Свръхактивен пикочен мехур

  • 71 104
  • 398
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 26
Благодаря ви!

Цитоскопията не е толкова зле. Едната беше с тънката камера, която се прави с местна упойка, за другата ригидна цитоскопия вече беше под пълна упойка. Тъй като съм имала 3 пъти рак и ако ми се появат проблеми винаги ми пускат всякакви изследвания, защото съм рисков фактор. Свикнала съм на всичко и не отказвам изследвания. Важното е да се разбере проблема откъде идва и да се лекува на време. Много жени имат проблеми с пикочния мехур, важното е всеки да намери начин да се справи с това, защото не е приятно. Затова дадох информация за инжекциите, които могат да помогнат на някой. Успех на всички и дано намерите правилния метод за справяне с вашите симптоми!

# 16
  • Мнения: 5 819
Здравейте и от мене. Както разбирам от коментарите ви, че от тази болест "Свръхактивен пикочен мехур" страдат млади хора, тъй като вие самите сте млади. Ето и моята история.
    Аз съм на 30 години и това състояние започна от февруари 2014 година, когато се разболях от грип. Преди две години приемах антибиотик и още на втория ден от приемането на този антибиотик започнах да ходя често до тоалетната. Мислих, че ще отминат тези симптоми на често ходене до тоалетната, но не се случи. След една година предприех да отида на нефролог. Прегледа ме с ехограф, пусна ми изследвания на кръв и урина и беше всичко добре. Предписа ме "Уронат Протект". Докато го приемах, симптомите ми на често уриниране се усложниха още повече. Просто не можех да изляза от къщи, тъй като през 15 минути ми се ходеше до тоалетната. После отидох на гинеколог и ми откри "Бактериална вагиноза". Излекува ме, но честото ходене до тоалетна си продължи. Този доктор гинеколог ми предписа "Monural 3 g.".  Това е един вид антибиотик, който се състои от 1 хапче и се пие точно при такива уринарни инфекции. Но не ми помогна. Миналата година, 2015 г., мисля че беше юли месец ходих, посетих уролог. Прегледа ме с ехограф и ми зададе следните въпроси: колко често ходя по малка нужда, изпускам ли се, усещам ли внезапни пориви за уриниране, от които да не мога да задържа урината и дали трябва да посетя веднага тоалетната. Предписа ме "Зевесин 5 мг." за три месеца. Пусна ме изследване на урина. Не ми каза каква диагноза тогава ми постави. Иска ми дневник за уриниране за 1 седмица - час на уриниране, колко течност съм изпила, количеството на урината в милилитри - измервах с мерителна домакинска каничка и дали съм имала изпускане на урина. Занесох му дневника и резултатите от уринарното изследване, и ми постави диагноза "Неврологичен дифузен пикочен мехур", тоест "Свръхактивен пикочен мехур". - диагноза, от която се страхувах, че може да бъде поставена, след много четене по интернет. Резултатите от уринарното изследване бяха дори.  Приемах го по 1 хапче * 1 път на ден сутрин в продължение на три месеца. Но никакъв резултат нямаше. През ноември месец ходих на нефролог. Също ме прегледа с ехограф, пусна ми изследване на урина и всичко беше добре. Предписа ме "Уронат Акут" (нещо подобно). По време на приемането на това лекарство, не можех да изляза от къщи. Толкова зле се чувствах, като същевременно приемах и "Зевесин". Почувствах се като инвалид, който не можеше да излезе от къщи. Оставаха ми още три хапчета, но го спрях.  През ноември месец ходих на гинеколог и ме прегледа, пусна ми микробиологично изследване и нищо нямах - само "Дисбактериоза", но според думите на гинеколога, че ми няма нищо и ми предписа "Lactagyn" - лактобацили, но само три капсули употребих и ги спрях, тъй като не се разтваряха и трябваше да ги измъквам с пръст от мене на следващия ден. През декември месец пак отидох при уролога. Пак ме пита обичайните въпроси. Той се учуди, че нямах промяна. Предписа ми "Betmiga 50 мг.", което си е доста скъпичко - 53.00 лв. Урологът ми обясни, че това е най-новото и пречистено лекарство за лекуване на "СПМ". Приемах го по 1 хапче*1 път на ден сутрин за три месеца. След две седмици отидох пак на преглед, за да види как ми беше подействало лекарството. Обясних го, че като изляза навън и имам постоянни пориви да уринирам и трябва да посетя по възможно най-скоро тоалетна. Предписа ми хранителна добавка "Semax S 15" - по 1 хапче*1 път на ден за три месеца, но аз го приемах два месеца. Каза ми, че съм имала някаква инфекция в пикочния мехур, но не ми обясни точно каква беше. Никаква промяна след приемането на "Betmiga" и "Semax". Съвсем скоро довърших последната опаковка и от двете лекарства. Трябваше да отида пак на уролог след приключването на тези две лекарства, но вече ми омръзна да ходя по доктори, които нищо не разбират и не помагат. Толкова пари изхарчих за лекарства, които не постигнаха нищо. Шест месеца приемах лекарства.  Забравих да ви спомена, че съм си правила изследвания за хламидия, микоплазма, уреоплазма.
   Кажете ми какво да правя? Къде да отида? С какво да се лекувам? Може ли хомеопат да ми излекува "СПМ" и ако може, ми препоръчайте добър хомеопат за Плевен, ако няма добър хомеопат за Плевен, тогава за София и ми напишете координатите му. Също се интересувам за проф. Славчо Кънчев. Може ли да се отиде с направление при него или работи само на частна практика?! Сигурна съм, че при проф. Кънчев се записва предварително часове. Ходих при най-добрия уролог за Плевен, но нищо не ме излекува. Започнах да се отчайвам, че никога няма да водя нормален живот и никога няма да се върне това нормално състояние, в което издържах по 4-5 часа без да посетя тоалетната. Започнаха да се сърдят приятелите ми и близките ми, че не мога да ги посетя.
   Имам три въпроса към Little Queen: от кога започнаха симптомите на "СПМ" и вследствие на какво се получиха или да се каже, се отключиха?; колко продължително е това лечение, което провеждате?; от колко време пиете това лекарство "Нитроксолин"? и кога почувствахте подобрение от това лекарство?
   Съчувствам на всички хора, които страдат от тази болест "СПМ". Знам как тази болест променя живота на един млад човек, който трябва да излиза, да се развива, да се забавлява и да тича след своите дечица.
  






 







Последна редакция: пн, 14 мар 2016, 13:05 от Jennifer_w

# 17
  • Мнения: 666
Аз се лекувам вече две години, доскоро бях добре, но намалих напоследък водата и започна да се обажда пак заболяването. Дълги години страдах от остри цистити всеки месец, след това спряха циститите (не знам как и защо) и остана СПМ като проблем. Нитроксолин пия от няколко месеца. До този момент единственото подобрение, което съм имала е от това лекарство, макар и временно.

# 18
  • Мнения: 5 819
   Благодаря за отговора, Little Queen.
   Призовавам всички, които имат този проблем, е да споделят в тази тема. Нека всички да си помогнем и да намерим ефикасен метод за лечение на СПМ. То се вижда, че лекарите няма да могат да ни помогнат, освен ние, самите да си помогнем. Всеки, който почувства подобрение от някакво лекарство или намери отговор на проблема си, да сподели тука. Само ние всички, които страдаме от СПМ, можем да разберем едни други как се чувстваме, по какъв начин живеем и колко трудно се чувстваме.  

Последна редакция: чт, 31 мар 2016, 13:15 от Jennifer_w

# 19
  • Мнения: 725
Момичета, а като ходите до тоалетната, имате ли чувството, че не сте се изпишкали докрай? Или се изпишквате, но след 15-20 мин. пак ви се пишка? Аз съм първият вариант. Направо съм забравила какво е това да влезеш, да свършиш, каквото трябва и да излезеш в рамките на няколко минути. Питам, за да разбера дали и при мен е СПМ. Защото на мен ми правиха сума изследвания и накрая стигнаха до извода, че мускулът, който задържа урината, се съкращава преждевременно и затова не успявам докрай да се изпишкам и остава това чувство на удовлетвореност. Но не знам дали да вярвам, защото и мен са ме лекували с какво ли не, но резултат повече от 10 години няма Sad.

# 20
  • Мнения: 5 819
Симптомите, които описахте, ми звучат за СПМ. Да, и аз съм така - имам чувството, че пикочният мехур не се е изпразнил напълно и като че ли пак ми се ходи. Понякога имам подобрение и мога да издържа по 2-3 часа без да ходя до тоалетната. Под това "понякога" имам предвид само един или два дни. После всичко се връща отново и през 15 минути до половин час ми се ходи до тоалетната, като се опитвам да задържа максимум до час и половина, но не ме питайте как издържам и се чувствам през това време. Десет години е доста дълго време. Предполагам, че сте още млад човек, който е в активната си възраст
   Толкова неща съм прочела за СПМ и все още чета. Търся решение на проблема си, тъй като не може да се живее пълноценно с него. Прочетох някъде, че трябва да се опита да се удължи времето от едното уриниране до другото. Четох също за упражненията на Кегел. Правила съм ги, но никакъв ефект няма. С билки не съм опитвала все още. Също така и не съм ходила при хомеопат, но съм склонна да опитам и при хомеопат. Прочетох за джиндижифила, че повлиява на СПМ. Но не съм опитвала и не знам доколко е вярно това, което прочетох.
   Урологът, при когото ходих, ми каза, че това не е болест. Не ми каза как изобщо се отключва СПМ. Но вярвам, че в моя случай се отключи заради доста силен антибиотик. Имаше го и като страничен ефект в листовката. Сега ме е страх да пия антибиотик. Когато ходих при този уролог, той все се чудеше, че не се оправям. Уверяваше ме, че след три месеца ще бъда добре и здрава. Уверяваше ме, че ще се излекувам напълно. Не почувствах никакво подобрение. Депресира ме този проблем и се чудя какво ще правя оттук нататък. По какъв начин ще продължа да живея?

# 21
  • Мнения: 725
Jennifer, пробвала съм с билки, ходила съм и при хомеопат (по принцип, въобще не вярвам в хомеопатията, но само това не бях изпробвала. Е, и той не ми помогна), правила съм упражненията на Кегел. Пила съм и всичките лекарства, които и ти си изброила, плюс още няколко. Възлагах големи надежди на Бетмига. Още не беше влязло в България, когато моят уролог ми говореше за него. Когато лекарството беше одобрено за продажба, аз забременях и нямаше как. Сега не смея да го започна, защото в листовката пишеше, че не трябва да се пие, ако се планира бременност (както е моя случай). Но след нещата, които ти си написала, мисля, че не трябва чак толкова да възлагам надежди и на него. И аз вече не знам какво да направя. Но наистина си е ад, защото животът ми се върти около това - не мога да пътувам на големи разстояния с автобус, не мога да излизам на дълги разходки и т.н. Ще се радвам, ако продължиш да пишеш тук. Знае ли човек. Може да пък да намерим изход от тоя кошмар Hug.

# 22
  • Мнения: 5 819
   И аз ще се радвам да си пиша с всички хора, които страдат от тази страшна диагноза СПМ.
   Също възложих големи очаквания от това лекарство Betmiga преди три месеца. Казах си, че щом е най-новото и съвременно лекарство за лечение на СПМ, само то може да ме излекува. Минаха се три месеца и подобрение нямах. Също така цената му е доста висока. Сега не пия абсолютно нищо. Омръзнаха ме да пия лекарства, които не ми помагат изобщо. От три седмици не пия лекарства за СПМ и положението същото, когато пих лекарства за СПМ.
   През последните дни мисля, че този СПМ може да е свързан заради гинекологичен проблем, който гинеколозите не могат да открият. И аз ходих доста пъти на гинеколог и нищо. Нямам думи за лекарите. При последният гинеколог, при когото ходих през декември месец, не искаше да ми направи микробиологично изследване, като отидох на частно и платих сумата пари, мислейки че щеше да ми обърне внимание, но не беше изобщо така. Трябваше да настоявам и да го разубедя за това изследване. Преди изследването беше ми изписал вагинални глобули, като каза, че бяха за прочистване на вагината. При микробиологичното изследване излезе резултат дисбактериоза и ми предписа Лактажин. Каза ми, че изследванията ми бяха добри. Но отделно, че този Лактажин не ми понесе, тъй като не се разтваряха таблетките и получих кафяво течение по време на употребата им. Прочетох после за дисбактериозата и пише, че трябва да се лекува. От кабинета му си отидох с лек сърбеж и въобще не го интересуваше какъв беше този сърбеж. Каза ми да си изследвам кръвната захар. Направих го и всичко е наред. Мисля че имаме някакъв гинекологичен проблем - някакви гъбички, които не могат да ни открият, тъй като при наличието на гъбички се появява като един от симптомите им: често уриниране.

# 23
  • Мнения: 725
И аз съм си мислила за гинекологичен проблем, но в последните поне 5 години съм си правила микробиология на 2-3 месеца. Нищо не излиза. Мислила съм си, че може да е свързано с това, че имам някаква лека форма на спина бифида (няма никакви външни проявления и на мен случайно ми я откриха). Но никой не ми потвърждава, че е от това, а аз невинаги съм имала тези проблеми. Какви ли диагнози не съм си поставяла, за да си обясня проблема и нищо Sad

# 24
  • Мнения: 2 420
Привет на всички тук!


Аз имам същия проблем. Пия повече вода както ми казва всеки, но само ходя до тоалетната по-често, и полза няма.
Живея в Германия от доста време. Като цяло никак не съм доволна от компетентността на лекарите тук, а и от цялата здравна система. Знам, че в БГ е зле, но и тук не е по-добре. Едни печалбари са всички. Хитро те забаламосват и ефект никакъв.

 От август 2015 до сега ми смениха 3 пъти лекарството, понеже нито едно не помогна.
Трябвало било да съм пробвала. Всичките три бяха от групата на Anticholinergika,  действуват на някакъв парасимпатиков нерв, тоест на психиката. Един вид антидепресант за пик. мехур.
По принцип изпитвам огромна  вътрешна съпротива против всякакви вмешателства в мозъчната ми дейност, но реших да опитам. Имах странични ефекти много лоши - умора, отпадналост, гадене.
Отидох след третия медикамент пак на лекар, изписаха ми и физиотерапия, и електростимулация.
Преди това ми направиха  уродинамик, ултрашал и цистоскопия. Нищо не показа за проблеми и изменения.

На физиотерапия не отидох, защото след една катастрофа с кола, от години си хабя времето и парите по некадърните им физиотерапевти тук. В Германия физиотерпевти стават тези, с двуцифреното IQ. Съответно си нямат и хал хабер как да ти помогнат, понеже не им стига пипето да правят комплексни заключения от няколко факта. Работят на принципа "Едно си знае баба, едно си бае."
Може би направих грешка, но тогава нямах сили да се мъкна пак по физиотерапевти.


Електростимулацията  трябваше да ми помогне да се тренира мускула долу.
Цената за 3 месеца на този уред под наем за беше 706 Евро.  #Crazy
Касата го пое. Платих само 10 евро.
Лошото е , че още при първата процедура ми беше адски нехигиенично да си бъркам еди-къде си и да си пъхам някакава гадна пластмаса.  EmbarassedСъщо и слабият ток не ми хареса като усещане. И трябваше това нещо да го търпя 30 минути. С подготовката - измиване и т.н си ставаше един час и затова след първия път на другия ден ме домързя, на другия пак и така до момента, след десетина дни, когато една приятелка ми се оплака, че са и открили ендометриоза. Дойде в нас и четохме доста из нета за болестта.
В този момент ми хрумна, че може би моето вътрешно чувство хич не е било грешно.
Може би не беше и мързелът, който ме накара да не правя процедурите. Просто в един момент се запитах - какво по дяволите предизвиква там долу, на това чувствително място този ток, па макар и много слаб?
Ами ако от него започнат разни клетки да се размножават безразборно? Както при ендометриозата! newsm78

Гаранция, че мускулът ми ще се тонизира точно от този ток нямам.
Апарата ми го донесе служителка на фирмата, която видимо се зарадва като чу,
че ще правя и физиотерапия, и каза, че това щяло да увеличи шансовете за успех.  
Аз имам странната дарба да отгатвам по интонацията на гласа, когато някой ме баламосва за нещо и тогава нейното изказване, а и тя като цяло ми направиха леко странно впечатление.
След няколко дни вече картинката ми се изясни.
Сигурно от апарата няма голяма полза, но когато се прави паралено физиотерапия, кой може да твърди, че апаратът е гола вода?
За мен електростимулацията е шменти-капели, както много други методи тук, измислен, за да се точи здравната каса.
Аз не искам да си рискувам здравето и затова върнах апарата, без да го ползувам повече.

Започнах да си правя едно-единствено упражнение -
да стягам мускула долу възможно най-силно и да  задържам така стегнат около 30 секунди.
Това го имаше в уреда наред със слабия ток, като втора опция, наречена биофийдбек. Слагаш си сензора във вагината и стягаш мускула максимално. Показваше някаква степен, която с времето трябваше да се увеличи.
Мисля, че кегеловите упражнения са нещо подобно. Еми нямам нужда да си пъхам разни странни парчета
, за да си стегна мускулите. Този фийдбек трябваше да го правя сутрин за тонизиране, а електростимулацията вечер - за успокояване. Нямам и два часа на ден за губене с неща, които не само че не ми гарантират подобрение, ами дори ми се струват рисковани.

В заключение ще споделя, че по мое мнение, моят проблем е една лоша привичка.
По една или друга причина, моят мозък изпраща грешни сигнали на пик. ми мехур.
Започнах от 3-4 дни при поява на позив за уриниране, да правя няколко минути горното упражнение.
Спрях напълно кафето. Веднага почувствувах леко подобрение.
Пия по една чаша черен чай сутрин, но скоро ще мина само на билков.
Сега е сезонът на копривата. Имам доста  в градината - започвам да пия отвара от коприва.
Ако има промяна пак ще пиша.

Последна редакция: пт, 01 апр 2016, 01:56 от Mirella_

# 25
  • Мнения: 725
...В заключение ще споделя, че по мое мнение, моят проблем е една лоша привичка.
По една или друга причина, моят мозък изпраща грешни сигнали на пик. ми мехур.

И на мен ми е минавало това през ума и от известно време съм предприела тази тактика. Когато ми писне през 2 мин. да  ходя до тоалетната, си налагам да не го правя, ако малко преди това съм ходила, дори и да имам позиви. В интерес на истината, понякога след 20-30 мин. това чувство отминава или спирам да му обръщам внимание. Но друг път не се получава. Особено вечер е много тежко.
Чудила съм се дали и една евентуална ендометриоза не може да е причина за това (четох, че честото уриниране е един от симптомите)? Лошото е, че тя се открива лапароскопски и не съм убедена, че искам да се подложа на това, заради едно предположение само.

# 26
  • Мнения: 5 819
   Интересно. До сега не бях чувала за това заболяване "ендометриоза". Четох малко информация за тази болест и наистина има сходни белези с нашите симптоми като "Синдрома на СПМ". Но като прочетох в какво се състои изследването, изтръпнах.
   Жалко, че лекарите в Германия също не са добри и са такива алчни като българските лекари. Убеждавам се, че ние, пациентите, сме тяхната касичка за пари по целия свят. Назначават ни изследвания и процедури, за да източват здравната каса. Въобще не ги интересува дали тези изследвания и процедури няма да ни навредят.  Cry
   Към Dr Who - пропуснала съм да спомена, че често се уринира нощно време - най-малко два пъти на нощ. Забравих какво е да спиш нормално без да не станеш да отидеш до тоалетната. Sad А относно задържането на уринирането,  правя същото. Опитвам се да удължа интервала до ходене на тоалетната. И аз съм така понякога, че се минат 30 минути започвам да забравям за уринирането. Но не се поучава винаги. Sad Точно това казах на уролога си преди четири месеца, че като стана от тоалетната чиния, пак имам позиви за уриниране, като че ли имам все още неизпразнен пикочен мехур. Затова ми предписа Semaх. Обяснението му беше нещо като възпаление на външните стени на пикочния мехур. Не го разбрах точно. Но не ми помогна.
  Намалила съм драстично водата, особено не пия почти никакви течности, когато трябва да излизам. Пиенето на сокове и чайчета ми действат много зле. После през 20 минути ходя до тоалетната и имам една тежест на пикочния мехур, като че ли не съм уринирала дълго време. Консумацията на таратор също ми действа зле. Пия сокове, чайчета, горещи напитки, прясно и кисело мляко, когато не ми се налага да излизам цял ден. Също така плодовете ме карат да ходя често да уринирам. Когато ходя в заведение изпивам по-малко от половин чаша от питието си. Всеки ме пита защо не пия от питието си и ми се налага да измислям глупави оправдания. Алкохол не пия изобщо. Преди няколко пъти в седмицата консумирах малко количество ликьор, мента или червено или бяло вино.
    Да, и на мене ми е минало през ума дали всичко това не се дължи на психическа основа?!

Последна редакция: пт, 01 апр 2016, 14:32 от Jennifer_w

# 27
  • Мнения: 725
Jennifer_w, усещанията са ми точно същите, които описваш. Което ме навежда на мисълта, че едва ли пък всички, които сме с тези симптоми, сме с някаква масова психоза Simple Smile Т.е, по-скоро наистина има проблем, който не можем да открием.
Аз също много съм ограничила приема на течности, което хич не е добре. Не пия алкохол. Обожавам бира и газирани напитки, но от години не пия, заради проблемите. Едното кафе на ден ми остана.

# 28
  • Мнения: 4
Здравейте!И на мен ми поставиха тази диагноза след прекаран цистит.
Искам да попитам с какво изследване на Вас ви поставиха тази диагноза.Аз имам ехограф,стерилна урина.След като там нямаше проблем казаха свръхактивен пикочен мехур.Какво представлява уродинамиката,четох в Интернет.Искам да попитам нощем по колко пъти ставате?

# 29
  • Мнения: 725
Здравейте!И на мен ми поставиха тази диагноза след прекаран цистит.
Искам да попитам с какво изследване на Вас ви поставиха тази диагноза.Аз имам ехограф,стерилна урина.След като там нямаше проблем казаха свръхактивен пикочен мехур.Какво представлява уродинамиката,четох в Интернет.Искам да попитам нощем по колко пъти ставате?

Уродинамиката е безболезнена процедура, ако може въобще да се нарече така. Оставят те в една стаичка, сядаш на нещо като тоалетна чиния, на което има датчици. Изпишкваш се и след това на едно листче, което изглежда като кардиограма, излизат резултатите. Отчита се колко дълго си уринирала, скорост, има ли прекъсвания и може да има още нещо, което не си спомням. Малко е притеснително, защото отвън докторът и сестрите те чакат да приключиш, но не е нещо кой знае какво Simple Smile Поне на мен така ми беше проведено изследването.
Аз изключително рядко ставам през нощта. Номерът е да заспя, защото преди това ставам през 2 минути. Но заспя ли, не ставам.

Общи условия

Активация на акаунт