Милано - 6

Благодарение на цените на Райън си спретнахме едно пътуване за малката ученическа ваканция. Избрахме полет Букурещ-Бергамо, макар че имаше и до Малпенса, но исках да разгледаме Бергамо. От там по ваша препоръка, без предварително купен билет за шатъл, се метнахме веднага на първия възможен до Milano Centrale, защото гонихме влак за Верона.

Първия ден посетихме Верона. Тъй като още сме с багажа, го оставихме на гарата-6 е. на парче за първите 6 часа, колкото ни и трябваха. Верона, ми хареса много, но тези 6 часа ми дойдоха малко.
Посетихме 4-те най-големи базилики. Ползвахме билет „Исторически църкви във Верона“ – 6 евро, който включва четирите най-големи храма във Верона– Катедралата Санта Мария, Църквата Св. Анастасий, Базиликата Св. Зенон и църквата Св. Фермо и може да се купи във всяка от тях, като иначе индивидуалния вход е 2,5 е. Не са никак лоши, но след това което видяхме в Милано и Бергамо като базилики, това просто се загуби и почти ги забравих.
Видяхме и онази лудост - Къщата на Жулиета, с мъка се добрахме до статуята и, където по протокол се снимахме, хванали дясната и гръд, снимахме и балкона и беж да ни няма.

Най много ми харесаха площадите:
-Piazza Bra – красив калдаръмен площад, където видяхме отвън I portoni della Brà, огромните и дълги градски крепостни стени, градинка с фонтана и конната статуя на Виктор Емануил II, Museo Lapidario Maffeiano, впечатляващият Palazzo della Gran Guardia, Palazzo Babieri с офисите на Кметството, и емблемата на града Arena Di Verona-мооого величествена. Времето беше разкошно и хората бяха насядали по земята около нея. Мечта ми е някой ден ако се върна във Верона да е лято и да е оперния сезон- тогава ще вляза!

- Piazza Delle Erbe –  сърцето на града. На него са разположени множество сгради с пищна архитектура и богата история. В центъра се намира Berlina, навес, върху четири колони, а до него е най-старият паметник на площада fontana madonna Verona. Могат да се видят Casa Mazzanti, Palazzo Maffei с бялата мраморна колона с Лъва на Сан Марко, символ на Венецианската република, Torre del Gardello. Най-голямата забележителност е красивата сграда на Casa Dei Mercanti. Високо над площада се извисява Torre dei Lamberti, но пропуснахме качването.

До кулата е Arco della costa (Арката с реброто), а уличката свързва с другия площад –бижу
- Piazza dei Signori - някога тук е бил центъра на политическия живот във Верона. Тук са разположени Palazzo di Cansignorio-някога е било крепост с 3 големи кули в ъглите на сградата, palazzo del Comune /сградата на общината/, където дълго време са се помещавали кабинетите на магистратите и съдът на Асизи, Рalazzo del Podestà /двореца на правителството/, който някога е бил дворец на фамилията Скалиджери. От южната страна на площада се намира сградата на Старото Кметство (Palazzo della Ragione). Интересна забележителност в центъра на площада е статуята на Данте Алигиери, заради която той неформално е известен и като Площада на Данте. Най-красивата и хармонична сграда на площада е La Loggia del Consiglio (Ложата на Съвета).

На последните два площада малко в повече ми дойдоха базарите, разположени там, които скриват донякъде красотата им.

На крачка от тук са и църквата Santa Maria Antica, в чийто двор са Arche Scaliger - монументален комплекс  от гробниците на рода Скалиджери /не съм виждала досега нещо подобно/ и къщата на Ромео, но подходът към тази къща е доста по-различен и по внимание отстъпва значително на къщата на Жулиета, защото собственикът е предпочел да отвори „Osteria Dal Duca“.
Минахме и по двата красиви моста: Сastelvechio и Ponte Pietra, като и двата са чудно място за снимки.


На връщане към жп гарата минахме по търговската улица Via Mazzini - е няма такава лудница, толкова много хора, които заобикаляхме на слалом, не бях виждала отдавна.
Най-хубавото за мен във Верона, освен споменатите площади са малките, цветни улички в района между къщата на Жулиета и Катедралата.

Препоръчвам във Верона Gelateria Ponte Pietra-разкошен сладолед и Pizzeria al taglio Dai Brai Butei – едни от най-вкусните пици на килограм, които съм опитвала.


Втори ден: Милано. Тук сме отседнали в сносен и изгоден апартамент
https://www.airbnb.com/rooms/13749495 , който е на доста комуникативно и спокойно място. Хостът е много точен и предната вечер ни дочака до 10ч., за да ни настани и да ни даде инструкции, карти и нещо много интересно-Web Pocket- малко устройство, което ни осигурява достъп до Интернет, ходейки из града, докато то спокойно си лежи в чантата.
Станахме рано с цел- Cenacolo Vinciano, нямаме билети, но съм чувала, че понякога като отворят касите може да се появят анулации на резервации. Тук е момента да кажа, че 2 месеца съм влизала многократно и ежедневно, но билети за нашата дата така и не се появиха. Естествено нямаше билети, което не съм се и надявала в предвид почивните 4 дни които улучихме в Италия. Нищо другия път сме вътре! Разгледахме все пак църквата Санта Мария деле Грацие и посядаме да се утешим на капучино в заведение от веригата paninidurini.it

Днешната ни най-ясна цел е  Il Duomo, но града е потънал в мъгла и не бързаме. По пътя за Домото видяхме Chiesa di San Maurizio al Monastero Maggiore –впечатляваща църква, Piazza degli Affari, където е красивата сграда на стоковата им борса и един модернистичен паметник, показващ как италианците преценяват икономическите си институции
,
Pinacoteca Ambrosiana /отвън разбира се/ и невероятно красивия малък площад Piazza dei Mercanti.   

Изведнъж от мъглата изскочи Домото-няма да го коментирам, защото все ще е клише.

Тук е момента да отбележа, че след като стана ясно, че няма да видим Тайната вечеря и не сме обвързани с час за посещение стана 100 % сигурно, че ще се ходи на мач. Започнахме по съвета на regina di cuori /готино е това Кралицата на сърцата-значи ли и друго / да търсим в споменатите от нея места билети, но в деня на мача наистина не продават, освен това и нямаше отворен и интернет клуб, където да закупим и отпечатаме билети онлайн. Имайте в предвид обаче, че билетите онлайн са малко по-евтини от тези на касите на стадиона. Решихме, че ще ходим по-рано до стадиона. Така че напред към Катедралата, че няма време.
На площада се спираме при гълъбите и докато се усетим мургави младежи натикват в ръцете на сина ни семена и изведнъж целия бе накацан от гълъби. Забавно беше /поне за нас - той на всички снимки изглежда стреснат леко/. Естествено после ни искаха парички.
Пред Домото опашката е огромна, такава е и пред двата странични офиса за билети. Решаваме да отидем до офиса на музея - там няма никой. Купихме си комбинирания пас от 11 евро, който включва освен Катедралата: терасата по стълбите, музея, археологическата част и църквата San Gottardo и влизаме в музея без да чакаме изобщо- много ми хареса и силно го препоръчвам.

След това се отправихме към опашката за стълбите, където доста почакахме, но когато се качихме, слънцето вече грееше силно и сега оценявам, че качването на терасата е едно от нещата, което най-много ме впечатли. Забавихме се повече отколкото очаквахме, но си струваше.


Долу направихме снимки на катедралата вече огряна от слънцето и белия мрамор направо сияеше.

Стана ясно, че в предвид графика ни трябва да отложим на този етап влизането, защото опашката е станала още по-огромна. За това се вмъкнахме в най-старият МОЛ в света- Галерия Виторио Емануеле II- това беше другото нещо, което много ми хареса-много красиво съоръжение и много стилно, както между другото и повечето сгради в тази част на града.

Излязохме на Piazza della Scala, където се снимахме до статуята на Леонардо и разбира се Операта. Знаех, че за разлика от фасадата, интериорът е доста по-богат, но не очаквах, че отвън е толкова постно. Другият път ще вляза вътре! Тръгнахме към прочутите панцероти Луини, но опашката беше … ужасна и се отказахме
Време е за стадиона! След дълго и продължително пътуване, чакане за билети, хапване от едни страхотни сандвичи с люта наденичка пред стадиона- вече сме вътре и то съвсем близо до агитката. Е няма такава емоция, сина ни дори пропя на италиански….. Акустиката невероятна! Почти не сме сядали.
Специален поздрав за regina di cuori, която много ми помогна при планирането на пътуването!

След мача съм решила да водя моите мъже в  Навили. По пътя решаваме, че макар и късно да видим какво става пред Домото /знам, че още е отворено/ и там се оказва, че вече няма опашка! На един от входовете ни казват, че има меса и не ни пускат, но на другия –влизаме и дори не ни искат билетите. Така попадаме на неделната служба – внушително и красиво.

Хармония от допълващи се възприятия: и зрителни - огромните сводове, разноцветни мозайки по стъклата, красивите икони, молещите се; и слухови – изпълнението на хор в съпровод на орган. Туристите не обезпокояват молещите се, тъй като се движат от двете страни на пейките. Отделени са с въжета и охрана.
След духовната храна, решаваме да пристъпим и към същинската - проверяваме как е положението в Луини и вече има само 7-8 човека. Избираме 3 различни вида и типично по италиански, посядваме на едни близки стъпала да похапнем-голяма вкуснотия!http://www.luini.it/

Заредени се отправяме пеша /малко да разтъпчем пинцеротите/ към Навили, като по пътя минаваме покрай Базиликата Сан Лоренцо Маджоре и Колоните пред нея- много ми харесаха, особено както бяха осветени вечер, освен това е пълно наоколо с хора.

Целта ни в Навили е да открием бар, където да пийнем един Spritz и да се включим към някой хубав бюфет.  Попаднахме на нещо много добро Il Barcone Cafe, разположен на корабче и срещу 11 е. на човек ни сервираха коктейлите, а бюфета беше изобилен, много качествен и вкусен- цели плата прошуто, биволски бейби моцарелки, други сирена, мортадела. Имаше пици /много вкусни и постоянно се променяха като вид/, брускети, видове паста с различни сосове, пиле масала, телешко, запечено със сирене, разни полуфабрикати, които ме изненада, колко са вървежни сред италианците /фиш фингърс, ноазети, лучени кръгчета…/ и др. Накрая дори изкараха някакво руло за десерт. Направи ми впечатление, че пред заведението имаше опашка от 5-6 човека като отидохме и за малко да се откажем, но добре че не го направихме. Към 21 и 30 спряха да зареждат с храна и предупреждаваха новите желаещи да влязат. Самия квартал е много оживен до късно вечерта - много ми хареса атмосферата и бих го посетила отново с голямо удоволствие.

Трети ден: днес се сбогуваме с Милано, но с убеждението, че това не ни е последното посещение в града.

Отправяме се рано-рано към замъка на Сфорците и парка Семпионе -хареса ми. Беше пусто, леко мъгливо, но красиво.

Поседнахме в едно кафе в двора на замъка и все едно бяхме в някакво минало време. Паркът ни хареса, но просто не бяхме в добрия му сезон.

Отново се движим покрай красиви сгради и вървим към Златният четириъгълник на модата, за мое собствено удоволствие-просто да позяпам витрините. Е не е моето място-красиво, но студено.

Другият път съм сигурна, че ще се моткаме в Брера и там ще съм по–добре.
Следва Бергамо. Пътуването Милано – Бергамо е много удобно и с влак. Цената е 5,50е. и има на всеки час. Много хубави неща бях чела за града, но всяко от тях само частично ме подготви за красотата му. След настаняването тръгваме пеша през новия град-пътя ни минава през търговската улица „22 септември“, отбивам се за задължителния сладолед в La Romana Gelateria –убийствено вкусен домашен сладолед, и така минавайки през различни площадчета стигаме до долната спирка на долния финикуляр. Купуваме единично билетче /1,30евро-важи 75 мин./ и се отправяме към стария град и по-точно в страната на приказките.

Денят е 31.10. и  скоро между старите сгради се появяват много маскирани или празнично облечени хора. На горната спирка на финикуляра на Piazza Mercato delle Scarpe има едно уникално малко ресторантче с две масички отвън- Polentone Citta Alta. Тук се сервира невероятно вкусната полента „Бергамаска” –направена е от два типа царевично брашно. Предлага се с глиганско или сърнешко месо, 4 вида тукашни сирена или с наденичка и гъбен сос. Чакахме опашка между другото и само глиганското не пробвахме, но с чаша винце и пак на стълбите-беше невероятно.
След това набързо без да се спираме се отправихме към втория финикуляр и възползвайки се от билетчето, се качихме до Сан Виджилио т.нар. Бевърли Хийлс. Цените на къщите започват от 2 млн. евро, т.е. за що-годе богати люде .

Качихме се и до крепостта, от където се разкриват чудни гледки и след това по надолнището се върнахме в стария град, което стана по-бързо от очакваното.
След разходки из старите улички отидохме на Piazza Vecchia и посетихме намиращите се там Катедралата-леко пренебрегната, заради съседната Санта Мария Маджоре, но също красива, самата Санта Мария Маджоре-една от най-хубавите като интериор, която съм посещавала и Капелата Колеони  - много впечатляващ мавзолей и от вън и вътре.


Всички обекти са безплатни и много красиви. Видяхме отвън Кулата Кампаноне /за съжаление беше затворена/, фонтана с лъвовете, дворецът Palazzo della Ragione и разположения там уникален слънчев календар-часовник със зодиакалните знаци, Palazzo Nuovo или сега обществената библиотека Angelo Mai.

По главната улица Via Gombito се отправихме към замъка Рока и хубавия парк около него, от който се разкриват хубави гледки надолу към равнината или към стария град.

Отново се върнахме на Piazza Vecchia, близо до която е една от най-известните пекарни в Бергамо Il Fornaio. Там има много разнообразни и вкусни пици на килограм и отново по изпитаната рецепта от това ни пътешествие – седнахме на стълбите пред библиотеката на биричка и пица и позяпахме маскираните, минаващи покрай нас. Беше супер!
На другия ден рано-рано тръгнахме към летището.

Така приключи нашето пътешествие, което стана малко спонтанно, променяше се във времето, но ни зареди с много положителни емоции. Не успяхме за това кратко време да видим всичко, макар, че се опитахме , но това е причина да се върнем отново!