Зимата навън бушува, СЕПТЕМВРИЙЧЕ вече не кротува! тема №4

Мерси за новата тема!Заглавието е много подходящо 

Студ и мраз, ние обаче излизаме на разходка.

Направила съм малки промени в изгледа на датите и е възможно да съм разместила информация, ако нещо забележите ми пишете на ЛС да го оправя. Също така ако искате някой линк да сложим с полезна информация за захранването извън тази която е тук в бг маам или да добавя нещо друго на първата страничка, пишете.

Много се радвам, че темата ни е посещавана и пишете често. Ако се загледате в раздела от 2015г. ние сме най активни. Знам, че на повечето им е удобно да пишат във фейсбук, но е добре, че има още почитатели на форума. Едно време нямаше фейсбук, а само форум и винаги съм черпила много полезна информация от тук. Надявам се и за напред да бъдете толкова активни и да споделяме всички трепети около нашите деца и да си помагаме една на друга кои с каквото може.

Pantera666, и аз мисля това да направим, все пак виждам слънчице навън и няма да го изпускаме, въпреки че по прогноза при на с е -8 градуса.

Благодаря за новата тема. Оформлението е разкошно 

Така, вече от лаптопа е по-лесно, че от телефона в движение си е жива мъка.

allana, в написаното от теб прозрях неща, за които не съм се замисляла, а реално са много логични и верни 

За разликата в годините - моята кума е с две дечица, чиято разлика е 2 години и половина. Голяма кака и малък юнак, роден три месеца преди моя син. Тя сама ми е споделяла, а и аз съм виждала, че дъщеря й изисква повече грижи и внимание отколкото малкото бебе, което, за нейно щастие, е от по-кротките бебета. Та нейното положение много ме наплаши, така да се каже. Както при повече от вас, и при тях каката е буйна, ревнува, обича бебето и иска да го гушка и целува, но не може да прецени движенията си, на няколко пъти го е удряла несъзнателно, такива неща. Представих си се аз в подобна хипотеза и почти ми стана лошо от мисълта.

Ние със сестра ми имаме 3 години разлика. Аз съм по-голямата. Като бяхме по-малки, откровено си я ненавиждах. А тя беше душичка. Но аз, проклетия голяма, не исках да играя с нея, същевременно не й давах да играе с други деца, нито с моите играчки. Тя никога не се е сърдела, не се е оплаквала на родителите ни, по никакъв начин не е показвала негодувание от това ми поведение. Което мен явно още повече ме е озлобявало. Нямам обяснение и до ден днешен за причините за това ми държание. До един прекрасен момент, в който аз вече бях на около 17, тя съответно на 14, в който изцяло ми се преобърна представата за нея - осъзнах колко ми е близка тя и колко я обичам. И към настоящия момент сме близки, много близки. Не от типа хора, които си споделят всичко, просто ние и двете не сме от споделящите, но имаме една особена връзка, едно спокойствие чувствам, че я има и мога да разчитам на нея за всичко.

По моя личен пример съдя, че възрастта не е определяща за близостта между децата. По-скоро съм притеснена от това, което казва Jen4et012 - че няма да обичам малкото бебе така, както обичам първото си дете (което всички с повече от едно дете отричат да е възможно - делене на децата имам предвид) и че на Кико няма да мога да му обръщам толкова внимание, колкото ми се иска. А и продължителното стоене вкъщи също е съществен фактор. Аз сега се чувствам толкова затъпяла, не ми се мисля как ще атрофирам за 3-4 години домакинстване 

Не е тупнал тъпанът да го решавам това сега, но ми се искаше да чуя и други мнения от първо лице. Благодаря ви за споделеното 

---

Снощи обещах да ви разкажа за нашата своеобразна детска консултация в четвъртък - с две думи, че то не заслужава повече: отидохме специално за това, а се оказа, че педиатърката я нямаше. Съответно не дадох да му направят ваксините, защото аз изкарах лека настинка миналата седмица и ми се искаше да го прегледа обстойно и да прецени дали е удачна ваксинация при това положение. Поне ми показаха с  какво го боцкат - т.нар. френски Пентаксим. Не че и да беше "турския" щеше да има разлика, ама както и да е. И си викам, че поне ще го премерят и претеглят. Да, ама не - кантарът им бил замръзнал  Не успя да се включи. На дължина тръгна да го мери и вика: 66 см. Гледам, а тя не му опънала крачето, той свит като жабче. Опънах го аз - 70 см, но, цитирам: "Ще го пиша 69 см., че 70 е много за бебе на няма и 5 месеца". Казах им да правят каквото знаят и че на 11.02 ще отида за ваксините и да го измерят в 5-я месец. Акушерката обясни, че щом било трети прием и щом нямало изминали повече от два месеца от предходния, то не било проблем да го отложим. Дано, отивам след две седмици и да се свършва. После хепатитната в 6-я месец и ако е станало БЦЖ-то, до годинка няма да се тормозя повече с ваксини.

Запис

Атето, благодаря за прекрасната темичка. 

За консултациите - абе като чета всеки един коментар, включително и моите собствени, как ни минават детските консултации, се чудя, толкова ли много бебета са се родили в тази държава, че никой не го интересува как са те и само гледат да претупат нещата!  Може пък аз да съм станала прекалено претенциозна, но все пак става дума за децата ни.

http://pramed.com/imuniz_kalendar.htm

Тук я няма Пентаксим. Защо ни я бият тогава 
Благодаря за темата, ateto. 

Това е старо. Имунизация против дифтерия,тетанус,коклюш,хепатит В,полиомиелит и хемофилус инфлуенце (I прием) това е старата шествалентна ваксина , която е била много за малко време, същата е Пентаксим, само че без Хепатит Б

Благодаря за новата тема, прекрасна е еееее

Ateto, както винаги си се постарала и е станало прекрасно! Благодаря Аз хвърлям по едно око в августовския форум, но там има по един пост на два-три дни. Май сме се събрали печена дружинка

Ясно! Мерси

Боряна, и ти ли имаш бебе родено Септември 2015?

 Браво за хубавата нова тема    Тедичка, с времето осъзнах 1 нещо - колкото повече време минава и бебето се очовечава, толкова повече я заобичвам. Мисля, че с времето любовта съвсем ще се изравни, толкова вече се привързах към Емето, че не мога да си представя да я няма в живота ми!

Мерси за темичката. И ние сме всеки ден навън. Ще полудея иначе.
Аз искам деца с 5-6-7 год разлика.

Благодаря за темата, Атето   
аз пък искам деца с по-малка разлика, 2-3 години, защото първо сега съм набрала скорост, второ - защото нямам време, почти на 31 съм, и трето - искам да си играят заедно и да са много близки от малки 

Привет и благодаря за хубавата тема
Моите деца са с 5 години разлика и мисля, че е подходяща. С по-малка е много трудно. Сега баткото ни е достатъчно голям, за да му обясня защо трябва да внимава с бебето или да ме изчака да го нахраня и т.н. Факт е, че му отделям по-малко внимание отколкото мисля, че трявна, за което ми е много, много мъчно. Предимно татко му се занимава с него и не е останал необгрижен, но на мен ми липсва връзката с него, а той е мъничък още и ми се иска да съм до него. Сега например е болен - вируса с високата температура и аз не мога цял ден да го гушкам както беше преди в подобно моменти.