за разбирането и вманиачването

  • 2 397
  • 18
  •   1
Отговори
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Днес си говорих с един близък за мен човек за проблемите и чувствата, които са ме затресли и остнаах изненадана как не може да ме разбере.
Според този човек най-добре било сега да се откажа за 6 месеца, защото съм се убедила, че не става. Както и да спра да мисля за това.
Добре де, как става този номер със спирането? Не става. И да си дам почивка 6 месеца пак ще мисля. На което ми казаха, че съм се вманиачила, че искам това бебе сега и веднага.
признавам си стана ми много болно и без това тия дни съм нагоре-надолу.
Та искам да ви питам вас дали ви разбират или грешката е при мен?
Според мен никой, който не е изжживял всичкото това очакване, разочарование неможе да се постави на моето място, колкото и да ми казва обратното

# 1
  • Мнения: 4 068
Ва много зависи.
При мен има хора, които ме разбират и такива, които не ме разбират въобще.
Права си, че които не го е преживял просто няма как да разбере какво чувстваш и мислиш и колко много боли.
Проблема не е в теб да знаеш. Просто другите не могат да се поставят на твое място и това е.

# 2
  • Мнения: 508
А3 3а мене си реших повече с никой да не говоря на тая тема Neutral Face Не може човек който няма тоя сьщия проблем да те ра3бере Imp 3атова споделянето тук вьв форума е друго нещо Simple Smile Всеки може да помогне и сьс сьвет и с ра3биране.3аради точно това (споделена мька с колежка)ме освободиха от работа 3 мес.след 3апочването Imp  Imp Желание 3а дете и болничен 3а лапаро Imp На тая тема вече само с мьжа ми  Simple Smile Той ме ра3бира(И С ВАС ДЕ) Wink

# 3
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Е и аз така се чувствам, защото обеснявам ли обеснявам и само ми казват, че така ми е криво, че така си преча, да спра да мисля.
Ни никой не ми предлага начин, по който това да стане. Лошото е, че това е човек от семейството ми, което ме накара да се чувствам още по-зле.

# 4
  • Мнения: 1 497
Да, няма никакъв сми. особено като ти кажат "не се притеснявай". Ама те и хората как да реагират като не са в час с проблемите ни.

# 5
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Лошото е, когато този човек уж е в течение на всичко и започва с някакъв твърде настъпателен и назидателен тон да ти дава съвети, като елементарно не е запознат с нещата, както аз съм запозната.
Не обичам и да ми казват как се чувствам и как трябва да се чувствам и как според всички не било правилно така да искам бебе

# 6
  • Мнения: 4 399
Грешката не е в твоя телевизор, Ва_ва. Май повеЧето сме неразбрани. Аз веЧе стигнах до извода Че Човек който не е минал през това не може да те разбере. Лошото е Че не може дори и да ти съЧувства... Писах в един постинг Че майка ми не ме разбира, а ти се Чудиш Че приятелите те не те разбират. След като майка ми не е в състояние да ме разбере, не виждам кой...

Аз съм казала на много малко хора: на 2 приятелки и на майка ми. И така се разоЧаровах, Че спрях да говоря с хората за проблемите си. Няма шанс да ми помогнат дори и с добра дума, а има риск само да се разоЧаровам. А и не гарантирам Че няма да ударя някой през устата следвщия път когато Чуя Че много се впрягам и затова не става и да взема да се успокоя. Освен това установих Че хората приемат много добре мълЧанието ми. Не им се налага да се преструват и да се Чудят какво да ми кажат.

Перла, ти нали живееш в Германия? Там такива неща не се споменават в службата преди да ти е минал изпитателния срок (6 месеца), Че поемаш веднага риска да те уволнят. Аз и до ден днешен много се пазя в службата да не се изпусна или да не ме Чуе някой Че си взимам Час за лекар (добре Че съм сама в стая!). Дори лекари ме посъветваха за снимката да си взема 1 ден отпуска въпреки Че ми се полага болниЧен. Така и ще направя защото при нас положението е много деликатно и ако ме усетят какви ги вьрша може и да се разделя с работата.

# 7
  • Мнения: 4 399
О, Ва_ва, сега виждам Че и при теб е в семейството, а не е приятел този който толкова ги разбира нещата. Сьжалявам! Знам какво е. Ами единственото което можеш да направиш е да спреш да говориш с тоя Човек по въпроса. Знам Че всеки има нужда да сподели, но като споделиме и не ни разберат, не ни става по-хубажо. Ето, споделяй си с нас, ние те разбираме, можеш да си сигурна. Simple Smile

# 8
  • Мнения: 506
И аз избягвам да споделям такива неща.Мога да говоря само с майка ми и баща ми и сестрите ми,защото знам че искрено ще се зарадват или ми съчувстват.Като забременях предния път бях казала на една 'приятелка',която уж толкова се радваше,а в очите и виждах голяма злоба.След това като загубих бебето разбрах от общи познати как е злорадствала като е разказвала мойта история.Мразя такива хора!
И аз съм на мнение че само който го изпита може да го разбере истински.За това съм доволна че мога да пиша в този форум.

# 9
  • Мнения: 506
И най-много от всичко мразя някой да ми казва да се успокоя и да не мисля и да ме гледа съжалително,а да знам със сигурност че въобще не му пука за нищо освен за собствените му проблеми.

# 10
  • Мнения: 948
Не е при теб Cry  И при мен е така. Никой не можеше да разбере или да слуша...само една приятелка. Нито майка ми, нито баща ми, нито приятелите ми нииикоооой! Смея да кажа, че родителите ми пък най- малко ми помагаха! Напротив...изнервяха ме с глупавите си съвети и вайкания. Толкова ме обичат, че прото отказваха да разберат, че имаме проблем. Да не казвам, че за аборта изобщо не се говори! Все едно не е било. Темата се сменя и все едно нищо не е казано...ужасно!
А пък сега е другото- никой не схваща защо съм в болничен, защо се пазя толкова безумно строго...защо се шашкам и притеснявам за неща, които могат да ми се случат...За тях това е глезотия! Не ми го казват, а го усещам по погледа им..по реакциите...
Дааа...миналото си оставя следите и след забременяването, вече сме други хора. По- внимателни, по- предпазливи, а за образовани да не говоря...И тогава трудно се намират хора, които да те разберат. Говорите на различни езици.
Просто майката му е примирие с околните...като приемеш, че няма кой да те разбере и свикваш да си говориш сам Wink
Най- пекрасното нещо са клубовете...за това се създават големи приятелства...и те остават и са истински!

# 11
  • Мнения: 508
Вяра,много си права  Sad Точно така се получи при мен Sad Не 3наех и случайно се и3пуснах Close 3а което сега мнооого сьжалявам Sad

# 12
  • София
  • Мнения: 4 273
Момичета, аз пък много съжалявам, че споделих с няколко майки от градинката, в която извеждам да играе сина ми, че имаме планове за 2 дете. Те имат малки дъщерички и като ме видят, все почват с думите:'А ти нещо да се похвалиш? Хайде, откога те чакаме!" Може и да го казват с добри чувства, но на мен това ми действа на психиката. Вече не ми се минава през тази градинката, а синчето все там иска да играе. А наоколо все сладки бебчета... Как де не мисля? Как да не ми е мъчно? Опитвам се да го избия на майтап, ама вече не мога!!! Притеснено ми е... Месеците се точат....

# 13
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Мили БъдеЩи мам4ета/ заЩото занам. 4е вси4ки рано или късно Ще станете/
До болка са ми познати "слу4айните" въпрос4ета, и "невинни" подмятания, с годините си бях изградила Щит с/у тях, просто казвах, 4е "то4но сега не искаме да имаме бебе", в пове4ето слу4аи номерът минаваШе, и ме оставяха на мира.Но рабира се имаШе и доброжелатели, които се опитваха да ме убедят 4е годините минават и  с това Шансовете ми да забременея намаляват....
 Наистина страШно много боли.Тъжно е 4е някои хора дори не си дават сметка, колко много може да те наранят., но за съжаление светът е пълен с жестоки хора, които знаят 4е Ще те засегнат и това им доставя радост.
 Испанците може да са всякакви ,но   интерес на истината  през годините прекарани тук, нито един не ме е попитал заЩо нямам деца, въпрос4етата ми ги задаваха само наШите сънародници...
Бих си позволила да ви дам един съвет, не им показвайте колко много ви боли,/ заЩото 4овек, който не го е преживял не може да ни разбере, колкото и да се опитва.../така поне злонамерените няма как да бъдат сигурни 4е по този на4ин могат да ви уязват

# 14
  • Мнения: 506
То това не е много по тази тема,ама сигурно и при вас е така,ама жестоко се дразня някой като разбере че съм женена и задължително пита 'А имате ли деца?'или още по-лошо 'Колко деца имате?'Онзи ден една продавачка в магазина явно се припозна в мен и ме пита кога си взимам детето от детската градина.Отговорих и че нямам кой да взимам от там,защото нямам деца.Стана ми супер гадно и подтиснато  Sad

Общи условия

Активация на акаунт