Какво е мнението ви за книгата "Стопанката на Господ"?

  • 45 776
  • 59
  •   1
Отговори
# 45
  • Шумен
  • Мнения: 1 455
Не е лошо и да се прави разлика между обреди, част от духовната традиция и фолклора и  описаните практики в книгата, които са част от нещо съвсем друго.

# 46
  • Мнения: 1
И като всяко ново събитие,мненията са от "Осанна.."до "Разпни го". За мен/още едно субективно мнение/,книгата е многопластова.В началото-дълбоко развълнувана,сякаш съм била там и сега си спомням.Подейства ми като магия.След това се намеси разума,който замести магията с понятия.Краткото време прекарано с магията,обогатява повече от разумните понятия.

# 47
  • Мнения: 45
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ

# 48
  • Шумен
  • Мнения: 1 455
Няма такъв.

# 49
  • Мнения: 4 730
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ

Прати ми на лични е-мейл, ще ти я пратя...


Колкото до книгата, на мен ми хареса... Това дали авторката предава вярно обичаите и традициите е много субективно мнение. Във всеки край на страната ни, един и същи обичай може да се направи по различен начин. Освен това надали има живи хора, които са били свидетели на описаните в книгата обичаи... Книгата представя един поглед, едно виждане, това на авторката. И не може да я обвиняваме дали ги е пресъздала вярно, автентично и т.н. Те в самите музеи не са абсолютно сигурни дали това което разказват или показват е било точно така... Всичко е от спомени, разкази предаване през хиляди усти и от различни хора... За мен книгата е интересна, по-различна, на места съм плакала от умиление и спомени от моето детство, носталгия по родината и по българското...
Според мен заслужава да се прочете!

# 50
  • ту тук, ту там
  • Мнения: 7 361
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ

Забранила си личните, не мога да ти дам линк.

Има, разбира се.

# 51
  • Мнения: 45
Може ли да ми дадете линк за безплатно изтегляне на книгата Стопанката на господ

Прати ми на лични е-мейл, ще ти я пратя...


Колкото до книгата, на мен ми хареса... Това дали авторката предава вярно обичаите и традициите е много субективно мнение. Във всеки край на страната ни, един и същи обичай може да се направи по различен начин. Освен това надали има живи хора, които са били свидетели на описаните в книгата обичаи... Книгата представя един поглед, едно виждане, това на авторката. И не може да я обвиняваме дали ги е пресъздала вярно, автентично и т.н. Те в самите музеи не са абсолютно сигурни дали това което разказват или показват е било точно така... Всичко е от спомени, разкази предаване през хиляди усти и от различни хора... За мен книгата е интересна, по-различна, на места съм плакала от умиление и спомени от моето детство, носталгия по родината и по българското...
Според мен заслужава да се прочете!

Писах ви на лични за книгата

# 52
  • Мнения: 1
Така, като гледам, повечето мнение са против книгата. А, ако прочетем критиката на г-н Мишев, определено няма да има нужда да се чете.
Линк към критиката на Георги Мишев: https://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/

# 53
  • Мнения: 17 390
ПРочетох следният пасаж
Скрит текст:
Я ми кажи на Български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа...
- Либе... - нещо ѝ трепна извътре.
- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
- Хубави са! Питай ме пак!

- Талант как е?
- Дарба!
- Креативен какво е?
- Ами такъв, който измисля, умен...
- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?
- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.
- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.

- Харесва ми това с думите, искам още!
- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората...
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.

- А хармония как е?
- Баланс!
- На български питам как е!
- Равновесие...
- Можело значи.

- А характер как е?
- Характер ли? Че това не е ли българска дума?
- Не.
- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.
- И как е характер на български?
- Нрав.
- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...
- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят.

- Традиция как е?
- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.
- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове.
- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...
- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор...

- Още да питам ли?
- Питай.
- Енергия как е?
- Сила! - усмихна се Райна.
- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.
- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?
- Шегуваш се!
- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?
- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.
- И къде са тези зли сили?
- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им...в думите им...
- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?
- Зли сили... не е възможно...
- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение.

Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.

Я се опитай да си представиш езика като една песен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред.

Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо, което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот.

Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали?

Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език..."
"Стопанката на Господ"
от Розмари Де Мео

----------

Дълбокото невярно тълкувание на думите, при това доста повърхностно : партньор ням нищо общо с либе. Това значи по-скоро съдружник. ако трябва да се даде старовремск дума тя е ортак. Либе, днес по-скоро бихме превели като любовник, и ако търсим по-тесен смисъл з като гадже, а не като партньор. Тази дума се свързва най-вече с някой с когото имаш общи бизнес дела.. Креативен също не е творец, а е новатор -един творец, може да работи с шаблони и изобщо да не се отдава на новости. Енергия и сила нямат нищо общо. Енергията предполага жизненост, а силата - мощ. "Негативни енергии" е толкова далеч от злите сили, че нямам думи. Злите сили са демони и вампири, а Негативните енергии не е имало по турско време и за това няма дума за това. Да, хубаво е, да се говори на ясен български, но нека не отиваме в другата крайност и да стваме смешни като с "Драсни -пали - клечицата"/iСамо за да не кажем кибрит/, когато има думи като "огниво".
Най-абсурдното е, че това се представят за български думи. Чисто българските думи като бисер, свекър са не повече от 20 в целия ни език. Една значима част са славянски думи. Отделно че  огромна част от "българските думи" са всъщност преработени турски или гръцки думи. например съдия, идва от садия, а то - от кадия, очевадно турска дума. Също така българите използват турската дума балдъза.Ако искаме да я заменим трябва да изпозваме руско-старославянската своячница. Добре, но пак ще използваме чуждица. Своя собствен дума за сестрата на съпругата нямаме.
Ясно ми е, че авторката е имала добри намерения, но тя отива в другата крайност, където от прекален романтизъм навремето всички се подигравали на Раковски, който в желаението си да докаже, че българският е сансктритски го обявил за сам-скрит, т.е. че сам се е скрил.

По подобен начин е "подменен" и езикът на Под Игото, по един просташки и профанен начин, където "Вържи попа да е мирно селото" е станало "Отстрани лидера и групата ще се разпадне". Подобон профанизиране е характерно и за Стопанката на Господ. То предполага, че читателите са идиоти, и за това трябва цели изрази да бъдат променяни, да зазвучат по съвременен начин иначе няма да ги схванат.

Последна редакция: чт, 02 яну 2020, 23:00 от Лорд Сняг

# 54
  • Мнения: 345
Може ли и на мен линк за книгата?

# 55
  • Мнения: 5 259
Не може, купете си я.

# 56
# 57
  • Мнения: 99
Опитах се да я прочета, зарязах я мисля на около една четвърт. Заприлича ми на Коелю, пълна с назидателни клишета и 'мъдрости'.

Напълно съм съгласна с твоето мнение. Изключително ме издразни назидателния тон на героите, "мъдростите"- едни клишета, които многократно съм чувала, неопределената вяра- уж вярваме в Бог, ама в "силата" и накрая в нищо определено.
Изключително безсмислена книга, която показва колко безверни сме българите и как лесно можем да бъдем подхлъзнати по баячки, знахарки и други подобни измислени героини.
Жалко, много жалко..

# 58
  • Мнения: 2
Лично мен с нищо не ме впечатли книгата. Мое мнение. Очакванията ми бяха големи, но........

# 59
  • Мнения: 161
Хм, аз не намирам такива препратки. Може ли малко помощ ?

Harryna7, само да ти припомня първата страница тогава

,, В старата народна вяра съществуват единадесет български повели. Църквата си е взела много от тях и ги е оплела в десетте си заповеди. Единайстата повеля гласи:
,, Почитай вярата всекиму,било тя чужда на твоята, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!''
Тази повеля църквата никога не признала...
,Стопанката на Господ' е приказката за старата вяра и потребната на българите да си я пазят'






Така наречените "повели" не са български, а се срещат в египетската книга на мъртвите, оттам преминават в юдаизма, после в християнството, после в исляма. Това имах предвид като казах псевдопатриотизъм.

Общи условия

Активация на акаунт