Жената Дева/8/

Аз съм в прайда откакто се помня. Съпругът ми е Лъв, синът ми е Лъв, бившият ми беше Лъв. Плюс още петима близки роднини.
Мога да кажа, че за 16 години заедно успяваме да устоим на чепатите си характери.
Най-важното е, че той ме познава прекрасно и ме приема такава, каквато съм. Наскоро го чух да казва на сина ни - "Щом майка ти е още с мен, значи много ме обича. Тя е напълно способна да се оправя и сама с всичко".
За мен това е най-голямото признание в любов.
Иначе ме дразни да. Като типична голяма котка той е толкова своенравен, че обичайно прави първо каквото иска, а после каквото трябва. Аз, разбира се, съм точно обратното. Освен това е огромен инат и аз съм тази, която по-често прави компромисите. Но пък е скалата, на която винаги мога да се облегна. И аз не съм лесна, хич даже, така че съм благодарна, че се имаме.

В любовен план съм гореща, вярно е, но не го отчитам това по Слънцето си, а по Луната, Венера и Марс.

Харесвали и сваляли  са ме Телци и Козирози, избраникът на сърцето ми е Козирог. Но по ведическата астрология е Стрелец, където ми е Раху. А неговият Раху е върху моята Луна и Марс.

Самодостатъчни и саможиви. Да .

Моята луна е във Водолей , асц Стрелец.
Една приятелка ми направи натална карта и каза, че имам много мъжка енергия и трябва да бъда кокетна 😀 с мъжете, ми не мога.
Сега съм със скорпион и забелязвам, че те обичат жени, които са как Да кажа романтични един вид.
Това , че се оправям в живота и сама го дразни , защото все едно нямам нужда от него. А той иска да има постоянна нужда от него.

Много добре се разбирам с Овен, Водилей , Стрелец , Везни жени .
За мъже, задължително разховорът трябва да тече , иначе никога няма да се видя с този човек повече.
За мен е важно общуването , но то да се случва естествено. Трябва да мога да говоря за всичко .

Какво е имала предвид приятелката ти със  съвета си да бъдеш кокетна? За усилване на женската енергия ли? С кокетство не е особено подходящо, според мен, то не е свързано с женствеността, а със суетността.

Да , права си за кокетниченето.

Просто ми каза, да се държа като жена с мъжете , което пък е в противоречие с мен самата , защото аз търся равен на мен.
Не някой да ми доминира , а аз да съм суетна и кокетна и да го гледам мило.
Даже бих казала, че жените дева сме в повечето случаи прави и само наистина някаква много голяма лпбов и забравяне на его , би ни позволила да замълчим , Когато има “неправда” според разбиранията ни.

В същото време , въпреки че се оправяме сами (нали) , мъжете ни виждат доста женствени.
И това , което забелязвам за нас е една изключителна физическа издръжливост.
Независимо от всички външни фактори , сме доста силни.

Някъде бях чела, че Девата има железен гръбнак.
Обаче имаме проблеми със стомаха от много нерви.

Да , нерви, премисляне. Ей сега съм пред нервен срив.
Усещам се, знам го , виждам се отсрани и не мога да се спра.
Тъпото При мен е , че като съзнанието ми създаде проблем , докато не намеря островче спасително не мирясвам.
Сега , наистина , нямам сигурна работа в момента , кредит , разходи , наскоро разделена с мъж , дете, това са си реални проблеми и ги преекспонирам до такава степен , че стигам до бърн аут.
И си мисля , добре , как другите успяват?
Гледам майка ми, безработна е , ходи на танци , живее по скромно, но не е изперкала от това.
В момента съм една свръх чувствителна , свръх емоционална Дева в главата си.
Изправена пред предизвикателство усещан супер сила, но изправена пред собствените Си мисли - край направо .

Ох, аз август бях така. 🤗

И не полудя нали ? 😀
Мислех по едно време , че ще загубя разсъдък.
Баланс си казвам да има, стига крайности

Прогнозата за януари за девите като цяло е - труден месец. И аз съм в критична за бъдещето ситуация, все още държа юздите, но трябва да издържа и да премина печеливша през изпитанието на всяка цена. Една Дева не познавам с лесен живот - всички сме някакви откачени сърфисти в буря, хоп малко отдих и после голямата вълна. При мене и асцендентът Скорпион си казва тежката дума заедно с прогресиращото слънце в Скорпион - имам  усещането, че извън часовете за сън всичко е ежечасно изпитание. Единственото, което работи за запазване на равновесие, е правенето на добро - осъзнато, където и колкото може, само да е необходимо и поискано. Само тогава Вселената "връща ресто" и ме спасява в моменти, когато хоризонтът е черен. Сълзите във възглавницата не ги броя. Или в банята - както се казваше в литературата, мокрите процеси в мокрото помещение.
Какво мога още да добавя ... кураж и сили, и здраве, та да издържим.

Хареса ми това мокрото помещение.
Да , едно затишие преди вълната.
Мисля си , ние утежняваме ли се положението чрез свръх чувствителност и анализиране ?

Аз забравям лесно , оптимист съм в повечето случаи.
 Да , правене на добро, но с една мъдрост вече, не наивно както в младостта.
Казват , че Девата “служи” ,  но мисля че , Девата е индивидуалист ,който иска да прави нещата по-лесни за околните , за това прави . Бързо, правилно. И оттам може би идва мнението на астролози, че ние служим.
Девата според мен е дом, за този който може да ни усети. И приеме.

Напълно съгласна за индивидуализма - при мене е краен. И точно това обичам да правя - живота лесен за мене и другите, отделно е колко съм разбрана и евентуално оценена. Никак не обичам да пропускат "благодаря"-то, ама нейсе.
За дом - така е. Къде обаче е извънземният, който ще ни усети и приеме? За 30 и повече години го нЕмА никакъв, а вече не ми е потребен. Дом, храм - мъжете го обръщат на Кьор Евтим фурната, ама не са познали. Голямата ни грешка е, че в името на вътрешния и външен мир сме добрички и търпеливи в началото и така много лесно ни минават границите. После вече е късно! И идва ред на най-шумното ни оръжие - вратата, тръшната и повече неотворена. Моята е в комбинация с лютия ми език преди това
Как пък не видях една Дева малко да се поглези на партньора си, ами всички само работим, поддържаме дом, грижим се за деца... и за мъже. А за нас - нищо отвън, каквото сами си отвоюваме като средства, придобивки, време за нас си, изобщо разширения фонд "и аз съм човек".
Лошо, много лошо ги учим - синът ми и той ми се е качил на главата, но нали е мой, търпим се.

Когато ме завърти такъв емоционално-нервен тайфун, когато си мисля, че край, ще изперкам, обикновено някоя следваща сутрин се събуждам абсолютно изтрезняла и вече имам обяснение за нещата, казвам си, абе, какво ти става, заради нещо си ще се побъркаш. Не е кой знае какво, ще му намеря оправията. И наистина успявам да подредя нещата. Все си мисля, че просто организмът ми сам се регулира и предпазва, като го докарам до крайно изтощение, взема мерки.
Та, Wind_, ще му намериш и колая, и оправията, споко. Просто още си в зоната на смерча. Ще те повърти, пък ще стихне, тогава ще си ти. Ами, какво да правя, все нещо не ми достига, все нещо не е така, както бих искала, блъскаш да оправяш...... А живея с едно теле, дето пък умира да си усложнява живота, и за най-простото, и за най-сложното. Ако има два ясни пътя пред себе си - лесен и прост и много сложен за решение на какъвто и да е проблем, той е избрал най-най-сложният. Като му кажа за по-простия, гледа ме, гледа, пък се съгласи. Но трябва ли той да избира.....От време на време му казвам, че затова ме търпи толкова години сигурно, щото е по сложнотиите.
И за глезотиите, преди сто години имах едно гадже, все това се чудеше. Като ме гледал, си мислел, че съм най-голямата глезотия на тоя свят, пък аз съм се била държала като мъж в разните ситуации. Един път не съм се била сринала и да търся помощ, ами сама съм оправяла всичко. Е, какво да правя, като има нещо за оправяне, без значение в какъв план - хващам се да оправям, колкото мога, не се отпускам. Както казват - всеки си тегли от главата. Но и приятелките ми теглят, като се загевези някоя, бързо я връщам в действителността, хич не се водя по акъла ѝ. Понякога и накриво ме гледат, ама като закъсат, идват да решаваме проблеми. Та така, големи служители/служащи сме, служим най-малко на себе си май.

Ха, ха и мойто Теле е така. Сякаш напук избира сложната схема, която не е удобна на никого от семейството, ама той така си е решил.
Аз уж съм глезена, защото си седя повечко вкъщи, но всъщност работя като бекъп на всичко, което може да се издъни - и на децата, и на него. Между техните неща успявам да си наместя и моите планове, но винаги трябва да съм на линия.
Имам една непрекъсната борба между служенето на другите и грижата за себе си. Слава Богу, имам възпитанието да си живея и моя живот, да си гоня моите цели. Ама пак, сякаш прекалено се съобразявам със другите, моите неща висят, а аз се мразя за това. Луда работа!

И аз имам емоционално нервни тайфуни ( какъв сладък израз 😉) , мислех, че са заради екшъните , с които се сблъсквам, и натрупвания от детството.
Но явно съм склонна към такива🤔