Тема 36 - Боледуване на децата ни в яслена и градинска възраст и как да се справим
Полезна информация,често задавани въпроси и отговори
Скрит текст:
Всичко, което ще прочетете е въз основа на личният ми опит и знания, които съм придобила директно от медицински лица в хода на лечение на детето ми.
Hushpuppy
Афти в устата
Мокрите пръста с вода и го потапяте в содата, после мажете зачервеното гърло или афти.
Содата е вълшебно лекарство за афти.
По принцип сме го правили и с намотана на пръста стерилна марля, намокряме я и овалваме в сода. Но, за малката детска устичка е неудобно, за това директно на пръста
Детето да не плюе веднага содата. Изчакайте малко и после може да промиете устичката. Знам, неприятно е е, но пък помага.
Също така може да давате и хладък подсладен чай от лайка с малко содичка/на върха на лъжичка/.
Ларингитен спазъм, ларингит
Ларингитът е възпаление на ларинкса и засяга гласа, изсушаване и подуване на ларингса най-просто казано, което пък причинява лаещата кашлица /Чува се като, че ли куче се дави или кашля, други я обясняват като с метален звук. В общи линии не прилича на никоя друга, специфична е и със сигурност ще я познаете/.Други два характерни признака за ларингит са пресипналият глас и сухата кашлица.
Пристъпите на задух по време на кашляне, които аз съм наблюдавала при сина ми в промеждутъка от около 00.00 до към 02.00ч. през ноща са причинени от невъзможността да се поеме нормално въздух. Ларингитните спазми понякога са придружени с подута 3та сливица, която естествено е засегната от вирусната атака. Самият ларингит най-често е причинен от вирусна инфекция при малките деца. Говорим за вирусен ларингит. Искам да успокоя тези от вас, които ще си помислят, че детето им има проблемна 3та сливица, че това не е сигурно при ларингитни спазми. Защото за наличието на подута 3та сливица има други методи за определяне. Тук говорим за временно подуване, като нормална защитна реакция причинено от вирусен ларингит.
Ларингитния спазъм предшества същинския ларингит. Лечението трябва да започне веднага с овлажняване на лигавицата.
Тук трябва да кажа, че има алтернатива на традицоните медицински средства, а именно хомеопатични. Аз, лично съм опитвала с тях, но момента вече е бил изпуснат,тоест детето ми е било в тежка фаза от болестта и не подействаха.Наложи се да му инжектират Урбазон/Метилпреднизолон/ в болница.
Но, хомеопатичните лекарства не са за пренебрегване, стига да имате доверен хомеопат.
Аз използвам също някои хомеопатични лекарства в хода на лечение на сина ми при ларингит. На пример за възстановяване на гласа му давам да смуче Хомеовокс таблетки, а за зачервеното гърло Тонзилотрен таблетки.
Често се случва лекарите да предписват капки Синекод, защото те /по листовка/ са за суха кашлица. Само, че според мен те притъпяват състоянието в някои случаи, подтискат кашлицата, а това може да остави скрита същинската болест.
За мен лечението трябва да започне от анализиране на това, дали детето диша с отворена уста и дали има повишена Т. Вирусният ларингит е придружен с повишена температура. Според мен трябва да се дават температуропонижаващи лекарства /важно е да се знае, че ако Т е покачваща се в рамките на 3-4 дни е задължително даването им/, както и приемането на много течности. Чайове, хладки и подсладени. Да се следи за зачервяване на гърлото и да се дават съответните таблетки за смучене.
Трябва да се правят инхалации с физ. разтвор.
И по лекарско предписание да се включат Пулмикорт инхалации/по-надолу ще видите/
Носа трябва да се поддържа максимално отпушен и чист с чести промивки с физиологичен разтвор. Не смятам, че трябва да се използват често капки за нос, защото повечето имат подсушаващо действие. Но, трябва да кажа, че е важно ако детето се запушва вечер /така става преди лягане или непосредствено след това/ да слагате преди сън колкото е предписано от лекар във всяка ноздра след промивка. Разбира се около 2 до 3 дни /Олинт или Назик кидс или други ксилометазолинови капки/.
Може да се използват и хомеопатчни капки за нос.
Важно е да се следи дали Т е понижаваща се. Ако след 4 ден Т не спада, а напротив се покачва то това е сигурен знак, че може и да се наложи последващо лечение в болница с Урбазон. И обратното, ако Т спада и детето постепенно започва да диша с носа си, това е знак, че ампулите Пулмикорт /или друго алтернативно лечение/ са подействали. Дават се още няколко дни по схема. Ларингитът не е задължително да е придружен с Т, като липсата й улеснява до известна степен задачата с лечението.
Също искам да добавя, че много често след ларингитен спазъм/ларингит следва и бронхоспазъм.
Отново ще чуете характерното кашляне сякаш детето се опитва да изкара някакъв секрет, но той слиза на долу. Тук пак ще се наложат инхалации, този път с Вентолин /по-надолу ще видите по лекарско предписание естествено/. Вентолин в комбинация с отхрачващ сироп /било то по-лек билков с мащерка или така често предписвания от педиатрите Флудитек-отхрачващ/ свършват в повечето случаи идеална работа.
Бронхоспазми и бронхит
Отново от опита си знам, че най-лесно се установява бронхит или бронхоспазми в домашни условия през ноща. Когато детето спи и е напълно отпуснато.
През времето от 03 до 04/05/ч. през ноща, ако детето кашля и се чува хриптене от гърдите/като се наведете може да се чуе/ това говори за бронхоспазъм или бронхит.
Чува се просвирване с хриптене едновременно в областта на гърдите, моля да правите разлика със звук издаван от носа. Защото при запушен нос, също се чува свистене, но като се заслушате ще прецените от къде идва шума.
Гореописаното нощно проследяване + характерната кашлица, която след ден-два е станала влажна, но не продуктивна са най- бързия начин да разберете преди още да бъде преслушано детето от доктор.
Пулмикорт и Вентолин - предназначение и разлики
Пулмикорт ампули / за правене на инхалации/ са кортикостероиден препарат, който спира почти веднага /с 1-3 приема/ възпалението на ларингса, което причинява Ларингит. Мощно противовъзпалително средство, което се използва само по лекарско предписание в дози предписани от лекар. И за преиод посочен също от медицинско лице.
Обиконовенно се предписва на 12 часа.
Вентолин/сироп за премане през устата или течен за правене на инхалации/ е препарат, който спомага разширяването на дробовете при бронхоспазъм и бронхит. В комбинация се дава с отхрачващ сироп и така се изкарват секрети. Това е първото лечение при бронхоспазми и бронхити.
Вентолин обикновенно се предписва да се дава или прави инхалация през 8 часа, съответно за период, който лекаря назначи.
Инхалациите се правят с Вентолин в съответната доза + физ. разттвор в същото съотношение.
Някои препоръки при лечението на 3та сливица от Hushpuppy
Има няколко неща свързани с 3тата сливица, които е много важно да се възприемат правилно от четящите тук.
При всяко дете/или при поне 95% от децата/ във яслена и градинска възраст се възпалява 3тата сливица. Тя действа, като защитен орган за слизането на инфекции към дробовете. Също, както и другите две, които предпазват входа за инфекции от към гърлото
Подуването е функцията на трите сливици при вирусна инфекция в организма и е добре да ги има. На същото мнение съм и за 3тата, въпреки, че с нея всички срещаме най-големи трудности, защото когато се подуе децата спират да могат да дишат през носа.Не е решение да се извади, освен в много тежки случаи, когато може да бъде засегнат слуха на детето./За тези, които не знаят, 3тата сливица се намира високо в гърлото, по-скоро в носната кухина, в една евстахиева тръба. Която свързва ушите, носа и гърлото. И действа, като бариера срещу нападението на вируси/
Честото възпаление на 3тата сливица прави така, че се задържа секрет зад нея/понякога става и гноен, когато не се реагира на време и не се прочиства носа с физ.разтвор/. Гнойния секрет е идеална среда за развитието на бактериите и ще бъде последвано от АБ лечение в голяма вероятност.
Това точно е задната хрема при малките.
Аз от моя личен опит се радвам, когато издухам първите сополи на пред през носа от сина ми/с какъвто и цвят да са, само да са на пред/.Когато не излиза нищо, запушва се носа/а, може и да не е запушен, просто да не текат на пред/ трябва да се атакува 3тата сливица.
С други дума искам да кажа, че няма нищо страшно и плашещо в това, че се е подула 3тата сливица, когато действате адекватно и бързо. Средства, както разбрахме има много. Стига да не се стига до усложнения и рецидив/при нас от яслата стана, казвала съм непрекъснати хреми, не доизлекувано дете и тя си остана подута, не спадна, докато не започнаха ларингитите и тн.т./
Моя съвет към всички ви е да оставяте децата по-дълго след боледуване в къщи Знам, че не е възможно, защото работите повечето, но тук не сме и малко тези, които сме си напуснали работите по причина здравето на детето Не ви агитирам или да ви въвличам в спорове, казвам го най-приятелски
Начин за установяване на увеличена 3та сливица и степени на подуване
Първите признаци за установяването на увеличена 3та сливица са нощното хъркане и дишенето с отворена уста. Също така по-бледия цвят на лицето и честите задъхвания при физическо натоварване.
След това се устонавява чрез медицински преглед при УНГ специалист.
Самият преглед не е болезнен, състои се в оглед на носната кухина, както и по-дълбок преглед през гърлото. С мед.огледалце се устанявява степента на подутост на 3тата сливица поради труднодостъпното и местоположение. УНГ специалистите ги степенуват от 1ва до 4та степен подути.
Как да разбера дали е за вадене 3тата сливица?
3та сливица е защитен орган за слизане на инфекциите на долу към дробовете. Тя се подува, като защитна реакция на организма, когато е провокирана и изложена често на вирусни атаки.Което я прави един напълно нормално функциониращ орган до степен, до която би могла да се контрилира без да уврежда здравета на детето.
Ако не се лекува веднага и правилно то, тя започва да задържа секрет/който в някои случаи е гноен.
За вадене се взима в предвид колко често детето прави отити. И степента и честотата на подуване на 3тата сливица.
Първоначално се предприема консервативно лечение с противоалергични средства и други.
Отита, като често следствие от подута 3та сливица води до по-сериозни проблеми, като перофориране на мембраната на тъпанчето, спукване на тъпанче и тн.т., намаляване на слуха. Тогава се препоръчва вадене.
Минимална възраст за вадене на 3та сливица няма.
В много тежки случаи лекари са вадили и на 8 месечно бебе.
Има препоръчителна, но не задължителна възраст за отстраняването й.
Обикновено УНГ лекарите казват да се изчака до към 4-5 годинки за вадене.
Защото би могла да се повлия от лечението.
Но, пък съществува и риск от рецидивиране на 3тата сливица.
При момчетата обикновено се израства/ако можем да използваме тази терминолгия/ след 9 до към 14-15 годишна възраст.
Аз съм за вадене след мнение на повече от 2-3 УНГ специалисти и след опит за лечение поне.
Казвам ви от опит, че 3тата сливица се свива при лечение и се подува при боледуване отново.
Важното е това подуване да е контролирано.
Вие, казвам го за всички майки, при които има дете с доказана 3та сливица трябва да знаете следното и ще сте по-спокойни.
1.да чистите носа по много пъти, чрез промивки.
2.да отпушвате носа с капки за нос при нужда само
3.да сте сигурни, че не се задържа секрет зад 3тата сливица, като след промивка карате децата да дишат, за да прецените дали има останал секрет, който се движи в носа.Ако има такъв той се чува и промивате до отстраняването му.
4.да давате противоалергичен препарат по лекарско предписание винаги, когато детето има вирусна инфекция.
5.инхалации с физ. разтвор също помагат в борбата за намаляване на 3тата сливица.
6.друго поддържащо лечение назначено от УНГ специалист
Ериус, Ксизал, Лимфомиозот - предназаначения и разлики
Ксизал не сме ползвали при сина ми, но тук в темата ни има майки, които са давали и има същото действие като Ериус доколкото знам.
Ериус е по-модерно противоалергично лекарство, което се понася добре от детския организъм. Това е антихистаминов препарат, който потиска производството на хистамин и съответните реакции на организма: хрема, кашлица, оток на лигавицата. В хода на заболяването същите тези симптоми са причинени от отделянето на хистамин, провокиран от вирусите и бактериите. В основата си алергичната реакция е "неправилна" реакция на имунната система към безобидни външни фактори (прах, полени, животински секрети), която ги приема за агресори (каквито са бактериите и вирусите) и ги атакува по същия начин.
Ериус действа на организма, чрез натрупвано за това се препоръчва и по-продължителното му пиене.
Лимфомиозот сол е хомеопатично лекарство и действа свиващо на сливиците, които са лимфни тъкани.
Както казвахме не веднъж може да се дава и Лимфомиозот и Ериус по едно и също време след предписание от лекар и по схема.
Като курса с Лимфомиозот може да е по-кратък, защото действието му върху сливиците е доста по-бързо.
Също така може да се дава и продължително.Пак зависи от степента на възпалението. Нашата педиатърка го дава на децата от 10 до 30 дена в зависимост от случая.
Но, УНГ са категорични, че трябва да се пие повече.Това при условие, че имате замерена и доказана от преглед при УНГ увеличена 3та сливица.
Препоръчвам даването на Лимфомиозот в течен вариант, като се слагат необходимите на брой капки и се изсипват под езика на детето за по-добър резултат. Неприятни са, да мръщят се децата, но при това даване ефекта е доста по-бърз и траен.
Има и таблетки Лимфомиозот, те се дават за смучене, пак по възможност под езика. Или счукани и разредени с малко течност/това, ако детето има непоносимост към хапчета и горчиви неща.
Hushpuppy
Афти в устата
Мокрите пръста с вода и го потапяте в содата, после мажете зачервеното гърло или афти.
Содата е вълшебно лекарство за афти.
По принцип сме го правили и с намотана на пръста стерилна марля, намокряме я и овалваме в сода. Но, за малката детска устичка е неудобно, за това директно на пръста
Детето да не плюе веднага содата. Изчакайте малко и после може да промиете устичката. Знам, неприятно е е, но пък помага.
Също така може да давате и хладък подсладен чай от лайка с малко содичка/на върха на лъжичка/.
Ларингитен спазъм, ларингит
Ларингитът е възпаление на ларинкса и засяга гласа, изсушаване и подуване на ларингса най-просто казано, което пък причинява лаещата кашлица /Чува се като, че ли куче се дави или кашля, други я обясняват като с метален звук. В общи линии не прилича на никоя друга, специфична е и със сигурност ще я познаете/.Други два характерни признака за ларингит са пресипналият глас и сухата кашлица.
Пристъпите на задух по време на кашляне, които аз съм наблюдавала при сина ми в промеждутъка от около 00.00 до към 02.00ч. през ноща са причинени от невъзможността да се поеме нормално въздух. Ларингитните спазми понякога са придружени с подута 3та сливица, която естествено е засегната от вирусната атака. Самият ларингит най-често е причинен от вирусна инфекция при малките деца. Говорим за вирусен ларингит. Искам да успокоя тези от вас, които ще си помислят, че детето им има проблемна 3та сливица, че това не е сигурно при ларингитни спазми. Защото за наличието на подута 3та сливица има други методи за определяне. Тук говорим за временно подуване, като нормална защитна реакция причинено от вирусен ларингит.
Ларингитния спазъм предшества същинския ларингит. Лечението трябва да започне веднага с овлажняване на лигавицата.
Тук трябва да кажа, че има алтернатива на традицоните медицински средства, а именно хомеопатични. Аз, лично съм опитвала с тях, но момента вече е бил изпуснат,тоест детето ми е било в тежка фаза от болестта и не подействаха.Наложи се да му инжектират Урбазон/Метилпреднизолон/ в болница.
Но, хомеопатичните лекарства не са за пренебрегване, стига да имате доверен хомеопат.
Аз използвам също някои хомеопатични лекарства в хода на лечение на сина ми при ларингит. На пример за възстановяване на гласа му давам да смуче Хомеовокс таблетки, а за зачервеното гърло Тонзилотрен таблетки.
Често се случва лекарите да предписват капки Синекод, защото те /по листовка/ са за суха кашлица. Само, че според мен те притъпяват състоянието в някои случаи, подтискат кашлицата, а това може да остави скрита същинската болест.
За мен лечението трябва да започне от анализиране на това, дали детето диша с отворена уста и дали има повишена Т. Вирусният ларингит е придружен с повишена температура. Според мен трябва да се дават температуропонижаващи лекарства /важно е да се знае, че ако Т е покачваща се в рамките на 3-4 дни е задължително даването им/, както и приемането на много течности. Чайове, хладки и подсладени. Да се следи за зачервяване на гърлото и да се дават съответните таблетки за смучене.
Трябва да се правят инхалации с физ. разтвор.
И по лекарско предписание да се включат Пулмикорт инхалации/по-надолу ще видите/
Носа трябва да се поддържа максимално отпушен и чист с чести промивки с физиологичен разтвор. Не смятам, че трябва да се използват често капки за нос, защото повечето имат подсушаващо действие. Но, трябва да кажа, че е важно ако детето се запушва вечер /така става преди лягане или непосредствено след това/ да слагате преди сън колкото е предписано от лекар във всяка ноздра след промивка. Разбира се около 2 до 3 дни /Олинт или Назик кидс или други ксилометазолинови капки/.
Може да се използват и хомеопатчни капки за нос.
Важно е да се следи дали Т е понижаваща се. Ако след 4 ден Т не спада, а напротив се покачва то това е сигурен знак, че може и да се наложи последващо лечение в болница с Урбазон. И обратното, ако Т спада и детето постепенно започва да диша с носа си, това е знак, че ампулите Пулмикорт /или друго алтернативно лечение/ са подействали. Дават се още няколко дни по схема. Ларингитът не е задължително да е придружен с Т, като липсата й улеснява до известна степен задачата с лечението.
Също искам да добавя, че много често след ларингитен спазъм/ларингит следва и бронхоспазъм.
Отново ще чуете характерното кашляне сякаш детето се опитва да изкара някакъв секрет, но той слиза на долу. Тук пак ще се наложат инхалации, този път с Вентолин /по-надолу ще видите по лекарско предписание естествено/. Вентолин в комбинация с отхрачващ сироп /било то по-лек билков с мащерка или така често предписвания от педиатрите Флудитек-отхрачващ/ свършват в повечето случаи идеална работа.
Бронхоспазми и бронхит
Отново от опита си знам, че най-лесно се установява бронхит или бронхоспазми в домашни условия през ноща. Когато детето спи и е напълно отпуснато.
През времето от 03 до 04/05/ч. през ноща, ако детето кашля и се чува хриптене от гърдите/като се наведете може да се чуе/ това говори за бронхоспазъм или бронхит.
Чува се просвирване с хриптене едновременно в областта на гърдите, моля да правите разлика със звук издаван от носа. Защото при запушен нос, също се чува свистене, но като се заслушате ще прецените от къде идва шума.
Гореописаното нощно проследяване + характерната кашлица, която след ден-два е станала влажна, но не продуктивна са най- бързия начин да разберете преди още да бъде преслушано детето от доктор.
Пулмикорт и Вентолин - предназначение и разлики
Пулмикорт ампули / за правене на инхалации/ са кортикостероиден препарат, който спира почти веднага /с 1-3 приема/ възпалението на ларингса, което причинява Ларингит. Мощно противовъзпалително средство, което се използва само по лекарско предписание в дози предписани от лекар. И за преиод посочен също от медицинско лице.
Обиконовенно се предписва на 12 часа.
Вентолин/сироп за премане през устата или течен за правене на инхалации/ е препарат, който спомага разширяването на дробовете при бронхоспазъм и бронхит. В комбинация се дава с отхрачващ сироп и така се изкарват секрети. Това е първото лечение при бронхоспазми и бронхити.
Вентолин обикновенно се предписва да се дава или прави инхалация през 8 часа, съответно за период, който лекаря назначи.
Инхалациите се правят с Вентолин в съответната доза + физ. разттвор в същото съотношение.
Някои препоръки при лечението на 3та сливица от Hushpuppy
Има няколко неща свързани с 3тата сливица, които е много важно да се възприемат правилно от четящите тук.
При всяко дете/или при поне 95% от децата/ във яслена и градинска възраст се възпалява 3тата сливица. Тя действа, като защитен орган за слизането на инфекции към дробовете. Също, както и другите две, които предпазват входа за инфекции от към гърлото
Подуването е функцията на трите сливици при вирусна инфекция в организма и е добре да ги има. На същото мнение съм и за 3тата, въпреки, че с нея всички срещаме най-големи трудности, защото когато се подуе децата спират да могат да дишат през носа.Не е решение да се извади, освен в много тежки случаи, когато може да бъде засегнат слуха на детето./За тези, които не знаят, 3тата сливица се намира високо в гърлото, по-скоро в носната кухина, в една евстахиева тръба. Която свързва ушите, носа и гърлото. И действа, като бариера срещу нападението на вируси/
Честото възпаление на 3тата сливица прави така, че се задържа секрет зад нея/понякога става и гноен, когато не се реагира на време и не се прочиства носа с физ.разтвор/. Гнойния секрет е идеална среда за развитието на бактериите и ще бъде последвано от АБ лечение в голяма вероятност.
Това точно е задната хрема при малките.
Аз от моя личен опит се радвам, когато издухам първите сополи на пред през носа от сина ми/с какъвто и цвят да са, само да са на пред/.Когато не излиза нищо, запушва се носа/а, може и да не е запушен, просто да не текат на пред/ трябва да се атакува 3тата сливица.
С други дума искам да кажа, че няма нищо страшно и плашещо в това, че се е подула 3тата сливица, когато действате адекватно и бързо. Средства, както разбрахме има много. Стига да не се стига до усложнения и рецидив/при нас от яслата стана, казвала съм непрекъснати хреми, не доизлекувано дете и тя си остана подута, не спадна, докато не започнаха ларингитите и тн.т./
Моя съвет към всички ви е да оставяте децата по-дълго след боледуване в къщи Знам, че не е възможно, защото работите повечето, но тук не сме и малко тези, които сме си напуснали работите по причина здравето на детето Не ви агитирам или да ви въвличам в спорове, казвам го най-приятелски
Начин за установяване на увеличена 3та сливица и степени на подуване
Първите признаци за установяването на увеличена 3та сливица са нощното хъркане и дишенето с отворена уста. Също така по-бледия цвят на лицето и честите задъхвания при физическо натоварване.
След това се устонавява чрез медицински преглед при УНГ специалист.
Самият преглед не е болезнен, състои се в оглед на носната кухина, както и по-дълбок преглед през гърлото. С мед.огледалце се устанявява степента на подутост на 3тата сливица поради труднодостъпното и местоположение. УНГ специалистите ги степенуват от 1ва до 4та степен подути.
Как да разбера дали е за вадене 3тата сливица?
3та сливица е защитен орган за слизане на инфекциите на долу към дробовете. Тя се подува, като защитна реакция на организма, когато е провокирана и изложена често на вирусни атаки.Което я прави един напълно нормално функциониращ орган до степен, до която би могла да се контрилира без да уврежда здравета на детето.
Ако не се лекува веднага и правилно то, тя започва да задържа секрет/който в някои случаи е гноен.
За вадене се взима в предвид колко често детето прави отити. И степента и честотата на подуване на 3тата сливица.
Първоначално се предприема консервативно лечение с противоалергични средства и други.
Отита, като често следствие от подута 3та сливица води до по-сериозни проблеми, като перофориране на мембраната на тъпанчето, спукване на тъпанче и тн.т., намаляване на слуха. Тогава се препоръчва вадене.
Минимална възраст за вадене на 3та сливица няма.
В много тежки случаи лекари са вадили и на 8 месечно бебе.
Има препоръчителна, но не задължителна възраст за отстраняването й.
Обикновено УНГ лекарите казват да се изчака до към 4-5 годинки за вадене.
Защото би могла да се повлия от лечението.
Но, пък съществува и риск от рецидивиране на 3тата сливица.
При момчетата обикновено се израства/ако можем да използваме тази терминолгия/ след 9 до към 14-15 годишна възраст.
Аз съм за вадене след мнение на повече от 2-3 УНГ специалисти и след опит за лечение поне.
Казвам ви от опит, че 3тата сливица се свива при лечение и се подува при боледуване отново.
Важното е това подуване да е контролирано.
Вие, казвам го за всички майки, при които има дете с доказана 3та сливица трябва да знаете следното и ще сте по-спокойни.
1.да чистите носа по много пъти, чрез промивки.
2.да отпушвате носа с капки за нос при нужда само
3.да сте сигурни, че не се задържа секрет зад 3тата сливица, като след промивка карате децата да дишат, за да прецените дали има останал секрет, който се движи в носа.Ако има такъв той се чува и промивате до отстраняването му.
4.да давате противоалергичен препарат по лекарско предписание винаги, когато детето има вирусна инфекция.
5.инхалации с физ. разтвор също помагат в борбата за намаляване на 3тата сливица.
6.друго поддържащо лечение назначено от УНГ специалист
Ериус, Ксизал, Лимфомиозот - предназаначения и разлики
Ксизал не сме ползвали при сина ми, но тук в темата ни има майки, които са давали и има същото действие като Ериус доколкото знам.
Ериус е по-модерно противоалергично лекарство, което се понася добре от детския организъм. Това е антихистаминов препарат, който потиска производството на хистамин и съответните реакции на организма: хрема, кашлица, оток на лигавицата. В хода на заболяването същите тези симптоми са причинени от отделянето на хистамин, провокиран от вирусите и бактериите. В основата си алергичната реакция е "неправилна" реакция на имунната система към безобидни външни фактори (прах, полени, животински секрети), която ги приема за агресори (каквито са бактериите и вирусите) и ги атакува по същия начин.
Ериус действа на организма, чрез натрупвано за това се препоръчва и по-продължителното му пиене.
Лимфомиозот сол е хомеопатично лекарство и действа свиващо на сливиците, които са лимфни тъкани.
Както казвахме не веднъж може да се дава и Лимфомиозот и Ериус по едно и също време след предписание от лекар и по схема.
Като курса с Лимфомиозот може да е по-кратък, защото действието му върху сливиците е доста по-бързо.
Също така може да се дава и продължително.Пак зависи от степента на възпалението. Нашата педиатърка го дава на децата от 10 до 30 дена в зависимост от случая.
Но, УНГ са категорични, че трябва да се пие повече.Това при условие, че имате замерена и доказана от преглед при УНГ увеличена 3та сливица.
Препоръчвам даването на Лимфомиозот в течен вариант, като се слагат необходимите на брой капки и се изсипват под езика на детето за по-добър резултат. Неприятни са, да мръщят се децата, но при това даване ефекта е доста по-бърз и траен.
Има и таблетки Лимфомиозот, те се дават за смучене, пак по възможност под езика. Или счукани и разредени с малко течност/това, ако детето има непоносимост към хапчета и горчиви неща.
Още полезна информация
ВИДОВЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Скрит текст:
Изследвания, които разграничават различните видове инфекции
Важно е да се разграничи, дали една инфекция е бактериална, вирусна или паразитна с оглед нейното лечение. За тази цел се правят лабораторни, микробиологични, вирусологични и паразитологични изследвания.
Лабораторни изследвания
Лабораторните изследвания се правят или с венозна или с периферна кръв.
Те са много травматични за децата, но са единственият начин майките и лекарите да бъдат напълно сигурни за инфекциозния характер на заболяването.
От лабораторните изследвания най-важният показател, който говори за бактериална инфекция, е CRP (C-реактивен протеин). Това е острофазов белтък, който най-бързо се увеличава при такава инфекция. Нормалните му стойности в повечето лаборатории са 6 мг/мл.
Най-пълното лабораторно изследване е т.нар. Пълна кръвна картина с диференциално броене (ПКК с ДКК). То се прави лесно (изискват се няколко капки кръв от пръста на детето) и е сравнително евтино.
При това изследване се гледа:
Общия брой на левкоцитите (WBC). При деца той трябва да бъде между 4 и 10 х 10^9/l
Общия брой на лимфоцитите (LYM%). Лимфоцитите се променят с възрастта на детето.
* Ниският брой левкоцити и високият брой лимфоцити говорят най-често за вирусна инфекция.
* Високият брой левкоцити, независимо от лимфоцитите, e показател за бактериална инфекция.
Ако от ДКК имате само три стойности, важна е стойността на гранулоцитите (Gran). Ако те са над 70%, това говори за бактериална инфекция.
Еозинофили (Ео). Те се увеличават винаги при алергии и паразити.
Моноцитите (Мо) се увеличават винаги след една сериозна инфекция (над 8%).
* При инфекциозна мононуклеоза ние търсим клетки, наречени лимфомоноцити в периферната кръв. Тяхното наличие поставя диагнозата, независимо от клиниката.
Хемоглобин (HGB). Не трябва да бъде под 100 g/l.
СУЕ. Нормално е 15 мм/h.
Тромбоцити (PLT). Нормално са 150-350 x 10^ 9/l. Те отговарят за кървенето. Ниските стойности в периода на новороденото говорят за наличие на бактериална инфекция.
Микробиологични изследвания
Те са необходими, когато искаме да разберем какъв бактерий причинява болестта на детето. Взема се материал от носоглътка, гърлен секрет, урина, кръв, изпражнения и др.
Материалът се праща в микробиологична лаборатория. Обикновено изследванията стават за около 72 часа. Има и експресни тестове до 24 часа. От тези изследвания разбираме, дали микробът е грам позитивен (всички видове коки), грам негативен (т.нар. пръчици като ешерихия коли, протеус, псевдомонас и др.) или гъбичка (кандида албиканс).
Ако се открие наличието на един от тези микроорганизми, това не значи, че болестта е предизвикана именно от него. Съществува така нареченото здравно носителство – тоест наличието на микроорганизъм в устната кухина или в стомаха на едно здраво дете, не означава винаги, че то трябва да се третира с антибиотик.
Най-често гъбичките идват в следствие на антибиотично лечение и са израз на дисбактериоза.
Вирусологични изследвания
Във вирусологична лаборатория се правят изследванията РСК и РЗХЕА. Това са изследвания, които показват, как организмът реагира, ако има контакт с вирус. Например рубиола, хепатит, грип и др. С стойностите на имоноглобулините ние отчитаме в кой стадий е болестта.
Най-често IgM се увеличават при вирусни инфекции, IgG при бактериални. Високо IgE говори за алергии, а IgA е ниско при деца с инфекции на дихателната система.
По принцип, когато се излседват имуноглобулини, се търси техния титър. Когато един титър не се повишава, това означава, че инфекцията не е активна. Ако втората му стойност е 4 пъти по-висока от първата, това означава, че болестта е в острата си фаза.
Паразитологични изследвания
В детска възраст най-честите паразитологични изследвания са за глисти (дребни и едри), хламидии (причинява конюнктивити, инфекции на ставите, пикочните пътища и репродуктивния апарат), пситакоза (болест, причинена от папагали), бруцелоза (болест, предизвикана от животни – едър рогат добитък), трихомонас (води до гинекологични болести, инфекции на пикочните пътища).
Микоплазмени инфекции
През последните години се говори много за микоплазмените инфекции. Те са между вирус, микроб и паразит. Подобно на микробите те се култивират в специфично обогатена среда и реагират добре на антибиотична терапия. Подобно на вирусите са с малки размери и без клетъчни стени.
Освен това микоплазмите паразитират в хора, животни и растения.
За да бъдат открити, трябва да се направят вирусологични и микробиологични изследвания. Заради вирусния си характер (съдържат ДНК, РНК) те реагират на РСК и РЗХЕА, а заради бактериалния си могат да се изследват в обогатени хранителни среди както микробите.
Важно е да се разграничи, дали една инфекция е бактериална, вирусна или паразитна с оглед нейното лечение. За тази цел се правят лабораторни, микробиологични, вирусологични и паразитологични изследвания.
Лабораторни изследвания
Лабораторните изследвания се правят или с венозна или с периферна кръв.
Те са много травматични за децата, но са единственият начин майките и лекарите да бъдат напълно сигурни за инфекциозния характер на заболяването.
От лабораторните изследвания най-важният показател, който говори за бактериална инфекция, е CRP (C-реактивен протеин). Това е острофазов белтък, който най-бързо се увеличава при такава инфекция. Нормалните му стойности в повечето лаборатории са 6 мг/мл.
Най-пълното лабораторно изследване е т.нар. Пълна кръвна картина с диференциално броене (ПКК с ДКК). То се прави лесно (изискват се няколко капки кръв от пръста на детето) и е сравнително евтино.
При това изследване се гледа:
Общия брой на левкоцитите (WBC). При деца той трябва да бъде между 4 и 10 х 10^9/l
Общия брой на лимфоцитите (LYM%). Лимфоцитите се променят с възрастта на детето.
* Ниският брой левкоцити и високият брой лимфоцити говорят най-често за вирусна инфекция.
* Високият брой левкоцити, независимо от лимфоцитите, e показател за бактериална инфекция.
Ако от ДКК имате само три стойности, важна е стойността на гранулоцитите (Gran). Ако те са над 70%, това говори за бактериална инфекция.
Еозинофили (Ео). Те се увеличават винаги при алергии и паразити.
Моноцитите (Мо) се увеличават винаги след една сериозна инфекция (над 8%).
* При инфекциозна мононуклеоза ние търсим клетки, наречени лимфомоноцити в периферната кръв. Тяхното наличие поставя диагнозата, независимо от клиниката.
Хемоглобин (HGB). Не трябва да бъде под 100 g/l.
СУЕ. Нормално е 15 мм/h.
Тромбоцити (PLT). Нормално са 150-350 x 10^ 9/l. Те отговарят за кървенето. Ниските стойности в периода на новороденото говорят за наличие на бактериална инфекция.
Микробиологични изследвания
Те са необходими, когато искаме да разберем какъв бактерий причинява болестта на детето. Взема се материал от носоглътка, гърлен секрет, урина, кръв, изпражнения и др.
Материалът се праща в микробиологична лаборатория. Обикновено изследванията стават за около 72 часа. Има и експресни тестове до 24 часа. От тези изследвания разбираме, дали микробът е грам позитивен (всички видове коки), грам негативен (т.нар. пръчици като ешерихия коли, протеус, псевдомонас и др.) или гъбичка (кандида албиканс).
Ако се открие наличието на един от тези микроорганизми, това не значи, че болестта е предизвикана именно от него. Съществува така нареченото здравно носителство – тоест наличието на микроорганизъм в устната кухина или в стомаха на едно здраво дете, не означава винаги, че то трябва да се третира с антибиотик.
Най-често гъбичките идват в следствие на антибиотично лечение и са израз на дисбактериоза.
Вирусологични изследвания
Във вирусологична лаборатория се правят изследванията РСК и РЗХЕА. Това са изследвания, които показват, как организмът реагира, ако има контакт с вирус. Например рубиола, хепатит, грип и др. С стойностите на имоноглобулините ние отчитаме в кой стадий е болестта.
Най-често IgM се увеличават при вирусни инфекции, IgG при бактериални. Високо IgE говори за алергии, а IgA е ниско при деца с инфекции на дихателната система.
По принцип, когато се излседват имуноглобулини, се търси техния титър. Когато един титър не се повишава, това означава, че инфекцията не е активна. Ако втората му стойност е 4 пъти по-висока от първата, това означава, че болестта е в острата си фаза.
Паразитологични изследвания
В детска възраст най-честите паразитологични изследвания са за глисти (дребни и едри), хламидии (причинява конюнктивити, инфекции на ставите, пикочните пътища и репродуктивния апарат), пситакоза (болест, причинена от папагали), бруцелоза (болест, предизвикана от животни – едър рогат добитък), трихомонас (води до гинекологични болести, инфекции на пикочните пътища).
Микоплазмени инфекции
През последните години се говори много за микоплазмените инфекции. Те са между вирус, микроб и паразит. Подобно на микробите те се култивират в специфично обогатена среда и реагират добре на антибиотична терапия. Подобно на вирусите са с малки размери и без клетъчни стени.
Освен това микоплазмите паразитират в хора, животни и растения.
За да бъдат открити, трябва да се направят вирусологични и микробиологични изследвания. Заради вирусния си характер (съдържат ДНК, РНК) те реагират на РСК и РЗХЕА, а заради бактериалния си могат да се изследват в обогатени хранителни среди както микробите.
СТАРИТЕ ТЕМИ
Ще го карам да отиде на лекар днес и да купи маски. Детето е вкъщи с дядо си и днес и незнам как ще се опазят. Ядосвам се. Притеснено ми е. Точно в понеделник го глася за градина, да не вземе да се зарази пак... 
И времето е дъждовно, не става да се спасят навън...абе гадост 
Май ми трябва ново яке 
