"Вкусни" книги - 2

Момичета предстои да излезе Любовта е "целувка на дама" на Елизабета Флумери и анотацията звучи доста обещаващо
http://www.books.bg/bg/тип-продукт/продукт-Книги-1/раздел-Съврем … /меню-500000.html

"Потопете се в атмосферата на калдъръмените улички и хълмистите поля на Тоскана с тази вкусна, романтична и очарователна история за неустоимо привличане и сбъднати мечти! Към романтичната развръзка са прибавени съблазнителни автентични италиански рецепти."

Ooo , това ще е интересно
ще чакам с нетърпение ел.вариант

Ebraida, благодаря!   И корицата ми харесва:


И от мен една книга, която мисля, че не е споделяна - "Вила в Сицилия", Розана Лей:


А скоро бях показала книга с рецепти от сериала "Приятели", ето и от сериала "Отчаяни съпруги" - https://www.book.store.bg/p38455/gotvarskata-kniga-na-otchaianit … podrobnosti-.html

  Намерих в електронен вариант -"Пикник в Прованс"     Видях,че има първа част- "Обяд в Париж",дали може някой да ми я изпрати,в ел.вариант? Предварително благодаря!

Здравейте!
Благодаря за споделените книги!
От новите книги ,ми грабна вниманието:Любовта е "целувка на дама" и "Малката билкарница в Монмартър" .Дори от втората зачетох откъс на сайта на Хеликон и ми хареса,макар да е съвсем мъничък...някак си загатва за атмосфера,наситена с аромати. А аз като едно чайчелюбиво и ароматолюбиво същество се прехласвам по такива неща...стоплят душата и сетивата ми. Дано ,така да продължава и нататък историята.Надявам се да я прочета нататък...
Прочетох някои книги,малко от тях "вкусни",повечето кримки и други...Но ми направи нещо впечатление,което искам да споделя тук.Например в едни поредици кримки...Поаро,герой на Агата Кристи си е точно любител на отбрани вкусотийки:закуска горещ шоколад и кроасан.Инспектор Монталбано ,герой на А.Камилиери пък си пада по морските дарове,ядките и сладките с греяно вино.Наслаждава се на аромата,вкуса,за него хубаво направените морски дарове са поезия за душата и наслада за небцето...Въобще има си "вкусни" отклонения и където не ги очаквам... Най-често като ги чета такива и се усмихвам ,харесва ми ,че е представена и друга страна на героите,човешка,лична,а не се говори само за криминалното деяние.
А ето и няколко "вкусни" книги и от мен за темата:



*Тази и още една на тази авторка:"Лято във вила Роза" я има в Торент тийм.
Там са и двете части на книгите на Елизабет Барт,за които питаш, Roo Roo..Трябва да се регистрираш първо и после само напиши заглавията на кирилица и излизат.



*Тази книжчица можах да я прочета благодарение на една приятелка...Приятна,забавна,закачлива,с красива природа и доста рецепти,които героите приготвят /откриват,а самите герои са доста истински,без захаросване.Много ми допадна.
И още една,не знам дали е "вкусна",няма рецепти,но едната героиня е готвачка и готви в собствен да го наречем мини-ресторант разни вкусотийки.



*Очарователна книжка.Много приятно ми беше докато я четях.Харесаха ми героите,макар да ми се искаше авторката още да напише за тях...Хареса ми атмосферата:в книжарницата:като се "разхождах" мислено из нея,следвайки историята на героите се насладих на любовта ,която се излъчва от място,в което е вложено повече любов към нещо (към книгите и хората ,които ги четат) ,повече желание да направиш клиентите си щастливи,избирайки им точната книга,отколкото само желание за печалба.Насладих се и на разходката из малкото градче,из магазинчетата ,в малкото ресторантче,в което разцъфва и се окрилява сърцето и душата на една мила жена.Историята е сладко-горчива ,имаше моменти,които ме просълзиха.А накрая се почувствах сякаш съм в коледна приказка, изпълнена с радост от любими хора, от малките неща и жестове ...с  топлина ,любов и доброта.

Току що приключих четенето на един доста приятен чиклит с вкусното заглавие Любов, канела и захар на Юлия Ханел. Книгата е на издателство Арт Плюс и се издава в подкрепа на фондация "Една от 8" и е първата от 8-те книги, които излизат в тяхна подкрепа.
Ето линк, където има и резюме http://artplus.bg/index.php/ljubov-kanela-i-zahar-julija-hanel.html.
Героинята попада в малко, идилично градче сама и без пари и в опит да излекува разбитото си сърце започва работа в малко кафене и там сред уханията на кафе, ванилия, захар, капучино, шоколад и т.н. започва да преосмисля и пренарежда вижданията си за живота и любовта. И докато мислено се пренасях в тази идилична и спокойна атмосфера през цялото време копнеех за канелените кифлички, които героинята често си похапваше.

Сега видях, че издателство Гурме cа издали Може и без хайвер на Йоханес Марио Зимел. Книгата излиза в две части и със сигурност ще си я взема, защото той пише изключително увлекателно, а и анотацията звучи много обещаващо.
Ето линк https://www.slaveikov.bg/може-и-без-хайвер-книга-1/94145/book/

Леле.. колко много нови книги!   Ще набъбне още списъкът на 1 стр., като имам време, ще го обновя!
Благодаря за отзивите също!

eovin27, много хубави думи за кримките си споделила!! Сега те прочетох чак!   Това е и идеята на темата да споделяме и такива неща, а не само изцяло "вкусни" книги! Мъжът ми като чете трилогията "Миленуим" на Стиг Ларшон, също сподели, че му прави впечатление как винаги подробно и сладокусно описва какво ядат (аз още не съм ги чела).И да, винаги са приятни такива "вкусни" отклонения в която и да е книга като жанр! Страхотни отзиви и за другите книжки! Благодаря и за торент сайта..

Roo Roo, изпратих ти "Обяд в Париж", сега чак видях, че я търсиш, макар че са ти и писали вече къде може да я дръпенш.   Аз я четох отдавна на хартия, ще прочета сега електронно и "Пикник в Прованс" с удоволствие!

П.П. Момичета, добавих новите показани книжки и редактирах малко списъка. При книгите, които се намират в електронен вид, просто написах - електронна, да се знае, че има. Защото вече на много места могат да се намерят безплатни електронни книги, ако някой среща затруднения и не намира книгата, която все пак е посочена, че съществува в електронен вид някъде в Интернет пространството, да пише, ще помогнем или пратим! Също, ако мернете новопоявили се, пишете!

Сиси,благодаря за милите думи! Благодаря и за списъка с книги на първа страница и за темата!
Бях обещала да пиша отзиви за някои „вкусни” книги...Не съм забравила,макар някои от тях да не дочетох,някои просто не бяха моите или не са ме уцелили в точния момент и настроение.А после една моя приятелка ми даде една купчинка кримки,която бързах да прочета ,за да и ги върна и така дълга  и широка стана... Сега макар и с доста закъснение,за което се извинявам ще изпълня обещанието си и ще напиша кои „вкусни” книги прочетох ,от както не съм писала в темата. От миналата година и тази (засега)...В предната ми публикация споменах някои книжки,но ето и останалите...
„Парижкият сладкар”-Лора Мадлен
В историята най-много ми допадна как героинята от настоящето се опитва да възстанови образ и история от миналото.Това да го наречем разследване,което „изважда” отдавна  живели хора,и чрез откритото за тях –снимки ,писма те отново оживяват има особен чар за мен.Мисля си,че дори може да послужат за урок на самите търсещи,за живота,за характера им .
Може би ви се е случвало да станете и вие такъв разследващ,да търсите информация и нови неща дори за близки роднини,заради една изровена случайно снимка,която ви е привлякла вниманието ?На мен ми се е случвало .Нещата ,които научаваш  добавят още един нюанс,обогатяват представата ни за тях,един вид специално съкровище...
Що се отнася до самата книга ,освен частта с разследването  не ме привлече кой знае какво друго.
Допадна ми да се разхождам  назад във времето  с  едната част на историята.
Харесва ми да си представя и да научавам какъв е бил животът ,нравите през различните епохи.
Не успях да се влюбя обаче в героите.Нещичко мъничко не достигна и на тях и на самата история,за да се превърне в една от онези истории ,които омагьосват,за които мислим дълго след като сме затворили книгата,искаме отново да я преживеем  дори.Но все пак никак не съжалявам ,че я прочетох,дори само заради тези мънички късчета ,които ме привлякоха.

„Убежище в Париж”- Карин Ганц
Спомените ми от тази история мога да определя като сладко-горчиви. Имаше симпатични рецепти (Крок  Мосю ,опитах тогава за пръв път,макар и с малко изменения от моя страна).
Самата история  ми причини болка със самотата и страха на героите.
Всеки от нас има свои страхове.Понякога е много трудно да открехнем  сърцето си за новото,да продължим.Потъваме ,губим се .Прекрасно е ,ако срещнем  хора,които наново да ни научат да се усмихваме,да излекуват  раните ни,да ни помогнат да станем по-добри хора ,защо не ,дори клишираното ,но не толкова лесно...да продължим напред може да се случи понякога не само от самите нас,от нашето желание ,а  и от топлотата и добротата на обичащи ни хора.Прекрасно е ,ако намерим такива.Те може да променят живота ни,а защо не и ние да повлияем положително на техния.Утеха,обич и приятелство са най-големите и скъпите богатства ,които можем да имаме.Поне за мен лично е така.
От тази история много от нас може да припознаят чувства ,случки за себе си или свои близки.Може да осъзнаят какво съкровище имат в лицето на хората,които ги обичат.А може и други неща да видят в нея... Книгата ми допадна много.

„Под небето на Тоскана”-Франсис Мей
 Това е книга (различна доста от филма),която като зачетох малко се разочаровах първоначално.Филмът има големи изменения от нея.Но после с напредването на страниците и историята съвсем забравих за филма,приех го като нещо отделно ,да кажем като втори вариант на една история,и наново мислено казах :„Здравей,приятно ми е да се запознаем!”...И наистина ми беше приятно.Дори не очаквах  колко много ще ми стане приятно.Потопих се в историята напълно.Един  разказ за изграждане на ново жилище...Да,но не само...имаше проблеми,но и забавни ситуации,нови открития,нови приятелства,нова култура,нов свят за изследване и аз изследвах и пътувах :през  маслинови горички,лозя,древни гробници,самобитни пазари...Някои неща срещах за пръв път (интересно ми беше как градиха огради,това беше ново за мен).Други неща ми бяха познати,но с удоволствие четях за докосването на авторката до билки ,слънчеви домати и готвене в огряна от слънцето и изпълнена с аромати кухня,както и за вечери с приятели...
Красива  история,с познати и непознати неща.Съчетанието ,на което ми допадна и превърна четенето на тази книга в усмихоизвикващо .

„Къщата накрая на нощта”-Катрин Банър
Тази история не зная доколко спада към „вкусните”,макар да се развива голямата част в кафене и да се готвят разни неща...Общо взето се проследява историята на няколко поколение от едно семейство.Историята има самобитен чар.Малко място,което за едни е задушаващо,за други рай.Но все пак е дом за мнозина,място където имат приятели,където получават обич и подкрепа.Мисля,че това беше основното,градивното на тази история....нещо като потвърждение за мнозина на поговорката:”Камъкът си тежи на мястото.”
Героите са чепати,дразнещи,искрени,обичащи,мразещи...като всеки от нас.
За хора обичащи семейни саги също може би ще представлява интерес.

„С вкус на сол и мед”-Хана  Тъниклиф
 От тази книга ме очарова гората.Обичам гората.И малкото бунгало там...сред големите дървета,а на метри скрито тайнство...море....Красиво!
Рецептите също бяха хубави.Банановият хляб и сладките „Езикът на свекървата” опитах и ми допаднаха доста.
Самата история пак е човешка-болка,тъга,загуба,измама...Но и ново начало.Преоткриване на това,което си,даване нова сила на това ,което имаш.
Героите..някои ме дразнеха,но не много,на главната и съчувствах...Най-приятни ми бяха дивичкото дете,което ми беше като някаква приказна фея-изчезваща се и появяваща се ненадейно,но донасяща на близките си дар на обич ,както и сама получаваща,премахваща неловкостта в общуването. Тя извика у мен нежност и усмивка.Допадна ми и баща и,неговата грижовност към рожбата му.Съседката с чудната градина също беше приятен образ.
Някак си макар да не стана съвсем и докрай моя ,тази история,пак не съжалявам,че я прочетох. Струваше си заради рецептите и още повече заради атмосферата.

„Стъклената кухня”-Линда Франсис Лий
 Отначало историята започна многообещаващо.Допадна ми таланта на главната героиня,способността и да вижда нуждите/желанията и други неща на хората в ястия.
Някак си много магическо...ала Сара Адисън Алън.После настъпи любовен обрат,магическото се изтласка на втори план.Е,може би не съвсем,може би аз така го почувствах.По-скоро не съм била готова още за преход към следващите градивни частици на историята...
Започнах да поопознавам героите. Грубиянинът ,но с добро и наранено сърце.Кифличката ,която не е кифличка ,а златно момиче.Невидимото дете.Огнената ,надарена със силата на нацупеността тийнка,двете ,не зли сестри...Проследих развитието,промените в характерите им,радостта,която често ни дарява срещата с хора,макар и случайна ,но животопроменяща...
Историята-забавна,тъжна,леко магична след края мога да определя като приятна.Хареса ми и корицата на книгата.

Прекрасна вечер и успешна нова седмица на всички!

eovin27, колко хубаво описваш, винаги е удоволствие..   Докато те четях си мислех, че точно такива усещания очаквам от една "вкусна" книга!! Може пък да се пробваш самата ти да пишеш..
За "Парижкият сладкар" си спомням, че много й се бях настроила, но две звезди й дадох накрая, друго очаквах.. "С вкус на сол и мед", също! Просто се ядосвах през цялото време на авторката! Именно защото атмосферата се получаваше, някои герои харесвах, но цялостно нещо..
Благодаря за "Под небето на Тоскана", може да й дам втори шанс някой ден! Бях я започнала, прочетох някъде около 10%, но я оставих. И аз явно очаквах да е по филма.. Ако прочетеш и другите две, да пишеш.
Другите споменати от теб книги не съм чела, но със сигурност си харесах "Къщата накрая на нощта", Катрин Банър, мисля, че не сме я и споменавали досега. Но определено ми звучи като моя книга, усещам от думите ти, че ще е пълна с уют, топлина..

Сиси,много си мила,благодаря ти!  Обичам да пиша ,старая се да пиша от сърце и душа,не знам дали си личи...Мисля,че хубавата история е не само оригинална идея или ново умело пресъздаване на нещо познато,но и щипка човешка история,поднесена без преструвки.Авторката/авторът трябва да умее да "бръкне" дълбоко в съкровищницата на душата си и да извади и сподели бисерите,които е скътал/а с хората.Да може да им стане близка,через силата на думите.Да докосне душата им с тях,да направи денят им по-ведър,усмихнат...и толкова още неща,все положителни.Поне така аз го чувствам.И сега трупам впечатления,може и нещо да излезе...Гледам и да се наслаждавам и на всяка история,която прочитам.Признавам,че оставям книги,просто някои не съм ги припознанала като мои в даден момент,не са могли да ме докоснат никак...Но това не значи,че ако след време ги прочета няма да ме докоснат.Човек се променя ....
А и дори да не е моя книгата все пак  се радвам като някой я хареса.Радвам се на радостта му ,на положителните му впечатления,че е изживял магията на четенето.
Планирам да прочета другите книги на  Франсис Мей,но да видим кога...
Мислех си за това,че хареса онези отклонения за ,които писах по-горе и ще си позволя нещо,надявам се да не се сърди никой...ето едно отклонение от любима моя книга ,което винаги ме усмихва...Кой знае какво може да излезе от едно привидно бедствие...може и нещо хубаво....Усмихнат и успешен ден!

— Сега вече всички сме тук! — каза Гандалф, като погледна редицата от тринайсет качулки — коя от коя по-хубави — и собствената си шапка, окачена редом с тях. Каква весела компания! Надявам се, че сте оставили нещо за пийване и хапване и за закъснелите! Какво е това? Чай? Не, благодаря. За мен бих искал да донесеш малко червено вино.
— И за мен — рече Торин.
— И малинов конфитюр, и ябълкова пита — рече Бифур.
— И палачинки, и сирене — рече Бофур.
— И баница с месо, и салата — рече Бомбур.
— И още сладки, и бира, и кафе, ако нямаш нищо против — провикнаха се останалите джуджета през вратата.
— Прибави и няколко яйца, любезни приятелю — извика подире му Гандалф, докато Билбо тичаше объркан от единия килер към другия. — Не забравяй студеното пиле и туршията!
„Той комай знае толкова по-добре и от мен с какви провизии са пълни килерите ми!“ — помисли си господин Бегинс, който вече беше напълно объркан и се питаше отчаяно дали насред собствената му къща не започва някакво най-ужасно приключение.
Когато успя да натрупа всички бутилки, чинии, вилици, лъжици, чаши; блюда с ястия и какво ли не върху огромните табли, той вече беше така разгорещен и ядосан, че лицето му пламтеше от руменина.
— Да му се не видят и досадните джуджета! — каза високо Билбо. Защо не дойдат да ми помогнат!
И ето! — О, чудо! На вратата на кухнята вече стояха Балин и Дуалин, а зад тях — Кили и Фили, и преди той да успее да изрече дума, те бяха отнесли таблите и няколко масички в гостната стая и бяха подредили всичко.
Гандалф седеше начело на групата, а тринайсетте джуджета се бяха наредили в кръг от двете му страни; Билбо си беше придърпал табуретка до огъня и хрупкаше някакъв бисквит (целият му глад се бе изпарил), като се мъчеше да си даде вид, че намира всичко това за съвсем естествено и не вижда нищо приключенско в него. Джуджетата ядяха и ядяха, говореха и говореха, а времето летеше. Най-после те отместиха столовете си назад и Билбо стана да прибере чиниите и чашите.
— Предполагам, че всички ще останете за вечеря? — попита той с любезен, но не особено настойчив тон.
— Разбира се — отвърна Торин. — Ще останем не само за вечеря, а и след вечеря. С работата ще се заловим по-късно, първо, трябва да си посвирим и попеем. А сега всичко да се разтреби!
Тогава дванайсетте джуджета — Торин, като по-важен остана да разговаря с Гандалф — скочиха на крака и натрупаха всичко накуп. После, без да търсят табли, тръгнаха към кухнята, крепейки на една ръка цели камари чинии с бутилка най-отгоре, а Билбо подтичваше подире им и почти крещеше от страх: „Моля, внимавайте!“ и „Моля, не си правете труд! Аз сам мога да се справя!“ Но джуджетата се правеха, че не го чуват, и започнаха да пеят:
Трошете чинии, разбивайте чаши!

Ножове и вилици в миг изкривете!

От туй Билбо Бегинс най-много се плаши —

чупете шишета и тапи горете!

Режете покривки, маслото стъпчете!

Разлейте му всичкото мляко в килера!

Със бири и вино вратите мажете,

а костите скрийте накуп под миндера!

Сложете в казана да ври порцелана

и удряйте здраво с бухалка отгоре:

остане ли здрава чиния и кана —

метнете я храбро навън в коридора!

От туй Билбо Бегинс най-много се плаши — палете, палете чинии и чаши!

Те, разбира се, не изпълниха нито една от тези ужасни заплахи, а със светкавична бързина измиха и прибраха всяко нещо, здраво и читаво, докато хобитът се въртеше насам-натам насред кухнята, опитвайки да види какво правят.

"Хобит.Билбо Бегинс, или дотам и обратно"
Джон Р. Р. Толкин

    Благодаря за всички препоръчани книги.Вкусно лято се очертава!

eovin27, ще очакваме значи първата ти книга някой ден! "Вкусна" или не, сигурна съм, че ще е прекрасна..
Чудесно e да споделяме откъси, цитати, от каквито и да било книги! Рецепти също.. И преди съм призовавала за това..

Забравих да ви кажа, че купих на децата "Градска география" (имаме "Вкусна география"), но още не сме я чели:

на мен пък много ми харесва Франсис Мей , мисля , че изчетох всичко от нея в ел.вариант и чакам още дори ..ама няма

mimmito, кои прочете електронно? По хронология не намирам втората й книга "Красивата Тоскана", първа и трета ги има..

Започнах "Сватбени пчели".