- Публикувана: 5 окт. 2016, 16:55 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2021, 19:41 ч.
Как бихте оценили книгата "Лолита" на Набоков
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш. 
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Казват, че тази книга е класика. Ако я намеря, ще я прочета. Когато започнете да я четете, тогава ще Ви стане ясно дали ви харесва или не.
В анкетата липсва моят отговор. Книгата безспорно е добра по много показатели, даже добра е нелепо, велика е. Езикът е изключителен, наистина е като музика. Сюжетът е силен, представя тема, която оставя много размисли в главата на читателя.
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Не е за всеки тази книга.
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Не е за всеки тази книга.
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Смятам, че този ефект си е целенасочено търсен и постигнат от автора, все пак.
А към автора на темата- като с всяка друга книга е - въпрос на вкус. Започваш и ако не ти пасва - оставяш или се насилваш да я дочетеш.
Не ми е любима, но не ми е и сред лошите попадения. За мен е нейде по средата.
Малко известен факт за Лолита: това е една от книгите, дадена на Айхман да се развлича по време на процеса си в Израел. Та този нацистки военен престъпник да вземе, че да се погнуси от книгата.
Всъщност книгата може да се чете като "морален роман", където именно погнусата е крайна цел.
Също така знам, че някои академици от арабския свят тълкуват романа по много странен начин: разказвачът-педофил е някаква извисена личност, а Лолита е грешница и съблазнителка.
Струва си да се види и блогът venusfebriculosa.com, за корици на Лолита и друг дизайн и типография.
Личи ли си, че съм фен на романа?
Всъщност книгата може да се чете като "морален роман", където именно погнусата е крайна цел.
Също така знам, че някои академици от арабския свят тълкуват романа по много странен начин: разказвачът-педофил е някаква извисена личност, а Лолита е грешница и съблазнителка.
Струва си да се види и блогът venusfebriculosa.com, за корици на Лолита и друг дизайн и типография.
Личи ли си, че съм фен на романа?
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Смятам, че този ефект си е целенасочено търсен и постигнат от автора, все пак.
А към автора на темата- като с всяка друга книга е - въпрос на вкус. Започваш и ако не ти пасва - оставяш или се насилваш да я дочетеш.
Не ми е любима, но не ми е и сред лошите попадения. За мен е нейде по средата.
Толкова много книги има за четене, че не бих си позволила да до изчитам на сила
това поне е моята мантра 
Зависи колко ти е противна една книга. Много гадните не са ми чак толкова голяма бройка и тях съм ги захвърляла. Но има просто досадни, които съм почнала и завършвам насила. За да ги прочета, че знае ли човек - може пък нещо да има към края. 
А вкусът към литературата е толкова индивидуален, че да се питаме коя книга е "добра" по принцип е напълно безсмислено.
Отделно от това човек в различните етапи на живота си може да хареса различни неща. И с книга ми се е случвало - да не я харесам преди време, а после да опитам нов прочит и да ми допадне и то доста.
А вкусът към литературата е толкова индивидуален, че да се питаме коя книга е "добра" по принцип е напълно безсмислено.
Отделно от това човек в различните етапи на живота си може да хареса различни неща. И с книга ми се е случвало - да не я харесам преди време, а после да опитам нов прочит и да ми допадне и то доста.
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш.
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш.
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Последната беше "Името на розата" - Умберто Еко. Може да пробвам пак след време.
Препоръчани теми