За какво си мислите постоянно напоследък?

Аз му викам на това оздравителен рев. Не се притеснявай. Нищо няма да ти стане. Учи си, явявай се на изпити и се радвай, че си студентка и имаш свобода. Така си мечтая и аз да се върнат студентските ми години...

Мисля си дали някога ще свикна да шофирам. Преди 2-3 седмици изкарах няколко упреснителни и оттогава почти редовно карам, но основно вечер и с мъжа ми. На теория знам какво да направя, липсва ми координация нещата да се случат и на практика. Бавна съм, непохватна на моменти. Притеснявам се да карам сама. Искам всичко да се случва с лекота. Снощи се изтормозих с потегляне от един наклон, голям зор са ми, ММ 3 пъти ме кара да минавам през единия, чак се разревах накрая.

Ще свикнеш, ще натрупаш рутина. И със самата кола ще свикнеш.

На мен пък ми е по-добре без мм в колата, имало е случаи да съм на ръба да спра и да го сваля някъде на пътя. Сигурно и аз като пътник съм същата де.

Мира, ще свикнеш, трябва ти време !
Аз изкарах опреснителен курс това лято и започнах да шофирам. След месец се забих в едно дърво. Бях твърдо решена, че няма да спрам да шофирам, треперех 2-3 седмици като седна зад волана, но продължих. Сега все още съм неуверена, но не мога да си представя живато без да карам кола. Това си е голяма свобода и независимост.

И най-спокойна съм когато съм сама в колата, ММ няма търпение и ме изнервя.

И аз бих препоръчала самостоятелно шофиране. Отстрани ъгъла на виждане е различен. Можеш да седнеш в колата и на двете места и да се огледаш, ще разбереш какво имам предвид.
За наклоните май ти е рано. По-добре тренирай на равен терен къде ти отделя съединителя, след това ще го правиш с лекота.

Сама си се научих да шофирам. Имах книжка, но 6 години без кола и без какъвто и да е досег до волана. Един ден, заради голямата ми уста, и нали щот съм много наперена взех колата на баща ми (той пък с какъв акъл ми я даде не знам), в най-големия трафик, 5 след обед. На първия световар се питах вече какво правя? Исках да сляза от колата и да ревна. И от там нантатък всеки ден в най-големия трафик. Най-добре е да си сам в колата. Сама си я усещаш и преценяваш, кое и как е най-добре за теб. Съвети не приемам никакви що се отнася до шофиране/ паркиране и тн.

Мисля си, че имам нужда от почивка. Много ми личи умората на работа. Не съм особено в кондиция.

На равно нямам проблем с тръгването, на опреснителните минах през няколко по-леки наклона и беше уж добре, просто снощи беше чудо. Първия път помислих, че изгасна колата, следващите 2 пъти минах с толкова газ, чеее.. Много се притесних. Нашата кола имала някакъв съпорт за тръгване под наклон (първите 2-3 сек. не тръгва назад), но явно на мен не може да помогне

Иначе мъжът ми е много спокоен, изобщо не крещи и не прави забележки, аз и затова се чувствам по-спокойна, когато е там. А и все още се притеснявам, че може да изпадна в ситуация да не знам какво става, ще блокирам и край.
Отделно срещам трудности с паркирането, но като за неопитен водач се успокоявам, че е нормално и си давам кураж, че не това ми е най-големия проблем.
А и често не знам как би могло да се излезе от някъде или ми идват на ум сложни маневри, а то решението е супер елементарно.

Паркирането е и въпрос на практика. Или някой да ти обясни, или потърси в нета скици с напътствия за паркиране, с времето и достатъчно практика ще ти стане механично.

напр. https://auto.offnews.bg/news/Test_8/Eto-formulata-za-perfektnoto … kirane_28387.html

Гледам клипчета и чета за паркиране постоянно, но нашата кола е дълга и ми е трудно с габаритите. Ех, мечтая си за една мъничка.. но уж да натрупам малко увереност първо.

паркирането е въпрос на спокойствие и да не те приеснява че някой те изчаква и че в началото се коригираш/

Mирa aз голямата кола по-лесно я паркирам. малката ми е ниска и не виждам добре в огледалата

Много благодаря! Взех ги изпитите за този семестър засега и чакам втория януари месец, но просто съм максималист, винаги държа нещата ми да са отлични, което ми коства немалко учене и подготовка и в един момент изперквам. В случая явно ме избива на рев.


Оххх, мислех, че аз съм единствената, която предпочита да кара сама. Зная ли, че до мен в колата има човек с повече опит, който знае как да отреагира аз се отпускам и не мисля, а когато съм сама се стягам, взимам бързи и колкото се може адекватни решения на пътя.
Мира, моята кола също има подобен съпорт при потегляне от наклон - докато не натисна газта и не потегля, тя назад няма да тръгне. Моят съвет е да ѝ се довериш. Ако има някъде около теб широко и свободно пространство, където можеш да се упражняваш и да караш известно време - пробвай. Но аз бих била сама. За да мога да се науча да “чувам” колата. Кога иска по-висока предавка, кога по-ниска, кога нещо друго не правя като хората. Научиш ли си колата после в градска обстановка ще ти е по-лесно смятам. Дори и да изгасне на някое кръстовище - всички сме имали такива моменти.

Та исках да ти кажа с това, че няма страшно. Ще се научиш, това става с практиката. Колкото повече караш, толкова по-добре.

Днес ми се случи нещо,което сякаш потвърждава това,че никога не можеш да угодиш.Понеже предишни пъти куриерите отказваха да приемат жълти стотинки,и не,не съм си плащала поръчката изцяло с такива,но да кажем,10-20ст на жълти в добавка към едрите пари,и започнах и аз да не ги давам.Днес куриерът ми заяви,че колегите му се оплаквали,че не съм им давала достатъчно стотинки.Е,аз с точност съм искала да им ги дам,но като са отказвали,какво се предполага да направя?!Насила да им ги бутам в ръцете?!Айде мерси,нема нужда.
Може вината и да е моя,но откровено се вбесих.Другото,което е,в много случаи куриерите не са преброявали парите там на място,а просто ги взимат и тръгват.Трябва ли да нося аз отговорност за тяхната немарливост?Аз винаги преди поръчка си приготвям с точност парите.Но за стотинките съм категорична.Някак нагло е да твърдят,че не съм им дала достатъчно,при положение,че те самите не са ги взимали.Отказвам да се чувствам кофти заради чуждите простотии.
Кой знае и дали изобщо въпросните колеги са се оплаквали.Хората лъжат всеки ден за нещо,за да се облагодетелстват или избегнат неприятна ситуация.Откъде да съм сигурна,че не се стоварва вината върху мен,за да прикрият именно своята собствена немарливост?Всичко е възможно.А и се намираме в България,където измамниците и шмекерите с лопата да ги ринеш.
По същия начин и когато ти връщат ресто на касата в супермаркета,най-вече е твое задължение да го установиш и да го кажеш на касиерката,а не чак вкъщи да се сетиш.Това трябваше да направят и тези куриери,да преброят пред мен парите,които им давам.Че после,иди доказвай,че съм дала по-малко.

Пред професионална дилема съм.
В момента работя, но реших да си сменям работата.
Имам две предложения - на фирма, работеща в област, която ми е непозната, но според мен с големи перпективи за в бъдеще, и на фирма от област в която вече съм работила, с перспектива за нарастване на заплащането, но работата е свързана с доста стрес.
И в двете фирма първоначалното заплащане е еднакво.

С днешния си акъл бих избрала минимум стрес. И бих избрала непознатата област - фирмите се менят, способности и опит си остават с теб.

И аз съм за непознатото. Мен все такива неща ме влечат