Не ми се получава с шофирането

  • 52 961
  • 224
  •   1
Отговори
  • Мнения: 180
Дано темата ми е в правилния раздел.
Искам съвет от мамите шофьорки (и малко кураж да ми даде някой  Simple Smile ).
Проблемът ми е следният, карам шофьорски курсове, но вече съм на средата на курса и не ме бива въобще  Cry Ядосвам се, че не напредвам и още повече се афектирам.
Дори не карам в много голям град.
Огромен проблем ми е усещанета на колата. 15 часа още не мога да си я усетя.Така и не успявам са нацеля момента със съединителя.Колата ми гасне много често. Отделно концентацията ми е на 0, вниманието не ми е в пътя и допускам лоши грешки заради това (не виждам пешеходците или,че някой е тръгнал да ме изпреварва). Изобщо никаква ме няма. И преценката също ми е много зле, кога да намаля, колко, до къде, с каква скорост да мина.....
А още съм на етап когато инструкторът ми казва къде какво трябва да правя. Ако трябва сама да се справям не знам. А и липсата на маркировка и знаци никак не ми помага. Влизаме понякога в такива райони където не мога нищо да разбера къде е, дори и къде са лентите  Sad
Нямам страх да шофирам и реших, че това лято е най-подходящият момент за книжка. Уви, не ми се получава. А и никой няма време да ме заведе на полигон да се поупражнявам допълнително.
За всяко следващо кормуване си казвам, че ще е различно, ще започна да свиквам, но уви, никакъв напредък. Отчайвам се, че не се случват нещата.
Как се научихте да шофирате? Колко време ви отне? Някакви съвети ? Confused Confused

# 1
  • Мнения: 30 802
Взех книжка с много стрес и никакъв усет за колата, 10 години не карах, след това ми се наложи. Една година шофирах сама в колата, без критикуващи, без някой да стиска седалката с побелели кокалчета.

Справям се. Трябва практика.

# 2
  • София
  • Мнения: 30 085
Усетът се развива с много практика. Няма как за 15 часа да станеш шофьор. Принципно часовете по време на курсовете са крайно недостатъчни. След като вземеш книжка, карай с някой опитен шофьор до себе си, така ще свикнеш по-бързо.
Знаци, маркировки, предимство се учат от листовките. Тях не може да не ги знаеш, защото застрашаваш и другите участници в движението.

Успех!

# 3
  • Мнения: 3 097
Смени инструктора. Явно не става.

# 4
  • Мнения: 471
Помоли някой шофьор от семейството да ти помага допълнително . Да ти обяснява по-ясно , да ти даде съвет  Wink
На мен татко ми ми помогна , иначе инструктора ми беше търпелив ,обясняваше ми всичко и така .

# 5
  • София
  • Мнения: 618
За 15 часа няма как да стане усещането на колата, а да станеш шофьор за времето на един курс пък съвсем. Трябва ти практика и повечко да внимаваш, защото пешеходци, а в това хубаво време и велосипедисти, изкачат от всевъзможни места. Изобщо като те чета си имаш стандартните страхове на бъдещ шофьор. Като вземеш книжка, карай с някой по-опитен (и много спокоен) известно време. Максимална концентрация, когато си зад волана и практика  Peace ще видиш как с времето и различните ситуации, в които ще изпадаш ще те правят все по-уверена. Успех!

# 6
  • Мнения: 180
Определено постовете ви ми вдъхват кураж. Hug  bouquet

# 7
  • Мнения: 10 965
Има хора, които никога не се научават. Много от тях са зад волана и по улиците, резултатите са видни Grinning

Извън това, вече си получила някои адекватни съвети:
- един курс е крайно недостатъчен
- теорията се учи първа, за да не си в небрано лозе на улицата
- пътищата и маркировката ни са отчайващи и самите те предпоставка за ПТП-та

Инструктора ти не мога да го преценя, дали ще го сменяш - трябва ти да си решиш. Но към всичко по-горе бих добавила в никакъв случай да не приемаш твой близък да се прави на инструктор и да те "учи" - повечето, дори да са прилични шофьори, нямат нито познанията, нито психиката да обучат друг човек.

# 8
  • Мнения: 4 320
saveur, точно така бях и аз. Не искам да те отчайвам, смених трима инструктори, три пъти ме късаха и чак четвъртия го взех след последната инструкторка - много спокойна жена, която в половината си време преподаваше в специализирано училище, а курсовете за шофиране й бяха допълнителна работа. Определено имаше подход и си личеше.

Правилно те съветват първо да научиш знаците и правилата. Без тях изобщо не бива да излизаш на улицата. Аз дълго време гасях редовно колата - и учебната, и после моята. Случва се постоянно. Не се напрягай, не позволявай да ти се карат и да ти викат (и такъв инструктор имах), преди да тръгнеш - дишай малко спокойно, помисли си за нещо приятно. След това палиш и гледаш внимателно пътя, поглеждаш и страничните огледала, и това за задно виждане - с течение на времето ще добиеш навик да ги следиш. Наблюдавай си пътя, през жилищни райони, покрай пазари, детски градини, училища и спирки с повишено внимание и намалявай скоростта. И аз не съветвам да вземаш близък да те учи - пробвахме се, не стана добре. След като взех изпита пътувах често с леля ми, която има над 30 години шофьорски стаж, последните няколко - много активен. Не че ме научи, просто за успокоение, че карам правилно и ако изпадна в паника, има кой да ме смени. Така возех майка ми напред-назад, дори тя се жертва да пътува в мен след нова година, за да не съм сама.

Някои автомобили просто са по-трудни за шофиране. С течение на времето ще се научиш, ще станеш по-спокойна и ще успяваш да "усещаш" колата. В последните дни съм минала над 600 км, междуградско, малко градско, включително планински път. Допреди година само не можех да си представя как ще карам сама, и то по непознат път - но вече не го усещам така. Е, наложи се за част от пътуването да возя спътник, който периодично даваше непоискани съвети и се опитваше да ми натяква, че не мога да карам и не си преценявам колата. Което доста ме подразни, тъй като аз си я познавам много добре, има си особености, а и въпросният "съветник" обясняваше как се страхува да шофира и ако се наложи го прави само в София в неделен ден  #2gunfire

Разбирачи много, не се оставяй да те убедят, че никога няма да се научиш. Няма ли полигони или някакво широко празно пространство за шофиране край вас?

# 9
  • Мнения: 5
Здравей! От 6-7 год. имам книжка-да ти кажа сигурно съм карала и толкова пъти от както съм я взела.Чудя се защо я изкарах,като цяло не искам да карам,не ми е интересно,пък и не ми е необходимо.Но доста приятелки,които са по-големи от мен,ме уверяват,че за напред ще ми е от полза.Изкарай я,нека я имаш,трябва опит,пък и наистина за 15 часа няма как да се научим да шофираме добре.С опит,постоянство и кураж нещата ще се получат bouquet

# 10
  • Мнения: 15
Смени инструктора. Явно не става.

+1.
При мен това беше решаващо, 9 урока не напреднах изобщо с един, след само 3 урока с друг нещата си дойдоха на мястото, върнах се при първия за един час преди изпита, че бях предплатила, и той коментира големия прогрес. Взех изпита на следващия ден. Шофирането не е чак толкова сложно умение, ще се научиш, този не е твоят човек да те научи. thumbsup

# 11
  • София
  • Мнения: 30 085
Скрит текст:
Има хора, които никога не се научават. Много от тях са зад волана и по улиците, резултатите са видни Grinning

Извън това, вече си получила някои адекватни съвети:
- един курс е крайно недостатъчен
- теорията се учи първа, за да не си в небрано лозе на улицата
- пътищата и маркировката ни са отчайващи и самите те предпоставка за ПТП-та

Инструктора ти не мога да го преценя, дали ще го сменяш - трябва ти да си решиш.
Но към всичко по-горе бих добавила в никакъв случай да не приемаш твой близък да се прави на инструктор и да те "учи" - повечето, дори да са прилични шофьори, нямат нито познанията, нито психиката да обучат друг човек.



Не става дума неин близък да я учи, а след като вземе книжка, да седи някой до нея първите пъти. При хора, които не са уверени и се страхуват, помага.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 213
На мен ми се наложи да изкарам книжка на 20 години. На теория се подготвих прекрасно, самото шофиране ми беше сложно. Но след 10-15 час започнах да се справям криво - ляво,не съм гасила колата почти. Трудно беше, особено усещането за дистанция. Изпита го взех от 2-рия път. В общи линии шофирам сравнително добре като за жена, не съм имала инциденти по моя вина! Но се научих да карам, както казва баща ми "като мъж" чак когато дойдох да живея в София. Не че преди съм била в малък град - от Пловдив съм, но просто докато не ти се наложи да се справяш сам сама с инфарктни ситуации - няма как да стане.
Нещо, което много ми помогна по време на курсовете беше извънградското шофиране, доста свикнах със скоростта по този начин.

Без паника, отпусни се, защото с това притеснение.....няма как да се получат нещата Simple Smile

# 13
  • София
  • Мнения: 30 085
Скрит текст:
На мен ми се наложи да изкарам книжка на 20 години. На теория се подготвих прекрасно, самото шофиране ми беше сложно. Но след 10-15 час започнах да се справям криво - ляво,не съм гасила колата почти. Трудно беше, особено усещането за дистанция. Изпита го взех от 2-рия път. В общи линии шофирам сравнително добре като за жена, не съм имала инциденти по моя вина!
Но се научих да карам, както казва баща ми "като мъж" чак когато дойдох да живея в София. Не че преди съм била в малък град - от Пловдив съм, но просто докато не ти се наложи да се справяш сам сама с инфарктни ситуации - няма как да стане.
Скрит текст:
Нещо, което много ми помогна по време на курсовете беше извънградското шофиране, доста свикнах със скоростта по този начин.

Без паника, отпусни се, защото с това притеснение.....няма как да се получат нещата Simple Smile

Същото беше и при мен, с тази разлика, че не ме е било страх, имах добро усещане за дистанция, скорост и т.н.

Когато трябва да шофираш, нямаш друг избор. Така се получи, че за мен шофирането се превърна в необходимост, не в някакво удоволствие или глезотия.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Не мога да коментирам инструктора ти, ако мислиш, че не ти подхожда, го смени.
Можеш да вземеш и допълнителни часове преди изпита, ако не се чувстваш достатъчно уверена. Помисли и кое те разконцентрира по време на шофиране и се опитай да премахнеш този проблем.

Аз бях взела 2 допълнителни часа, колата и да съм я усещала някак, като взех книжката, се качих на тотално различна кола и беше ужас в началото. Първия път сигурно около 10 мин. не можах да запаля (учих се на дизелова, после карах на бензин и никой не ме светна за разликите при палене...). Кошмар ми беше и на мен съединителят, не можех плавно да го отпускам и гаснех, но от страх да не вися на светофари и да изнервям другите шофьори, се научих много бързо да паля отново и почти не се забелязваха фаловете. Също така и аз карах дълго време с придружител, просто за успокоение.
Нещата си стават с практика, и то доста практика.

Общи условия

Активация на акаунт