Професия учител - 2

Аз съм начален учител. Бях в класната стая цели 40 години в едно и също училище. Още в началото придобих  2 ПКС по старата система /казваше се клас-квалификация/ след това първа ПКС и  всякакви квалификационни курсове, с изключение на чужд език, за което съжалявам. Можех да  придобия право за преподаване, но в онзи момент реших, че няма смисъл. А е имало смисъл. Сега много се търсят учители по Чужд език.  Вече трета учебна година съм пенсионерка. Замествам, когато ме потърсят, а след обяд имам 3 деца частни ученици+ моят внук-първокласник. Затова мога да кажа, че  училището не ми липсва чак толкова много. В анкетата гласувах с "По-скоро да" . Разочарова ме отношението на държавата ни към учителите, бумащината, агресията, срещу която често пъти сме безсилни и то пак поради неразбирането на т.н. ни общество, че с тази криворазбрана демокрация правим лоша услуга на децата. Някак изпуснахме "духа от бутилката" и образованието не е това, което беше. Пенсията е горе долу добра-520 лв. Остава ми уважението на родителите и обичта на децата към мен, както  и усещането, че съм изпълнила живота си със смисъл. Имам бивши ученици лекари, икономисти, учители, инженери, дори стюардеса  и още и още професии. Най-хубавото е, че нямам  провален в живота, престъпник или неудачник. Никоя друга професия не  би ми дала това усещане на споделена обич и  както си вървя по улицата, някой да се затича към мен, да ме прегърне и да ми каже "Здравейте, госпожо! Аз съм.... помните ли ме? " Как да не ги помня?! Помня ги и още как! За някои дори си спомням почерка им, начина им на говорене, нестандартни, понякога смешни отговори на мои въпроси,  случки от класната стая, екскурзиите, успехите и борбата с неуспехите. Ето например Михо от  реалити шоуто "Фермата" е мой ученик. И тогава гледаше надолу, пишеше грозновато, но пък даваше най-смислените отговори, когато правехме анализ на литературно произведение, характеризираше героите и техните постъпки по  начина, който очаквах да го направят учениците. Още тогава беше работлив и помагаше на дядо си за селскостопански дейности. Животът го е променил разбира се, но все пак има много общо с онова дребно русо хубаво момченце от 1-4 клас. Спомням си, че отидох да го видя след операция /май беше за отстраняване на апендикс/ и сякаш го виждам по пижамка как дойде да ме изпрати надолу по стълбите в дома му.  Ето и сега   чувам гласа и виждам красивите очи на малката Жени Марчева, която учих в 1 клас по математика, когато  беше тук , в нашия град и живееше при баба си и дядо си. Тя учеше по системата, когато 2 учителки учеха един клас на целодневно обучение. Пиша за тях, защото ги познавате, но бих писала не за десетки, а за стотици мои деца.  Не съжалявам, че вместо икономист, за  което исках да уча,  станах учител случайно. Имах разнообразен, интересен и много емоционален живот.
Има ли човек с друга професия, който ще заведе децата от класа  в дома си, ще направят заедно пита и баница, а после ще си направят угощение?! Или пък да изпита емоцията да си върви с децата от класа  по улицата и те в един глас да рецитират целия сценарий от Празника на буквите, а хората да спират и да ни се радват? Или пък песните и игрите, когато сме на поход в гората?Има ли друг, освен учителя, който истински се радва на успехите или ще тъжи за болките на чуждите деца?! Не мисля, че има. Затова не съжалявам, че съм била УЧИТЕЛ.

Шарена, виж в гугъл ОБЩНОСТ НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. Когато бях действащ учител, там намирах много интересни материали. Сега влизам рядко и не мога да кажа по-добре ли е или по-зле. Ти сама разгледай и прецени дали ще ти е от полза.

Doret, сподели, моля.


K.A.G., като четях поста, направо ми се насълзиха очите.

Здравейте, завършила съм бакалавър българска филология и мисля да запиша следдипломна квалификация за детски учител. Дали биха ме назначили за учител в детска градина само с СДК или трябва магистратура?За град Бургас става въпрос.