Размисли за осиновяването

  • 3 448
  • 46
  •   1
Отговори
  • Мнения: 811
Ако пуснете анкета за осиновяване ще е хубаво.
Не искам да я пускам аз, за да не се засегне някой.
Приемам осиновяването наравно с раждането.
Всъщност осиноваването е по-осъзнат акт. Никой не е осиновил "непланирано", а доста жени забременяват така.
Не обичам болници и ако имах проблем бих осиновила веднага, без да се подлагам на лечение.
Имам приятели, които са осиновени, а познавам и семейство, което осинови. Детето им има породено братче /разликата им е само 7 месеца/ и със сигурност децата знаят, но родителите им не правят никаква разлика между тях.
Разкажете повече за своите размисли по този въпрос.
Постинга на Лекси е много силен и верен /според мен/.

# 1
  • Мнения: 4 068
Ние с моя мъж сме решили да си осиновим дете когато навършим 35 години независимо дали си имаме вече свое или не.
Има толкова много деца, които имат нужда от семейство, а аз искам голямо семейство. Искам да имам три деца и нямам нищо против да си осиновим. Мъж ми също. Ако сега имах възможност бих го направила веднага, но мъж ми още е студен и донякъде зависим от родителите си и това ни спира. Когато обаче станем самостоятелни ще осиновим.
От всичко най-много искам да имаме свое дете, но въпроса с осиновяването сме го решили и аз се радвам за това решение.
Не можем да помогнем на всички такива деца, но можем да помогнем на едно поне. Никога не бих ги делила на свой и чужди.
Това наистина е осъзнат акт и се иска хубаво обмисляне преди това.
Аз се радвам, че обмислихме този вариант и стигнахме до правилно / според нас / решение.

# 2
  • София
  • Мнения: 4 273
Браво Ренци! Много смело и правилно според мен решение! Дано има повече хора в България, които мислят като теб! Нямаш представа колко ме развълнува постинга ти! Пожелавам ти ( а и заслужаваш) няколко слънчеви, добри и любящи деца!

# 3
  • Мнения: 508
Смятам че е много благородно да осиновиш дете Sign ExclamationУважавам хората,който са си осиновили и им свалям шапка  Sign Exclamation  А3 сьщо се 3амислям 3а такава постьпка.Ще опитам с ин витро точно три пьти и тогава.А3 просто нямам много време ве4е Rolling Eyes Приятелката ми от училище и мьжьт и си осиновиха.Детенцето е вече на год.и половина,а те са най щастливите хора на света Laughing Мисленно,приятелката ми благодари всеки ден на жената,която е родила това прекрасно дете Laughing

# 4
  • Мнения: 4 068
Аз дълги години бях доброволец на БМЧК и съм ходила по толкова много домове за сираци, че предпочитам да не си спомням. Нагледала съм се достатъчно. Може би това беше едно от нещаща, които ме накараха да взема това решение.
Зная, че не мога да спася света, но на едно нежелано дете мога да помогна да се почувства желано.
Това е нещо което ще направя каквото и да ми струва.

# 5
# 6
  • Мнения: 1 497
Много е благородно, наистина, обаче "кръвта вода не става". Мисля, че като пораснат повечето отиват да си търсят родителите си или стават много трудни за общуване. Поне имам такива впечатления. Дано да греша.

# 7
  • Мнения: 7 718
Не съм съгласна, че стават трудни деца. Смятам, че средата определя възпитанието. Може би една част наистина потърсват биологичните си родители, но само от любопитство. И винаги признават, че Майка и Татко са тези, които са ги отгледали. Обичат ги и са признателни. Поне тези, които познавам аз.
Освен това смятам, че като цяло изоставените бебета са от добри момичета, отрасли обаче в семейства със строги нрави и нямащи смелостта, силата и възможността да се изправят срещу обществото.
И последно не виждам нищо благородно в осиновяването. Мисля, че жената осиновява за да има на кой да ДАДЕ безмерната си обич, дълго събирана, да осъществи инстинкта си за продължаване на човечеството, да има за кой да се грижи, защото това е заложено в нея.

# 8
  • Мнения: 3 376
Аз от време на време си мечтая да си осиновя дете, но не заради проблеми с възпроизводството, а за да дам на поне 1 от тези деца шанса да отрасне в любящо семейство. Но напълно съзнавам, че това е много сериозна постъпка, която трябва добре да се обмисли.

Според мен част от осиновените деца стават трудни за отглеждане, защото или са били дадени за осиновяване на възраст, в която си спомнят вече биологичните родители, или осиновителите дълго време са криели, че не са биологични родители, и детето е изживяло голям шок, когато го е научило. Според мен точно за това е най-добре детето да знае от самото начало, че е осиновено. В България е прието това да се крие, за да не се чувстват с нещо ощетени децата, но на Запад знам, че хората говорят за тези неща съвсем открито.

Аз също като Ренци съм била 5 години доброволка на младежкия Червен кръст, и съм видяла достатъчно деца-сираци, отглеждани в домовете. Уви, повечето са ромчета, което значи, че в България шансовете им за осиновяване са нищожни.

# 9
  • Мнения: 811
[quote="Lali] И последно не виждам нищо благородно в осиновяването. Мисля, че жената осиновява за да има на кой да ДАДЕ безмерната си обич, дълго събирана, да осъществи инстинкта си за продължаване на човечеството, да има за кой да се грижи, защото това е заложено в нея.[/quote]
Вече два пъти говорихме с щерката за осиновени деца. Като я попитах какво е разбрала, ми отговори:
- Да си вземем бебе от детска градина, а не от болницата.
Изумих се, че е открила същината. Пак ще си е наше, разликата е само откъде ще дойде.
Майчината любов се основава на всикидневните грижи, тревоги и радости, а не на произхода.
Като родих почувствах силна отговорност и загриженост за малкото беззащитно дете, а любовта дойде по-късно.
Ако сега ми кажат, че в родилното е станало грешка и тя не е мое дете? Как мога да премахна чувствата си? Дори да има наследственост от други хора, вече е моето дете и нищо не може да промени този факт.
Осиновяването или раждането не са благородни постъпки.
Благородна постъпка е да създадеш човек - като отгледаш и възпиташ детето си.

# 10
  • Мнения: 1 497
За съжаление практическото осъществяване на това е много трудно. Затова ще има бездетни семейства и деца в домовете. Както с инвитрото, така и с осиновяването, то  е за хора с възможности.


А това, че има и други канали освен официалните се доказва и от тази днешна статия:

20 българчета продадени във Франция
16 ноември 2004
News.dir.bg
 
 Генерал Бойко Борисов: "И Франция има вина!"

Снощи най-големият обществен телевизионен канал във Франция излъчи специален репортаж за продажбата на новородени българчета, предаде Би Би Си. В репортажа "Жертва, стока, колко струва едно дете", който е част от програмата "Задълбочено изследване", се разказва за трафика на бебета за мафиотска мрежа във Франция.
Репортажът започва с това как български роми продават 15-дневното си дете за 6 000 евро. Друга българка е хваната в момент, в който се опитва да продаде 3-дневното си бебе.
След Франция екипът на френската телевизия отива в сливенския ромски квартал "Надежда", като уточнява, че това е район, в които цари мизерия и безработица. Камерата показва семейства с 8-10 деца, които живеят с 50 евро на месец. "Не е учудващо, че посредниците намират желаещи. Икономическата безизходица е толкова голяма, че закони пракически не съществуват," твърди служителка на международната организация "Лекари без граница", която работи с роми. Коментарът на журналистите е, че българските власти трудно могат да затворят границите за бременни жени. И че борбата с този трафик е доста чувствителна тема преди влизането на България в ЕС пред 2007 г.
Третата част на репортажа представя френски полицай, който работи в сътрудничество с българското МВР, води журналистите при генерал Борисов. Той казва, че трафикът на хора е проблем не само за България, но и за Европа, и Франция също е виновна, защото консумира престъплението.
Според българските власти досега са продадени 20 бебета във Франция. Този трафик  несъмнено има връзка и с българските проститутки, които са една четвърт от всички източноевропейки, работещи във Франция.
В заключение се казва, че трафикът вероятно ще продължи, защото във Франция максималното наказание е само 3 години затвор.

# 11
  • София
  • Мнения: 7 242
Цитат на: dari
Осиновяването или раждането не са благородни постъпки.
Благородна постъпка е да създадеш човек - като отгледаш и възпиташ детето си.

Точно така. И според мен разликата не е в това от къде идва детето, а как се отглежда. Може би няма да се съгласите, но отглеждането на осиновено дете ми се вижда по-трудно /и то не заради самото дете, а заради нас и хората около нас/. Просто в тази ситуация обикновено има повече страхове, неразбиране, конфликти, съмнения.... Ако успеем да ги надмогнем и ако имаме късмета да сме заобиколени с истински Човеци разлика няма.
Осиновявайки, жената не изживява щастието от това да усети зараждането на новия живот в себе си, но от друга страна има привилегията да даде шанс и надежда на едно невинно същество, попаднало в ситуация, в която никой не трябва да попада. Това е дъстатъчна компенсация.
А относно "кръвта вода не става" и аз съм имала преди такива съмнения, но деца, осиновени от мои роднини и близки са ги опровергали - от всички израстнаха Човеци. А ужасиите за убийства от деца, за които четем напоследък, ме навеждат на мисълта, че гаранция за никой и нищо няма. Децата, извършили такова ужасно нещо са от интелигентни семейства и най-вероятно обичани, но...

# 12
  • Мнения: 508
Ра3бира се че е благородна постьпка да в3емеш чуждо дете и да го обичаш като свое и никога да не се чудиш откьде е дошло.Точно 3ащото тия деца са по трудни 3а отглеждане,3атова е благородно.3ащото една майка никога не вижда лошите черти от характера на собственото си дете,а как е с чуждото?Много е благородно даже....... и много трудно решение....Хайде сега с рька на сьрцето кажете честно колко са хората които правят такава постьпка? И колко са тия които не се примиряват с отглеждане на чуждо дете?

# 13
  • Мнения: 811
Цитат на: perla
собственото си дете

Ами това е дете, което отглеждаш. Т.е. СОБСТВЕНО ДЕТЕ = РОДЕНО ДЕТЕ или ОСИНОВЕНО ДЕТЕ.

Затова повдигнах темата.
Аз не намирам разлика. Но не при всички е така. Е, сега каква е разликата според вас? Питам сериозно. Въпроса е личен и отговорите може да са най-различни.

Ето моя - аз имам втори баща. Смешен израз на нашите отношения. На него дължа и възпитание и всичко. На неговото рамо съм плакала, на него първо казах, че съм влюбена и и и........... толкова много неща. Той е моя баща. Аз за него "чуждо" дете ли съм? Биологичния, естествено го познавам. Той не знае нищо за мен /като личност/, а аз не искам да знам нищо за него. Това, че приличам на него външно, а и като характер прави ли го мой баща?

Само като си представя, че баща ми е постъпил "благородно" ми става малко гадно. Отношението му към мен е бащинско, а не благородно. И аз затова си го обиииичкам!

# 14
  • Мнения: 7 718
Една майка вижда лошите черти в роденото си дете и се опитва да ги изглади.

Общи условия

Активация на акаунт