Как да помогна на мъжът си ?

Да,със сигурност и на него ще му олекне като споделя,ще му тежи с една идея по-малко. Много си силна,възхищавам ти се,аз не знам дали щях да се справя в подобна ситуация.  Надвам се малко по-малко да успеете да се съвземете от това,което ви се е случило.

Защо не потърсиш във форума мъже или жени преживели подобна операция? Те най-добре ще го разберат и пред такива хора по-лесно ще споделя, защото те от собствен опит знаят какво преживява. Техните половинки пък ще разберат теб. Групите за взаимопомощ са полезни именно с това, че се споделят проблеми, които са общи и специфични за групата. Споделянето има психотерапевтичен ефект.

Госпожо, съжалявам за случилото се. Това, с което мога да помогна е да се посъветвате с уролог за реконструкция. Работих в урология известно време. Веднъж дойде един пациент, който преди време си беше слагал сам парафин в пениса. След редица усложнения се наложи да му го ампутират. В резултат нямаше никакъв пенис, но имаше запазен скротум. Използвайки тъканта от скротума, колегите бяха започнали процедура по реконструкция. Тя, естествено, не се извършва с една операция, а е многоетапна и изисква много време и търпение. НО ефект си заслужава усилията. Естествено пенисът му никога няма да изглежда като преди, но фактът, че "там долу" все пак има "нещо" е достатъчно удовлетворяващ.
Не знам от кой град сте, но Ви съветвам да избягвате университетски и държавни болници (освен ако урологът,който работи там, не е светило!). Успех!!!
P.S. Щом имате възможност да дойдете в Пловдив, направете една консултация с д-р Валерий Дойчев. Изключително ерудиран и компетентен лекар. Дано не се сметне за реклама, но имах късмет да работя с него и имам лични впечатления...

Благодаря Сия.

Сигурно у всеки има сила някаква , която се изявява в определени моменти за да се съхрани.

Вчера го придумах да отидем някъде заедно за почивните дни. За моя изненада се съгласи. Ще разтушим малко, че и на него му идва нанагорно и на мен. Слава на бога вече е по-лесно да си говорим.


Мамару.

Да потърся не знам как. Преди да стана член разгледах раздела за здраве. Трагедии човешки, пази боже, но не мога да съм полезна.

Едно ,че не съм потърпевша и друго, че не ми е удобно да питам има ли жени на които мъжът е с подобна операция.

Трудно се споделя подобен проблем. Знам го от личен опит.

То за диагнозата няма какво да се говори. На мен ми трябваше да погледна през мъжки очи.

 
ФБИД.

Благодаря за съпричастността.

Мога в подходящ момент да упомена на мъжът си за въпросния лекар.

Разбирате, че аз няма как да проведа въпросната консултация.

Бих била изключително благодарна да споделите и името на психолога, който консултира пациентите  на др. Дойчев преди и след подобна интервенция.

Г-жо,сама споделихте,че назад във времето мъжът ви е бил опората в семейството.Бог така подбира двама души,мисля,че да са си лика-прилика.Сега е ваш ред да се окажете силната...Честно да ви призная,ако бях на мястото на съпруга ви,сигурно бих рухнал.Но пък от опит знам,че на човек като му дойде на главата,се оказва много,много по-силен,отколкото е предполагал.И така-факт е,че съвети не бихме могли да даваме.Само вие знаете какво ви е.И все пак-струва ми се,че единственият начин да излезете от положението е на първо време да намерите решение на проблема.След това да споделите със съпруга си решението и да изчакате.То трябва да узрее в него.Едва когато  стане готов,чисто практически да реализирате предложеното от вас решение.
***
Преди 3 годин мой близък имаше тумор на простатата.Спаси го проф.Чакъров от Св.Анна в София.Направи му нова простата,изрязвайки част от дебелото черво.Революционен метод,спасил десетки животи.Едва ли проф.Чакъров все още практикува,но при повече упоритост бихте могли да го откриете.Може би той ще ви ориентира за качествен пластичен хирург,който да свърши работа.А че такива манипулации вече съществуват,нямам съмнение.Преди 2 дни гледах документален филм,че в Самоа били...5 пола.Представяте ли си?И там пластичните операции на гениталиите са масовост...Даваха как тестисите хирургът превръща в срамни устни.Стана ми гадно и превключих тв-то.Така или иначе медицината е напреднала.Дано намерите решение в тази посока.След това просто го съобщете на съпруга си и го чакайте колкото е необходимо.Когато стане готов,дерзайте.Желая ви успех.Дано не съм прекалил със съветите,нарушавайки личното ви пространство.Но толкова много искам да помогна.Извинете ме,ако има нещо.

Никак не прекалявате Един татко. Вие сте първия мъж престрашил да каже нещо. Ценя това.

Именно това, че трябва да съм силна , а се чувствам повече от безсилна ме накара да потърся помощ.
 
Господ малко ме е надценил, но пък уроците му са безценни за мен. Така направи, че ми изпълни всички мечти и с това ме наказа за всичките ми грехове. Аз имам много грехове да изкупвам.

Мъжът ми също премина през голам катарзис. Казвала съм го, че беше съвсем друг човек.

Слава богу добре стана, че отидохме да починем. Много време си говорихме. Започнах да го разбирам малко по малко.

Да съм честна само съм мислила, че знам какво му е.  Научих неща, които никога не бих се досетила.
Научих, че всичко със сексуален подтекст му действа подтискащо. Като се загледах и замислих ами то почти във всичко е заложен сексуален подтекст. Филми, реклами, клипове, шеги. Чак сега разбрах защо не иска да се вижда с други хора. Ами те като не знаят и току изтърсят нещо такова. Ами няма да му е хубаво на мъжът ми.

Мисля, че добре му се отрази да сподели всичко с мен. Даже накрая си направи и шега със състоянието си.
Дано да се попроменят нещата в положителна посока.

Прав сте и за това, че трябва да е готов. Поне за сега мисля, че не е защото както ми призна като се сети за лекари и му призлява. Този месец трябва да ходи на онкото ама изобщо не иска.
 
Като се съберат вика пациентите пред кабинета и като вземат да се разпитват кой от какво е опериран, кой какви процедури минал, после пък вземат да разправят кой колко години бил живял и как е умрял направо не ми се стои казва мъжът ми.

Това за световната медицина е вярно, но за тукашната не важи. Веднъж една лекарка по съвсем по друг повод каза нещо, което напълно обясни всичко, което му се е случило. Звучи страшно, но по опита на мъжът ми е истина.

Радостна съм за вашия познат, че е попаднал на свестен лекар.
 
Иначе документални филми и за животни съм гледала, които ги третират по-добре от хората тук.

А пък тия игралните дето показват едни лъскави болници, едни всеотдайни лекари по цял ден със слушалки на врата, едни уютни стаи с по едно легло, седи доктора до пациента, държи му ръката и водят задушевни разговори. Смях.

Още веднъж благодаря за отношението.  Пожелавам ви и на вас и на близките ви никога да не достигате до лекари.

Тия дни по моя молба пообиколихме да се видим с наши приятели с които не се бяхме виждали скоро.

Минахме през Дряновския манастир. Там в двора се заговорих с една жена.

Споделихме това онова. Тя идвала да се моли за сестра си, че прекарала инфаркт.

Аз пък и казах, че идвам да поискам прошка за греховете си.

И тогава тя ми каза едни думи, които ме накараха много да се замисля.

Господ ще ти прости каза ми тя. Ти на него нищо не си сторила. Прошка за греховете трябва да се иска от хората които си наранила.Те ако ти простят тогава ще са ти опростени греховте и ще ти е успокоена душата.

А дали ще простят питах аз.

Ами от теб зависи. Гледай повече добро да им правиш и ще простят.

Оттогава тези и думи ми кънтят в главата.

Човекът, който най-много искам да ми прости е мъжът ми. Много искам да ми прости за времето когато
бях егоистка и мислех само какво аз искам. Тогава го смятах за редно щом се е оженил за мен.
Ако не беше станало това още щях да смятам така. Господ ми показа ,че съм грешала.
Сега искам да ми прости ама и да ми прости как ще изкупя греховете си.
Как да му кажа , че вече ще става каквото той иска ?
Той вече нищо не иска от мен. Нищо.

Знам, че жената е била добронамерена. Знам, че не е имала това като го е казвала, но думите и ме изкараха от равновесие.
 
Сигурно Господ ми е прати за да го проумея и да спра да Му се моля и да се обърна към този, от който трябва да искам прошка.


Прощавайте пак, че ви споделям. Няма на кого да кажа. Искам да споделя че дано да ми олекне.
 

 KZ78,
 

Мисля, че прекалено много се самоизмъчваш.
Ти нямаш вина за станалото.

И не си виновна, че преди си била еди-каква си.
Важното е сега каква си.

Защото Господ вижда само това - развитието ни.
Ако го има - значи си постигнал мисията в живота си.
А изпитанията - те са само за да ни "помогнат" в това.

Прости на себе си - за това, че си била "някаква" някога. Ако не беше такава - сега няма да си това, което Си. Поискай прошка и от мъжа си и му благодари - че заради него си се променила.
Той също се променя. И също благодарение на теб.

Благодаря ти за това, че пишеш това.
Поне да знам, че някой го е прочел.
 
Приемам, че не съм виновна за случилото се с мъжът ми.
Приемам, че не съм виновна и за това което му се наложи да преживее.
Приемам, че Божия промисъл не може да ми е ясен.
Приемам, че не мога да поправя миналото и трябва да живея със спомена за това.

Не мога да приема обаче, че съм била толкова години сляпа за проблемите на собствената си личност.
Не мога да приема, че не съм виждала знаците, които ми е давал.

Не мога да приема и това, че не успях да стигна до Него по-рано.

То е казано - Той ни праща изпитания за да се обърнем към Него. Той наказва тия, които обича за да го намерят.

На мъжът ми не знам как да му поискам прошка. Търся думи, търся начин, но още не съм го намерила.

Вече слава богу си говорим преди да заспим. Споделя това онова. Изслушвам го. Споделям и аз нещо от деня.

После ми казва лека нощ и заспива.

Спи до мен. Не ме пергръща, но е до мен.

Чувам го как диша, понякога се събуждам и го гледам, протягам ръка към него без да го докосвам
и ми се струва, че от него струи топлина, която не мога да обясня.

Още не мога да си взема отпуск за да отида на психолог. За добро или лошо две колежки са в болнични
и няма кой да работи. Шефа ми обеща другия месец да ми даде 3 дни.

Това е от мен. 

И аз те чета отначалото.
Досега не намирах думи, с които да те успокоя, да ти дам сила...
В последните си редове пишеш , че нощем протягаш ръка, но не го докосваш. Докосни го, прегърни го - ей, така в съня си. Може и да не се отдръпне и той в съня си. А ако се отдръпне - сигурна съм, че ще съжали.
Прочетох, че всичко със сексуален намек го потиска, но ние хората, имаме нужда от прегръдки. Много искам да се намали болката и на двама ви!
След разговорите пак ставате близки! Говорете и му споделяй.
 

Благодаря ти за добрите думи.

И аз имам нужда да ме прегърне. Въздържам се защото знам, че не му е приятно.

Иначе наистина започва да се отпуска. Преди си мълчеше и не знаех какво му е.
Сега като ми каже и вече му е по-спокойно. Знам, че е така защото вече не става да ходи някъде както беше преди. Искам още малко да му поолекне и някоя нощ ще опитам да го прегърна.

 Дано да ме приеме. За сега съм доволна, че си говорим.

Въздържам се да му казвам неща, които имат нещо общо със секса, но това е защото знам.

Хората няма как да го знаят, а телевизията направо гъмжи от сексуални намеци.

То филми ли не са, то реклами ли, онази на простамол е направо отвратителна в това отношение.

Преди не обръщах внимание , но сега ми вядят очите такива неща.

Знам, че нещата няма как да се променят само защото на мен не ми харесват, но ми е болно, че колкото на мен ми са отвратителни два пъти повече са непоносими за съпругът ми.

Купих си една бабешка нощница и съм прибрала всичкото еротично бельо на тавана.

Жал ми е да го хвърля защото той ми го е подарявал, но един ден и това ще стане.

Ох, дано на никоя от вас не ви се случва да минете през това да виждате мъжът си когото обичате как не може да е вече предишния човек.

Живи и здрави да сте и Бог да е с вас и да ви пази !
   

Ще спестя няколко клишета, излишни са на фона на вашата сила - твоята и неговата! Ще се справите, ако има някой, който може да го направи, това си ти. Защото имаш и си имала не галош, мазньо, петльо или путьо, а скала до тебе, такъв мъж няма да срещнеш, аз също, предполагам. Две деца и 17г. връзка, страхотно, започваме от тук.
Той живее и е живял заради теб и вас, затова и бачка сега по 12 часа, това е да си мъж в този момент, какво да прави по-мъжко! Това е добре. Кажи му истината в очите още днес, че няма толкова силен мъж като него, не го повтаряй по няколко пъти. Утре му кажи пак истината - че той те е направил майка и щастлива съпруга и искаш да те направи и баба и бабичка, не забравяй последното. Пиши му смс, но не прекалявай с разговори и обяснения, пускай по една истина всеки ден - как се е грижил за какво ли не, спомни си, как се грижи и те защитава, какво е изградил и как всичко това е също твоя живот и съдба, тук пак повтори, че искаш да остареете заедно, знам че го искаш. И той би направил същото за теб. Абсолютно същото.
Лека - полека му покажи, че ще минете през това, прегръщай го повече, ако те отблъсква или отблъсквал както писа, ще ти кажа защо е - защото е скала, за да те предпази и да поеме сам колкото се може повече, разбираш ли, ти знаеш сама колко голям мъж имаш. Кажи му какъв баща е.
Ще те прегръща много повече от теб - него, един ден ще дойде, намеси се и тогава и спрете времето, все едно медитирате, спирайте времето и под завивките, например, покажи му къде и как да те докосне и докосва и колко, само двамата сте, без да мислите в този момент.
Не знам колко е удобно да пиша, но приятни нервни окончания има и отпред и отзад, говорим научно тука и за двата пола.

Ако трябва и можете - продайте нещо, свийте жилището, свийте бюджета или го променете и намерете най-добрия вариант за реконструкция, първо, нек да е приоритет. После се глезете повече, храна, екстри, почивка, винце, снимайте се и прави албумчета. Радвайте се на децата, излизайте на разходки и гледайте филми и подобни занимания. Нови хобита може би, нова кола за него?
Ще спирам и няма да проверя как нахвърлих нещата, но пак да повторя, ти имаш най-силния мъж от всички тука, а и ти си з момента най-силната жена, която съм срещнал виртуално в този сайт. Ще се справиш. Остана малко спокойствие да хармонизирате ежедневието и лека - полека ще се наредят нещата. Реконструкцията ще мине също. Не бързай, но търси най-добрите.
Ах, колко много остава! Покажи му го!!!
Внуци, работа, разходки, вкусна храничка, хобита, това всичко ще е ваше и е ваше!

Не мога да не се съглася с мъжкото мнение по-горе..

Извинете за закъснелия отговор . Не смятах, че някой ще пише вече тук.

Благодаря !

Много мили думи, но не ми харесва, че казвате за мъжът ми , че е най-силния от мъжете на всички тук. Силен е да. Осъзнавам го всеки ден. Мъжете на жените тук обаче не са по-слаби.
Не вярвам жена да се омъжи за мъж , който и е дал повод да мисли, че е слаб. Сигурно обаче те са ги оценили без да минават през подобни премеждия, а не като мен.
Иначе за другото, което казвате сте прав. Много ни предстои и съм решена това, което зависи от мен да го напарвя каквото и да ми струва.
За операция още не смея да отворя дума. Още не съм посетила психолог защото нямам отпуска.
Като го посетя се надявам да получа някакви насоки как да подходя за да имам успех в убеждаването му. Парите после ще ги мислим.

Доколкото за интимната близост. И там съм много внимателна. Преди 10-тина дни една нощ се събудих и леко сложих ръката си в неговата. Не знам в просъница ли или по инстинкт той я притисна до него си и продължи да спи. Почтти се разплаках. Толкова не съм се вълнувала и на сватбата ми. Цяла нощ не спах. Не съм пробвала пак но мисля, че нещата се пропукват откъм физическа близост. Дано да не съм в грешка.

Още веднъж благодаря.

Благодаря и на жената , която ми писа съобщение. За момента няма да предприемам нищо защото както казах не аз съм потърпевшата а мъжът ми не знае за това, че търся помощ тук.

Ще минавам да гледам тук за да не ви карам да се чувствате все едно говорите на никой.

Пожелавам на всички тук здраве и нека Бог да ви помага.

КЗ78, бъдете активни и се радвайте на всички мигове, постепенно едно по едно ще се променят нещата, ти си много важна, ще износиш този стрес, но Господ го вижда и няма да ви остави.