Децата и компютрите (технологиите)

Мисля, че са неизбежна част. Ние също се пробвахме да ограничаваме нашето дето и то по порасна и имаше обратния ефект. Сега не става от компютъра трябвал да си навакса.

Така че запазването на златната среда е най добре, но как става това не мога да ви кажа. Ние не успяхме.

Не ме притесняват.
Като малка гледаше телевизия, сега не го поглежда, даже ни накара да разкараме телевизора от стаята й, че само прах събираше. Лаптопа и таблета също седят за красота. Единствено телефона си ползва.

Аз също не ползвам много неща, единствено лаптопа повече, по телевизята гледам точно 3 неща, телефона само за говорене.

Доволна съм, че живея в това време и ползвам екстрите, които ми вършат работа.
Нямам главоболие и др. странични ефекти.

Имаше една статия за изследване, което показва, че няма как да сравняваме нашето поколение с това на децата ни и да се тюхкаме, че ние четяхме, а те ползват интернет - пропастта е огромна между двете генерации. В същото време, между тях и техните деца (нашите внуци), тази пропаст се затваря значително, тоест те ще са по-близо едни до други като възприемане на света.

Не смогваме със зарядните!
Какво да се прави - зима е, ваканция, скука.

Аз съм далеч от сравнението с предишните поколения, даже напротив - смятам, че всичко ново трябва да се използва, доколкото улеснява живота ни. Също така, не искам да ограничавам себе си или детето от естествената ни среда (малко смешно звучи, но за човек живеещ в града точно това си е естествена среда ). Освен това не смятам, че компютрите пречат на спорта или че не могат да се съчетават, напротив.

Уверена съм, че всяко нещо може да е и инструмент, и загуба на време в зависимост от това как го използваш. И вярвам, че родителите предават отношението си към предметите на децата основно с поведението си към тези предмети. Виждам близко дете, което не е ограничавано - нито има влечение, нито стои на телевизора, нито нищо. Не че не играе игри и не гледа детски, но не прекалено, сам си се контролира, обича спорта и заниманията на открито и т.н.

По-скоро търся златната среда, защото прекаляването с всяко нещо води след себе си негативи. В последните години много се говори за вредните влияния на мониторите и телефоните (особено ако попаднеш в среда от хора, които с това си изкарват хляба и са почти нон-стоп на компютъра). Понякога чувам невероятни неща, които няма как да са истина, но в повечето случаи става въпрос за съвсем реални неща, болежки и натоварвания на организма (и от самата техника и от заседяването пред нея).


Гергана Младенова, може да го надрасне, особено щом наваксва. Тепърва ще му се случват все по-разнообразни неща, приятелства и т.н.

Free Agent, представям си поне да имаше хубав сняг, щеше да е къде-къде по-интересна зимата...

Ами ти си си отговорила чудесно на всички въпроси, които поставяш. Проумяла си дори, че чрез ограничение не се постига абсолютно нищо, дори е възможно да увеличи влечението (аз също минах през това с голямата ми дъщеря, малката не я ограничавам - и в резултат таблетът и телефонът й стоят непотърсени с дни и седмици понякога).
Какво те притеснява тогава?

Много зависи от характера на детето. Големият ми син се пристрастява, освен това е интроверт и абсолютно съзнателно се опитвам да ограничавам стоенето пред компютъра или телевизора, като гледам да предложа добра алтернатива.
Малкият ми син е много жизнен и общителен и не се задържа дълго нито пред телевизора, нито пред компютър или телефон.

И моите са така - голямата седи има-няма час, колкото да си види клипче, да си определи среща с приятелките и да излезе.
Обаче малкия все по-малко иска да общува с деца, седи си с телефона/таблета/компа и ако аз не го изведа, може да си седи от сутрин до вечер.

Записвам се. С моето дете нямаме проблем засега. Не я влече, просто е такава. Но съм притеснена за друго дете. Наскоро четох и една статия, която приравнява пристрастеността към компютрите към всяка друга пристрастеност и се твърдеше, че е нужно лечение.

Нямам никакво намерение да ограничавам детето си откъм технологии. Колкото по-рано започне да разбира и борави с тях, толкова по-добре. Тепърва започва истинското развитие на технологиите и предпочитам синът ми да е в крак с тенденциите, отколкото да налагам ограничения, щото било вредно. Въобще не ме притеснява и това, което ми се втълпява за "пристрастяване" към компютрите. Всеки период минава. Аз също бях "пристрастена" към компютрите, докато не влязах в университета, после започнаха другите ми увлечения. Ако мога ще се опитам да му развия интереса към четене, слушане на класическа музика, но няма да го напъвам.

Ограничавах когато бяха малки, сега вече не. Нямат проблем с това да се откъснат от комп. и да излязат навън да се видят с приятели.

Ограничавала съм, ограничавам. Не позволявам цял ден висене по устройства, трябва да си запълват свободното време и по други начини.
От друга страна- технологиите са, за да ги ползваме. И се радваме на напредъка им.

Детето ми е родено тук в Швеция и още в първи клас на всеки първолак се зачислява по един таблет iPad, а в четвърти клас по един персонален малък инчов лаптоп, защото започват да учат програмиране. В първи  клас няма учебници, обучението е само на таблет. След това обучението е 50% по старомодния начин с учебници и тетрадки, 50% на таблет или лаптоп.  Изпити, тестове, презентации - пак на лаптоп. Така е във всяко едно шведско училище, дори и в най-затънтените селца.

Oграниченията са до време и в един момент спират да вършат работа.
Залагам по-скоро на други приятни и интересни за детето неща, така че сам да не включва компютъра, тв, телефона, а не аз да налагам забрани. Доскоро хубави книги и редовни тренировки на спорта, който тренира ми вършеха работа. Гледам и да е навън повече време, а не да лежи вкъщи на дивана.
Има дни, в които зарядните са постоянно включени, мисля, че е неизбежно и няма смисъл да се боря срещу това. За мен проблем би било ако всеки ден е така.
Добре е детето само да си слага спирачки /защото контролът и ограниченията на родителите са до време/, правейки нещо друго и по-полезно, без като цяло да се лишава от технологиите и всичките им благини.
Всичко това обаче се отнася за голямото ми дете, което сега е на 11г.
Дъщеря ми е на 3г и 8мес и все още няма свой таблет и други технологични "играчки". На нея не позволявам да виси на компютъра и т.н. просто защото тя няма самоконтрол все още, макс половин час на ден, стига ѝ толкова засега. Като стане като брат си сама ще си преценя. С него на нейната възраст постъпвах по същия начин.