останахме и то, горкото, и аз...

# 14
  • Мнения: 8 163
Като Лио.
Аля е свикнала да спи сама, в креватчето си. И не искам да променям това. Смятам, че тя трябва да знае, че всеки човек си има нужда от лично пространство.
И друго. Така тя ще е по-малко зависима от присъствието ми. Какво ще прави, когато тръгне на детска в противен случай? Или ако трябва да остане да спи сама при баба или леля?
С риск да обидя някого ще кажа, че има майки, които изпитват удоволствие от това децата им да са зависими от тях. Истината е обаче, че това не е толкова добре.
Пример: наложи ми се да гледам за два-три часа детето (1-ногодишно) на една прятелка. Нейната стратегия е "детето спи при нас, твърде много го обичаме, за да не го гушкаме нощно време". И по-лошо: "детето не трябва да се ограничава; всичко му е позволено, докато стане на 3". Сиреч, те са станали роби на детето си и то само да каже "мрън", цялата къща е на нокти.
Та същото това дете направо изпадна в истерия, когато разбра, че мама я няма. Очевидно беше и уморено, но аз не можех да го приспя, защото то заспива на цица, в леглото на мама и тати. Ей, намъчи се това хлапе! Какво ли не пробвах: разходки, гушкане, песни - няма и няма! А през това време и Аля с нас, та трябваше и 2-те деца да гледам...
Затова аз казвам, че твърде много обичам Аля, за да я правя зависима от себе си.

Общи условия

Активация на акаунт