Лесно ли е да си жена и хубав ли е женският живот, сравнен с мъжкия?

Aз предлагам темата да стане спамо-чат, както има за свекървите, така да има и за съпоставката мъжки-женски живот. Защото явно стана необятна, 110 страници, ще има още доста. 
Аз пък нямам никакви сили за домакинство. След раждането на малката направихме един ремонт, купуване на жилище, съпроводено пак с ремонта, мъжа ми смени 3 работни места, синът ми 2 училища, 2 пъти хора от семейството са били в болница и сега ни чака трети, заедно с ходене в чужбина. Всичко това за има няма 3-4 години. Ми не ми се домакинства, сори. Взех жена за чистенето, цяла седмица не съм сготвила нито веднъж. Няма и да го направя. 15ти септември идва, имам по-важни задачи.  Тетрадки, бележници, униформи, муниформи, шини, ааа.. и организацията на консултацията в чужбина и операцията. Ще караме на филии, щото не съм по ресторантската храна много много и аз.
Съгласни за спамо-чата?

Всъщност аз никога не съм го карала да ми "помага". Просто той сам се захваща, както и аз му предлагам да му помогна с техническата работа от сорта на нарязване, когато прави нещо, което аз не знам как се прави. И това са ни едни от най-приятните моменти - заедно сме, отпочиваме си от другата работа с подобни дейности, които не изискват някаква концентрация и мисловно напъване, приказваме си, обсъждаме си някакви неща и между другото приготвяме да ядем.

Аз кукумицинка я разбрах, тя не иска да делегира задачи, а да правят нещо ЗА-Е-ДНО.
Ох, това ми стана много сладко. Днес ми е меланхолично-носталгично и се сетих за мъжа, който не може да си позволи жена си.

http://www.dennews.bg/news/2016/1/20/25509-muj-smetna-kolko-stru … da-si-ya-pozvolya

Ох, нали вече казахме, че има много мръсно ресторанти и много мръсни кухни. Има ресторанти, в които никога не е имало каквато и да е инфекция.  Само че аз съм чувала за заразяване със салмонела например и  то от домашна храна. И точно това се чудеха хората, как като не ядат навън, са се заразили. Намериха отговора в яйцата, които са консумирали у дома. И то домашни при това.  
А в магазините не само, че е имало масови заразявания, ами даже и изтеглиха бебешки млека, които бяха заразени с бактерии преди години. И хлебарки в хляб са показвали не веднъж, или дваж. Хубавото е, че бързо се хваща и се изтегля навреме преди да е станало наистина масово. За боядисаният "био" хляб пък няма да говоря изобщо.


Зависи в какъв ресторант. Чувала съм, а съм и виждала, затова казвам, че е хубаво човек ако се храни навън да яде на определени места. Изобщо не са всички така. Не само това, но и знам, че в топлите витрини на веригите пилетата са стари, продуктите също са към края на годността си и ги използват за готвене. В китайските ресторанти също е ужасно, меко казано.


И това не е вярно. Магазина от къде зарежда, мислиш? И вярваш ли, че в магазина храната е супер? И какво като избираш? Все са хранени с хормони пилетата и млякото е пълно със сухо такова или палмова мазнина.

Ми аз пък в кръчма изобщо не влизам, камоли да мисля за кухня.

Да, но не може да си ги позволи всичките, особено последното. И едва ли някой ще му даде гаранция каква генетична информация има в елитната яйцеклетка и как точно ще се комбинира от двамата.
Неслучайно се казва, че много мъже се женят, за да има кой да им върти домакинството и при нужда да не плащат на проститутки.

За мен ресторант ли е, все е кръчма, разликата е в лустрото и цените.

И всичко останало... което включва вътрешна политика, правила, продукти, уреди, персонал, заплати, философия, кенефни навици

Напоследък покрай работа съм доста често из кухни пък. От средняшки, скапани кръчмета до скъпи ресторанти. И в кръчмата ще те карат да им снимаш гозбите насред кухнята, докато в ресторанта трябва да е доста нисък клас, че да се случи такова нещо. Но мен ми е друга идеята - на повечето места чистотата е от първостепенно значение. Има и прогнили кошари, нормално, ала те са малка бройка (има я и другата крайност обаче, където подът е така лъснат, че очаквах да ме карат боса да се събувам преди да вляза). За хлебарки, плъхове, мишки, каквато и да е неприемлива фауна не може да се говори.

Не знам кога си ставала свидетел на кошмарите, които описваш, но се съмнявам да е било последните 5 години.

Мили момичета, прочетох цялата тема и реших и аз да допринеса...

Относно това за жените и мъжете и кой бил по прецакания пол. Ами щом си се родил - вече си прецакан 
Няма да забравя никога, майка ми го е казвала. Родила съм се по време, когато пола на детето става ясен в момента на раждането... Като разбрала, че съм "женско" първата ѝ мисъл била: "Боже... и то цял живот ще се мъчи..." Та съм била "обречена" още от самото си раждане. Отгледана от майка, която жали съдбата ми на жена още от самото ми раждане... Много тъжно. За щастие не се чувствам прецакана по никой начин. Има и гадни неща има и хубави и смятам, че е кой както си го направи...

Твърдяла съм винаги, че това жената не е баш като хората  ...Но който както го разбира - има и хубав и лош смисъл и по реакцията на отсрещният човек можеш да си направиш изводите 

От друга страна - не съм била и едва ли ще бъда стандартна жена. Не обичам да подчертавам женското в себе си, не ми е гордост, нито умея да си използвам "преимуществата" за користни или за каквито и да било цели. Не смятам, че някой е длъжен да ми отваря вратата, да ми премества стола, да ми подава ръка или друго. Даже като стане се чудя няколко секунди какво да направя.. Сега, когато човека, който обичам го прави, приемам поведението му като израз на любов и уважение, но не го очаквам и приемам от всеки срещнат "мъж" на улицата...

Смятам, че ме подценяват когато ми предложат да ми отворят буркан, да ми сменят крушката или друга дреболия, която други "жени" смятат че не им е в компетенцията, понеже са "жени". Или си го могат, ама видиш ли да не наранят чувствата на мъжа, му помагат да се почувства нужен, като се правят на слаби и беззащитни... Такова поведение ми е нелогично и граничи с лицемерие  Лично мнение

Силна съм физически и не ме е страх от тежка работа, но и тялото ми я понася добре.. (преди да разбера, че съм бременна си мятах палетата по 25 кг без проблеми, даже по 12 ги редях на височина сама  ... после като се пресещах какво съм правила ми беше малко притеснено да не съм повредила детето, но не съм била  ) Дори и външният ми вид малко пречеше на галантните колеги да се престрашат да ми предложат помощ  (Е не съм баба Цуцолана, но съм си едро момиче  ) И така...

Не ми пречи, че съм жена... Сигурно и мъж да бях, пак такъв щях да съм - без претенции за външен вид, можещ и сам и търсещ точната жена за него, а не някоя кифла, дето само мисли какво ще кажат хората, ако иде по чехли да хвърли боклука...

За децата - винаги съм искала и с желание износих и родих (секцио по необходимост - исках естествено, ама не би...) и пак бих го направила, ако стане. Но не съм го имала като задължение или като нещо неизбежно, понеже, разбираш ли, съм се така родила с това основно предназначение.

Домакинстването.
Мама и до днес не вярва, че мога да готвя, чистя, пера и гладя - е, мога го, ама не искам. Това, че тя го правеше цял живот с много нежелание и да отбие номер - което възпираше всичкото ми желание да се науча на тези неща, не значи че нямам понятие как става и кога има нужда да се прави. Няма как да съм 12-14 часа наработа и като се прибера да подхвана прахосмукачката в едната ръка, тигана в другата и "с другата рЪка да прЪжиш яЙца"    Сори, ако ти пречи това - не си за мен. Нашата мръсотия и кочина си е наша и заедно ще полагаме грижи за нея или ще си я търпим!
Сега като съм вкъщи по майчинство - може и само аз да чистя и готвя понякога, ама като тръгна пак наработа - се спасяваме някак заедно. Иначе не е човешко. А сме равни с мъжете, но не и еднакви - подкрепям това с две ръце.

... И пак се отплеснах, ама много още исках да "кажа" Нищо, после пак...