Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 6

Да, чак сега разбирам защо той се справя добре с големите конструктори с дълги схеми за сглобяване и с курса по програмиране. В момента програмират, съставяйки кода от различни картинки, които плъзгат по екрана и карат робота да "заработи". И се чудех как се оправя на английски, при положение, че практически не учи по английски и умишлено не му давам зор. Явно всичко е в картинките...
Което означава, че ако се налага да обяснявам абстрактни понятия, ще трябва да измисля как да ги нарисувам. Наистина, когато обяснявам с думи, виждам празния поглед и съм безсилна как да формулирам речта, така че да ме разбере.

В началото на 2008 г много малко хора бяха чували или знаеха нещо за дислексията. Единствената възможност беше да се търси инфо в нета и за моя радост имаше достатъчно материали на английски, а и на български. Тогава мнението беше, че дислексията е наследствена, за разлика от сегашните виждания на разни учени по въпроса. След няколкодневно четене единствената приемлива за нашия случай система ми се стори тази на Дейвис, затова отидохме в Русе за 1 седмица. За тази една седмица детенце се научи да чете, което според моето скромно мнение си беше голямо постижение.

Милинка, ние също сме от София, но ходенето до Русе определено си струваше. За мене беше важно да хвана логиката на обучението по тяхната система, после всичко видяно и научено се прилагаше в къщи. Една седмица като за начало е достатъчна, после, ако се налага може да се ходи пак. При нас не се наложи не само защото дечко започна да наваксва в училище, а и заради отношението на работещите в центъра.
 
Judy, има различия в дейността им преди 12 години и сега. Някои не са много съществени, но други за мене са много важни. Като за начало разбрах, че сега правят само българската азбука с глина, а тогава правеха и българската, и латинската. Предвид факта, че в училище започват с чуждите езици още от първи клас, латинските буквички са също достатъчно важни. Това, което обаче ме учуди е, че нищо не са споменали на моя приятелка, която води детето си там вече няколко пъти за "думите - спусъци", а те са съществена част от терапията. При нас за това се говореше още на третия-четвъртия ден, а като се прибрахме в София върху тях се работеше основно, защото те са тези, които създават проблеми и при диктовките, и при разбирането на текста. За тези думи-спусъци бях чела много и в английските материали, които открих в нета, даже имаше таблици с тях и смятам, че не трябва да се пропускат.
По онова време се наблягаше на факта, че хората с дислексия мислят образно, а съвременната образователна система е на съвсем друг принцип. Затова и метода на Дейвис ми се стори най-полезен, защото прави прехода между образното мислене и начина на обучение в училищата. Децата ги учат да четат на срички, а сричката трудно можеш да я визуализираш, затова децата с дислексия трудно започват да четат. И обикновено това е признакът, по който ги хващат в началото. В нашия случай това беше причината - не беше четене, а свободно съчинение по зададена тема , но пък имахме късмет с начална учителка, която беше чувала за дислекция и ни насочи къде да търсим проблема.
Винаги съм се чудела защо нещо, което работи добре трябва да се развали. Наясно съм, че парите са водещите, но тук става въпрос за деца и за тяхното бъдеще. Преди 12 години с хванат навреме проблем, една седмица в Русе и около година работа с логопед беше достатъчно, за да се навакса пропуснатото и да се продължи спокойно напред. Девойката е математик, завърши с отличие гимназията и е студентка в Англия, пак специалност, свързан с математиката. И това въпреки прогнозите на госпожите в Русе, че без тяхна помощ мноооого ще го закъсаме с математиката и с английския 
12 години по-късно и с променена програма на работа в центъра децата напредват чувствително по-бавно. Поне това виждам при моята приятелка, а и четейки в темата съм със същото впечатление.

Моят от бебе, буквално, редеше точно конструктори. Не пъзели - те са двуизмерни, привличаше го и още го влече тримерният пъзел. Дори на компютър картинката е добре да е триизмерна. И сега прави макети на самолети и други превозни средства, любими са му - изрязва от пластмаса, лепи, оцветява.
Просто си го обяснявам с картинно-образното триизмерно мислене.
За думите - просто гледам да е обяснено по възможно най-прост начин и винаги в примери с думите в контекст. Да го види в изречение, в текст, къде му е мястото и ако може като цяло да схване изречението и след това - самата дума.

Благодаря за информацията, Алекс, наистина не знаех за промените. Ние ходихме в Русе преди май вече ще станат 4 години. Но и моето дете беше вече голямо, бяхме работили доста с него и не се наложи да оставаме и да правим часове. Отидохме за допълнителна диагностика и практични съвети основно.

А, да, децата се затрудняват от ръкописното слято писане на буквите на кирилица. Много е объркващо, повечето са с еднакви елементи и това ги прави луди. Аз въведох още в първи клас полу-печатно и разделно писане, което чувствително подобри нещата у нас. Учителката не беше против.

Ей, страхотна идея е това с рисунките по математика.
Моят син също обича лего. Също така, не рисува обикновени рисунки, а са като схеми на машини или космически кораби или нещо такова.

Благодаря за коментарите и идеите! Това в Русе си го представях дългосрочно като работа, ако е за 1-2-3 седмици е разумен период, който си струва да се опита.
Иначе и моят син отказваше да реди пъзели, независимо от броя части. В някакъв момент логопедите, които работеха с него, казаха, че пъзелите са важни и 10 дни всяка вечер редяхме, колкото да се понаучи. Оттогава насам не е проявявал интерес. Единственото, което купувам в промишлени количества, е моделин и ежедневно твори. Не рисува добре, не го и карам. Реже, прави фигурки със стави от тел, има търпението да се занимава, явно 3-Д възприемането е водещото.
Буквите от самото начало (5-годишен) ги учеше по модели от пластелин, но дори и това не помогна особено.
Тези думи-спусъци как се водят, trigger words?

Милинка, в Русе, ако се стигне до работа е курс с определен брой часове, поне при позната от друг град. Обикновено работят на известен интервал (например през две седмици) интензивно с детето - родителите го водят за 2-3 дни работа от по 4-5-6 часа дневно. При други на даден етап се идва само за корекция. След диагностиката вече се изработва стратегия за работа с детето и програма. Моята сама ходи вече, но е четвърти клас и всяка седмица ходи един ден за 60 минутно занятие. При нея не е само чиста дислексия и има нужда от допълнителна подкрепа и помощ, иначе етапът четене-писане отдавна го мина.

Да, задължително ще го проверя като опция. Досега живеех с идеята, че е дългосрочна работа и че е пригодна само за деца, които са от града и околностите. Покрай детето на моя приятелка се интересувах по темата и знам от 10-тина години, че в Русе са най-ефективни за обучение на деца с дислексия.
Яд ме е, че миналата година психоложката доста пъти попита дали сме отхвърлили дислексията като възможност, милион пъти говорих с ресурсния учител, който работеше с детето тогава и все повтаряше, че е рано. Реално проспахме целия първи клас, преди от май тази година да започне интензивно работа като дислексик. А не е като да не знаехме още от предучилищна възраст, че е вероятно да има такъв проблем.

Вървете, Милинка, отделете първо един ден за диагностика и после ще видите дали и от какво ще имате нужда.

Милинка, обади се като идвате, ако искаш. И за телефон на Асоция Дислексия - Даниела Бонева и Елена  Михова препоръчвам, че са две организации

Писах им днес, да видя какво ще ми отговорят. Ако идваме, ще пиша.

[quote author=милинка link=topic=957532.msg41604868#msg416048 Единственото, което купувам в промишлени количества, е моделин .Реже, прави фигурки със стави от тел, има търпението да се занимава, явно 3-Д възприемането е водещото.
[/quote]
Ей това е любимото и на моето дете. Тел, моделин и фигурка. А госпожата казва, че биологията ще я влече.

Още съвпадения! Всеки пък мрънкам, че цялата стая е в моделин, събирам, хвърлям и пак купувам.

Виждам,  че темичката ни е позаспала, та реших са я побутна . Интересно би било да споделите, вие мамите на пораснали вече дечица. Деца, за които талкова се борихте ... Да завършат основно образование, средно, висше  и т.н. Дори и диагностицирани с граничен интелект ? Умерена умствена изостаналост и т.н. Безсънните нощи и огромните усилия, за да научат нещо. Та , как се справят вече порасналите ни дечица, имат ли приятели, професии, семейства ? Струваха ли си усилията ? Има ли + в цялата работа? Интересно би било да споделите.... Майките на Яна, Елена , и Дороти разбира се.. това би дало надежда на всички, които тепърва трябва да извървят пътя.   И ако имам грешки в този пост, то причината не е, че имам дислекция, а просото пиша от телефона си ..

Откакто е Ковид, си е в къщи, работодателя му гледаме плаща здравно и т.н.

Приятели в смисъл даизлиза няма, но си има брат с който много се обичат, но сега пак заради ковид, рядко се виждат отдалеч.

Моето момиче е на 10 години. Тепърва вървим по определен път и сега сме още в началото - четвърти клас е. Дали ще си е струвало усилието - със сигурност, да. Към момента има приятели и от двата пола, но не са от класа й, там е изолирана и сама. Надявам се да успеят да пренесат приятелството си през години, както и да си намери нови приятели с времето. Момиче е и това също се надявам да й помогне да създаде семейство.