izpadate li v depresia?

  • 2 279
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 66
S moeto beb4e,koeto e na 2 meseca se gledame sami4ki. Tatko ni e po cial den na rabota i kogato se pribere sme tolkova izmoreni, 4e se izpokarvame.  Kato pribavim i 10 kg. koito sa mi v pove4e se 4uvstvam o6te po-zle. Daite savet kak da se preborim s mra4noto nastroenie prez idva6tite zimni meseci?

# 1
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Нормално е да изпадаш в такива настроения.
Аз се оправям като намирам време за себе си. Давам вечер децата на таткото, събота и неделя той ги извежда, а аз се къпя дълго и си отделям време за себе си. Правя си маникюр, купувам си по някой нов парцал. Излизам на разходки и се мотая по магазините, дори с децата.
Покани си приятелки на гости и недей да говориш само за детето!
Вечер чакам с нетърпение да сложа децата в леглата за да направим по някакво питие с таткото и да побъбрим или да изгледаме някой хубав филм.
Давам децата на бабите или ги викам да ги гледат за да можем да се измъкнем с таткото за малко, я на кино, или просто да изядем по пица с бира  Grinning .
Напоследък много мисля за предстоящите празници  Grinning , вече съм започнала да избирам коледните подаръци, правя всякакви планове за изкарването им, а това ме зарежда с много положителна енергия!
И един съвет, не се карай с таткото за глупости, най-вероятно и на него не му е лесно, прибира се уморен, а не може да си почине  Wink .
Въобще разнообразявай си живота и недей да мислиш, че след като си майка вече си престанала да съществуваш като самостоятелна единица  Grinning ! С времето всичко ще влезе в норма!

# 2
  • Мнения: X
Здравей! Аз съм в същото положение, като теб - двумесечно бебче, с което се гледаме сами! Няма да описвам трудностите и тревогите около малката, освен това сме на 4-ия етаж в кооперация от старите - само със стълби и ми е ужасно трудно да излизам сама с количката, поне да се разходим. И аз имах много депресиращи моменти, но в един момент осъзнах, че това са проблеми, през които всички майки са минали, че има и къде-къде по-тежки случаи от моя и просто сега момента е труден...  И аз се дразнех от мъжа ми, въпреки опитите му да ми помага, докато не се замислих и не стигнах до извода, че той не ми е враг, а най-добрия ми приятел, че на него не му е по-лесно, че той и детето ми са всичко което имам и което някога съм искала и че първо аз трябва да имам сили и после да искам подкрепа от околните. Просто това е труден момент, но всички минават през него. Трудно е много, но всяко бебе си има номер - всяка майка тревога. Обичай семейството си...когато се обърнеш назад ще видиш, че си най-щастливия човек, защото толкова много си обичала

# 3
  • Мнения: 66
Mnogo vi blagodaria za milite dumi.
Ve4e ima usmivka na liceto mi. A 6to se otnasia za koli4kata i stalbite az sa6ta svaliam mojta ot 3 etag.
Dnes triabva da se poradvame na esennoto slance.

# 4
  • Мнения: 178
Миличката, не се притеснявай, всичко минава!!! И при мен беше абсолютно същото положение докато Алексче беше още бебче. Имах чувството че полудявам и наистина се карахме за абсолютни глупости с мъжа ми (караниците естествено бяха иницирани от мен, защото ме дразнеше абсолютно всичко, и бях безкрайно изморена, не че той не беше, а и ми помагаше със всичко с което може, защото е отличен съпруг и баща, обаче.....)Абе хормони, хормони.....умора, съвсем нов начин на живот и единствено и нищо друго-детенцето. Наистина е много трудно, да не ти остава време за почивка и за теб, но всичко с времето си идва на мястото Simple Smile  Човек свиква на ритъма, детенце като поотрасне малко и е по-лесно, а пък и ако имаш възможност да почнеш работа е съвсем друго, а ако не-пак си се нареждат нещата, само трябва много търпение и самообладане. Всички сме изпадали в депресия при някои е по-силна, при други не толкова (моята беше доста силничка), но минава. Само мисли положително и се радвайте с таткото на бебченце (то си е плода на вашата любов), а  защото наистина то е смисъла на живота. Успех сладурче Simple Smile

# 5
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
И ние се гледаме сами. И сега не е лесно, но в началото беше много трудно... Още един-два месеца и ще стане по-лесничко, бебчо ще почне да се заглежда и заиграва и мама ще има малко повече свободно време. Сигурно си много уморена, ако имаш възможност подремвай, докато бебечето спи. Позяпвай малко ТВ докато го храниш, говори по телефона, рови се в Нета, намирай си някакви малки разнообразия, така ще се разсееш. А депресиите редом на преумората се дължат и на хормоните след раждането, така че колкото повече време минава, толкова повече отшумяват. Хайде, излезте навън на слънчице и се усмихни на живота! Имаш прекрасно бебче - радвай му се!
Р.Р. А за килограмите не се притеснявай, след някой и друг месец, ще се стопят от само себе си  Wink   Grinning

# 6
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Ще ти кажа как се оправих.Като заспи бебето(трудно става,защото има колики),се качвам на велоергометъра и минавам 10км.След това излизам с количката,ходя пеша 2ч и се чувствам идеално.Наистина има ефект,тонуса е различен.Иначе само плачех.

# 7
  • Мнения: 2 099
И аз ревях,за щяло и нещяло...и дето съм напълняла и дето нямам време  за себе си.Баси в един момент видях,че само се съсипвам и дразня мъжа си.И си реках ми да дебела си,даже си тлъста,и ако се не мръднеш ша станеш още повече кила.
Почни да спортуваш,прави упражнения в къщи,излизай и с дребосъчето,не яж много сладкиши,купи си някой парцал,спокойно всичко ще се оправи.Повечето сме били така.А за кицата,аз бях 15 плюс,сега бебка е на 3 месеца,аз съм си пак стройна Grinning Не му се тормози много Grinning  Grinning Успех!!

# 8
  • Varna
  • Мнения: 333
И аз често си поплаквам. Също гледам сама бебенцето си, а тати се връща късно от работа - изморен.Не мога да мръдна никъде без детето.  Но като видя усмивката на бебо и всичко ми минава. А килограмите почти ги свалих. Като няма кой да ме смени поне за час много бързо се отслабва. Така че спокойно всичко ще си дойде на мястото. Ако можеш да излезеш сама - направи го , виж се с приятели, прави неща които ти харесват.

# 9
  • София
  • Мнения: 255
Все едно чета моя проблем - и ние сме на 2 месеца и ние сме без тати по цял ден........., и аз съм с 10 кг. отгоре.........................И АЗ ИЗПАДАМ В ДЕПРЕСИЯ. Единственото ми разнообразие е разходката. Тя ме отпуска и си почивам, но досега се разхождах с една приятелка /бременна в 9ти месец/ и сега съм без нея, защото е в болница за преносване...... а когато си сам е гадно и подтискащо.
Незнам защо ти ги пиша тези работи, но така ми олеква. ......
Няма лек с течение на времето казват, че изчезва, но при мен недоспиването си казва думата. Незнам вие как сте, но ние ядем 7пъти..... това ме убива бавно....

# 10
  • Мнения: 2 099
Цитат на: kari
Все едно чета моя проблем - и ние сме на 2 месеца и ние сме без тати по цял ден........., и аз съм с 10 кг. отгоре.........................И АЗ ИЗПАДАМ В ДЕПРЕСИЯ. Единственото ми разнообразие е разходката. Тя ме отпуска и си почивам, но досега се разхождах с една приятелка /бременна в 9ти месец/ и сега съм без нея, защото е в болница за преносване...... а когато си сам е гадно и подтискащо.
Незнам защо ти ги пиша тези работи, но така ми олеква. ......
Няма лек с течение на времето казват, че изчезва, но при мен недоспиването си казва думата. Незнам вие как сте, но ние ядем 7пъти..... това ме убива бавно....

Ох миличката Grinning  Grinning  Grinning  и ние бяхме така с яденето Grinning ще почне да яде по нарядко,ще видиш само спокойно.И килцата и те ще се стопят Grinning Ама сте ми милички майчета Grinning Сладурани Grinning

# 11
  • Мнения: 66
Dnes ustanovih, 4e sabiranijata po genski mnogo pomagat.
S dve mai4eta si napravihme bebe6ko party, te bebetata o6te ne razbirat, no mamite mogat sladi4ko da si pobabriat.
V prikazki zi beb4etata i edno drugo denjat minava barzo.

# 12
  • Мнения: 713
Ако няколко мами са приятелки или добри познати, могат да си оставят бебетата една на друга докато една пазарува или излиза ей така за час, на козметик или да си купи нещо.
А проблема ми е до болка познат, но не се давам.
Дръжте се майчета.

# 13
  • Мнения: 470
Напълно ми е ясно за какво става дума.Съвсем сама си гледам бебето,мъжът ми работи  по 16ч. на ден,рядко почива и когато почива иска да спи и да не го занимавам с нищо.
Нямам много познати тук,не съм виждала родителите си от 2 години почти.Сестра ми сега има бебче,и така искам да ги видя,но нямам възможност да се прибера в близките 2 години.
Изпадам в кризи понякога,плача и немога да се успокоя,имам чувството,че полудявам.
Отскоро имам приятелка,излизаме заедно на кафе,в парка,ходим да си правим маникюр,докато правят нейния аз и гледам бебчето и обратното.Вечер пием по някоя бира,съвсем по различен начин се чувствам,когато съм с някого.

Живот и здраве всичко ще се нареди!
Да се радваме на малките бебенца!Няма нищо по-хубаво на света от една бебешка усмивка!

# 14
  • Мнения: 204
и при мен е така! Imp
бебето е на три месеца
мъжа ми излиза сутрин в 8 и 30 и се прибира в 8 вечерта, а понякога към 22
нямам никакви познати в квартала, всичките ми приятели заминаха за чужбина, а тези които останаха нямат деца и ходят на работа
така че съм сама по цял ден
бебето яде минимум по 7 пъти на ден
нощем минимум по два пъти (снощи - 4 пъти)
през деня не мога да спя
ужас!!!!
изпадам в адски черни депресии

за да се разсея - слушам музика, ходя с бебето на фризьор
и въобще всичко възможно ца да се разсея  Stuck Out Tongue

Общи условия

Активация на акаунт