♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Докато двете двойки пътуваха, дамите непрекъснато си пишеха есемеси. Ясемин и Синан щяха да пристигнат по- рано и искаха да координират движенията си. Ясемин обясни на годеника си, че една приятелка имала проблем и я молела за съвети, а Дефне се оправда пред Йомер, че до сватбата на приятелите им има още кажи речи две седмици и с Яса имат да доуточняват още доста неща.
Когато Синан и Ясемин пристигнаха, тя настоя да паркират от предната страна на къщата, макар задния вход да им бе по- близо. Оправда се, че така ще им е по- удобно с багажа, макар че не бе много вярно. Готов винаги да ѝ угоди, Синан не се замисли особено, преди да се съгласи. Вече в хола, той се обърна към любимата си:
-   И какво ще правим сега?!- Приближавайки се с хитра усмивка на лицето.
-   Първо..- избяга му тя.- Ще приготвя нещо за закуска. Къде са чантите от магазина?!
-   Тук някъде!- Отегчено отговори Синан, като завъртя очи.
Засмяна, Ясемин отиде да намери чантите, докато Синан разтовари куфарите.
Половин час по- късно Йомер паркира на задния вход на вилата- точно по план. Смъквайки двете чанти от багажника, той последва Дефне към къщата. След секунда обаче замръзна на място: в градината бяха Ясемин и Синан. Дочули стъпките им, двамата се обърнаха.
-   Но..! Каква става тук!? - Озадачен Йомер погледна към жена си, докато приятелят му питаше същото годеницата си. Сякаш в продължение на минути двамата гледаха някъде пред себе си, вперили очи в една точка и същевременно не виждащи нищо.
-   Йомер?- Попита тихо Дефне.
-   Синан?- Потупа и Ясемин годеника си.
Никой от двамата не отговори. Двамата мъже се гледаха с объркани мисли, едновременно зарадвани от срещата и изненадани от нея, мислещи какво и как е станало. Почти едновременно наредиха пъзела, съставен от любимите им.
-   Какво означава това, Дефне?!- Проговори първи Йомер.- Ясемин?!
-   Защо ме доведе тук?!- Обърна се и Синан към нея.
-   Йомер, аз..- Дефне не знаеше как да започне, затова се намеси приятелката ѝ.
-   Вие трябва да поговорите!- Решително заяви тя, след което стана от масата и застана до Дефне.- Затова ние решихме да ви дадем тази възможност!
-   Няма за какво да говорим!- Възпротиви се Йомер.- Дефне, тръгваме си!
-   Йомер, моля те! Изслушай ме!- Хвана го за ръката тя.- Два дни, само това искам. Опитайте се да поговорите, да решите проблема.
-   Не се мъчи, Дефне.- Спря я Синан.- Когато е готов, Йомер ще ме изслуша. Не искам да му причинявам допълнително болка, като го насилваме.
-   Но, скъпи!- Ясемин се обърна към годеника си.- Не може да продължавате така! Виждам как се измъчваш и не мога да го понеса! Йомер!- Обърна се тя към него.- И ти страдаш, знам го. Колкото и да се криеш, малко или много сме се опознали за толкова години. Та вие сте приятели! Братя! Не може повече да се държите като почти непознати!!!- Ядосано завърши тя.
-   Йомер,- погледна го Дефне в очите.- Заради мен, моля те. Спомни си какво говорихме. – Гласът ѝ се превърна в шепот.- Трябва да простиш, за да се успокоиш. Тази болка, която те измъчва, ще утихне само, ако ти ѝ позволиш.
Не знаещ как да постъпи, Йомер местеше поглед между тримата. Истина бе, че искаше да чуе Синан. Искаше му се най- после да решат проблемът между тях. Липсваха му старите дни, приятелят му, братът, с когото споделяше всичко. Макар че не искаше да го признае дори пред себе си, беше щастлив от плана на момичетата: даваха му идеална възможност да изслуша Синан, без да пречупи гордостта си.
-   Оставаме само днес и то заради теб, Дефне!- Рече твърдо той.- Не е хубаво да пътуваш толкова време в твоето състояние. Утре рано потегляме за вкъщи.
Без да каже и дума повече, Йомер се отправи към къщата. Не забеляза щастливите усмивки на момичетата, нито притесненото изражение на Синан.
След като всяка от двойките се настани в своята спалня, Ясемин и Дефне решиха, че могат да се отдадат на заслужена почивка. Надяваха се, че до вечерта мъжете ще намерят сили и начин да проведат съдбоносния разговор, заради който се наложи да ги доведат чак до тук. В противен случай довечера трябваше да включат тежката артилерия. Бяха подготвили и друг план за инатливите си възлюбени.
Тъй като бе прекалено рано да мислят за обяда, както и за да се попекат на слънце, двете си направиха чай и кафе и се изтегнаха на дивана в хола, за да си поговорят за предстоящата сватба. През това време Йомер излезе край басейна, за да говори по телефона с важни клиенти на Пасионис от чужбина, които не признаваха почивните дни.
Решил, че няма какво да чака, Синан събра смелост и реши да поговори с Йомер още сега. Да отлага неизбежното си беше чиста загуба на време. Нещата можеха само да се подобрят, но не и да се влошат. Затова той наля в две чаши по малко уиски и се отправи към приятеля си, застанал с гръб към него до басейна. Седна да го изчака на масата, докато довърши разговора си.
-   Сеньор Марко иска да му изпратим готовите модели от новата колекция.- Информира го Йомер, щом седна до него.
-   Ще се погрижа още утре вечер, за да може в понеделник рано сутринта да потеглят.- Отговори със същия неутрален тон Синан.
Двамата стояха мълчаливо, всеки вперил очи в чашата си, чакащ другия да започне.
-   Йомер, аз…- Започна Синан, но замълча. След минута се опита да продължи.- Никога не съм искал да ти причиня болка. Повярвай ми.
-   Да ти вярвам?!- Повдигна вежди Йомер. Очите му бяха ледени.- Как да го направя, Синан?!
-   Знам, че не го заслужавам. Това, което ти причиних, е непростимо. Затова и не искам прошката ти, искам само да ме разбереш. Всичко започна като една игра.
-   Игра, която обърна целия ми живот.- Прошепна тихо приятеля му.
-   Съжалявам!- Искрено каза Синан.- Йомер, когато г-жа Нериман ми разказа плана си, аз не бях съгласен. Не мислех, че е правилно спрямо теб. Но тя бе открила слабото ми място и го използва, натисна правилното копче.- Поглеждайки в неразбиращите очи на приятеля си, той поясни.- Ясемин.
-   Какво общо има Ясемин?! Доколкото разбрах, май само аз и тя не сме знаели за играта.- С горчив смях изрече Йомер.
-   Тя се интересуваше от теб, а аз от нея. Това бе ясно на всички. Затова г-жа Нериман ми обеща, когато ти се ожениш за Дефне и тя си замине, Ясемин да стане моя. И аз глупакът се хванах.- С примирени и мъка довърши Синан.
„Значи затова ме е предал?! Заради една жена?!”- мислеше си Йомер. През цялото време себе чудил защо най- близкият му човек е приел да участва в тази интрига и сега най- после получи отговор.
-   Болеше ме, когато ви виждах заедно. Как тя ти се умилква, как кокетничи с теб, как те докосва. За мен това бе идеалното решение. Какъв идиот съм бил.
Йомер си спомни какво бе изпитвал той, докато си мислеше, че Дефне и Синан имат нещо общо. Изгарящата ревност, която почти го заслепяваше. Налудничавите мисли, които обземаха ума му. Доста добре разбираше чувствата на приятеля си, но реши да замълчи.
-   След това се запознах с нея. Дефне.- Гласът на Синан бе топъл и пълен с нежност, докато говореше.- Беше толкова различна от нас, толкова чиста и невинна. Виждах как те променя, как ставаш по- открит, по- спокоен. Знаех, че тя е твоята половина.
-   Затова ли мълча?! Реши, че може да забравите всичко около наема и с Дефне да си заживеем просто така.
-   Да! Опитах се, колко пъти само се опитвах да разубедя г-жа Нериман да се откаже от играта, да ви остави. Спирах Дефне, когато искаше да ти разкаже, надявах се, че всичко ще се нареди от само себе си и ти няма да се наложи да преживееш цялата тази болка.
-   Как може да си го мислиш, Синан?- Избухна Йомер.- Как може да решаваш ти или който и да е какво трябва и не трябва да знам аз?! Защо всички се месите в живота ми, лъжете, криете от мен, а накрая се оказва, че сте го правили за мое добро?!
Дочули високия тон, Дефне и Ясемин излязоха от къщата, но не посмяха да приближат. Това си беше между тях, тяхната роля бе приключила.
-   Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да се намеся в това, Йомер! Повярвай ми, разкайвам се с цялото си сърце за всичко. Виждах, колко страдаш, но не можех да направя нищо. Не можех да мълча повече, но не можех и да ти разкажа всичко! Не можех! Знаех как ще те съсипе истината, затова избирах по- малкото зло. Беше ме страх, признавам. Страх да не те загубя, страх да не ме намразиш, защото те обичам! Ти си ми брат, каквото и да мислиш в момента! Грижа ме е за теб, никога не съм искал да страдаш. Знам, че няма да ми простиш, но не мога да променя нищо станало! Съжалявам!
Изричайки последните думи, Синан се обърна и тръгна към къщата, преди Йомер да е избухнал отново. Не бе изминал и няколко крачки обаче, когато му се зави свят. Залитна и тупна в басейна. Момичетата викнаха стреснати и хукнаха към тях, но тъй като Синан можеше да плува, не бяха уплашени. Когато обаче той не се показа, Йомер не губи и секунда и скочи след него. След малко го измъкна, но Синан не беше в съзнание. Изплашени, момичетата говореха една през друга и гледаха как Йомер се опитва да помогне на приятеля си. Когато след секунди Синан се закашля и изплю погълната вода, двете въздъхнаха с облекчение и се вкопчиха една в друга, докато Йомер прегръщаше самия Синан.
-   Не те мразя! Не мога да те мразя! Ти си моят най- добър приятел, моят брат!- Говореше му той, докато Синан се разплака, притискайки го към себе си.
Секундите, през които си мислеше, че ще загуби Синан, изплашиха до смърт Йомер. Леденият водопад, който според Корай представляваше сърцето му, се пропука и той разбра, че каквото и да му е причинил Синан, то не може да изтрие годините приятелство, обич и доверие, които бяха преживели заедно.
-   Синан!- Спусна се Ясемин и го изтръгна от ръцете на Йомер.- Добре ли си, скъпи? Какво стана, имали ти нещо?! Удари ли се?- Разпитваше го тя, докато ръцете ѝ шареха по него, за да се уверят, че всичко е наред.
-   Добре съм, зави ми се свят за момент и залитнах!- Успокои я той, след което я прегърна силно. Беше му прилошало и затова не успя да си поеме на време въздух, което пък доведе до нагълтването с вода. Слава Богу, Йомер го измъкна навреме.
Самият Йомер още не се беше отърсил напълно от преживяното, затова когато се изправи, обви ръце около Дефне. Искаше да я усети до себе си, за да се успокои.
-   Благодаря!- Прошепна ѝ след секунда той, докато още я държеше здраво в прегръдките си.
-   За какво?!- Не разбра тя.
-   За всичко! За това, което си! За това, че ме разбираш и знаеш кога от какво имам нужда, дори самия аз да не го осъзнавам. За това, че си до мен.- Целуна я той.
Прибирайки се към къщата, за да се преоблекат, двете двойки вървяха една до друга. Сгушени в любимите си мъже, двете хитруши си размениха тайни погледи. Бяха успели!

Geçen gün sosyal medyada gezinirken denk geldim ki; Seçkin Özdemir, yeni sezondaki dizi projesini ilk kendi hesabından duyurmuş. Bilinçli mi paylaşımı yaptı yoksa PR hareketlerine mi maruz kaldı tam kestiremiyorum. Paylaşımı yaptıktan sonra takipçi sayısının hızlıca artışından işe yaradığını anlayabiliyorum. Görmeyenler duymayanlar varsa müjdeli haberi ben de vereyim. Seçkin, yeni sezonda “Kiralık Aşk” dizisinin kadrosunda yer alacak. Tahminlerime göre; Defne karakterinin yani Elçin Sangu’nun eski nişanlısı olarak karşımıza çıkacak. Ömer’in yani Barış Arduç’un bir süreliğine rakibi olacak. Bir süreliğine diyorum. Çünkü büyük ihtimal Seçkin bir süreliğine dizide yer alacak. Sanırım kendini hatırlattıktan sonra yeni başlayacağı ve başrolünde yer alacağı dizisine geçiş yapacak. Tahminlerimin ne kadarı doğru onu ileri zamanlarda göreceğiz ama şöyle bir gerçek var ki; devam eden diziye sonradan dahil olmak birçok başrolünde oynadığı dizilerden sonra Seçkin’e ne kadar heyecan verecek orasını bilemeyeceğim. Yeniden ekranlara hoş geldin.

dnes se jeni, niamam kiriluca, che ne sam v bg i zatova ne pisha, no mi lipsvate