Здравейте! Моя много добра приятелка винаги е имала предчувствие, че родителите й крият нещо от нея. Ще бъда кратка. Както се разбира, тя смята че е осиновена. Мургава е и не прилича на родителите си, въпреки че всякакви познати постоянно я затрупват с мнението, че "прилича много на майка си/баща си/баба си и тн..."
Майка й(Бог да я прости жената) си отишла твърде млада. Приятелката ми е била на 12 години тогава. Тя помни, че майка й винаги я е обгрижвала прекалено много, пазела я от всичко, не я пускала да излиза с другите деца.
Приятелката ми е единствено дете. На майка й е била правена операция, след която вече не може да има деца. Това го разбрахме наскоро от баба й. Диогностиката й била поставена още преди да забременее и лекарите й казали, че ако реши да има дете е много рисковано, но жената все пак решила да опита и...родила. Въпреки че със секцио.
Сега проследяваме една история, която лично на мен ми се струва леко скалъпена. Разказана е от бабата.
Бащата на приятелката ми е заминал за щатите началото 1980, малко след сватбата с майка й. Върнал се е чак 1982, когато вече детето е било на два-три месеца. Приятелката ми е родена края на 1981. Тя разбира се се е захванала за този нелогичен факт. Бабата е обяснила,че жената се е обадила на съпруга си, когато й открили миомата й и казали, че трябва да я оперира, но не може да има след това деца, и разплакана всичко му е обяснила. Той веднага си взел самолета и дошъл в България, колкото да "направят" бебето и след това отново си е заминал. До тук добре.
Бащата е видял детето си, поостанал е за два месеца и пак е заминал за щатите. Като се е върнал от там веднага са се развели поради лични причини.
Приятелката ми има само една бебешка снимка, на която цялата рода е там и чичо и я държи. Но някак си не изглежда като току що родено бебе, а на поне няколко месеца. Но не знам и аз.
Интересното е, че родителите й са живели по това време точно в блок залепен до Дом майка и дете. Това просто го отбелязвам.
А приятелката ми няма никакви спомени с други хора, понеже и да е осиновена е била на няколко месеца и няма да си спомня нищо.
В удостоверението й за раждане също няма нищо нередно. Издаден е дни сред рожденната й дата, но според приятелката ми това не доказва, че не е осиновена. Тя някак не може да се примири с този факт и много иска да разбере истината, защото историята която й била разказана не звучала особено правдоподобно. Честно казано и аз вече почнах да се съмнявам и за това реших да пусна тази история тук.
Знам, че най-лесния вариант е ДНК тест, но тя казва че нямала чак толкова сериозни доказателства, за да върши такива неща зад гърба на роднините си.
Нямам представа как, ако има нещо, можем да развържем езиците на баща й или баба й, които познавам добре и знам че биха крили до последно, за нейно добро уж.
Иначе в родата им са се случвали много такива неща. Осиновявания, изоставяния. Неща, за които някои братовчеди на приятелката ми все още не знаят, а на нея й е било разказано.
Майка й(Бог да я прости жената) си отишла твърде млада. Приятелката ми е била на 12 години тогава. Тя помни, че майка й винаги я е обгрижвала прекалено много, пазела я от всичко, не я пускала да излиза с другите деца.
Приятелката ми е единствено дете. На майка й е била правена операция, след която вече не може да има деца. Това го разбрахме наскоро от баба й. Диогностиката й била поставена още преди да забременее и лекарите й казали, че ако реши да има дете е много рисковано, но жената все пак решила да опита и...родила. Въпреки че със секцио.
Сега проследяваме една история, която лично на мен ми се струва леко скалъпена. Разказана е от бабата.
Бащата на приятелката ми е заминал за щатите началото 1980, малко след сватбата с майка й. Върнал се е чак 1982, когато вече детето е било на два-три месеца. Приятелката ми е родена края на 1981. Тя разбира се се е захванала за този нелогичен факт. Бабата е обяснила,че жената се е обадила на съпруга си, когато й открили миомата й и казали, че трябва да я оперира, но не може да има след това деца, и разплакана всичко му е обяснила. Той веднага си взел самолета и дошъл в България, колкото да "направят" бебето и след това отново си е заминал. До тук добре.
Бащата е видял детето си, поостанал е за два месеца и пак е заминал за щатите. Като се е върнал от там веднага са се развели поради лични причини.
Приятелката ми има само една бебешка снимка, на която цялата рода е там и чичо и я държи. Но някак си не изглежда като току що родено бебе, а на поне няколко месеца. Но не знам и аз.
Интересното е, че родителите й са живели по това време точно в блок залепен до Дом майка и дете. Това просто го отбелязвам.
А приятелката ми няма никакви спомени с други хора, понеже и да е осиновена е била на няколко месеца и няма да си спомня нищо.
В удостоверението й за раждане също няма нищо нередно. Издаден е дни сред рожденната й дата, но според приятелката ми това не доказва, че не е осиновена. Тя някак не може да се примири с този факт и много иска да разбере истината, защото историята която й била разказана не звучала особено правдоподобно. Честно казано и аз вече почнах да се съмнявам и за това реших да пусна тази история тук.
Знам, че най-лесния вариант е ДНК тест, но тя казва че нямала чак толкова сериозни доказателства, за да върши такива неща зад гърба на роднините си.
Нямам представа как, ако има нещо, можем да развържем езиците на баща й или баба й, които познавам добре и знам че биха крили до последно, за нейно добро уж.
Иначе в родата им са се случвали много такива неща. Осиновявания, изоставяния. Неща, за които някои братовчеди на приятелката ми все още не знаят, а на нея й е било разказано.
