Нетърпими съседи

  • 30 245
  • 196
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Да, ще търсим ново жилище, но това може да отнеме месеци. Например сега харесахме едно, което ще е свободно чак септемрви тази година, като сложим ремонта (щото е за основен) и става 1 година. Не е казано, че ще е то, но като цяло не се знае колко време ще ни отнеме, а тук всеки ден трудно се издържа  Confused

Детето и аз го ограничавам със шума и знам, че е въпрос на желание. Не говоря за рев или пищене, ясно е, че децата плачат понякога и нищо не може да се направи. Говоря за това, което родителите могат да контролират.

Аз много се надявам за шумоизлоцията...последен етаж аз искам, но нещо не стигаме до семеен консенсус по този въпрос, така че в шумоизолацията ми е надеждата, за тропането обаче не знам длаи ще помогне...

Килими не ги знам дали имат някъде, ама то е такова бясно препускане, че пак ще се чува, но може поне като хвърлят разни неща да не е толкова ужасно...освен да им подаря...

# 31
  • Мнения: 832
Имам шумоизолациа на тавана и стените, на земята паркети и отгоре ламинат. Е чува се- горе комшията като набива пети,въпреки,чеса на паркет,знам във всеки един момент къде се намира. Чува се като мести столове,мебели.. и музика се чува. Представям си без изолацията какво чудо щеше да е... Като се има в предвид ,че апартамента е тухлен старо строителство,не ми се мисли ако беше панелка..

# 32
  • Мнения: X
Като компромисна мярка помагат тапите за уши. Когато дъщеря ми започне да пее, а тя грачи страшно, милата, аз си слагам тапите и съм пълен дзен. И съседското куче отгоре, когато се разрипа и разлае не чувам. Иначе досега да съм се метнала от балкона.

# 33
  • Мнения: X
Като компромисна мярка помагат тапите за уши. Когато дъщеря ми започне да пее, а тя грачи страшно, милата, аз си слагам тапите и съм пълен дзен. И съседското куче отгоре, когато се разрипа и разлае не чувам. Иначе досега да съм се метнала от балкона.

Това добре, ама сме с малко дете. На нея няма как да й сложа тапи, а ако ние си сложим няма да я чуваме като се събуди...

# 34
  • София
  • Мнения: 4 192
Не е така, монетата има две страни. Наистина нашият е бесен и пречи и същевременно нищо не можем да направим.
Винаги има какво да се направи. Ползваш консултант по възпитание и детска психология, ако не се справяш сам, за да разбереш защо това се случва. И променяш причината.
В детската градина учителката ми казва, че е най-кроткото дете  Shocked
Това е много показателно.

В краен случай, ако не се справиш, отиваш да живееш на първия етаж или в къща.
Наистина не разбирате, кога едно дете е наистина диво. Детето си е добре и постоянно иска да прави нещо. Не мога да го вържа. Другото е другата противоположност - не му се чува гласа. Гледам тук и от прахосмукачката се оплакват. Ми и аз пускам по три пъти поне на ден.
А за къщата си много права - затова след 2-3 месеца сме черта на София. Надяваме се едната съседка отдолу да свикне бързо с наемателите  Mr. Green

# 35
  • Мнения: X
Тогава ти остава или да побързате с продажбата, или да успеете по човешки да се разберете със съседите. Иначе, изход не виждам. А е много гадно, спор няма.

# 36
  • Мнения: 4 343
В моето детство в апартамента над нас живееха две момчета на моите години.
Тогава в коридорите на апартаментите настилката бе мозайка и нашите апартаменти бяха смного големи коридори....
Та ние(тримата) карахме кънки вътре  у тях  при лошо време и играехме на топчета newsm78.
В годините по късно си менкахме музика и накрая баща ми ме пускаше само с тях на дискотека защото били свестни и им имал доверие  newsm78 Shocked.
Като гледам как са се променили междусъседските отношения....жалко за възможностите които децата на такива мразещи се изнервени съседи ще пропуснат.

# 37
  • София
  • Мнения: 4 192
Българинът много обича да води война със съседа. Така се чувства значим, особено, ако си излее душата и получи подкрепа от други.
Затова онази съфорумка, която ме прати на психолог, е много права - къща с двуметрови огради, за да те клюкарят без да знаят какво става  Mr. Green

# 38
  • Мнения: 4 343
Май си е до хора.Живеем в къща. Моето дете рядко стои само. Или ние каним гостенчета или тя е  на гости.
Сами си го уреждат .Чуват се по телефона и се питат :у нас или у вас и само ни информират Laughing
И ние сме спокойни и на тях им е весело.
Имало е моменти в които не мога да си чуя мислите,или не мога да си позная къщата  да не говорим какво се е случвало с любимите ми цветя в градината обаче за мен щастлив дом е с деца.

# 39
  • София
  • Мнения: 4 192
Късмет, че не живееш в апартамент, че според мненията тук през ден ще идват я кварталния, я домоуправителя, я да мерят шума РИОКОЗ, РИОСВ или каквито са там...

# 40
  • Мнения: X
В моето детство в апартамента над нас живееха две момчета на моите години.
Тогава в коридорите на апартаментите настилката бе мозайка и нашите апартаменти бяха смного големи коридори....
Та ние(тримата) карахме кънки вътре  у тях  при лошо време и играехме на топчета newsm78.
В годините по късно си менкахме музика и накрая баща ми ме пускаше само с тях на дискотека защото били свестни и им имал доверие  newsm78 Shocked.
Като гледам как са се променили междусъседските отношения....жалко за възможностите които децата на такива мразещи се изнервени съседи ще пропуснат.

Е, отдолу е бил вашият апратамент, т.е. не сте пречели на никой.
То ако у нас става лудница, на мен може да ми е кеф, ама какво им е на другите? Щастлив дом с деца? И как да съм щастлива когато детето ми всеки ден не може да спи? Къде да я занеса да се наспи? Това е жилищна сграда, не е в гората. Който е вкъща, да прави каквото си иска.

По - скоро българинът явно много обича да си мисли, че е сам на света и всичко се върти около него.
Как пък досега не сме "водили война" с никой съсед и не сме имали проблеми? И преди живееха хора горе, ама нормални, сега все едно живеят диви животни.

# 41
  • Мнения: 11 737
Не е така, монетата има две страни. Наистина нашият е бесен и пречи и същевременно нищо не можем да направим. Малката ни е на почти две и няма нищо общо с батко си. Не вярвахме, че едно дете може да е спокойно. До такава степен съм си изпускала нервите с баткото, че съм му удряла шамар и после с дни съм ревяла. Но не разбира и не разбира. Няма как да му се обясни нещо да не прави. В детската градина учителката ми казва, че е най-кроткото дете  Shocked В интерес на истината от няколко седмици е по-кротък...  Whistling
Преди време една моя преподавателка от университета разказваше за едно момченце. Жената започнала като учителка в детска градина. Трябва да е било през 60-те или 70-те. По времето, когато учителите задължително ходеха на домашни посещения и гледаха условията, в които се отглежда едно дете. Та имали в градината едно много буйно момченце. Един ден отишли на посещение у тях и го сварили кротко да си играе на леглото. Оказало се, че семейството живее в една таванска стая и единственото място, на което можело да си играе детето било леглото. В градината то просто изразходвало енергията си, която вкъщи нямало къде да изразходва.
Има и друг момент. Ако над вас дълго време никой не е живял или живеят възрастни хора без деца свиквате с тишината и съобразяването. И у нас беше така, докато не дойдоха децата. А пък съседката под нас е пенсионерка. Тя всъщност не е работила след 90-та година. И вечер като се приберем с голямото естествено настава "лудница". Децата се радват едно на друго, борят се за внимание, аз гледам да им го обърна, да ги нахраня, да ги измия... Няма как да е тихо. Било е тихо през деня, докато малкият е бил сам с баба си.
Калина, наистина, ако до сега е било тихо над вас и детето е свикнало да спи на тихо или има повърхностен сън поговори човешки с хората над вас, обясни им, че детенцето спи леко и ги помоли да не вдигат толкова шум в часовете, в които детето ти спи. А това с последния етаж и аз си го мислех преди, а сега съм по-навита на първи, та поне децата като тичат и скачат да не притесняват никого, но не ми е възможно на този етап. А от къща по-хубаво няма наистина.

Последна редакция: пн, 09 яну 2017, 21:50 от Mama Ru

# 42
  • Мнения: 832
Kalina.
Не ти остава нищо друго освен да стиснеш зъби и да изтърпиш и от време на време да им правиш забележка..,жалби няма да помогнат...
След 3-4 месеца ще се стопли и едва ли ще играят в къщи децата - може да ти е по-спокойно...
Явно комшиите не желаят да вземат мерки, ама не спирай да опитваш, като им казваш,че бебето се стресира много и подскача направо и не може да спи, и реве..
Аз така половин година над мен и под мен купони,които почваха в 10 вечерта  Shocked Shocked, ами всеки път ходих и им казвах, намаляха за малко,после пак усилваха,после пак ходих и така 6 месеца... Накрая взеха,че се кротнаха - да чукам на дърво... Казвай им всеки път с благ тон с караници и заплахи най-много да ги озлобиш и да стане по-зле..

# 43
  • Мнения: 4 706
Като играехте със съседските деца дали е било в 22ч например? И да, не искам да си играе моето дете с техните, имам си причини и не съм длъжна да давам обяснения. Аз пък не мога да разбера какъв е проблемът да се съобразяваш с останалите, не е кой знае какво да пазиш 2ч тишина на обяд, и след 22ч да не даваш на децата да скачат от дивана и тем подобни дейности.
А изнасянето ви от там, не означава, че в друго жилище няма да имате сходни проблеми. Аз тези под нас горе-долу ги изтърпявам, защото преди години 3 над нас имаше квартиранти, които вдигаха денонощни купони с тъпанчета и тем подобни екстри, аз с бебе, което противно на очакванията не спеше като пън, ами се будеше от най-малкият шум. Добре, че се разкараха, но не знаеш никога дали няма да попаднеш на едни такива.

# 44
  • Мнения: 6 293
Всеки трябва да проявява съобразителност при съжителство с околните, смяна на жилище не е решение - може да попаднеш пак на съседи с невъзпитани деца.

Общи условия

Активация на акаунт