Три деца

  • 60 665
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл? Най-голямото единствено е имало не поделеното внимание на родителите за 1, 2, 3 или повече години докато се появят по малките. Най-голямото винаги първо прави нещата в семейството, първо зъбче, първи крачи, първи път на училище за семейството. Всичко това заостря вниманието на родителите и изсмуква ресурси. После за по-малките деца тези вече не са първи път за родителите, да имат вече опит по-ефективни са и може би по-добри родители. Всъщност първите деца, въпреки това че може би помагат и Т.н Са в доста добра позиция.

# 31
  • Мнения: 1 494
Като съдя по моето първо дете, според мен е в по-неизгодна позиция. Виждам как всичките ми страхове и притеснения, всичко което се опитвам всячески да избегна му се струпва Sad((. Докато малкото е между другото, да чукна на дърво при него всичко изглежда наред без да го мислим и да му се притесняваме.
За третото ме е страх признавам, защото аз съм от семейство с три деца и леля ми има три деца и наблюденията са ми, че са много по-глезени и обгрижвани, но съответно им е по-трудно след това като навлизат в живота като възрастни..

# 32
  • Мнения: 9 589
При нас най-голямото в най-добра позиция. Само нови дрехи и обувки, 15 занимания в седмицата, учим заедно, на мероприятия като кино, театър, балет, единствено е във възрастта, в която евентуално може да ги издържи, пътува в чужбина с баща си и т.н. Най-малкото е нахално и си взима вниманието, но средното дете е интроверт, блейка и самодостатъчен. Отглежда се само.

# 33
  • София
  • Мнения: 19 143
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл?
В смисъла, който децата забелязват - че на малките не се караш толкова, че искаш от големите да помагат, че при спор нерядко голямото си пати, дори и несправедливо и т.н.
А това, че е имало цялото внимание на родителите си - кое дете ще го забележи като нещо свръхестествено? За тях това си е съвсем нормално.

# 34
  • Мнения: 30 802
Ще го забележат като пораснат- усеща се разликата, първородните са специална порода.

Иначе помагането не го броя за отнета привилегия, нито глезенето- за привилегия.

При мен на първо място е това дете, което има най-много належащи и неотменни нужди. В момента е номер 2. Бебето се гледа само и е спокойно, баткото е самостоятелен, обаче средното е в особена възраст и иска много внимание и стратегии.

# 35
  • Мнения: 338
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл?
че при спор нерядко голямото си пати, дори и несправедливо и т.н.
Е,само с това не съм съгласна,при спор защо пък да си пати най-голямото?Всички са равни пред закона(мама Wink )Голямото обира големите грешки на родителите си и затова е на минус,поне така е било при нас.Но също е имал и цялото ни внимание,само за него.
След като се появиха останалите се държа еднакво с всички.Ужасно е да създадеш усещането у дете,че брат ти или сестра ти са по-важни,наистина се надявам да не го правя.Колкото и да е трудно с наличното сукалче..

# 36
  • Мнения: 9 589
Аз вече не се връзвам на това да разследвам. Скарат ли се, всички в ъгъла. Не ме интересува кой започнал, кой отвърнал. Стане ли скандал, всички са виновни.

# 37
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл?
В смисъла, който децата забелязват - че на малките не се караш толкова, че искаш от големите да помагат, че при спор нерядко голямото си пати, дори и несправедливо и т.н.
А това, че е имало цялото внимание на родителите си - кое дете ще го забележи като нещо свръхестествено? За тях това си е съвсем нормално.

Cuckoo, може да си права за карането, но това си зависи от семейството. То и при две деца може по-голямото да го отнася и повече да помага, не е спесифика на това да са 3-4-5-6 деца. Като са повече от две деца, има и повече от две гледни точки за това кой е виновен. Аз също не разследвам кой е започнал, всички наказвам. Бързо се осъзнават децата да си разрешават спора/караниците.
Виж за вниманието се забелязва много
 

# 38
  • София
  • Мнения: 19 143
Да, аз имам предвид повече от едно, няма горна граница.
Всички, които са ми отговорили - вие имате предвид как е в нашите очи, а аз се опитвам да се поставя на детското място.
Родителите може да си знаем, че ги третираме еднакво,
Всъщност аз законово вече не съм майка с 2 деца - щерка ми е самостоятелен човек, друг е въпросът, че фактически още не е.

# 39
  • Smolian
  • Мнения: 40
И аз съм майка на три дечица. Вкъщи си е цяла лудница,тъй като всяко дете има и домашен любимец: две котки и едно куче. За реда и дисциплината до миналата година ми помагаше моята баба,но за съжаление тя направи инсулт и сега гледам и нея. На никого не му е лесно,но според мен всичко е въпрос на организация,оптимистичен дух и здрави нерви  Simple Smile Много съм щастлива,че къщата ми е пълна със зверчета,макар и разхвърлена,поне е пълна с любов и смях. За нищо не заменям какафонията!  Peace А колкото до тях самите,чувстват си се идеално,всеки по отделно има свой занимания и интереси,но тъй като разликата им не е голяма си играят чудесно. Когато направят беля,няма значение кой,всичките носят последствията заедно: подреждане,чистене и т.н  Може би за това не се клюкарстват вече  Grinning и гледат всичко да е ок,докато се прибера от работа!

Последна редакция: пн, 27 мар 2017, 13:39 от vesi844

# 40
  • Русе
  • Мнения: 28
Здравейте момичета! Искам да Ви споделя нещо - колебая се дали да имаме трето дете! Мъжо го иска,аз от време на време - ДА,после НЕ и така.....Имам дъщеря на 9г.,син на почти 5г.,но като,че ли ме е страх да се върна към безсънните нощи,памперси и пюренца.От скоро си имам магазин за детски дрешки,бизнеса ми върви добре и ако реша да угодя на всички за бебче,всичко ми се обърква и не ми се мисли какво може да стане.Егоистка ли съм или е нормално да се притеснявам? Моля за Вашите мнения.

# 41
  • Мнения: 4 871
Егоистка ли съм или е нормално да се притеснявам?
И двете Laughing ти ще прецениш кое ще вземе превес.

# 42
  • Мнения: 424
Здравейте , ние също решихме да растем в броят на членовете на семейството , иска ми се да връзвам панделки и да обличам роклички  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes а ако не - свикнала съм да ритам топка и да бръмча с колички  Crazy Crazy Crazy

# 43
  • Мнения: 6
Здравейте! Изчетох цялата тема. Възхищавам ви се. Имам 2 деца на 9г. и на 3г. От известно време се замислих сериозно за трето. Не , че съм спирала да мисля , просто исках да се откажа от тази идея , но не съм....Работата е там, че съм абсолютно сама. Мъжа ми пътува , нямам други роднини и приятели. Децата ми са много трудни и палави. Просто думите не описват положението в къщи. Страшно е. И въпреки това ми се иска още едно дете. Не съм сигурна дали ще издържа психически и физически, и все пак се изкушавам. Ще ми се да ви задам един въпрос малко жесток. Някога съжалявали ли сте, ако върнете времето назад бихте ли избрали същото, повече деца за сметка на минутка спокойствие и може би повече жълти стотинки за глезотийки? Благодаря ви предварително!

# 44
  • Мнения: 5 234
MM също винаги е искал 3-то, не е настоявал, но напоследък го спомена. А аз не знам, сякаш имам в главата си стандарта за 2 броя. Големите поотраснаха (12 и осем), и ние също (39). Не ме е страх, но как да разбера искам ли го?

Общи условия

Активация на акаунт